Радиационно състояние на околната среда

 Ключови послания

През 2011 г. Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама фон, различни от естествените

Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух, с изключение на периода от 23.03 до 21.04.2011 г. след аварията в АЕЦ „Фукушима-1”, когато бяха регистрирани ниски по стойност активности на някои техногенни радионуклиди (¹³¹I, ¹³⁴Cs и ¹³⁷Cs), далеч под допустимите средногодишни норми за обемна активност в околна среда.

При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди

Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние

Радиационен гама фон

Дефиниция на индикатора

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Източник на това йонизиращо лъчение са вторичното космично лъчение и естествените радионуклиди, намиращи се в атмосферния въздух, почвите, водите, храните и човешкото тяло. Измерваната величина е мощност на дозата на гама-фона и е специфична за всеки пункт, област, регион.

Данните за мощността на дозата гама-лъчение за страната се получават в реално време от 27 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Автоматизираната система осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос на радиоактивно замърсяване (например ядрената авария в АЕЦ „Фукушима -1”, Япония март, 2011 г.). Системата обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност, в случай на радиационна авария, да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.

Оценка на индикатора

През годината не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-ниската средногодишна стойност на мощността на дозата е определена в Локалните мониторингови станции Силистра и Тервел - 66 nGy/h, а най-високата - връх Ореляк - 144 nGy/h. На фигура 1. са представени средногодишни стойности на радиационния гама-фон за периода 2009-2011 г. във всичките 27 постоянни мониторингови станции в страната.

Фиг.1. Средногодишни стойности на радиационния гама фон в България, 2009-2011г., nGy/h

Източник: ИАОС

На 11 март 2011 г. след земетресение в източното крайбрежие на остров Хоншу, Япония, са образувани мощни вълни–цунами. Природното явление предизвика тежки последици в АЕЦ „Фукушима-1”, което доведе до изхвърляне на радиоактивни изотопи (предимно ¹³¹I, ¹³⁴Cs и ¹³⁷Cs ) в околната среда.

Във връзка с аварията и с цел непрекъснато проследяване на радиационната обстановка в страната, Изпълнителната агенция по околна среда въведе режим на учестено пробонабиране на аерозолни филтри – атмосферен въздух и проби от атмосферни отлагания – дъждовна вода за установяване на евентуален пренос на радиоактивно замърсяване. За своевременното уведомяване на държавните органи и обществеността се изготвяха и публикуваха ежедневни бюлетини на интернет-страницата на ИАОС.

Чрез Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, която е интегрирана в Европейската система за обмен на радиологични данни – EURDEP, беше осигурен непрекъснат обмен на данни за състоянието на радиационния фон и достъп до информацията от аналогични системи на останалите страни членки на ЕС.

На Фиг. 2. са представени среднодневни стойности на мощността на дозата в най-високо разположената локална мониторингова станция от НАСНКРГФ – вр. Ботев и 5 големи градове на страната преди-, по време на- и след аварията в АЕЦ „Фукушима-1”, а на фиг. 3. - информацията за състоянието на радиационния гама-фон за 33 държави., получена от EURDEP. Двете фигури ясно показват, че в България не са регистрирани повишени стойности на радиационния гама фон, различни от характерните.

Фиг.2. Среднодневни стойности на радиационния гама фон в 6 пункта, 06.03. ÷ 01.05. 2011 г., nGy/h

Фиг.3. Стойности на радиационния гама-фон за Европа, nGy/h

Атмосферна радиоактивност

Дефиниция на индикатора

Оценката на атмосферната радиоактивност се основава на измервания на обемната активност на естествени и техногенни радионуклиди, отложени върху аерозолни филтри, чрез автоматично пробонабиране на аерозоли (обем над 900 m³) в стационарни станции и последващ гама-спектрометричен анализ.

По програма пробонабирането се извършва два пъти месечно в градовете: София, Варна, Бургас, Враца, Монтана и ежемесечно - в Бухово, Яна и Свищов.

По време на аварията в АЕЦ „Фукушима-1” се въведе учестено пробонабиране и с преносима високодебитна апаратура, като за София се извършваше в 2 пункта – „Надежда” и „Павлово” (обем от 3 000 m³ до 10 000 m³ ).

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен през 2011 г. от ИАОС.

През 2011 година не са регистрирани повишения на обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух, с изключение на периода, свързан с аварията в АЕЦ „Фукушима-1”, когато в атмосферата над страната бяха регистрирани минимални активности на някои техногенни радионуклиди.

Трансграничния пренос на техногенни радионуклиди, вследствие аварията в Япония, беше регистриран за първи път за югоизточна Европа на 23 март в Базовата екологична обсерватория на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ)-БАН на вр. Мусала, която е представителна, поради специфичното географско местоположение на станцията.

Резултатите от извършените лабораторни анализи на аерозолните проби в ИАОС , взети в периода от 24.03. до 21.04.2011 г., показват следния диапазон на обемните активности:

- за ¹³¹I – 0,079 ÷ 0,805 mBq/m³

- за ¹³⁴Cs – 0,010 ÷ 0,130 mBq/m³

- за ¹³⁷Cs – 0,010 ÷ 0,136 mBq/m³

Установява се съпоставимост в резултатите от лабораторните анализи на ИЯИЯЕ и ИАОС, като в периода 01 ÷ 04 април са измерени най-високите активности на изброените радионуклиди.

