ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г. (издание 2013 г.)

Лични средства

Шумово замърсяване

Noise_html_604dd1d8.jpg

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита на шума?

Ключови послания

state-good.jpg През 2011г. са разработени и одобрени/приети от общинските съвети за агломерациите и от Министъра на здравеопазването за основните пътища:

        • Стратегическа шумова карта (СШК) на град Бургас

        • Планове за действие към СШК на Варна и София

        • План за действие към шумовата карта за 89,260 км основни пътни участъци в Р България (с трафик над 6 000 000 годишно).

state-bad.jpg Анализът на СШК на агломерация Бургас показва, че основният причинител на наднормен шум е интензивният автомобилен трафик. Засегнатите от надгранични шумови нива през деня са 61,58% от жителите на града, а през нощта - 57,64%

state-bad.jpgИзвършените измервания на Регионалните здравни инспекции показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72 % от контролните пунктове в страната. Установява се утежнена акустична обстановка в урбанизираната среда, свързана с възникване на здравен риск.


state-good.jpg 99% промишлени източници отговарят на нормативните изисквания спрямо общия брой подлежащи на контрол през годината. Във връзка с контрола на промишлените източници по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, РИОСВ отчитат, че от подлежащите на контрол през годината промишлени източници, при някои са констатирани отклонения от нормативните изисквания.

state-good.jpg 70% са изпълнените предписания спрямо броя дадени предписания, във връзка с констатирани отклонения от нормативните изисквания при контролирането на промишлените източници по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда.

 

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

 

През 2011 г. приключи изпълнението на ангажиментите на Р България за реализиране на първоначалния етап на Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда. Този етап включва създаването на СШК и Планове за действие към тях за агломерациите с над 250 000 жители (София, Пловдив и Варна) и основните пътни участъци в страната с над 6 000 000 преминавания на моторни превозни средства (МПС) годишно. Следващият етап при изпълнението на Директива 2002/49/ЕО включва разработването на СШК и Планове за действие към тях за агломерациите снаселение над 100 000 души (Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора), както и за основни пътни участъци с преминавания на над 3 000 000 МПС годишно. Законът за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба, осигуряват пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на Директива 2002/49/ЕО. Съгласно ЗЗШОС, СШК и Планове за действие към тях за градовете се възлагат за разработване от кмета на общината, а одобряването им се извършва от Общинските съвети. Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага за разработване СШК и Плановете за действие към тях за основните пътни участъци. Одобряването им се извършва от Министъра на здравеопазването, след разглеждането им от експертен съвет. Компетентният орган за представянето под формата на доклад на СШК и Плановете за действие пред Европейската комисия е Министърът на околната среда и водите.

Граничните стойности на шума, чието превишаване би могло да доведе до вредни ефекти за човешкото здраве са регламентирани с Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, към ЗЗШОС.

 

Дефиниция на индикаторите

 

Използваните индикатори за шумово замърсяване са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:



Lден - дневно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа)

Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума – включва времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период

 

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба № 6 към ЗЗШОС са представени в Таблица 1.

(L24се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони). 

 

Табл. 1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума, децибели [dB(А)]

 

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

 

Lден [dB(А)]

Lвечер

[dB(А)]

Lнощ

[dB(А)]

L24

[dB(А)]

Територии подложени на въздействието на нтензивен автомобилен трафик

 

60

 

55

 

50

 

60

Територии подложени на въздействието на релсов,

железопътен и трамваен транспорт

 

65

 

60

 

55

 

65

Територии, подложени на въздействието на

авиационен шум

 

65

 

65

 

55

 

66

Производствено-складови територии и зони

 

 

70

 

70

 

70

 

76

Източник: Наредба № 6 към ЗЗШОС

 

По отношение на промишлените източници на шум използваните индикатори са:

Брой промишлени източници, отговарящи на нормативните изисквания спрямо общия брой подлежащи на контрол през годината.

Брой изпълнени предписания спрямо броя дадени предписания.

 

Оценка на индикаторите

 

Стратегически шумови карти за населени места

Обобщените резултати от шумовата карта на агломерация Бургас за общия брой на жителите, както и за броя на жилищните сгради, изложени на надгранични нива на шум за показателите L24 и Lнощ са представени в Таблица 2 (включени са изследвания на всички видове шум – автомобилен, железопътен, авиационен, както и шум от промишлени източници). 

