Състояние на почвите

Ключово послание

 В периода 2005 - 2013 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.

Дефиниция на индикатора

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията. 

Оценка на индикатора

Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор. 

Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания:

Съгласно чл.10 (1) от Наредба №4  за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Пробовземането в пълната мрежа се извършва на всеки 5 години, а в останалите години се пробонабират 25 % от пунктовете. През 2013 г. са извършени общо 1746 броя анализи от 97 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави  в пет степенна скала според съдържанието на орг. С, общ N,  P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е  регламентирано в Наредба №4 за мониторинг на почвите (таблица 2). 

Табл. 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата 

Табл. 3. Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи в обработваеми земи (1) и в пасища и ливади (2) за 2005 - 2013г.

Източник: ИАОС 

Обработваемите земи и постоянно затревени площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор. 

Фиг. 5. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на запасеност за 2005 – 2013г. за обработваеми земи и пасища и ливади (*) 

* биогенните елементи в пасища и ливади 

Графиката изобразява разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.

Получената информация за периода на обследване 2005-2013 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите  при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество. 

Табл.4 Сравнителна характеристика на отношението C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2013 г. 

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници, но и през 2013 г. резултатите показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите.

Биогенни елементи и съдържание на вода в почвите

Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.

Съгласно методиката (http://meteorology.meteo.bg/), по която се определят водните запаси в почвите, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително.  Датата 7 март се счита за началото на вегетационния период  в страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10°С.

На фиг.6 до фиг.7 са показани карти за пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ) в началото и края на вегетационния период, съответно за 2012-2013 г. и 2013-2014 г. стопански години.  

 

Източник:  НИМХ-БАН

Източник:  НИМХ-БАН

Фиг.8. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2012 г. в еднометровия почвен слой*

Фиг.9. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2013 г. в еднометровия почвен слой*

*Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ

За условията в България е необходимо да се вземат спешни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на високотехнологични решения за напояване. Продължават да са актуални препоръките за преструктуриране земеделието и специализиране на отделни региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции. 

ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ

Ключови послания: 

 В периода 2010 – 2013 г. се наблюдава тенденция към задържане, както на  площното разпространение, така и на средногодишните почвени загуби от водоплощна ерозия. В сравнение с предходната година площите с ерозионен риск и загубите на почва леко намаляват.

 В периода 2007 – 2013 г. загубите на почва от ветрова ерозия остават относително постоянни. В сравнение с предходната година се наблюдава леко увеличаване, както на на площите с риск от ветрова ерозия, така и на почвените загуби.

Водоплощна ерозия 

Дефиниция на индикатора

Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha/y). 

Оценка на индикатора

• Водоплощна ерозия на земеделските земи[1]

Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се извършва с помощта на математически модел, UCLE[2] и с използване на географска информационна система (ГИС). По този базиран на уравнение начин е възможно да се локализира  риска от водоплощна ерозия за определена територия, да се оценят загубите почва, да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди. 

През 2013 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на водоплощната ерозия при земеделските земи, който е 7,1 t/hа. Оценката на средногодишната ерозия през годината е 52,4 млн. тона, като се проявява в различнa степен и интензитет. Средногодишният интензитет на водоплощната ерозия на земите със земеделско предназначение варира в зависимост от начините на земеполване: 6,1 t/ha/y при пасищата; 6,7 t/ha/y при нивите; 20,0 t/ha/y  при трайните насаждения, а в площите заети с други видове селскостопански култури  той е 7,0 t/ha/y (Табл. 5).

Източник:  ИАОС 

Сравнявайки резултатите за обработваемите земи с тези от предходната година, се наблюдава тенденция към увеличаване на площите със слаб и умерен ерозионен риск съответно с 2 894 ha и 1 488 ha, докато площите с  висок ерозионен риск се увеличават с 4 382 hа. Спрямо 2012 г. загубите на почва намаляват с 469 958 тона. (Фигури 11 и 12).

Източник: ИАГ, http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/3/index 

Според цитирания по-горе математически модел, базиран на уравнението USLE[3] използван в ИАОС през 2013 г. загубите на почва в горите са 1 049 166 тона, като сравнени с предходната година са намалени с 33 948 тонa.

Общата площ на извършеното залесяване през 2013 г. в горските територии – държавна собственост, е 1 252 ha, със 134 ha повече в сравнение с 2012 г.

Отчита се нарастване на разходите спрямо 2012 г., поради увеличения обем на отделните залесителни дейности. С финансиране по европейски и международни програми е залесена обща площ от 106 ha.

