ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Емисии на парникови газове

Ключов въпрос
Изпълнени ли са националните и международните цели на Р България, относно емисиите на парникови газове?
 Ключови послания
state-good.jpg За периода 1988 – 2011 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2011 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 66 133,28 Gg CO2-екв. или 45,75 % от емисиите през базовата година.
state-good.jpg Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,57 тона СО2- екв. през 1988 г. до 9,03 тона СО2- екв. през 2011 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.
state-good.jpg Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2011 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.

Дефиниция на индикаторите
  • Общи емисии на парникови газове
  • Емисии на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC
  • Годишни емисии на парникови газове на човек от населението
  • Годишни емисии на парникови газове за единица БВП
Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOC) и серен диоксид (SO2). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC), е създаден индекс, наречен “потенциал за глобално затопляне(ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО2 еквивалент (CO2 - екв.)
 
Оценка на индикаторите
Общи емисии на парникови газове
Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2011 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO2 - екв. са 66 133,28 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗППЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗППЗГС) са 57 747,13 Gg.
В Таблица 2 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗППЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100%.
 
Табл.2. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година

Парникови газове/години

CO2

CH4

N2O

HFCs

PFCs

SF6

Общо

Дял

1988

90092,25

17228,32

14581,33

0,00

0,00

3,46

121905,36

100%

1989

88771,56

17191,16

13384,43

0,00

0,00

3,66

119350,81

98%

1990

80231,67

16969,17

12336,13

0,00

0,00

3,87

109540,85

90%

1991

61489,45

15716,80

9532,10

0,72

0,00

4,10

86743,18

71%

1992

57902,22

14570,88

8015,26

0,00

0,00

4,33

80492,70

66%

1993

58447,34

12937,61

7325,64

0,01

0,00

4,59

78715,18

65%

1994

56291,38

11525,90

7252,06

0,02

0,00

4,85

75074,21

62%

1995

58043,16

10997,57

6790,46

2,39

0,00

5,13

75838,72

62%

1996

58396,18

10724,66

6571,93

4,20

0,00

5,43

75702,41

62%

1997

55625,94

10142,68

6293,59

6,38

0,00

5,75

72074,34

59%

1998

52635,69

9318,74

5156,51

10,14

0,00

6,08

67127,16

55%

1999

46158,87

8687,67

5447,39

14,34

0,00

6,43

60314,70

49%

2000

45522,77

8532,65

5420,55

17,95

0,00

6,80

59500,72

49%

2001

49255,75

7881,75

5485,94

28,62

0,00

7,20

62659,26

51%

2002

46260,33

8012,11

5355,20

41,20

0,00

7,62

59676,46

49%

2003

50504,60

8812,57

5050,83

58,73

0,00

8,06

64434,79

53%

2004

49433,08

8482,46

5635,82

78,35

0,00

8,53

63638,23

52%

2005

50304,58

7930,99

5393,17

111,86

0,00

8,56

63749,15

52%

2006

51718,95

7844,28

4829,99

164,29

0,00

8,89

64566,40

53%

2007

55478,71

7879,65

4916,18

204,20

0,00

9,24

68487,99

56%

2008

53760,94

7729,03

5128,04

315,05

0,00

9,60

66942,67

55%

2009

45453,85

7359,92

4639,86

340,36

0,01

9,97

57803,99

47%

2010

47770,50

7368,56

4847,37

360,88

0,04

13,07

60360,42

50%

2011

53243,42

7682,82

4796,38

395,74

0,05

14,87

66133,28

54%

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011 г.
Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO2 – екв.) за 2011г. показва, че емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 80,51%, емисиите на CH4 - са на второ място с 11,62%, емисиите на N2O с дял 7,25% остават на трето място, F - газове са с дял от 0,62% - на четвърто.
 
Фиг.2. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF6) за периода 1988-2011 г.,Gg CO2 – екв. climate2_html_m12a858bc.gif
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011г.
 
Анализът на фиг. 2 показва, че за периода 1988 – 2011г., емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2011 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 66133,28 Gg CO2-екв. или 45,75% от емисиите през базовата година, като минимума e бил през 2009 г.
 
Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC
 
Сектор „Енергия”
В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.
В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 78,9% от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация – 2011 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – 95,5% от емисиите на сектора.
Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 67,5% от сумарните емисии на сектора. През 2011 г. се наблюдава увеличение на емисиите на ПГ с 5462,11 Gg CO2-екв. спрямо 2010 г.
 
Сектор „Индустриални процеси”
Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат от технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.
Секторът емитира 6,02%от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2011 г. има CO2 – 83,78%.
В сектора най-значими източници на ПГ са:
- производството на вар (CO2);
- производството на цимент (CO2);
- производството на амоняк (CO2);
- употреба на варовици в десулфуризиращи инсталации в енергетиката(CO2);
 
Фиг.3. Тенденция на емисиите на ПГ от индустриалните процеси за периода 1988-2011 г., Gg CO2 – екв.
climate2_html_m2a2e490b.gif
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011г.
 
На фиг. 3. ясно се вижда, че след 2007 г. се наблюдава рязко спадане на емисиите от металургичната индустрия, което се дължи на преустановяването на дейността на комбинат „Кремиковци” до пълното спиране след 2008 г., поради което и емисиите на ПГ от тази индустрия са най ниски през 2011 г.
 
Сектор „Използване на разтворители”
Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат от процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства. Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N2O. Секторът не е ключов източник на емисии на ПГ.
Емисиите на NMVOCs и СО2 за 2011 г. намаляват спрямо 2010 г. с 14,96%. Намалението на СО2 емисиите за 2011 г. се дължи на положителният ефект от влезлите в сила наредби, свързани с производство и пускане на пазара на бои и лакове, както и с на употребата на разтворители в определени инсталации. За 2011 г. N2O е използван само за анестезия. Наблюдава се намаление на емисиите на N2O за 2011 г. спрямо 2010 г. с 6,1 %.
Общите емисии от сектора в CO2-екв. намаляват с 9,8% спрямо 2010 г. и възлизат на 41,3 Gg.
 
Сектор „Селско стопанство”
Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат от дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH4 и N2O.
Най-голям източник на емисии на CH4 (като СО2 - екв.)в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 21,3% от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N2O (като СО2 екв.) от селскостопанските почви, като техният дял през 2011 г. е 57,6%.
При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NOx.
 
Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”
Секторътобхваща процесите на обмен на CO2 между източниците на биомаса (горски насаждения, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO2 от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO2 в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO2 в биомаса.
Емисиите на CO2 в атмосферата от сектора са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и от промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или обработка с химикали.
В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия.
В инвентаризацията на ПГ за 2011 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”. Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата въглерод и отсеченото количество дървета, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.
 
Сектор „Отпадъци”
Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат от процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.
Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци,
Депонираните твърди отпадъци емитират СН4 в резултат от процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2011 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България, емитирайки 3580,2 Gg (СО2 -екв.).
Вторият голям източник на СН4 в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.
 
Тенденции в общите емисии на парникови газове по сектори за периода 1988-2011 г.
На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988–2011 г. в Gg СО2- екв. Включени са и количествата погълнат СО2 от горите, което води до понижаване на емисиите.

Фиг. 4. Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2011г., Gg CO2 - екв.
climate2_html_2cbfe9d6.gif
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011г.
 
През 2009г. емисиите на ПГ са най-ниски за целия обследван период и са под 60 000 Gg CO2 - екв. (57803,99 Gg CO2 екв.). Анализът на данните показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2011 г. – 78,9%. На второ място е сектор „Селско стопанство” – 9,3% и на трето е сектор “Индустриални процеси” с 6,0% от националните емисии.
На следващите три графики са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.
 
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011 г.
 
Годишни емисии на парникови газове на човек от населението
Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фиг. 8. Годишни емисии на парникови газове на човек от населението,тона СО2 - екв.
climate2_html_dd7aba5.gif
Източник: ИАОС
 
Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,6 тона СО2- екв. през 1988 г. до 9 тона СО2-екв. през 2011 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,3 тона СО2-екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (ЕС) – 9,4 тона СО2-екв.
Последните публикувани данни за емисиите на ПГ на човек от населението в страните – членки на ЕС се отнасят за 2008 г. и могат да се видят на електронната страница на ЕК на адрес: http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/greenhouse-gas-emissions-per-capita-1.
 
Годишни емисии на парникови газове за единица БВП
Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1999 – 2011 година.
Фиг. 9. Годишни емисии на парникови газове за единица БВП, тона СО2 - екв. за 1000 леваclimate2_html_m5759cdbc.gif
Източник: ИАОС
За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват - от 2,62 тона СО2 - екв. за 1999 г. през 2011 г. те достигат до 0,88 тона СО2 – екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета.













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС