ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос

Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

state-bad.jpg През  2014 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2,9% в сравнение с предходната 2013 г. Крайното енергийно потребление през 2014 г. е повишено с 3,2% спрямо началото на разглеждания период – 2001 г.

state-bad.jpg През 2014 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 4,9 % спрямо 2013 г., който надвишава спада през кризисната 2009 г.  

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.
Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

След значителния спад през 2009 г. предизвикан от икономическата криза, през следващите години се наблюдава известен ръст.
Сред секторите най-значителен ръст през 2014 г. има потреблението на горива в транспорта - 12,8 %. Наблюдава се дългосрочна тенденция към намаляване потреблението на индустрията и селското стопанство, и ръст на потреблението на транспорта, домакинствата и услугите, като индустрията отстъпи мястото на най-голям консуматор на транспорта.

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe

 

Източник: НСИ/МЕ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, в ktoе

 

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Индустрия

3   553

3   336

3   584

3   648

3   651

3   689

3   831

3   451

2   443

2   549

2   693

2   576

2   576

2   606

Транспорт

1   948

2   055

2   319

2   396

2   642

2   801

2   678

2   832

2   772

2   738

2   722

2   871

2   604

2   937

Домакинства

2   033

2   193

2   304

2   146

2   127

2   183

2   073

2   125

2   149

2   262

2   391

2   377

2   257

2   184

Селско стопанство

271

273

277

273

297

295

265

186

183

184

204

198

194

192

Услуги

770

742

763

687

795

911

899

958

939

987

1   040

1   021

966

926

Крайно енергийно   потребление

8   574

8   601

9   247

9   150

9   512

9   880

9   748

9   552

8   486

8   720

9   050

9   043

8   597

8   845

 Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ/МЕ 
 

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВП на глава от населението – динамика в периода 2001 – 2014 г. и сравнение с други страни от ЕС. 

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и  обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници (ВИ). Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.  

Оценка на индикатора 

През 2014 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление от 4,9% спрямо 2013 г., който надвишава спада през кризисната 2009 г. 
Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници - в Таблица 2.
 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

 

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2001 – 2014 г., кtoe

 

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Въглища

7120

6464

7253

7081

6890

6868

7642

7486

6319

6828

8061

6869

5870

6271

Горива от въглища

145

106

112

80

64

121

193

48

42

63

38

42

74

68

Природен газ

2738

2404

2500

2517

2818

2905

3010

2913

2161

2300

2631

2451

2397

2362

Суров нефт и нефтени дестилати

5457

5365

5291

5761

6568

7278

7121

7352

6414

6095

5930

6482

6498

6107

Нефтопродукти  

-1365

-892

-638

-1372

-1573

-2106

-2175

-2474

-2050

-2084

-2111

-2475

-2840

-2058

Ядрена енергия

5277

5463

4594

4444

4851

5162

3728

3977

3878

3849

4105

4020

3666

4046

Други горива/топл. Енергия от ВЕИ

1

8

28

31

58

59

68

33

33

43

47

48

52

53

Възоб. горива и отпадъци

(вкл. невъзобн. отпадъци)

543

639

681

708

692

736

675

780

765

926

991

1131

1182

1138

Водна енергия (без ПАВЕЦ)и др. ВЕИ

149

189

260

272

406

404

286

253

318

495

334

452

586

618

Електроенергия

-595

-541

-472

-505

-652

-666

-385

-460

-436

-726

-916

-715

-531

-813

Топлинна енергия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Брутно вътрешно потребление на енергия

19470

19205

19609

19017

20122

20761

20163

19908

17444

17789

19110

18305

16954

17792

Дял на ВЕИ в брутното вътрешно

потребление на енергия

3.56%

4.35%

4.94%

5.32%

5.74%

5.78%

5.10%

5.35% 

6.40% 

8.23%

7.18%

8.91%

10.73% 

10.17%

Източник: НСИ/МЕ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2,70 toe през 2006 г., след което намалява до 2,33 toe през 2013 г. През 2014 г. има нарастване до 2,46 toe, колкото е и през 2001 г.

В ЕС-28 средното брутно вътрешно потребление на човек също намалява от 3,54 toe през 2000 г. до 3,32 toe през 2012 г., но то остава значително по-високо, отколкото в България.  

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България,  toe

 

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

БВПЕ/население, toe

2.46

2.44

2.51

2.44

2.60

2.70

2.63

2.61

2.30

2.36

2.60

2.51

2.33

2.46

Източник: НСИ/МЕ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 г.?

Ключови послания

state-bad.jpg През 2014 г. брутната енергийна интензивност нараства с 3,3 %, а крайната с 1,1 % в сравнение с предходната 2013 г., което означава по-голямо потребление на енергия за единица произведен БВП. 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2014  кг.н.е/лв.2010

През 2014 г. съотношението между крайна енергийна интензивност и енергийната интензивност на брутното вътрешно потребление намалява с 49,6 % в сравнение с 50,7 % през 2013 г., като главната причина е увеличения износ на електроенергия.  

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключов въпрос

Какви са тенденциите през 2014 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г?

Ключови послания

state-bad.jpg Брутното вътрешно потребление на енергия от ВЕИ през 2014 г. достига 1809 хиляди  т н.е. и намалява с 0,6 % в сравнение с 2013 г., а производството на електроенергия от ВЕИ през 2014 г. е 618 хиляди т н.е., с което отбелязва  ръст от 5,5 % в сравнение с 2013 г.

 state-bad.jpg Делът на енергията от ВЕИ в брутното вътрешно потребление намалява от 10,7 % през 2013 г. до 10,2 % през 2014 г., а делът на производството на електроенергия от ВЕИ намалява до 15,3 % от брутното производство на електроенергия в сравнение с 15,8 % през 2013 г. 

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия е отношение  на потреблението на енергия от ВИ към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ), като производството на електроенергия от водна и вятърна енергия се нормализира, за да се избегне влиянието на климатичните условия през отделните години. 

 Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия през периода 2005 – 2014 г.

 

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Енергия от   ВИ, хил. тне (нормализирана)

1 031,7

1 097,8

1 045,1

1 158,0

1 176,6

1 396,7

1 479,4

1 650,2

1 846,1

1 806,5

Дял на възобновяемата   енергия, % БКПЕ

9,36%

9,57%

9,24%

10,49%

12,15%

14,07%

14,29%

16,05%

18,97%

18,02%

Източник : НСИ, Евростат

През 2014 г. делът на възобновяемата енергия достигна 18% и надхвърли значително националната цел, заложена в Директива 2009/28/ЕО, която е 16% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия през 2020 година. Този дял намалява в сравнение с предходната 2013 година. 

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2014 г. е 5,33%, което е значително по-малко от целта от 10 % към 2020 година. 

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници  

  • Енергийна      стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г:

  • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  • 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
  • Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност. 

През 2014 г. беше разработен проект на нов Закон за енергийната ефективност.  Законопроектът беше разработен във връзка с транспониране разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г. Със законопроекта е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.

В законопроекта е регламентирано разработването на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийните характеристики на всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация. Насърчава се осигуряването за всички крайни клиенти на енергийни обследвания във всички сектори и разпорежда предприятията, които не са малки и средни предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. Обследванията трябва да са разходно ефективни и да се извършват от квалифицирани експерти, част от екипите на юридически лица, вписани в регистрите на Агенция за устойчиво енергийно развитие. Регламентирано е изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.

  • Национален      план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г.
  1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2006/32/ЕС

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания в периода 2008-2014 г. с натрупване

Период

Цел за   периода

Постигнати   спестявания

%

GWh/год.

%

GWh/год.

2008-2010

3

2 430

4,40

3 549

2008-2013

6

4 860

6,76

5 472

2014

1

810

1,24

1 002

2008-2014

7

5 670

8,00

6 474

Резултатите за изпълнението на националната цел по Директива 2006/32/ЕС показват, че към настоящият момент страната преизпълнява условната цел за периода 2008-2014 г.

с 1 %.

Само за 1 година ПЕП е намалено с близо 1,4 млн. тне и по абсолютна стойност (16,95 млн. тне) се доближава до нивото от 16,87 млн. тне, предвидено по целевия сценарии в НПДЕЕ.

  1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС

В таблицата по-долу е направена предварителна оценка по метода „отдолу-нагоре“ на изпълнението на национална цел, която предстои да бъде въведена и изпълнявана чрез този закон. Вижда се, че разчитайки само на действащите в стария ЗЕЕ механизми за стимулиране изпълнението на  политиката по ЕЕ не може да бъде постигната новата цел за енергийни спестявания, определена въз основа на чл.7 от директива 2012/27/ЕС.

Период

Цел за   периодаGWh/год.

Постигнати   спестяванияGWh/год.

2014

1 189,4

1 002,4

Национална   цел 2014-2020

8 325,6

-

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници.

  • Закон      за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници, публикуван през 2011 г., транспонира Директива 2009/28/ЕО и осигурява въвеждането и прилагането на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергията от възобновяеми източници (ВИ). 


[1] Хиляди тона нефтен еквивалент

[2] Тона нефтен еквивалент

[3] По цени за 2010 г.

[4] кг нефтен еквивалент

5] Обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г изм. и доп., бр. 29 от 10.04.2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г.













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС