Замърсяване на почвите

Почвените замърсявания са два вида: дифузни (атмосферни отлагания и неустойчиви земеделски практики) и локални (складове за съхранение на негодни за употреба продукти за растителна защита, минни обекти и индустриални предприятия и др.). В резултат на локалните и дифузните почвени замърсявания настъпват промени в състава на почвата и качеството на произвежданата продукция.

Дифузно замърсяване на почвите с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители

През периода 2005 – 2014 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители: Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлрирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди.

Дефиниция на индикатора

Дифузното замърсяване се оценява чрез определяне на концентраците на тежки метали и металоиди - Zn, Cu, Pb, Cd, Ni, Co, Cr, Hg, As, и устойчиви органични замърсители – РАН, 16 съединения, РСВ, 6 съединения и хлорорганични пестициди, 16 съединения, в почвени проби.

По отношение на тежките метали и металоиди

За оценка на замърсяването на почвите с тежки метали през 2014 г. са взети 576 почвени проби, направени 5184 анализи, набрани от 96 пункта от базовата мрежа.

Получените данни са оценени съгласно максимално допустими концентрации (МДК) от Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

В таблица 11 са представени пунктовете за 2014 г., в които има завишени концентрации на тежки метали в двете дълбочини на пробовземане: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади.

Табл.11 Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК за 2014 година

Източник: ИАОС

За 2014 година са отчетени 8 от общия брой пунктове - 96, в които има завишено съдържание на тежки метали (табл.11).

В таблица 12 е отразен броят на пунктовете, в които има по-високи концентрации на тежки метали и металоиди през отделните години, от създаване на Националната мрежа за почвен мониторинг до момента. Всяка година се взимат почвени проби от 1/4 от общият брой пунктове от Националната мрежа, докато през пет години (2005 и 2010 г.) е извършвано пълно пробовземане от всички 397 пункта.

Табл. 12. Брой пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг с установени превишения на МДК за отделните години в обработваеми земи и постоянно затревени площи

Източник: ИАОС

Пунктовете, в които има отчетени по-високи стойности на тежки метали и металоиди от максимално допустимите концентрации, се намират в едни и същи населени места на България и представляват 9,3 % от общият брой за страната. Те попадат в административните граници на областите Смолян, Пазарджик, София, Монтана, Кърджали, Хасково, Благоевград и Бургас.

През 2014 г., в три пункта от националната мрежа за почвен мониторинг са регистрирани превишения на МДК на повече от един елемент. Това са пунктовете, намиращи се на територията на селата Петлино (обл. Кърджали), Ралица (обл. Кърджали) и Беслен (обл. Благоевград). Наблюдаваните показатели, за които са установени превишения са никел, хром и арсен (Табл.11).

В таблица 13 са представени статистически обработени данни за тежки метали и металоиди в почвите от националната мрежа. Съдържанието им в почвите е измерено в две дълбочини: 0-20/20-40 cм за обработваемите земи и 0-10/10-40 cм за пасища и ливади, в съответствие с изискванията на Наредба 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

Табл. 13. Статистически данни за измерените съдържания на тежки метали и еталоиди в обработваеми земи (1) и в пасища и ливади (2) за периода 2005- 2014 г.

Източник: ИАОС

По отношение на устойчивите органични замърсители:

За 2014 г. са извършени 20 160 броя анализи от 96 броя пункта от базовата мрежа. Определени са концентрациите на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди в почвените проби. Стойностите са оценени чрез МДК по Наредба №3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, в сила от 12.08.2008 г.

През този период не са отчетени замърсявания на почвите с устойчиви органични вещества, което се дължи основно на промените в българското земеделие през последните години с намалена употреба на химикали и торове. Изключение правят само два пункта, в чиито граници, установените завишения са резултат от замърсяване в миналото. В единият пункт, в с.Долни Богров(София) е отчетено минимално завишение на един от хлорорганичните пестициди (ДДТ) в почвата с 0,8 пъти над МДК при норма 0,5 mg/kg. При другия пункт, този в с. Драговищица (Кюстендил), пестицидът ДДЕ превишава с 2,5 пъти допустимата норма.

Измерените съдържания в периода 2005 – 2014 г. са в пъти по-ниски от максимално допустимите концентрации. Полихлорираните бифенили са под границата на откриване, а 98,9% от полиароматните въглеводороди са под МДК.

Торене на почвите

Ключови послания

През 2014 г. площи в размер на 3 314 358 ha са наторени с оборски и минерални торове или 66,60 % от използваната през годината земеделска площ, която е в размер на 4 976 815 ha. За сравнение през предходната 2013 г. са наторени общо 2 681 310 ha, което формира 53,68 % от използваната през годината земеделска площ – 4 995 111 ha.

Употреба на минерални торове

По информация на НИМХ и МЗХ са определени средни многогодишни (за периода 1991-2010 г.) стойности на датите за начало и край на торенето с оглед спазването на ДИРЕКТИВА от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници на Съвета на Европа.

Сроковете на торене на културите са съобразени с температурните условия и фотосинтетичната активност на есенните посеви, като се отчитат и периодите на интензивно овлажняване и засушаване на почвите. Температурите имат ограничаваща роля поради обстоятелството, че внасянето на макро- и микро- торове в почвата трябва да става само след като есенните посеви са възобновили вегетацията си през пролетта. По-ранното внасяне на тези торове не води до усвояването им от растенията, които са в относителен покой и те попадат чрез вътрепочвения хоризонтален и вертикален отток в подземните води, което е причина за тяхното замърсяване, най-често с нитрати, но и с други разтворими форми на торовете.

Дефиниция на индикаторите

• Употребени количества азотни торове (N); фосфорни торове (Р₂O₅) и калиеви торове (К₂O) – общо и на единица земеделска площ
• Обща наторена площ земеделски земи и % от използваната земеделска площ

Оценка на индикаторите

По данни на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) през 2014 г. в страната са употребени: 207 599 тона азотни торове (в акт. в-во) или 19,79 % по-малко, спрямо употребените азотни торове през 2013 г., които са възлизали на 258 856 т. (акт. в-во); 58 255 тона фосфорни торове (в акт. в-во Р₂O₅) към 26 695 употребени през 2013 г., т.е. при тях отчитаме над два пъти увеличение; при калиеви торове (К₂O) също констатираме увеличаване на употребата с 11,73 % от 19 725 тона употребени през 2013 г. на 22 049 тона през 2014 г.

Спрямо 2013 г. през 2014 г. се наблюдава увеличение с 23,73 % на наторените с минерални торове площи – от общо 2 650 552 ha (2013 г.) на 3 279 593 ha (2014 г.). Най-висок процент увеличение отчитаме при площите наторени с калиеви торове (К₂O) - 41,08 % - от 294 401 ha на 415 330 ha; следвани от азотни торове (N) – 27,10 % от 1 831 916 ha през 2013 г. на 2 328 294 ha през 2014 г., а най-малко е увеличението на наторените площи с фосфорни торове (Р₂O₅) – едва 2,24 % - от 524 236 ha на 535 969 ha.

Табл. 14. Употребени количества минерални торове в земеделието в t и като kg/ha спрямо използваната земеделска площ

Източник: БАБХ

Табл. 15. Наторени площи с азотни и фосфорни торове (хил. ha) и като процент от използваната земеделска площ, 2001 – 2014 г.

Източник: БАБХ

Употреба на оборски тор

Оборският тор съдържа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементи, а също и стимулатори (ауксини, витамини, хормони и др.) и въглехидрати (целулоза, захари и др.), които подобряват както почвеното плодородие, така и храненето на растенията.

Дефиниция на индикаторите

• Оползотворено количество оборски тор
• Обща площ, наторена с оборски тор

Оценка на индикаторите

През 2014 г. с оборски тор са наторени общо 34 765 ha към 30 758 ha наторени през 2013 г., т.е през настоящата година отчитаме 13,03 % увеличение спрямо предходната.

Общото количество на разпръснатия оборски тор през 2014 г. възлиза на 511 945 т. (увеличение с 13,35 % ) в сравнение с употребените 451 654 т. през 2013 г.

и наторени площи (хил. hа)

Източник: БАБХ

Складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита като източник на локално замърсяване на почвите

Ключов въпрос В каква степен складовете или ББ кубовете за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита, представляват заплаха за състоянието на почвите?

Ключово послание

За периода 2000 – 2014 г. са констатирани положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита /ПРЗ/ и площите около тях

От локалните източници, представляващи заплаха за състоянието на почвите са извършени наблюдения по отношение на складовете, съхраняващи излезли от употреба продукти за растителна защита. Складовете с негодни за употреба пестициди са обект на ежегодна инвентаризация от ИАОС/МОСВ и информацията за състоянието на складовете се съгласува с БАБХ/МЗХ. Тези места се делят на 3 вида - централни складове, складове за негодни за употреба пестициди и ББ кубове (стоманобетонови контейнери). Във връзка с наличието на складове със залежали и/или забранени продукти за растителна защита, в рамките на Националната система за мониторинг на почвите допълнително се обследват райони/площадки в близост до тях - места, в които се очаква замърсяване на прилежащите терени, в следствие на течащи покриви, разградени постройки и излагане на продуктите на атмосферните влияния.

Дефиниция на индикатите

• Брой на складове за съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита.
• Количества на излезли от употреба продукти за растителна защита.

 

Оценка на индикаторите

Към 31 декември 2014 г. на територията на страната са регистрирани 257 склада за излезли от употреба ПРЗ, 1964 броя ББ кубове и 70 централни склада, намиращи се в 304 населени места.

Фиг. 20. Съхранение на забранени и негодни за употреба пестициди, брой ББ кубове/ складове

Фиг. 21. Количества забранени и негодни за употреба пестициди, t

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

Общото количество забранени и негодни за употреба пестициди за 2014 г. възлиза приблизително на 13 500 тона (при 14 200 тона за 2013 г. и 14 400 тона за 2012 г.), като 57,5 % от тях са трайно депонирани в 1 964 броя ББ куба, а 32,1 % са препакетирани и прибрани в 70 централни склада и само 10,4 % от пестицидите се съхраняват в 257 склада, за които предстои прилагане на мерки за тяхното обезвреждане (фиг. 20 и 21). Най-голям брой складове има в областите Плевен (46), Ловеч (38) и Стара Загора (34).

На Фиг. 22 и фиг. 23 е показано разпределението на общото количество пестициди по място на съхранение и собственост към 31.12.2014 г.

Фиг. 22. Разпределение на количеството пестициди в изоставени (необезопасени) складове по място на съхранение и собственост	Фиг. 23. Разпределение на количеството пестициди в централни складове по място на съхранение и собственост

Източник: ИАОС, „Електронен регистър на забранените продукти за растителна защита”

ИАОС поддържа национален регистър на местата със забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита (http://eea.government.bg/flexviewers/pesticides/). Информацията се актуализира чрез провеждането на ежегоден мониторинг на тези обекти.

През 2014 г. са установени трайни положителни тенденции по отношение на цялостния процес на управление на складовете за забранени и с изминал срок на годност продукти за растителна защита и площите около тях в резултат на:

- транспониране на европейското законодателство и прилагането му в страната за ограничаване на съществуващи и предотвратяване на бъдещи замърсявания;

- финансиране разработването и изпълнението на програми/проекти за решаване на въпросите, свързани с излезлите от употреба продукти за растителна защита с цел намаляване на негативното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху околната среда и човешкото здраве;

- преопаковане и преместване в централни складове и саниране на освободените помещения с цел ограничаване на отрицателното въздействие на складовете и съдържащите се в тях препарати върху качеството на околната среда и човешкото здраве.

Политики и мерки за устойчиво управление на земите и почвите

Политиката и мерките за устойчиво управление на земите и почвите на европейско ниво са включени основно в Почвената стратегия и Пътната карта за ресурсна ефективност. Страните - членки прилагат мерки за опазване на почвите от 8 идентифицирани „заплахи“ - ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Компетентни органи са няколко институции – Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, както и регионалните им структури.  

По Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) се подпомагат редица дейности, които са свързани с опазване на почвите и водите. В таблица 16 са представени броят на подадените заявления от земеделски производители за финансиране на дейности по подмярка „Опазване на почвите и водите“ на ПРСР, свързани с опазване на почвите и водите.

Табл. 16. Брой подадени заявления, 2008 – 2014 г.

Направление	Кампании (брой   подадени заявления)
	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и   водите	1	2	1	3	97	1189	1187
Контрол на почвената ерозия	211	81	71	60	49	60	42

Източник: МЗХ, отдел „Биологично земеделие”, Дирекция „Развитие на селските райони“

 

 

Референции към съществуващо законодателство и стратегически документи

Закон за опазване на околната среда(обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г.)

Закон за почвите (Обн. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г.)

Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, обн. ДВ., бр.12/2008 г.

Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 2007 г.

Наредба № 4/12.01. 2009 г. за мониторинг на почвите, обн. ДВ. бр.19 от 13.03. 2009 г.

Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви. Приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г. обн. ДВ. бр.62/04.08.2009 г.

Закон за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр.35 24.04.96/изм. ДВ. бр.39 от 20. 05. 2011 г.)

Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (Обн. ДВ. бр. 89 от 22.10. 1996 г., изм. ДВ. бр. 30 от 22 .03 2002 г.)

Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1 /02.01.2001 г.).

Национална програма за действие (НПД) за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването България, 2014-2020 г.

(http://www.moew.government.bg/,http://www.unccd-clm.org/, http://www.mzh.government.bg/).

Национална програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

Тематичната стратегия за опазване на почвите (Thematic Ctrategy for Coil Protection COM/2006/231);

Доклад на Европейската комисия (CWD (2012) 101) -(http://ec.europa.eu/environment/coil/pdf/coil_cealing_guidelinec_en.pdf);

 

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ[1]

Биологичното земеделие е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добрите практики по отношение опазването на околната среда и здравето на хората. Предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа и отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители на биологични продукти и храни. Биологичното земеделие създава заетост в селските райони защото се нуждае от повече работна ръка в сравнение с конвенционалното земеделие. Несъмнените предимства на този екстензивен метод на производство са превърнали биологичното земеделие във важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Република България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Министерство на земеделието и храните осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, бр. L 189 от 20.7.2007 г., стр. 1) и неговите регламенти за изпълнение, които образуват правната рамка в областта на биологичното земеделие на равнище ЕС.

През последните години биологичното производство се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват както броя на операторите, така площите и броя на производителите, включени в система на контрол.

Табл. 17. Брой оператори в биологичното производство (производители, преработватели, търговци, в т.ч. и подизпълнители) за периода 2008 г.-2014 г.

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Брой оператори	311	476	820	1 054	3 750	3 995	4092

Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

В края на 2014 г. общият брой на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биологични производители, преработватели и търговци е 4 092 (в това число и подоператори). В сравнение с 2009 г. броят на операторите нараства повече от осем пъти, а в сравнение с 2006 г., последната година преди присъединяването на България към ЕС - над деветнадесет пъти.

През 2014 г. площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство възлизат на 74 351 hа (без да се включват сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове), което е с 32% повече спрямо предходната година.

Общо култивираните площи през годината нарастват с над 12 хил. ha или с 33% в сравнение с 2013 г., като достигат 50 316 ha.

Табл. 18. Площи в система на контрол (ha)

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Общо култивирани площи	12 738	8 163	20 320	20 618	30 106	37 906	50 316
Постоянни ливади и пасища	2 486	1 843	3 611	4 491	7 957	15 476	21 831
Свободна земя/угар	1 438	1 783	1 716	1 513	2 315	2 905	2 204
Всичко площи в система на контрол (преход и преминали прехода)	16 662	11 789	25 647	26 622	40 378	56 287	74 351
Диворастящи култури*	489 083	401 425	546 195	543 655	472 700	678 025	694 251

*Диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове се събират от сертифицирани екологично чисти райони, но площите не са култивирани и не се включват в графа „Всичко площи в система на контрол”

Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

През 2014 г. площите, заети със зърнено-житни култури в система на контрол са 120 611 ха – с 4 392 ha повече в сравнение с предходната година, като се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес и тритикале.

Площите с технически култури, отглеждани по биологичен начин през годината достигат 12 878 ha, в резултат от чувствително нарастване на площите, заети от слънчоглед и репица.

Съществено увеличение се отчита и при площите с ароматни култури, медицински растения и подправки - до 7 754 ha. Най-голям дял от тази група култури заемат площите с лавандула, които възлизат на 2 935 ha.

Увеличение на площите с близо 40% спрямо предходната 2013 г. се наблюдава при групата на пресните зеленчуци.

Площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2014 г. възлизат на 18 212 ha - с 1 327 ha повече в сравнение с предходната година, основно поради нарастване на площите с костилкови овощни видове, семкови овощни видове, ядки и лозя.

Отглеждането по биологичен начин на нетрадиционни за нашата страна култури, като артишок, маслини и киви, макар и на малки площи, показва усилията на биологичните производители да отговорят на търсенето на пазара и да разнообразят своето производство.

Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби през 2014 г. са в размер на 694 251 ha, което е с 16 226 ha повече в сравнение с предходната година.

През 2014 г. в биологичното животновъдство продължава да се наблюдава положителна тенденция на развитие.

Табл. 19. Брой животни, отглеждани по биологичен начин*

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Говеда	470	272	364	976	1 173	1 311	1 622
Овце	2 471	5 831	6 698	6 648	9 175	7 894	9 029
Кози	1 624	2 732	2 773	3 397	2 831	3 235	4 142
Пчелни семейства	44 861	41 089	46 429	58 855	85 346	117 360	106 676

* Включва животни в период на преход и животни, преминали периода на преход

Източник: МЗХ, по данни от годишните доклади на контролиращите лица на биологичното производство

Към края на 2014 г. броят на животните, преминали период на преход, от които е получена биологична продукция, възлиза на 1 344 говеда, 7 250 овце, 3 201 кози и 89 553 пчелни семейства. Получената от тях биологична продукция през годината е, както следва: сурово краве мляко – 1 123,89 тона, сурово овче мляко – 379,77 тона, сурово козе мляко – 982,54 тона, пчелен мед – 1 516,77 тона.

Биологичното производство води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света.

---

[1] Инфомацията е предоставена от МЗХ