Води за къпане

Европейските изисквания към качеството на водите за къпане (това са водите в открити водни площи, използвани масово от хората за къпане – море, язовири, реки, езера) и мониторинга, който следва да се извършва са посочени в Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане и съответната българска наредба, въвеждаща тази директива в националното законодателство - Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане.

В съответствие със задълженията си на компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции извършва регулярен контрол и мониторинг на качеството на водите за къпане.

По Черноморското крайбрежие зоните за къпане са 89 на брой, а общо за страната са 93. Във всяка от тях има пункт за взимане на проби, с точно определени географски координати, които са включени в Информационната система по водите на Европейския съюз (WISE). През сезона за къпане се извършва пробовземане и анализ на водите, най-малко веднъж на две седмици от всяка една зона за къпане. В зависимост от местоположението на водите за къпане, продължителността на сезона за къпане варира за отделните зони, но като цяло за зоните за къпане по Черноморското крайбрежие сезона започва от 15.05. - 01.07. и завършва до 01.09.- 30.09., а за вътрешните зони за къпане продължава от 01.06.или 15.06. до 01.09.

За първи път през сезон 2011г. мониторинга и оценката на качеството на водите за къпане се извърши в съответствие с изискванията на Директива 2006/7/ЕО за управление качеството на водите за къпане и Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане. През предишните години мониторинга и оценката са извършвани съгласно изискванията на по-старата, но все още действаща Директива 76/160/ЕИО относно качеството на водите за къпане, респ. Наредба № 11 за качеството на водите за къпане.

Резултатите от провеждания мониторинг за всяка зона на къпане се обобщават след края на съответния сезон на базата на всички проведени изследвания в зоната за къпане по два микробиологични показателя – чревни ентерококи и ешерихия коли.

Според получените резултати за всеки сезон като цяло, водите за къпане се класифицират в следните категории:

• съответстващи на по-строгите препоръчителни изисквания;

• съответстващи на задължителните изисквания, но несъответстващи на препоръчителните изисквания;

• несъответстващи на задължителните изисквания;

• зони забранени за къпане (временно или постоянно) през сезона за къпане.

Тук следва да се подчертае, че прилагането на новата Директива 2006/7/ЕО и съответно Наредба № 5 изисква при оценка на качеството на водите за къпане да се взема предвид и резултата по показателя ентерококи (което не се изискваше през предишните години). Поради по-строгите изисквания по отношение на този показател, при установената минимална честота на вземане на проби (веднъж на две седмици през сезона за къпане), наличието дори само на една проба, несъответстваща на по-строгите препоръчителни изисквания, се явява достатъчно условие като цяло за сезона, тази зона за къпане да се причисли към зоните, несъответстващи на тези изисквания. Това обяснява отчасти и регистрираното влошаване качеството на водите за къпане през сезон 2011г. в сравнение със сезон 2010г., видно и от представената по-долу таблица.

Табл.1 Обобщени данни за качество на водите за къпане в периода 2008 – 2011 г.

Източник: МЗ по данни на РЗИ

От проведения през сезон за къпане 2011г. мониторинг на качеството на водите за къпане е видно следното:

- Във всички зони е проведен необходимия по обем и честота мониторинг.

- От 89 зони за къпане, разположени по Черноморското крайбрежие 86 (или 96,6%) отговарят на задължителните изисквания (при 100% за 2010г.), а 45 (или 50,6%) отговарят на по-строгите препоръчителни изисквания (при 84,4% за 2010г.).

- От четирите зони за къпане, разположени във вътрешността на страната всичките отговарят на задължителните, но само една на препоръчителните изисквания. През 2010 г. и четирите зони за къпане са отговаряли на препоръчителните изисквания.

- Общо за страната 96,8% от зоните за къпане отговарят на задължителните изисквания (за Европейския съюз като цяло този процент е 98,2%), 49,5% на препоръчителните изисквания (при 77,1% за Европейския съюз).

Фиг.3 Карта с разположение на зоните за къпане и качеството на водите за къпане

Видно и от представената по-горе карта най-сериозни проблеми по отношение качеството на водите за къпане през сезон 2011г. продължават да се регистрират в района на гр. Варна (където една от зоните за къпане – „Офицерски плаж” не съответства на задължителните изисквания, а други три зони не съответстват на препоръчителните изисквания), като при това през сезона се регистрират голям брой проби с отклонения от изискванията. Несъответстващо на задължителните изисквания е и качеството на водата в , зона за къпане „Златни пясъци- Панорама под пречиствателна станция за отпадъчни води”.(поради недостатъчния капацитет на пречиствателната станция и изливането на недобре пречистени отпадъчни води в близост до зоната за къпане. В Област Бургас на задължителните изисквания не отговаря зона за къпане „Попски плаж” при гр. Царево (поради временно замърсяване от аварирали канализационни съоръжения, преминаващи в близост до зоната за къпане).

Основните причини, които влошават качеството на водите за къпане по Черноморското крайбрежие са недостатъчния брой и капацитет и недобрата поддръжка на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води (при засиленото в последните години строителство), нерегламентирани зауствания и изпускания на непречистени отпадъчни води, вкл. и от заведения, разположени на или в близост до плажовете, нерегламентирано заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в близост до зоните за къпане и др.

Информация за обществеността

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикуват на интернет-страниците на Регионалните здравни инспекции - Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград. На същите страници са публикувани и т.нар. „профили на водите за къпане”, в които се съдържа по-подробна информация за всяка зона за къпане по отношение нейното местоположение физико-географски и климатични характеристики, вероятни и установени източници на замърсяване, мерки които се предприемат при установени несъответствия и за подобряване на качеството на водите за къпане и т.н.

На електронната страница на Европейската комисия:

http://ec.europa.eu/environment/water/water-bathing/index_en.html също се предоставя информация за качеството на водите за къпане във Република България, както и във всички страни членки на Европейския съюз.

Мерки за опазване и подобряване качеството на водите за къпане

Целият Черноморски район е обявен за чувствителна зона по смисъла на Закона за водите и е в ход осъществяване на екшън плана за изпълнение на задълженията на Република България по отношение на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на градските отпадъчни води. Съгласно тази програма (по данни на МОСВ) през 2011 г. в района на Черноморското крайбрежие работят 26 пречиствателни станции за отпадъчни води, обслужващи 32 агломерации с над 2000 еквивалент жители. През годината бяха завършени реконструкцията и модернизацията на ПСОВ „Бургас” и „Варна” (без стъпалото за пречистване за фосфор в последната). Въведени бяха в действие ПСОВ „Балчик” с дълбоководно заустване на пречистените отпадни води на 1 миля навътре в морето, ПСОВ „Белослав” и ПСОВ „Меден рудник”, пречистващи отпадъчни вози на някои от кварталите на гр. Бургас, изградени бяха и два основни довеждащи колектори до ПСОВ „Варна”, събиращи отпадъчни води от квартали „Аспарухово” и „Галата” и две вилни зони на гр. Варна, и от курортните комплекси „Свети Константин и Елена” и „Слънчев ден”.

Необходимо е да се изградят още 24 станции до края на 2014г. за още 26 агломерации с над 2000 екв. жители.

Установяването, чрез Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, на два вида охранителни зони по крайбрежието (по-голямата, от които обхващаща район с широчина от 2,1 km по цялата дължина на Черноморското крайбрежие), в които определени дейности (в т.ч. строителство на обекти замърсяващи околната среда, използването на пестициди и минерални торове) се ограничават или забраняват също се очаква да окаже положително въздействие върху качеството на водите за къпане.

Както бе отбелязано и по-горе, контролът върху спазване правилата на добрата земеделска практика и други мерки с цел недопускане замърсяването на водите с нитрати от земеделски дейности и реализиране на програми за обучение на фермерите, също са важна предпоставка за недопускане замърсяването на водите за къпане.