Като цяло регистрираните през този период стойности на обемните активности на ¹³¹I , ¹³⁴Cs и ¹³⁷Cs в атмосферния въздух са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението, съгласно Наредба за основни норми за радиационна защита (ДВ 76/05.10.2012 г.): за ¹³¹I - 7,3 Bq/m³; за ¹³⁴Cs – 6,0 Bq/m³ и за ¹³⁷Cs - 3,2 Bq/m³.

Такива стойности не могат да доведат до значителна промяна на радиационния гама-фон и не могат да окажат въздействие върху човека и околната среда, поради което не се наложи използването на предпазни мерки или предприемането на специални действия за защита на населението и околната среда в страната през този период.

Извънредно, за периода от 23.03 до 21.04.2011 г. след аварията в Япония, ИАОС докладва всички получени данни за наличие на техногенни радионуклиди в атмосферата над България в Европейската система за обмен на радиологични данни - EURDEP, което е показано на Фиг. 4., 5. и 6.

Фиг. 4. Обемна специфична активност на Йод -131 в атмосферата над Европа, Bq/m³

Фиг. 5. Обемна специфична активност на Цезий -134 в атмосферата над Европа, Bq/m³

Фиг. 6. Обемна специфична активност на Цезий -137 в атмосферата над Европа, Bq/m³

Общо през годината в страната не се наблюдава тенденция на трайно повишаване на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух в наблюдаваните пунктове от мрежата за радиологичен мониторинг на ИАОС в сравнение с минали години.

Радиационно състояние на необработваеми почви

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в почви от страната, неповлияни от стопанска дейност.

Радиологичния мониторинг на необработваемите почви се извършва в мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, от които се пробонабират почви в почвен слой 0÷20 cm и последващ гамаспектрометричен анализ за определяне наличието на естествени и техногенни радионуклиди..

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2011 г. и са представени на фигура 7.

Фиг. 7 Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

Източник: ИАОС

При оценката на получените данни за стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой в отделните мониторингови пунктове не са констатирани надфонови стойности.

Известно е, че най-засегнати от ядрената авария в Чернобил през 1986 г. са почвите в Южна България. Те са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния ¹³⁷Cs, отложен вследствие аварията, характеризират петнисти замърсявания на почвите (фиг.8)

Най-високи стойности през годината са регистрирани в Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска области, като напр.: с. Манастир-280 Bq/kg, гр. Лъки-174 Bq/kg, с. Брестовица–129 Bq/kg, с. Мугла –120 Bq/ kg, гр. Батак–114 Bq/kg, с. Добралък–105 Bq/kg, гр. Първомай–103 Bq/kg, гр. Чепеларе–100 Bq/ kg, гр. Девин -100 Bq/kg.

Фиг. 8. Специфична активност на ¹³⁷Cs в необработваеми почви, Bq/kg

Източник: ИАОС

При сравнение на данните, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо снижаване на специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Естествените радионуклиди, съдържащи се в проби от необработваеми почви, запазват стойностите на специфичните си активности.

Радиационно състояние на повърхностни води

Дефиниция на индикатора

Обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на радий-226 на повърхностни води.

Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във води. Посредством радиохимичен анализ на пробите се определя обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на радий-226.

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на повърхностни води, получени в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг през 2011 г. и са дадени на фигура 9.

Фиг. 9 Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l

Източник: ИАОС

През 2011 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние в 80 пункта по поречията на по-големите реки и други водни обекти в страната както и в 9 пункта от р. Дунав.

Анализът на данните за обща бета-активност на водите на р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири установява стойности значително под ПДК (Наредба №7/1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води, ПДК- 0.75 Bq/l ) за пунктове, извън райони на потенциални замърсители.

Тенденцията е радиологичните показатели, в сравнение с предходни години, да запазват стойносттите си, характерни за дадения мониторингов пункт в страната.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пуска на централата до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен контрол по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Министрите на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.

Министерството на околната среда и водите извършва надведомствен радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” (30-км) зона на АЕЦ „Козлодуй”.

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на гореизброените индикатори:

• радиационен гама-фон;

• атмосферна радиоактивност;

• съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в „наблюдаваната” зона;

• радиологични показатели в повърхностни води от 30-km зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;

• съдържание на техногенни радионуклиди в дънни утайки от р. Дунав.

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания през 2011 г от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 30-km зона на АЕЦ „Козлодуй”, може да се наблюдава цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 10).

Фиг. 10  Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2011 г.

Източник: ИАОС

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав, в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води - р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Състои се от две локални мониторингови станции, намиращи се преди- и след „топлия” канал на централата. Станциите извършват непрекъснато пробовзимане от реката и извършват радиологичен анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав да се определи категорично, дали източника е АЕЦ „Козлодуй”.

През 2011 г. АСРМВ не е отчела завишени нива на техногенни  радионуклиди- цезий-137 и йод-131.

Всички налични данни, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на околната среда, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.