 

Табл. 2. Резултати от шумовата карта на агломерация Бургас за показателите L24 и Lнощ, dB(А)

 

Показател за шум [dB(А)]

Oбщ брой

жилища

Общ брой

жители

Град

L 24

55 167

121 311

Бургас

L нощ

52 347

115 079

Източник: Община Бургас

 

В резултат от разработената СШК за град Бургас е видно, че от четирите основни източника на шум, само автомобилния трафик реално оказва неблагоприятно влияние върху населението на агломерацията. Повече от половината от жителите са подложени на надгранични нива на шума от автомобилния транспорт, а именно – 61,58% от цялото население на града е изложено на нива над граничните стойности за Lден а 56,41% за Lвечер. Много ограничено е влиянието на шума от железопътния трафик поради естеството на градоустройственото ситуиране, както и поради ниските нива на интензивност на железопътния трафик. Въздействието на шума от въздухоплавателните средства е локализирано в част от ж.к Изгрев и ж.к Славейков на града. Промишлените източници на шум също не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на град Бургас, тъй като липсват жители изложени на надгранични нива на шум.

В приетия през 2011 г. План за действие към СШК за основните пътни участъци в страната с трафик над 6 000 000 годишно се съдържат мерки със съществен противошумов ефект:

  • За първокласен път Е-87 - Граница Румъния - Дуранкулак - Шабла - Kаварна -Балчик -Оброчище - Кранево - Златни пясъци - Свети Константин - Варна - Старо Оряхово - Обзор - Слънчев бряг - Бургас - Маринка - Звездец - Малко Търново - граница Турция, в участъка минаващ през град Ахелой (от 207,600 км до 209,900 км) да бъде изградено обходно трасе, изцяло заобикалящо населеното място;

  • За първокласен път Е-79 - Граница Румъния - Ферибот Видин - Видин - Димово - Ружинци - Белотинци - Монтана - Враца - Мездра – Ботевград - Горни Богров - София - Даскалово - Дупница - Благоевград - Симитли - Кресна - Кулата - граница Гърция, изграждане на обходно трасе покрай Горни и Долни Богров (от 237,157 км до 246,630 км) – за директна връзка към началото на АМ „Хемус” ;

  • Републикански път Е-80 - Граница Югославия - Калотина - Драгоман - София - Ихтиман - Костенец - Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - Хасково - Харманли - Любимец - Свиленград - Капитан Андреево - граница Турция, за участъка - излаз от гр. София – бул. Сливница, посока към Калотина – след пресечка с Околовръстен път (от 46,948 км до 48,270 км) - комбинация от последователно изградени противошумови бариери.

 

Плановете за действие към СШК на агломерации София и Варна са насочени към редуциране на шума на териториите на градовете, за районите, където е установено превишение на граничните стойности на нивата на шума, както и за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени. Плановете за действие включват комплекс от мерки, които следва да се изпълнят от общинските ръководства в двата града и в тях са включени следните по- важни от акустична гледна точка проекти предвидени за реализация през следващите години:

  • Подобряване на системата за градски транспорт и модернизация на автопарка на транспортните фирми, обслужващи обществения транспорт;

  • Ограничаване на транзитния поток, особено на тежкотоварните автомобили през зоните с повишен пътен трафик;

  • Ограничаване достъпа на автомобили до централните части на града и организиране на паркинги в близост до началните и крайни спирки на градския транспорт. Изграждане на система от градски вело-алеи;

  • Осигуряване на максималната пропускателна способност на основните улици;

  • Подобряване на организацията на движение – оптимизация на режимите на светофарите, въвеждане на зелени вълни и др., с цел снижаване до минимум престоите, спиранията и тръгванията на транспортните потоци;

  • Ограничаване скоростта на движение по отделни улици, където е установено значително превишение на граничните стойности на шума;

  • Подобряване на пътните настилки на местата с най-високи измерени шумови нива;

  • Залесяване на свободни площи и изграждане на озеленителни пояси.

 

В окончателните варианти на предлаганите Планове за действие е предвидено и изграждане на шумозащитни екраниращи съоръжения за:

  

град София

  • Бул. „Цар Борис III”, м/у пресечките ул. „Съвет на Европа” и ул. „Христо Матов”

  • Бул. „България”, училище 126 ОУ „Петко Ю. Тодоров“;

  • Бул. „Цариградско шосе”, Борисовата градина“ – „Орлов мост“, м/у ул. „Виктор Юго“ и ул. „Николай Ракитин“

  • „Борисовата градина“ – частта м/у бул. „Пейо Яворов“ и ул. „Незабравка“;

  • Бул. „Рожен” – м/у ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ и ул. „Александър Михов“;

  • Бул. „Царица Йоанна” /бул. Тодор Александров/, м/у бул. „инж. Иван Иванов“ и ул. „Брегалница“;

  • Бул. „Сливница”, м/у ул. „Мелник“ и ул. „Бургас“

  • Бул. „Ситняково”, м/у ул. „Марагидик“ и ул. „Гълъбец“, училище 23 СОУ „Фр. Ж. Кюри”;

  • Бул. „Симеоновско шосе” м/у ул. 455 и ул. Тодор Кожухаров;

  • Бул. „Брюксел“ – моста към летището (изградено).

