Емисиите на втечнен газ пропан бутан са отнесени към течните горива с изключение на под- сектор транспорт, където те са обособени в отделна категория « други».
Липсата на конкретни цифри за отделни данни се замества с така наречените ключови думи (notation keys) които описват състоянието на съответната клетка с данни. Примерно NE означава – не е оценено обаче съществува; NО- не съществува; С- конфиденциално и т.н.
Инвентаризациите на ПГ в България са обект на проверки и ревизии от местни и международни екипи.
При приемането и утвърждаването на ежегодните инвентаризации в Министерството на околната среда и водите на България се прилага двустепенна система, в която разработките се гледат от специализирани научни и експертни съвети в:
- Научно- технически съвет в Института по енергетика;
- Висш експертен екологичен съвет на МОСВ (ВЕЕС);
Необходимо условие за свикване на ВЕЕС е наличието на рецензии на разработката от независими експерти и становища на съответните отдели в министерството и в Изпълнителната агенция по околно среда.
До сега инвентаризациите на ПГ на България са били обект на следните международни проверки и ревизии:
- Ревизия в страната от международен екип на Секретариата на РКОНИК, септември 2003 г.;
- Част за България в синтетичния оценъчен доклад на РКОНИК за инвентаризации 1999-2001 г., 2003 г.;
- Деск -ревю на инвентаризацията за 2002 г., ноември 2004 г.;
- Второ централизирано ревю на инвентаризации 2003 г. в Бон, Германия,
октомври 2005 г.
Резултатите от тези проверки показаха редица пропуски в инвентаризациите, които бяха отстранени или са в процес на проучване и отстраняване Някои от тях са както следва:
- Сравнение на данните за инвентаризацията със съответните данни от
международни организации;
Анализът на използваните данни в инвентаризацията на България показва понякога
различия със съответните данни от такива международни организации като IEA, FAO и др.
Това се дължи на редица причини, които са както в българските източници на информация
така и в международните организации. Във връзка с това съответните български организации
са запознати с тези различия и се работи в насока тяхното свеждане до минимум.
- Включване на допълнителна информация в Националния доклад по
инвентаризация;
Като правило във всички ревизии (не само за България) се правят препоръки за
допълнително включване на данни и материали с оглед повишаване на прозрачността и консистентността на инвентаризациите. Това изискване трябва да се изпълнява на принципа
на разумно съчетаване на обема и важността на допълнителната информация.
В този доклад ние ще се постараем да коментираме по-подробно препоръките и
забележките от последната ревизия на инвентаризация 2003 г.
1. Относно по-подробното описание на количествата горива и процесите –
източници на емисии на ПГ в базисната 1988 г.
Основна трудност в инвентаризацията на ПГ за 1988 г. беше определянето на
количествата горива, вложени за преобразуване, горивата за крайно потребление и обемите в
процесите на трансформация на горива и енергия. Като изходна точка послужиха наличните
в НСИ материални баланси. Създадена бе методика за формиране на основните категории
необходими за изграждане на енергийния баланс. В този процес основно участие взеха
различни пропорции и съотношения, които бяха създадени за наличния енергиен баланс за
1990 г. Най-широко беше използван сравнителния подход и метода на интерполация и
екстраполация.
Данните извън енергийния баланс бяха взети от съответните отчети на НСИ. Тук
основна трудност беше различните форми на класификация, които нямаха нищо общо с
настоящите категории на Евростат. Отново по метода на аналогията бяха оценени
достоверно количествата продукти и видовете дейности – източници на емисии на ПГ.
2. Относно препоръки за прилагане на методи от тип Tier 2 за оценка на
случайните емисии от въгледобива, за оценка на емисиите от производство
на чугун и стомана и за оценка на емисиите от депонирането на твърди
отпадъци на сметищата.
И трите гореописани източника на емисии на ПГ са част от ключовите източници на
България и съгласно препоръките на Ръководството за “добри” практики следва да се
използват по-точни методи. Ние сме съгласни с това, но се изправяме пред проблеми, които
на този етап се оказват нерешими, а именно:
- Липса на методика за създаване на необходимите данни използвани в методите
от по-висок ред ;
- Липса на ресурси за финансиране на изследователски задачи, които да адаптират
или създадат методи от по-висок ред, отчитащи особеностите на страната.
3. Относно определяне на по-достоверни оценки за неточността при работа с
данни и емисионни фактори за всеки източник и процес от
инвентаризацията.
Повод за тази препоръка е нашата констатация, че ние работим почти изцяло с
литературни данни при определяне на неточността. Опитното измерване и определяне на
неточността за редица източници на ПГ е възможно и необходимо обаче е твърде скъпо и
трудоемко. Поради това и препоръката на инспектиращите експерти, да се определят
неточности за всяка конкретна година, звучи на този етап като напълно илюзорна и
неизпълнима. Даже и в методическо отношение, за сега Ръководството по “добри” практики
не предлага методика за оценка на общата неточност на тренда, в която да се ползват
различни неточности за текущата и за базовата година.
10.4.6 Планирани подобрения
Основен елемент на планираните подобрения на инвентаризациите на ПГ България е
Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ. Разработването на тази
система стартира през 2005 г. с проект за предварително проучване на основните принципи,
структури и правила за нейното изграждане. Тя ще се развие като елемент от системата за
мониторинг на емисиите на замърсители на атмосферата. Тази система работи успешно в
последните години при координация и управление на национално ниво от Изпълнителната
агенция по околна среда.
През настоящата година стартира проект за проучване и определяне на параметри и
данни необходими за инвентаризацията на емисии на ПГ в сектор Изменение в
земеползването и гори. Известно е, че качеството на данните в този сектор се оценява като
незадоволително, а за някои категории те въобще липсват. Поради това предстоят
задълбочени изследвания за определяне на състоянието на наличните данни, възможността
им за използване в инвентаризациите и създаване на методика за пресмятане на емисиите на
ПГ.
Въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии също ще доведе до
подобряване на качеството и количеството на наличната информация за дейностите и
емисионните фактори.
English
Контакти