Мерки за ограничаване на водоплощната ерозия

По данни на Изпълнителна агенция по горите  - общата площ на извършеното залесяване през 2013 г. в горските територии – държавна собственост е 1 252 hа, което е със 134 hа повече в сравнение с 2012 г. За изпълнение на дейностите по залесяване и защита срещу ерозията през 2014 г. са предвидени средства в общ размер на 11 814 хил. лева.

 

Ветрова ерозия 

Загуба (износ) на почва (t/ha) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha). 

Оценка на индикатора

Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ[4] и с използване на географска информационна система (ГИС). 

За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени. 

В сравнение с предходната година през 2013 г. се наблюдава леко увеличавене на площите с риск от ветрова ерозия с 2 048 ha и леко увеличаване на почвените загуби.  Площите със слаб ерозионен риск се увеличават, а тези с умерен и висок риск намаляват. 

Фиг.13. Действителен риск от ветрова ерозия по области

Табл. 9. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия

Източник: ИАОС  

През 2013 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение - 3 802 278 ha (34%) от обработваемите земи в страната са в различна степен на риск, а средногодишеният интензитет е 0,98 t/ha/y. Площите с висок ерозионен риск са 167 459 hа, което представлява 4,4% от площта на обработваемите земи; тези с много висок риск са 45 638 hа (1,2%). Засегнатите площи с умерен ерозионен риск са 373 121 hа (9,8%), а със слаб – 3 212 345 ха (84,5). (Фигури 14 и 15). С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите - Добрич (4,68 t/ha/y), Бургас (3,95 t/ha/y), Варна (1,38 t/ha/y) и София област (1,15 t/ha/y). Загубите на почва са най-големи в областите: Добрич и Бургас, следват Варна, Силистра, Русе и Пловдив. Само три области имат много висок ерозионен риск (над 50 t/ha/y), който засяга площи в размер на  38 579 ha – Добрич, 6 727 ha - Бургас и 332 ha - Варна.

Фиг.14. Разпределение на площите  (hа) засегнати от ветрова ерозия по степен на ерозионен риск (10-3 ha)

Табл. 15. Тенденции в разпределението на ветровата ерозия в страната. Засегнати площи (10-3 ha) и загуби почва (t/ha/y)

 

Източник:  ИАОС 

Източници на информация:

-          Математически модел за изчисляване на водоплощната ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда (http://www.eea.government.bg/);

-          Математически модел за изчисляване на в  ерозия - Wind Erosion Equation (WEQ). Изпълнителна агенция по околна среда (http://www.eea.government.bg/;

-          Аграрен доклад, 2013, Министерство на земеделието и храните. (http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Documents/AgrarenDoklad.aspx);

-          БАНСИК 2012, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2012 г.”. Министерство на земеделието и храните - Агро статистика;

-          Министерство на земеделието и храните (http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx).

 

 

Почвено запечатване

С понятието запечатване на почвата се означават процесите на покриване повърхността на почвата с непропускливи материали в резултат на развитието на градска инфраструктура и строителство. Запечатаните почви са безвъзвратно загубени за употреба за селско и горско стопанство, а почвените им функции са силно увредени. Актуални проучвания сочат, че запечатването на почвата е почти необратимо. Най-големите въздействия на запечатването на почвата се наблюдават в градските и крайградските райони.

Този индикатор е част от списъка на ЕАОС с основните екологични индикатори (EEA Core set of indicators, CSI 014) - „Загуба на земи”.

Нарастването на териториите с почвено запечатване се отразява на биоразнообразието - намалява броя на местообитанията и жизненото пространство на редица видове увеличава се фрагментацията на екосистемите. През 2013 г. за България урбанизираните територии са 4.7% от общата й площ. За трите периода 1990 - 2000 - 2006 – 2012/2013 г. се наблюдава тенденция към увеличаване площта на населените места, дължащо се на разрастване на по-големите градовe в страната и курортните селища особено по Черноморското крайбрежие. (Източник: проект „Корине земно покритие”).  На Фиг.16. са представени промените настъпили за периода 1990 – 2012/2013 г. при 4 типа земно покритие. Видно е, че за последния период  2006 – 2012 г. промените при урбанизираните територии са значително по-малки.

Фиг.16. Разпределение на промените в земно покритие за периода (1990 – 2012/2013 г.), (ha)

Табл. 17. Изменение на почвеното запечатване (10-5 ha) спрямо ръста на населението в България

 

 Източник:  ИАОС. Проект „Корине земно покритие“ 

Темпът на нарастване на почвеното запечатване в България в сравнение с другите европейски страни е по-нисък. Паралелно с това числеността на населението също намалява (Фиг. 17). Процесите на почвено запечатване са по-силно изразени в крайбрежните и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст в страната. През следващите години се очаква слабо засилване поради планираните за реализация инфраструктурни проекти. Особено тези, които гарантират по-добра връзка между периферните райони и центъра на големите градове. 

 

Свлачища

Ключово послание 

Тенденцията и през 2013 г. е увеличаване броя на свлачищата и засегнати  територии

Дефиниция на индикатора

• Брой на регистрираните свлачища за една година
• Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси.

Свлачищата нанасят щети върху инженерната инфраструктура и облика на територията във всички области в страната. Проявата или активизирането им се дължат, както на природни (особености в цялостното геолого-тектонско развитие и морфология на районите; интензивност на валежите; морска абразия, щормови вълнения, ерозия, изветрителни процеси и др.), така и на техногенни фактори (въздействия в резултат на човешка дейност – извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на полезни изкопаеми, претоварване на горната част на терена от насипи или ново строителство; състояние на изградените ВиК мрежи и експлоатацията им в потенциално-опасни свлачищни райони и др.).

Оценка на индикатора 

Общият брой на регистрираните свлачища през 2013 г. е 1 786 бр., а засегнатите площи са 20 845 ha. За периода 2004 - 2013 г. в страната са регистрирани 592 бр. нови  свлачища с обща площ от 781 ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Активните свлачища на територията на страната през 2013 г. са 721 бр. със засегната площ около 5 611 ha. От регистрираните 1 786 бр. свлачища 1 132 бр. са в урбанизирани територии. Останалите 654 бр. са разпространени по републикански и общински пътища и частично в земеделски и горски територии.

Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2013 г. са 51 бр. с обща площ около 190 ha. Данните са за регистрирани свлачищни райони в населени места и частично по републиканската и общинска пътна мрежа. Свлачищата са разпределени както следва:

- 309 бр. свлачища, в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен;

- 1 020 бр. свлачища, в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Търговище;

- 457 бр. свлачища, в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали.

 

Най-много нови свлачища има в областите Благоевград, Смолян, Бургас и Кюстендил общо 28 броя с обща площ 4 ha. (фиг. 18). 

Фиг. 18. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

 

Източник:  МРРБ; „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник

За периода 2007 – 2013 г. тенденцията е увеличаване на свлачищата и засегнатата територия (табл. 10), като проявата на свлачищна активност е през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи.

 

Табл. 10. Разпределение на новопоявилите свлачища в периода 2007 – 2013 г.

 

Новопоявили се свлачища	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013
Брой	12	29	20	68		31	51
Площ (ha)	123.74	140.08	111.21	169.59		392.82	189.98

 Източник:  МРРБ и ИАОС

 

Източници на информация:

Дефиниция на индикатора

В периода 2001 - 2013 г. се наблюдава увеличаване на наторените площи от предходните години. Наторените площи с азот през 2013 г. са с 7 % повече в сравнение с 2012 г. През 2013 г. наторените площи с фосфорни торове са с 11 % повече спрямо 2012 г.

В периода 2003 - 2013 г. е отчетено повишаване на количеството употребен оборски тор при производството на растителна продукция – 30 % повече през 2013 г. спрямо 2012 г., а площите наторени с оборски тор са със 23 % повече.

Употреба на минерални торове

По информация на НИМХ и МЗХ са определени средни многогодишни (за периода 1991-2010 г.) стойности на датите за начало и край на торенето с оглед спазването на ДИРЕКТИВА от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници на Съвета на Европа и заповед РД 09-4272010 на Министъра на земеделието и храните за предотвратяване на замърсяването на почвите от небалансирано торене.

Сроковете на торене на културите са съобразени с температурните условия и фотосинтетичната активност на есенните посеви, като се отчитат и периодите на интензивно овлажняване и засушаване на почвите. Температурите имат ограничаваща роля поради обстоятелството, че внасянето на макро- и микро- торове в почвата трябва да става само след като есенните посеви са възобновили вегетацията си през пролетта. По-ранното внасяне на тези торове не води до усвояването им от растенията, които са в относителен покой и те попадат чрез вътрепочвения хоризонтален и вертикален отток в подземните води, което е причина за тяхното замърсяване, най-често с нитрати, но и с други разтворими форми на торовете.

Дефиниция на индикаторите

• Употребени количества азотни торове (N); фосфорни торове (Р₂O₅) и калиеви торове (К₂O) – общо и на единица земеделска площ
• Обща наторена площ земеделски земи и % от използваната земеделската площ

Оценка на индикаторите

По данни на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) през 2013 г. в страната са употребени: 258 856 тона азотни торове (N); 26 695 тона фосфорни торове (Р₂O₅) и 19 725 тона калиеви торове (К₂O). През 2013 г. се наблюдава слабо увеличаване на наторените площи спрямо 2012 г. Наторените площи с азот през 2013 г. е с 7 % повече в сравнение с 2012 г. През 2013 г. наторените площи с фосфорни торове са с 11 % повече спрямо 2012 г.

Табл. 14. Употребени количества минерални торове в земеделието в t и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ

Източник на информация : БАБХ

Табл. 15. Наторени площи с азотни и фосфорни торове (хил. ha)и като процент от използваната земеделска площ, 2001 – 2013 г.

Източник на информация: БАБХ

Употреба на оборски тор

Оборският тор съдържа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементи, а също и стимулатори (ауксини, витамини, хормони и др.) и въглехидрати (целулоза, захари и др.), които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията.

Дефиниция на индикаторите

• Оползотворено количество оборски тор
• Обща площ, наторена с оборски тор

Оценка на индикаторите

Наторените култури през 2013 г. са на площ от 30 758 ха с общо количество оборски тор 451 654 т. През 2013 г. се констатира употреба на по-голямо количество тор – 451 654т, спрямо употребеното през 2012 г. – 312 698 т. Увеличение се наблюдава и при наторените площи – 30 758 ха през 2013 г. спрямо 23 731 ха през 2012 г.

Фиг. 19. Използвани количества оборски тор (хил. t) и наторени площи (хил. hа)

Източник на информация: БАБХ

Складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита като източник на локално замърсяване на почвите

Ключово послание

За периода 2000 – 2013 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях.

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ, НСРЗ/МЗХ и МВР/ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Тези места се делят на 3 вида - централни общински складове, складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове. Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, вследствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатора

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на забранени и негодни за употреба пестициди.

Оценка на индикаторите

Към 31 декември 2013 г. на територията на страната са регистрирани 285 склада за излезли от употреба ПРЗ, 1960 броя ББ кубове и 72 централизирани склада, намиращи се в 304 населени места.

Източник на информация: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2013 г. възлиза приблизително на 14 200 тона (при 11 943 t за 2003 г., когато започват ежегодните инвентаризации и 14 400 тона за 2012 г.), като 54,5 % от тях са трайно депонирани в 1 960 броя ББ куба, а 30,9 % са препакетирани и прибрани в 72 централни склада и само 14,7 % от пестицидите се съхраняват в 285 склада, за които предстои прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 20 и 21). Най-голям брой складове има в областите Ловеч (39), Плевен (46) и Стара Загора (34).

На Фиг. 22 и фиг.23 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2013 г.

Източник на информация: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2013 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ[5]

Биологичното земеделие се основава на цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения и близък до природата начин. Практиките, които се използват в биологичното земеделие, осигуряват производството на здравословна храна, като същевременно пазят, поддържат и увеличават качеството и нивото на природните ресурси.

Едни от най-типични практики на биологичното земеделие са:

В Регламент 834/2007/ЕО, (чл.12) са определени следните практики за поддържането на почвеното плодородие:

През 2013 г. продължава положителната тенденция на развитие на биологичното земеделие. Към края на годината общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 3 015 оператори и 839 подизпълнители. В сравнение с 2009 г., годината, от която се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното земеделие, през 2013 г. броят на операторите в система на контрол е нараснал повече от шест пъти. През 2013 г. общо култивираните площи отглеждани по методите на биологично производство са 37 906 ха и бележат ръст с 7 800 ха спрямо предходната 2012 година.

Табл.16. Площи с биологични култури, 2008 – 2013 г., ha

Източник на информация: МЗХ, Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“

По Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.(ПРСС) се подпомагат редица дейности, които са свързани с опазване на почвите и водите. В таблица 17 са представени броят на подадените заявления от земеделски производители за финансиране на дейности по подмярка „Опазване на почвите и водите“ на ПРСР, свързани с опазване на почвите и водите.

Табл.17. Брой подадени заявления, 2008 – 2013 г.

Източник на информация: МЗХ, Дирекция „Развитие на селските райони“