 

град Варна:

  • Бул. „Девня“ м/у бул. „Георги Пеячевич” и бул. „Република”;

  • Бул. „Цар Освободител” м/у ул. „Л. Каравелов“ и бул. „Княз Борис I“;

  • Бул. „Цар Освободител” м/у ул. „Илинден“ и бул. „Ген. Колев“;

  • Бул. „Княз Борис I” м/у ул. „Никола Вапцаров“ и бул. „Васил Левски“;

  • Бул. „Приморски” м/у ул. „Сан Стефано“ и бул. „Сливница“;

  • Бул. „Княз Борис I” м/у ул. „А. С. Пушкин“ и ул. „Васил Друмев“;

  • Бул. „Княз Борис I” м/у ул.Васил Друмев и ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

 

Шумовото замърсяване е общоевропейски въпрос, засягащ голям брой хора и във връзка с това Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) поддържа базата данни NOISE (Noise Observation and Information Service for Europe), в която са включени данните от стратегическите шумови карти, разработени от страните членки в изпълнение на изискванията на Директива 2002/49/ЕО. Общата тенденция за агломерациите в Европа с изготвени СШК, сочи като главен причинител на наднормен шум автомобилния транспорт.

Градовете в България, за които към 2011 г. има изготвени и одобрени СШК (София, Пловдив, Варна и Бургас), не правят изключение от общата, за останалите европейски градове тенденция, че основният източник на надграничен шум е автомобилният транспорт.

Процентното разпределение на хората, живеещи в европейските столици и изложени на шумови нива, предизвикани от автомобилния трафик през нощта (Lнощ) е представено на Фиг. 2. От графиката се вижда, че най-много жители, засегнати от значителната стойност на шума – над 75 dB(А) има в Братислава – 3 % от населението на града.

Следват градовете: Будапеща - 0,7%, Дъблин и Стокхолм - по 0,3 %, като за София, Прага, Лондон, Рим, Букурещ и Рига тази стойност е 0,1 %.

 

Фиг. 2. Процентно разпределение по шумови диапазони на жителите на европейските

 

Noise_html_13a6bb69.gif

Източник: NOISE

 

Национални оценки

За осъществяване профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум, в България функционира Национална система за мониторинг на шума, която се ръководи от Министерството на здравеопазването. В рамките на Националната система, Регионалните здравни инспекции в цялата страна (РЗИ) представят данни от проведените през 2011 г. измервания във връзка с контрола на градския шум в общо 727 пункта. Измерванията и/или изчисленията на шума в урбанизираните територии се извършват от РЗИ в определени пунктове, не по-малко от един път годишно, съгласно изискванията на „Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”. Пунктовете за мониторинг са със следното разпределение:

  • 40 % от пунктовете за мониторинг на шума се определят върхутеритории, прилежащи към пътни, железопътни и въздушни трасета (оттях: до60 % върху територии, подложени на въздействието наинтензивен автомобилен трафик;25 % върху територии, подложени на въздействието на релсов,железопътен и трамваен транспорт;15 % върху територии, подложени на въздействието наавиационен шум);

  • 30 % от пунктовете за мониторинг на шума се определят върхутеритории с промишлени източници на шум – производствено-складовитеритории и зони;

  • 30 % от пунктовете за мониторинг на шума се определят върху територии, подлежащи на усилена шумозащита.

Данните отразяват шумовите нива в 36 града на страната. В тях се включват всички областни градове, както и още девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница, Кюстендил, и Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище. Резултатите от измерванията в пунктовете за мониторинг, отчитащи дневните еквивалентни нива на шума са представени в Табл 3.

