Здравословно състояние на горите в България

ГОРИ

Kлючовата роля на горите и устойчивото управление на горите в изграждането на по-зелено, по-справедливо и устойчиво бъдеще е причина Генералната асамблея на Обединените нации да обяви 2011 за Международна година на горите и да прикани правителствата, НПО, частния сектор и други заинтересовани страни заедно да повишат информираността на обществото  по отношение на  природосъобразното управление, опазването и устойчивото развитие на всички типове гори в полза на сегашните и бъдещите поколения.

По данни на организацията по прехрана и земеделие на ООН (FАО), всяка година се губят 130,000 км² от световните гори в резултат на обезлесяване. Промяната на предназначението на горските територии, неустойчивият добив на дървесина, погрешните практики на стопанисване, изграждането на населени места и свързаната с тях инфраструктура са най-честите причини за загуба на залесени територии.Според Световния съюз за защита на природата (IUCN) в света има над 1 млрд. хектара унищожени или деградирали горски територии, които могат да бъдат възстановени.

Според Световната банка, обезлесяването е причината за 20% от емисиите на парникови газове и допринася за глобалното изменение на климата. FАО изчислява, че повече от един трилион тона въглерод се съхранява в горите и горските почви – количество, два пъти по-голямо от количеството на въглерода в атмосферата. Това е една от основните причини, горите да имат ключова роля в поддържането на стабилен глобален климат и в борбата с климатичните промени.

Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури в страната участваха активно в популяризирането ролята на горите, чрез организиране на множество събития в цялата страна – засаждане на фиданки, разпространение на информация, организиране на обсъждания, изложби, игри, викторини и състезания, посветени на защитените територии, гората и нейните обитатели.

ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители – През 2011 година и в трите стационара за интензивен горски мониторинг са отчетени по-високи стойности на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот, но няма регистрирани превишения. Повишените стойности на КН са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот. От практическа гледна точка, това означава възможност екосистемите да поемат по-големи натоварвания и да поддържат устойчиво състояние. Очертаните тенденции за подобряване на условията в трите стационара не могат да се приемат за постоянни, т.к. се установява голямо вариране в стойностите на критичните натоварвания от 1996 година досега.

Обезлистване – През 2011 година обследването на 2397 иглолистни и 3186 широколистни пробни дървета (ПД) в 159 пробни площи (ПП) на мрежата за широкомащабен горски мониторинг показа, че преобладават тези оценени като здрави и слабо увредени, съответно класове „0“ и „1“ на обезлистване (78,4%). В сравнение с 2010 г. се наблюдава увеличение на дела на здравите и слабо увредените дървета. При тези попадащи в класовете от 2 до 4, съответно на увредени и мъртви, се наблюдава намаляване на дела на средно обезлистените (с 4%) и увеличаване процента на попадащите в клас 4, от 0,45% на 2,1%. По-добро състояние се наблюдава при широколистните дървесни видове, като най-добро то е при бука (Fagus sylvatica) и червения американски дъб (Querqus rubra). При иглолистните с по-добро състояние са оценени обикновената ела (Abies alba Mill.) и обикновения смърч (Picea abies).

Горски пожари – През 2011 г. се наблюдава слабо увеличение на засегнатите от пожари горски територии, но значително увеличение на броя на горските пожари в страната. През годината са регистрирани общо 635 горски пожара, а засегнати територии са 6 882,6 ha. За сравнение през 2010 г. са регистрирани 222 пожара на площ от 6526 ha. Есенният пик на горски пожари регистриран през 2010 г., появил се извън активния пожароопасен сезон, се запази и през 2011, като през последната година се наблюдава изместване до самото начало на зимния сезон. В сравнение със средногодишните стойности на опожарени територии и брой пожари, за периода 2001 – 2011 г., които са съответно 11 000 ha (опожарени територии) и 580 броя (среден брой на пожарите), 2011 г. е от годините с близки до средните за горското стопанство щети предизвикани от горски пожари.

Дефиниция на индикатора

Отлаганетона замърсители от атмосферния въздухсе измервасъвместно отМеждународнатакооперативнапрограма (МКП)за оценка и мониторингна ефектите от замърсяванетона въздуха върхугорите(ICPГори), МКП Моделиране и картиране към Координационния център по ефектитеи Европейската комисия.Получените даннисе използватза изчисляванена критичните натоварвания(CL)-максимално допустимите нивана отлагане, прикоитоне настъпват увреждания векосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие. Изчисляванетона критичните натоварваниясе основава науравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.При изчисляването се взимат предвид количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите и др.В зависимост от разликата между действителните атмосферни отлагания и допустимите критични натоварвания се определя необходимостта от намаляване на емисиите.

Оценка на индикатора

Определянето на максимално допустимите нива за киселинност в горските екосистеми има за цел опазването на почвата, а самите критични натоварвания се приемат като стъпка към определянето на взаимовръзката почва-растение. През периода 2003 – 2011 година не се наблюдават превишения на максимално допустимите нива за киселинност и в трите стационара (фиг. 1). Това показва, че почвите са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. Въпреки очертаващата се тенденция, процеси на деградация, под влияние на формираната вече висока киселинност в почвата, не са изключени.

Фиг. 1: Критични натоварвания за киселинност , през периода 2003 – 20011 г. eq.ha^-1.yr^-1

Източник: ИАОС, методика на МКП Моделиране и картиране и изпълнение на МКП Гори

В трите наблюдавани стационара за периода 2003 - 2011 година, не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра (фиг. 2). По-високите стойности на натоварванията със сяра през последната година, съответства на установеното намаляване на замърсяването на атмосферния въздух и отложените с валежите количества сяра.

Фиг. 2. Критични натоварвания за сяра, през периода 2003 – 2011 г., eq.ha^-1.yr^-1

Източник: ИАОС, методика на МКП Моделиране и картиране и изпълнение на МКП Гори

Анализът на КН за азот показват, че за периода 2003 – 2011, година превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 84 eq.ha^-1.yr^-1 е установено през 2008 г. в стационар Старо Оряхово. Данните за периода от 2009 до 2011 година в този стационар са с отрицателни стойности на превишенията. Оформя се тенденция за устойчивост на този показател за стойности под критичните нива. В стационар Юндола през 2009 година е установено превишение на максимално допустимото ниво за отлагане на азот с 185 eq.ha^-1.yr^-1, което не беше потвърдено от резултатите през 2010 г. През 2011 г. въпреки че стойността на КН на този показател е по-висока по абсолютна стойност, няма превишение от реалните отлагания.

На фигура 3 може да се проследи варирането в стойностите на максимално допустимите нива за отлагане на азот в периода 2003 – 2011 година.

Фиг. 3. Критични натоварвания за азот през периода 2003 – 2011 г. , eq.ha^-1.yr^-1

Източник: ИАОС, методика на МКП Моделиране и картиране и изпълнение на МКП Гори

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около стационарите. 

Състояние в Европа¹ – Най-високи постъпления на сяра се наблюдават в района на централна Европа и в някои от наблюдаваните райони на Средиземноморието. Докато в Централна Европа това може да се обясни с човешката дейност, в районите близки до бреговете на Средиземно море, източник е морската вода, богата на сяра, която се транспортира аерозолно до повърхността на сушата. Най-високи стойности на азотни атмосферни отлагания са измерени също в района на Централна Европа и между северните части на Италия и Дания. Много високи стойности са измерени в някои части на Испания и Румъния.

Намалението на отлаганията, особено това на сяра, до голяма степен се дължи на успеха от прилагането на политиките за чист въздух от ИКЕ/ООН и ЕС. Вкисляването на почвите, което се наблюдаваше в предишни периоди все още е проблем за горските почви, възстановяването на които ще отнеме десетилетия. Емисиите на азотни съединения допълнително въздействат върху горите. Нивата на азотните и амониевите отлагания показват необходимост от редукция на емисиите в бъдеще.

Дефиниция на индикатора

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушаване на здравословния им статус.

Обезлистването е индикатор за здраве и жизненост на дървото. Този показател реагира на много различни фактори, включително климатичните условия, метеорологичните екстремуми, атмосферните отлагания, насекомните и гъбните нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Дървета с отсъствие на признаци на загуба на листа или иглолиста са оценени с 0% обезлистване и се считат за здрави, а тези с повече от 25% загуба се класифицират като увредени. Обезлистване от 100% показва загинали дървета.

Оценка на индикатора

Данните от изследванията в България през периода 2001-2011 година, показват относително постоянна тенденция на намаляване на обезлистването при широколистните дървесни видове (фиг.4). Запазва се тенденцията за по-добро здравословно състояние при широколистните в сравнение с иглолистните дървесни видове. През последните две години, като здрави с обезлистване до 25%, са оценени съответно 81,8% от наблюдаваните пробни дървета (ПД) през 2010 г. и 87,3% през 2011 г. Увреждане в степените от средно и силно до мъртви се наблюдава съответно при 18,2% от наблюдаваните дървета през 2010 г. и 12,8% през 2011г.

Фиг. 4. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

Анализът по дървесни видове показва най-добро състояние на бука (Fagus sylvatica L.), за който 86.2% от наблюдаваните дървета са оценени в класове „0“ и „1“. При цера (Quercus cerris L.), благуна (Quercus frainetto Ten.) и зимния дъб (Quercus petraea Matt.) този процент е съответно – 86,2%, 85,6% и 71,3%.

При иглолистните видове за същия период се наблюдава много слабо, но относително постоянно намаляване на “обезлистването”. Делът на здравите дървета през 2001 г. е 53%, а през 2011 г. - 66,7% През последната година делът на здравите дървета е намалял с 2.2% в сравнение с 2010 г.

От 2001 г. се наблюдава намаляване на процента на дърветата със средно и силно засегнати от обезлистване корони, съответно 38,1% през 2001 г. и 31,6% през 2011 г. В сравнение с 2010 г., се наблюдава увеличение с 1,2%.

Анализът по дървесни видове показва най-добро състояние на ПД от вида Abies alba Mill. (обикновена ела), където 94,1% са оценени като здрави и със слабо обезлистване. Подобно е състоянието и на тези от вида Picea abies (обикновен смърч) с 92,4% ПД попадащи в класовете „0“ и „1“. Делът на здравите и слабо обезлистени ПД от вида Pinus sylvestris L. (бял бор) е 59,7%, а на Pinus nigra Arn. (черен бор) – 58,1%. Оценените като увредени в класове от 2 до 4, са съответно: обикновена ела – 5,9%, обикновен смърч – 10,7%, черен бор – 41,9% и бял бор – 40,3%. В този интервал преобладава 2-ри клас на обезлистване, средно около 28%.

Фиг. 5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

Общата тенденция и при двата типа гори за 10 годишния период на наблюдение е към подобряване на здравословния статус на дърветата.

През 2011 г. от всички наблюдавани ПД, като здрави са оценени 78.4% (до 25 % обезлистване), а като увредените (над 25% обезлистване) - 21.6%. В сравнение с 2010 година процентът на здравите ПД е увеличен с 2.2%.

Състояние в Европa²

През 2011 година близо 1/5 от всички ПД са оценени като увредени по показателя обезлистване. Делът на здравите, тези с обезлистване до 25%, е 75.8%. Оценката е направена на базата на информация от 6 807 ПП, разположени на територията на 28 страни в Европа. На фиг. 6 е показана динамиката на средните стойности на показателя за последните 20 години при всички дървесни видове в различните райони на Европа (България попада в югоизточния район на Европа).

Фиг. 6. Динамични редове на средно обезлистване при всички дървесни видове в северна, централна и южна Европа за последните 20 години, %

.

 Източник: ICP Forest

Източници на информация:

• ИАОС, International Co-operative Programme on Assessment and Monitoring of Air Pollution Effects on Forests - http://icp-forests.net/

• ИАОС, International Co-operative Programme on Modelling and Mapping -http://www.rivm.nl/en/Topics/Topics/C/Coordination_Centre_for_Effects_CCE

Дефиниция на индикатора

Горите и другите горски територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите.

Оценка на индикатора

Горите са обект на влияние на засушавания, инвазивни видове, каламитети, епифитотии, урагани, ветровали, ледоломи и свлачища, които представляват основните заплахи за състава, структурата и функционирането на горските екосистеми. Наблюдаваните през последните десетилетия промени в климата допълнително намаляват устойчивостта на горите, усилват неблагоприятните въздействия и повишават честотата им.

Много често влиянието е комплексно и горите попадат под въздействието на повече от един фактори. Пример за това са насекомните атаки в територии, силно увредени вследствие на ветролом. Естеството на горските екосистеми е такова, че измененията, които настъпват в тях, като отговор на стрес факторите, не се проявяват веднага, а значително по-късно. По тази причина прогнозирането е изключително труден процес, изискващ голям набор от информация, за дълъг период от време.

Данните за уврежданията, обхващащи периода от 2001 до 2011 година, показват, че с най-голям дял са насекомните вредители и гъбните патогени (фиг.7). Значителен е и делът на неидентифицираните агент-причинители.

Фиг. 7. Увреждащи фактори в горите през периода 2001 – 2011 г., %

Източник: ИАОС³

Оценката на данните за 2011 година, илюстрирана на фиг. 8, показва намаление на дела на увредените от насекомни вредители дървета с 16% в сравнение с 2010 г., когато са отчетени 46%. Потвърждава се наличието на тенденция за най-голям дял на увреждания, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени, съответно през 2011 г. - 30% и 31%.

Фиг. 8. Увреждащи фактори в горите, %

Източник: ИАОС

Установените повреди в иглолистните насаждения се дължат на засушаванията, възрастовата структура (особено на изкуствените насаждения) и въздействието на патогени от р. Lophoderminium, Naemacyclus, Shaeropsis sapinea (за черния бор) и хроничното развитие на Heterobasidion annosum. Увреждания, причинени от Rhynchaenus fagi, Ectoedemia libwerdella, Cryptococcus fagisuga, Nectria spp., са наблюдавани при бука, но те са минимални и не са оказали влияние върху растежа и развитието на дърветата. В дъбовите гори на Източна България се наблюдава увеличение на листогризещия вредител Lymantria dispar, който в следващите години може да окаже съществено влияние върху обезлистването на тези гори (от горун, цер и благун). Това е сигнал за риск от градация на вредителя.

През 2011 г. са отчетени 5% увреждания по засегнатите дървета от абиотични агенти като неблагоприятни атмосферни условия (суша, сняг, лед) и 9% увреждания от антропогенни фактори, в т. ч. паша и повреди от сеч.

Състояние в Европа⁴ - МКП Гори е единствената система в Европа, осигуряваща транснационална и хармонизирана информация за увреждащите фактори на годишна база. Видими увреждания от насекомни, гъбни и други вредители по дърветата са наблюдавани при 32,6% от всички обследвани ПД. Най-висок дял имат уврежданията от насекомни вредители – близо 1/3.

В много от случаите, когато горите са били подложени на влиянието на урагани, засушавания и други стрес фактори, се наблюдава силно увеличение на популациите от насекоми, причиняващи значителни икономически щети.

Такива явления през 2011 г. са наблюдавани по източния бряг на Пиренейския полуостров, в Апенините, Кипър и Източна Полша.

Оценка на индикатора

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и с увеличаване честотата на екстремните метеорологични и климатични явления. Глобалното затопляне, температурните екстремуми и продължителните периоди на засушаване създават риск от висока пожарна активност в горите. Последните две години, които се характеризираха с необичайно сухи и топли дни през есенния период, се явиха съпътстващ фактор за нехарактерния пик на горски пожари през ноември и декември.

През 2011⁵ година се повтори появата на нов пиков период през есента (явление, което за първи път беше отчетено през 2010 г.), като периодът на пожарите се измести още по-късно, от втората половина на ноември до средата на декември. Данните за последните 11 години показват 2 пика – пролетен (през месеците февруари, март и до средата на април) и летен (през юли, август и септември). През 2011 г. пролетният пик е регистриран през март със 121 пожара. Вторият пик е регистриран през м. септември със 127 пожара. През м. ноември, когато се оформя трети пик, възникналите пожари са 48. Средната площ на един пожар през 2011 г. е намаляла на 10,8 ha, за сравнение през 2010 г. тя е била 29,4 ha.

За сравнение през 2010 г. са регистрирани 222 пожара на площ от 6526 ha. Есенният пик на горски пожари регистриран през 2010 г., появил се извън активния пожароопасен сезон, се запази и през 2011, като през последната година се наблюдава изместване до самото начало на зимния сезон. В сравнение със средногодишните стойности на опожарени територии и брой пожари, за периода 2001 – 2011 г., които са съответно 11 000 ha (опожарени територии) и 580 броя (среден брой на пожарите), 2011 г. е от годините с близки до средните за горското стопанство щети предизвикани от горски пожари.

Основна причина за пожарите отново е човешкият фактор, изразен в безотговорно палене на стърнища, сухи треви и храсти (фиг. 9).Броят на горските пожари, категоризиран по причини за възникването им през 2011 г. е:

• Небрежност – 146 броя (23%)

• Умишлени – 31 броя (5%)

• Естествени – 7 броя (1%)

• Неизвестни – 193 броя (30%)

• Опожаряване на растителност (стърнища и ливади) – 258 броя (41%)

Фиг. 9. Разпределение на горските пожари по причини за възникването, 2011 г.

Източник: ИАГ, МЗХ

По данни на ИАГ 6 227 ha или 90% от общо опожарените площи са залесени, а 656 ha или 10% представляват незалесени горски площи. От опожарените залесени площи 20% са с иглолистна, а 80% са с широколистна и смесена растителност. Преките щети за горските територии и съоръженията на ИАГ, впоследствие на ДГП, са в размер на 1 883 544 лева, при 77 394 лева за 2010 г. и средно по 3 000 000 лева за периода 2001 – 2008 г.

На фигура 10 е показана статистиката на опожарените площи за периода 2000 – 2011 година. По-детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в таблица 2.

Фиг. 10. Опожарени площи през периода 2000-2011 г., ha

Източник:ИАГ

Табл. 2. Статистика на горските пожари през периода 2000 – 2011 г.

Източник:ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2011 г.

Състояние в Европ⁶ – През 2011 година от 27-те страни членки на ЕС, 13 са засегнати от горски пожари с опожарени територии над 40 ha, това са: Белгия, България, Кипър, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Холандия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Великобритания, като общата опожарена територия възлиза на 257 902 ha. 38% от тази територия попада в защитени територии от екологичната мрежа Натура 2000. Регистрирани са 3 пика на пожарна активност – един през април, през който най-засегнати са били северните райони на Европа, летен пик през август, концентриран в южните и източните региони, и късен пик през октомври в западните части на Средиземноморския регион. Най-силно засегнати страни от горските пожари през октомври са Франция, Португалия и Испания.

Източници на информация:

• Изпълнителна агенция по горите, МЗХ - http://www.nug.bg/

• Joint report of JRC and DG Environment, Forest Fires in Europe, Middle East and North Africa 2011- http://forest.jrc.ec.europa.eu/media/cms_page_media/9/forest-fires-in-europe-2011.pdf

Мерки за защита на горите от увреждания⁷

Най-значителен дял от мерките за ограничаване и недопускане на масово обезлистване на горските насаждения от икономически значими насекомни вредители има проведената авиоборба срещу листоядни вредители по иглолистни и широколистни насаждения и култури. Авиоборбата е проведена главно срещу гъботворка в широколистните гори и борова процесионка и бороволистни оси в иглолистните гори. Ефектът от третиранията се оценява на 82% до 97%.

В резултат на започналата през 2011 г. градация на най-опасния листояден вредител по

широколистните гори – гъботворката, са нападнати над 30 000 ha гори частна, общинска и държавна собственост. В тази връзка, през 2012 г се предвижда извършване на авиоборба върху 28 000 ha.

През 2011 г. продължава провеждането на санитарни и отгледни мероприятия в иглолистните гори, засегнати от корояди и други стъблени вредители, за усвояване на

дървесината от засегнатите площи. Доброто здравословно състояние на горите през годината е постигнато в резултат на доброто им стопанисване, при извършване на възможно най-ниските разходи за лесозащита, точното прилагане на разпоредбите на съответните нормативни документи по защита на горите, на внедрената информационна система с база данни от лесопатологичния мониторинг и на ефикасното взаимодействие с научните институции.

Мерки за защита на горите от пожари⁸

Изпълнение на противопожарните мероприятия (ППМ)

През 2011 г. за първи път пожароопасния сезон се определяше със заповед от Областните управители по предложение на РДГ. Резултатите могат да се определят като по-скоро положителни, защото по този начин те се ангажираха по-силно със защитата на горите от пожари, а и самите срокове на пожароопасния сезон се съобразяват по-добре със спецификата на всяка област. Отново бе отчетена като неоценима ролята на 48-те броя специализирани високо- проходими автомобили за патрулиране и първоначална атака на горски пожари. Те в значителна степен подобриха възможностите на ДГС и ДЛС за осъществяване на необходимия превантивен контрол, както и за много по-успешни гасителни действия. Съхранението на наличните и осигуряването на достатъчен брой подобни автомобили следва да бъде приоритетна задача на Държавните горски предприятия в бъдеще.

За противопожарни мероприятия през 2011 г. бяха разчетени 1 754 687 лв., от които 965 499 лв. бюджетни средства, 680 019 лв. от стопанска дейност, и 109 169 лв. от Програмата за развитие на селските райони. До края на 2011 г. са изразходвани 970 920 лв. - от тях 411 364 бюджетни средства и 447 473 лв. от стопанска дейност, а от Програмата за развитие на селските райони са усвоени 112 083 лв.