Транспорт

 Ключови послания

 През 2011 г. при превозените пътници се наблюдава увеличение на извършената работа, като общото увеличение е с 1,9% спрямо 2010 година.

 През 2011 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено намаление на извършената работа от 5,8% спрямо 2010 г. При превозите с метрополитена за първи път след нарастването им в периода 2007 – 2010 г. е регистрирано намаление от 5, 0%.

 Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 81,1% през 2011 г., за сметка на дела на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% на 12,7% през 2011 г¹

Извършена работа при превоз на пътници

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на пътници (изпълнени пътникокилометри при превоз на пътници) и разпределение по вид на използвания транспорт

Оценка на индикатора

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. На фиг. 1 са представени изпълнените пътниккилометри в периода 2000 – 2011 г. по видове транспорт.

 Фиг. 1. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътникокилометри

Източник: НСИ

* включва градски, междуселищни и международни платени превози

** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро

Както e видно от фиг. 1 за периода 2000 – 2011 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт, с изключение на въздушния и градския електротранспорт. Причината за това очевидно е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на ползването на автомобилен транспорт и ж.п. транспорта.

През 2011 г. се наблюдава незначително увеличение на извършената работа при превоз на пътници общо при сухопътния транспорт – с 1,6% спрямо 2010 г., а при въздушния – с 5,2%.

През 2011 г. при превозите с градски електротранспорт е отчетено намаление на извършената работа с 5,8% спрямо предходната година. При превозите с метрополитена намалението е с 5,0%.

Извършена работа при превоз на товари

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на товари (изпълнени тонкилометри при превоз на товари) и разпределение по вид на използвания транспорт

Оценка на индикатора

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2011 г., много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на фиг. 2. .

От 2009 г., когато икономиката навлиза в условията на тежка рецесия, се наблюдава значително намаление на извършената работа в товарна превозна дейност от водния транспорт. През 2009 г. намалението е с 38,1% спрямо 2008 г., през 2010 г. намалението е с 42,2% спрямо 2009 г., а през 2011 г. намалението е съответно с 29,6% спрямо 2010 г.²

Фиг. 2. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. тонкилометри

Източник: НСИ

*включва платен превоз с железопътен и автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт

** включва речен и морски транспорт

Разпределение на товарните превози по видове транспорт

Почти 100% от вътрешния превоз на товари се извършва със сухопътен транспорт.

По данни на НСИ, през последните десет години разпределението на товарните превози по видове транспорт се променя. Чувствително нараства относителният дял на автомобилния транспорт (от 51,9% през 2000 г. на 81,1% през 2011 г.) за сметка на железопътния транспорт, чийто дял от 44,9% спада до 12,7% от вътрешните товарни превози.Въпреки че е с най-висок средногодишен ръст за периода 2000 - 2011 г., вътрешният воден транспорт (речен транспорт) произвежда сравнително малко тонкилометри - неговият относителен дял през 2011 г. е 5, 5% към общо извършената работа. Морският транспорт,който извършва основно превоз между чужди пристанища и не оказва въздействие върху околната среда е изключен при разпределението на товарните превози по видове транспорт.

Индикаторът„разпределение натоварните превози по видове транспорт” осигурява информация заотносителното участие на отделните видове транспорт в общия наземен товарен транспорт (автомобилен, железопътен и вътрешно воден транспорт), изразено в тон километри.

Чрез негосе следи дали се реализира преходът към екологосъобразните видове транспорт, и по-специално, преминаването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, както и намаляването на интензивността на транспортните потоци чрез промени в производството, логистичните процеси и режима на работа и осигуряването на по-добра връзка между отделните видове транспорт. От фиг. 3 е видна особено неблагоприятна тенденция. на нарастване на дела на автомобилния транспорт, който е основен източник на замърсяване на околната среда при превоза на товари.

 Фиг. 3. Разпределение на товарните превози по видове транспорт (% от общо изпълнени тонкилометри)

Източник: НСИ

* данните за автомобилния транспорт включват и превозите за собствена сметка

**данните за вътрешноводния транспорт са само за речния транспорт

Ключов въпрос

Потреблението на горива от транспорта продължава ли да увеличава натиска върху околната среда?

Ключови послания

 В периода 2000 – 2011 г. делът на транспорта в крайното потребление на горива и енергия нараства от 21,5% до 30,1%. Основен консуматор е автомобилният транспорт, който потребява за 2011 г. 91,5% от общо употребеното количество енергия в сектора.

 През 2011 г. потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години. Делът на биодизел в потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през 2011 г. възлиза на 1,13%.

Потребление на горива от транспорта

Дефиниция на индикаторите

• Крайно енергийно потребление от транспорта (хил.т н.е., 1000 toe);

• Дял от крайното енергийно потребление на страната (%)

• Разпределение на потреблението по видове транспорт и видове горива (%)

 Оценка на индикатора

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил.т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2011 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства, с временен спад през 2007 г., поради повишаване на акциза в цената на петролни продукти. През 2011 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната е 30,1%.

Фиг. 4. Крайно енергийно потребление общо* и по видове транспорт** в периода 2000 – 2011 г. (1000 toe)

Източник: НСИ

*общото крайно потребление в транспорта включва освен горивата и електроенергията за БДЖ/градски транспорт и природния газ за автомобилите

**с изключение на морския и тръбопроводния

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2011 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата.

В потреблението на горивата, основен е приносът на автомобилния транспорт, който през 2011 г. потребява 91,5% от общо употребеното количество горива в сектора.

Фиг. 5. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода 2000 – 2011 г., 1000 toe

Източник : НСИ

По данни на НСИ употребата общо от транспорта на дизелови горива нараства от 721 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 1510 хиляди тона нефтен еквивалент през 2011 г. – 2 пъти. Употребата на бензини за периода запазва нива около 650 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно (употребата на оловен бензин е преустановена от 2004 г.), а употребата на горива за реактивни двигатели е почти удвоена (спрямо 2000 г.), като през 2011 г. достига 190 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2011 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 349 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 1,4 пъти. През 2011 г. употребата на природен газ в транспорта възлиза на 61 хиляди тона нефтен еквивалент.

През 2011 г.потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва порядъка от предходните години - като биодобавка да се използва само биодизел.

Делът на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт през 2011 г. възлиза на 1,13%. В табл. 1 е представен делът на биодизела в потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през периода 2006 – 2011 г.

Табл. 1 Дял на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорта за периода 2006 – 2011 г. в %

Източник: НСИ

Заложената индикативна цел за потреблението на биогорива в транспортния сектор за 2010 г. - 5,75% е в сила до 1 януари 2012 г. за страните-членки, които са се представили слабо през 2010 г., което означава, че и през 2011 г. не е постигнато съответствие с изискванията на Директивата 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.³

Емисии на вредни вещества и парникови газове от транспорта

Ключови послания

 Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от автомобилния транспорт за единадесет годишен период намаляват с 53%.

 Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от автомобилния транспорт за единадесет годишен период намаляват с 11%.

 Транспортът емитира 24,06% от общото количество на азотните оксиди и 11,8% от емисиите на въглероден оксид.

Дефиниция на индикаторите

• Емисии на вещества, прекурсори на озона (азотен диоксид, въглероден оксид и неметанови летливи органични съединения) за периода;

• Други емисии от транспорта;

• Eмисии на парникови газове от транспорта

Оценка на индикатора

Емисии на прекурсори на озона и на други вредни вещества от транспорта

Транспортът е един от основните източници на емисиите на азотни оксиди, като количеството им достига до 24,06% от националните емисии.

По отношение на другите вещества, прекурсори на озона транспортът се явява по-незначителен източник, като само емисиите на въглероден оксид представляват 11,8% от националните емисии.

След преминаването към използването на безоловни бензини делът на емисиите на олово от транспорта са под 1% от националните емисии.

Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от пътен и друг транспорт през 2011 г. , t/y

Източник : ИАОС, НСИ

В пътен транспорт са включени всички моторни превозни средства движещи се по пътната транспортна мрежа, а в друг транспорт са включени въздушен транспорт, речен, морски и железопътен транспорт.

Фиг. 6. Изменение на емисиите на азотен диоксид, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид и озонови прекурсори* (общо) от пътния транспорт в периода 2001 – 2011 г., kt

*изчислени като NMVOC- екв.

Източник : ИАОС, НСИ

Ясно изразената тенденция към намаляване на емисиите на вредни вещества от пътния транспорт се дължи основно на подобряването на автомобилния парк, т.е. подмяната на остарелите автомобили с такива, отговарящи на изискванията на по-висок евро стандарт.

За 11 годишен период (от 2001 г. до 2011 г.) емисиите на веществата, прекурсори на озона (NO₂, CO, CH₄ и NMVOCs) са намалели с 30 %.

Емисии на парникови газове от транспорта

Транспортът е ключов източник на парникови газове от сектор „Енергия”. Подсекторът емитира 8129 Gg СО₂-екв., което представлява 12,3% от националните емисии на парникови газове. През 2011 г. 92, 5 % от емисиите на парникови газове от транспорта се дължат на пътния транспорт. Потреблението на дизелово гориво причинява 4988 GgСО₂ – екв. емисии на ПГ, а от използването на бензин се емитират 1688 GgСО₂ – екв. (фиг.7)

Фиг. 7. Емисии на парникови газове от подсектор „ Пътен Транспорт”, по вид на горивата Gg CO₂ – екв., в периода 1988 – 2011 г.

Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2011 г.

Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели

В сектор „Транспорт” действащи са няколко стратегии и програми, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора, намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ₁₀).

Основна цел на приетата Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. е да очертае най-важните задачи за сектора в следващия десетгодишен период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.

В документа са определени три стратегически цели на политиката в транспортния сектор:

• Постигане на икономическа ефективност

• Развитие на устойчив транспортен сектор

• Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

Трите хоризонтални стратегически цели намират своето по-конкретно измерение в осем специфични вертикални стратегически приоритети, между които и „Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората”, за постигането на който са предвидени две мерки:

• Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата

• Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт.

През 2011 г. са изготвени проекти на следните документи:

• Стратегия за внедряване на технически спецификации за оперативна съвместимост на конвенционалната железопътна система в Република България (2010 – 2030 г.)

• Дългосрочен план за внедряване на технически спецификации за оперативна съвместимост за конвенционалната железопътна система в Република България (2010 – 2030 г.)

• Стратегия за внедряване на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) в Република България

• Национален план на Република България за внедряване на ЕRTMS.

Техни приоритети са постигането на устойчиво развитие, повишаването на конкурентоспособността, ефективността и транспортната сигурност на националния железопътен сектор.

През 2011 г. МТИТС разработи приоритет № 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари” на Националната програма за развитие: България 2020. Подприоритет 8.4 към този приоритет ще допринесе за ограничаване на вредното влияние на транспорта върху околната среда. Действията са фокусирани върху насърчаване употребата на горива и енергии от алтернативни и възобновяеми енергийни източници, развитие и увеличаване на дела на екологосъобразните видове транспорт. Областите на въздействие, свързани с реализацията на подприоритета, са следните:

• Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата

• Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт

• Обновяване и модернизация на транспортния парк, инсталациите и съоръженията.

Очакваните резултати от изпълнението на мерките в трите области на въздействие са:

• Намаляване на вредните емисии от автомобилния и железопътния транспорт

• Нарастване на превозите с интермодален транспорт, ръст на комбинираните превози

• Подобрен подвижен състав в железопътния транспорт, увеличена степен на удовлетвореност; намаление на пътуванията с личен транспорт.

Изпълнява се Оперативна програма Транспорт 2007 – 2013, чиято реализация ще осигури модернизация на пътната и железопътна инфраструктура, и ще позволи оптимизация на скоростите на движение при автомобилния и железопътния транспорт. Това, от своя страна, ще доведе и до абсолютно намаляване на вредните газови емисии на единица транспортна продукция.

Разработен е проект на Общ генерален план за транспорта, който представлява база за програмиране на всички бъдещи инфраструктурни транспортни проекти, които ще бъдат финансирани чрез различни източници – европейски фондове, държавен бюджет и публично-частни партньорства.

Основната екологична цел на Плана е развитието на устойчив транспорт, в това число:

• Балансирано развитие на отделните видове транспорт с увеличаване дела на железопътния транспорт, целящо ограничаване емисиите на вредни вещества от транспорта

• Интегриране на екологичните изисквания в плановете програмите и проектите за развитие на транспорта

• Ограничаване на шумовото натоварване на населените места и неблагоприятното въздействие върху жителите им с изнасяне на транзитния трафик чрез обходни маршрути

• Ограничаване на замърсяването на водите и пристанищните територии от корабите чрез одитиране на генералните планове за развитие по отношение спазването на екологичните изисквания и внедряването на система за управление на отпадъците.

За поощряване на използването на възобновяеми източници в транспорта е разработена Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 – 2020 г., която предвижда мерки за увеличаване на производството и потреблението на биогорива до 2020 г., заедно с оценка на необходимите за производство земеделски площи.

В нея са определени следните национални индикативни цели за потреблението на биогорива в транспортния сектор, както следва: 2008 г. – 2%, 2009 г. – 3,50%; 2010 г. – 5,75%; 2015 г. – 8,00%; 2020 г. – 10,00%. В периода 2008 – 2010 г. потреблението на биогорива е значително по-ниско от очакваното и нараства с изоставащи темпове в сравнение с тези, които биха осигурили постигане на целта от 10% до 2020 г.

Във Втория национален план за действие по енергийна ефективност 2011 – 2013 г. са заложени няколко мерки за повишаване на енергийната ефективност на транспортния сектор. Преобладаващи са мерките с нормативен характер, но има и такива с организационен, информационен и финансов характер.

Целта на плана е да се повиши ефективността при крайното потребление на енергия, което ще намали зависимостта от внос на енергоносители, ще доведе до намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове, а така също ще стимулира иновациите и конкурентоспособността на българската икономика.

В Националния план за действие за енергията от въобновяеми източници са планирани четири мерки, насърчаващи използването на въобновяеми източници в транспорта. Две от мерките са с финансов и регулаторен характер и касаят:

• Разработването на програма за ускорено преминаване на държавния и общинския транспорт на биогорива

• Въвеждане на система за контрол на качеството на биогоривата

Третата мярка има регулаторен характер и се отнася до:

• Задължаване на разпространителите и крайните разпространители на течни горива от нефтен произход да поддържат колонки за зареждане с чисти биогорива.

Четвъртата мярка е свързана с разработване на програма за възможностите за въвеждане на електрически автомобили в държавния, общинския и частния сектор, изграждане на станции за зареждане при строеж на нови или реконструкция на съществуващи паркинги, в населени места и промишлени зони, изграждане на инфраструктура за зареждане извън населените места.

1 Данни на НСИ

2 Цитираните данни се отнасят за извършената работа водния транспорт, който включва както речния, така и морския транспорт.

3 http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/renewable-gross-final-energy-consumption-1/assessment/view#_ftn7