Табл 3. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2011 г., dB(А)

 

Области Градове

Наблюдавани пунктове - брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива - dB(А)

под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

над 82

Общо

727

153

117

235

175

47

0

0

Благоевград

17

7

10

-

-

-

-

-

Бургас

37

13

1

-

11

12

-

-

Варна

45

29

1

2

11

2

-

-

Велико Търново

18

1

4

3

10

-

-

-

Горна Оряховица

15

-

4

7

4

-

-

-

Свищов

15

1

2

7

4

1

-

-

Видин

15

4

1

9

1

-

-

-

Враца

15

3

6

2

4

-

-

-

Габрово

20

1

3

11

5

-

-

-

Добрич

15

3

2

8

2

-

-

-

Кърджали

15

4

2

4

5

-

-

-

Кюстендил

24

4

2

17

1

-

-

-

Дупница

12

1

1

4

6

-

-

-

Ловеч

20

8

6

6

-

-

-

-

Монтана

15

-

6

9

-

-

-

-

Пазарджик

15

1

3

4

7

-

-

-

Перник

24

1

2

8

2

11

-

-

Плевен

21

5

5

6

5

-

-

-

Пловдив

45

-

5

6

28

6

-

-

Разград

15

3

2

8

2

-

-

-

Русе

30

2

1

11

14

2

-

-

Силистра

15

1

4

9

1

-

-

-

Сливен

20

9

-

2

4

5

-

-

Смолян

15

2

3

2

7

1

-

-

София

49

6

11

17

13

2

-

-

Ботевград

15

1

7

7

-

-

-

-

Самоков

15

3

4

8

-

-

-

-

Своге

5

5

-

-

-

-

-

-

Стара Загора

30

-

6

8

13

3

-

-

Казанлък

15

3

1

7

3

1

-

-

Търговище

20

7

3

7

3

-

-

-

Попово

16

6

1

7

2

-

-

-

Омуртаг

15

6

3

6

-

-

-

-

Хасково

19

4

2

7

5

1

-

-

Шумен

15

5

-

10

-

-

-

-

Ямбол

15

4

3

6

2

-

-

-

Източник: Министерство на Здравеопазването

 

Извършените измервания показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 522 от контролните пунктове в страната, което представлява 72% от общия брой контролирани зони. Установява се утежнена акустична обстановка в урбанизираната среда, свързана с възникване на здравен риск.

Анализът на данните показва, че нива на шума в диапазона
63-67 dB(A) преобладават в контролните измервания, следвани от нивата в рамките на 68-72 dB(A). Случаите на установени най-ниски шумови нива – под 58 dB(A) са се увеличили с 0.22%, в сравнение с 2010 година. Не се регистрира изразена тенденция и за характерния за страната диапазон 63-67 dB(A). Стойностите не променят статистическите данни. Положителен факт е отсъствието през 2011 година на високите стойности на шумови нива от диапазона 78-82 dB(A). В диапазона 73-77 dB(A) се наблюдава много слабо понижение с 0.72% от контролните пунктове в сравнение с 2010 година. За този диапазон са констатирани по-ниски нива в пунктове в градовете Стара Загора, Казанлък, Хасково. Неблагоприятно е продължаващото задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dB(A) - 24.07% за 2011, спрямо24.43% за 2010г.

Градовете София, Пловдив и Варна остават водещи по рискова шумова експозиция на населението, към тях се присъединяват и градовете Русе, Бургас и Велико Търново. Утежненият акустичен климат се обуславя от голямата плътност на застрояване и гъстота на обитаване, наличието на голям брой градски магистрали, разположени в близост до жилищната територия, нарастващият брой на стари автомобили, движещи се в страната и не на последно място липсата на адекватни мерки в посока на снижаване на нивата на шума. Най-силно влияние върху акустичната обстановка в градовете на страната оказва транспортният шум – неговият дял е 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.

Резултатите от измерванията на Националната система са представени на Фиг. 3 като процентно разпределение на наблюдаваните пунктове по шумови диапазони.

 


Фиг. 3: Разпределение на регистрираните стойности по шумови диапазони за периода 2006 – 2011г., %

 

Noise_html_157b35af.gif

Източник: Министерство на Здравеопазването

 

Източници на данни:

- Министерство на здравеопазването

- Община Бургас

- Община София

- Община Варна

- Агенция пътна инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и благоустройство

- Европейска база данни NOISE

Връзки към стратегическите шумови карти и плановете за действие към тях:

- СШК на град Бургас
http://www.burgas.bg/bg/info/index/116

- План за действие към СШК на град София
http://www.sofia.bg/shum.asp

- План за действие към СШК на град Варна
http://eea.government.bg/bg/output/noise/Varna_Action_Plan.pdf

- План за действие към СШК за основни пътни участъци с трафик над 6 000 000 годишно
http://www.api.government.bg/images/api/API_ActPlAPR11_TGv3BMLast3.pdf

- Европейска база данни NOISE
http://noise.eionet.europa.eu/viewer.html













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС