ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Състояние на почвите

Ключов въпрос

Осигуряват ли почвите в България плодородие?

Ключово послание

state-good.jpg В периода 2005 - 2014 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество.

Запасеност на почвите с биогенни елементи

Дефиниция на индикатора

Запасеността на почвите с биогенни елементи се определя чрез концентрациите на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, както и съотношението между органичен въглерод и общ азот.

Съдържанието и съотношението на биогенните елементи в почвата имат пряка връзка с почвеното плодородие и с храненето на растенията.

Оценка на индикатора

Оценката се извършва в рамките на Националната мрежа за почвен мониторинг, въз основа на равномерна мрежа 16x16 km, в която се извършват проучвания в 397 пункта чрез анализ и оценка за съдържанието на трите биогенни елемента: азот, органичен въглерод и фосфор.

Пунктовете са разположени в земеделски земи. При избора на точното им местоположение се спазват следните изисквания: отстояние от пресечна точка на не повече от 2 км; почвеното различие и начинът на ползване да съответства на съответната пропорция на национално ниво.

Съгласно чл.10 (1) от Наредба №4 за мониторинг на почвите са разработени схеми за мониторинг, включващи параметри на наблюдение. Всяка година се пробонабират 25 % от пунктовете на мрежата. През 2014 г. са извършени общо 1728 броя анализи от 96 пункта. Оценката на данните за биогенните елементи е извършена чрез статистическа обработка на резултатите в две дълбочини. Оценката на запасеността на почвите се прави в пет степенна скала според съдържанието на орг. С, общ N, P и съотношението между органичния въглерод и общия азот в почвите (C/N), което е регламентирано в Наредба №4 за мониторинг на почвите (таблица 2).

Табл. 2. Скала за оценка на съдържанието на биогенни елементи в почвата

Параметри

орг. С g/kg

общ N g/kg

общ P mg/kg

C/ N

g/kg

 

 

 

 

 

Мн.ниско

<5

<0,98

<398

<8

Ниско

5-10

0,98-1,33

398-553

8 -10

Средно

10-15

1,33-1,95

553-924

10-12

Високо

15-25

1,95-2,86

924-1599

>12

Мн.високо

>25

>2,86

>1599

Няма стойност

 

Табл. 3. Статистически данни за измерените съдържания на биогенни елементи в обработваеми земи (1) и в пасища и ливади (2) за 2005 - 2014г.

Статистическа стойност

орг. С, g/kg

общ N, g/kg

общ P, mg/kg

орг. C/ общ N

1

2

1

2

1

2

1

2

І дълбочина

 

брой

277

120

277

120

277

120

277

120

минимална

4,7

6,6

0,5

0,7

350,1

259,3

6,9

6,5

максимална

41,2

98,2

3,9

9,6

2759,3

3024,9

18,6

16,3

медиана

16,3

20,5

1,6

2,1

800,8

721,6

10,2

10,2

средна

16,9

24,7

1,7

2,4

855,4

848,8

10,2

10,4

ІІ дълбочина

 

брой

277

120

277

120

277

120

277

120

минимална

4,4

6,0

0,4

0,6

329,6

280,1

6,5

5,8

максимална

39,5

81,0

3,9

8,4

2482,6

3011,5

17,5

16,1

медиана

15,0

16,8

1,5

1,7

775,6

705,4

10,0

10,0

средна

15,7

20,1

1,6

2,0

833,5

829,5

10,2

10,1

средна запасеност

10-15

1,33-1,95

553-924

10-12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: ИАОС

Обработваемите земи и постоянно затревени площи се характеризират с високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор.

Фиг. 3. Разпределение на биогенните елементи в почвите по степен на
запасеност за 2005 – 2014г. за обработваеми земи и пасища и ливади (*)

               * биогенните елементи в пасища и ливади 

Графиката изобразява разпределението на пунктовете по степени на запасеност с биогенни елементи в петстепенната скала при обследваните пунктове в обработваеми и необработваеми земи.

Получената информация за периода на обследване 2005-2014 г. показва сравнително добра запасеност с биогенни елементи. Стойностите  при наблюдаваните показатели са в рамките на средните за страната стойности, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество. 

Табл.4. Разпределение в % според съотношението на C/N в проби от пунктовете за мониторинг през 2012, 2013 и 2014 г.

C/N

% пунктове от общия брой за съответната година

2012   г.

2013   г.

2014   г.

I дълбочина

0-10 cm/0-20 cm

II дълбочина

10-40 cm/20-40 cm

I дълбочина

II дълбочина

I дълбочина

II дълбочина

< 8

-

0,3

15,9

7,1

3,0

3,3

8 - 10

11,9

31,7

29,7

39,4

36,8

30,0

10 - 12

88,2

67,8

28,7

46,4

54,2

59,9

> 12

-

-

25,7

7,1

6,0

6,8

Съотношението C/N е индикация за благоприятните условия за съществуване и развитие на почвеното биоразнообразие и за стабилност на структурата на почвите. Това отношение варира в широки граници. През 2014 г. преобладават пунктовете (54,2% за дълбочина 0-10 cm/0-20 cm и 59,9% за дълбочина 10-40 cm/20-40 cm), в които съотношението органичен въглерод/азот се характеризира със средни стойности, движещи се в границите от 10 до 12 mg/kg.  Тези резултати показват сравнително добри възможности за възпрепятстване на мобилността на замърсителите, попаднали в почвите. 

Биогенни елементи и съдържание на вода в почвите

Усвояването на биогенните елементи е възможно само при наличие на вода, т.е. нивото на овлажнение на почвите има определяща роля за усвояването на биогенните елементи. При недостиг биогенните елементи могат да се внесат като торове, но отново степента на усвояването им е в непосредствена зависимост от наличието на вода в коренообитаемия почвен слой.

Съгласно методиката, по която се определят водните запаси в почвите, измерванията се провеждат на три постоянни дати - 7, 17 и 27 число на всеки месец от топлата част на годината от месец март – до месец ноември включително (http://agro.meteo.bg/ ).  Датата 7 март се счита за началото на вегетационния период  в страната и се определя от трайния преход на средните денонощни температури над 10°С.

На фиг. от 4 до 7 са показани карти за пространственото разпределение на съдържанието на вода в слоя 0-100 cm в проценти от пределната полска влагоемност (ППВ) в началото и края на вегетационния период, съответно за 2013 г. и 2014 г.

Фиг.4. Пространствено разпределение на водните   запаси в почвите на 07.03.2013 г. в еднометровия почвен слой*

Фиг.5. Пространствено разпределение на водните   запаси в почвите на 07.03.2014 г. в еднометровия почвен слой*

                                                                      

    

Източник:  НИМХ-БАН

Източник:  НИМХ-БАН

Фиг. 6. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2013 г. в еднометровия почвен слой*

Фиг. 7. Пространствено разпределение на водните запаси в почвите на 27.10.2014 г. в еднометровия почвен слой*

                                                                      

    

Източник:  НИМХ-БАН

Източник:  НИМХ-БАН

*Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ 

На фиг. от 8 до 13 са представени карти, отразяващи условията на засушаване през 2013 и 2014 г. в началото, по средата и в края на вегетационния период в земеделските райони на страната.

Фиг. 8. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   март 2013 г.

Фиг. 9. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   март 2014 г.

                                                                     

    

Източник: НИМХ-БАН

Източник: НИМХ-БАН

Фиг. 10. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   юли 2013 г.

Фиг. 11. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   юли 2014 г.

    

    

Източник: НИМХ-БАН

Източник: НИМХ-БАН

Фиг. 12. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   октомври 2013 г.

Фиг. 13. Пространствено разпределение на индекса на   почвено засушаване (SMI) - месец   октомври 2014 г.

    

    

Източник: НИМХ-БАН

Източник: НИМХ-БАН

За условията в България е необходимо вземането на спешни мерки за подобряване на условията на поддържане оптимална влажността на почвата по-продължително време през вегетационния период чрез прилагане на високотехнологични решения за напояване. Продължават да са актуални препоръките за преструктуриране земеделието и специализиране на отделни региони за отглеждане на определени култури при оптимални условия свързани с техните изисквания и в съответствие с наличните агроклиматични ресурси и при най-малки допълнителни инвестиции.

ПРОЦЕСИ НА УВРЕЖДАНE НА ПОЧВИТЕ

Ключов въпрос

Какви са необратимите загуби на почва вследствие на деградационните процеси?

Ерозия

Ключови послания:

state-moderate.jpg В периода 2010 – 2014 г. засегнатите площи от водоплощна ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2014 г. се наблюдава леко увеличавене на загубите на почва.

state-moderate.jpg В периода 2010 – 2014 г. засегнатите площи от ветрова ерозия и почвени загуби - остават относително постоянни. В сравнение с предходната година през 2014 г. се наблюдава леко увеличавене на площите с риск от ветрова ерозия.

Водоплощна ерозия  

Дефиниция на индикатора

Загуба на почва (t/ha/y) и засегнати от водоплощна eрозия площи (ha/y).

Оценка на индикатора

  • Водоплощна ерозия на земеделските земи

Оценката на средногодишните загуби на почва от водоплощна ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се изчислява с помощта на математически модел, базиран на уравнението UCLE[3]. По този начин е възможно да се локализира  риска от водоплощна ерозия за определена територия; да се оценят загубите на почва; да се направят анализи и прогнози в зависимост от конкретни нужди. 

През 2014 г. се наблюдава слаба промяна в средногодишния интензитет на водоплощната ерозия при земеделските земи, който е 7,7 t/hа. Оценката на средногодишната ерозия през годината е 56 млн. тона, като се проявява в различнa степен и интензитет. Средногодишният интензитет на водоплощната ерозия на земите със земеделско предназначение варира в зависимост от начините на земеполване: 6,5 t/ha/y при пасищата; 7,1 t/ha/y при нивите; 20,9 t/ha/y при трайните насаждения, а в площите заети с други видове селскостопански култури  той е 7,4 t/ha/y (Табл. 5). Само 4 % от категория „други селскостопански територии“ и 14% от пасищата имат много слаб ерозионен риск.

Табл. 5. Процентно разпределение на териториите с различни начини на земеползване по степени на ерозионен риск

Начин на земеползване

Слаб

(<   5 t/ha/y)

Среден

(5.01   - 20 t/ha/y)

Висок

(>   20 t/ha/y)

Ниви

68

24

7

Трайни   насаждения

29

40

31

Пасища

48

29

9

Други   селскостопански територии

47

36

14

Източник: ИАОС

През 2014 г. териториите със земеделски земи (без горите), които имат слаб eрозионен риск са 3 662 492 ha, тези с  умерен  и висок риск са съответно 1 717 375 ha и 578 944 ha. В това число само в нивите площите със слаб ерозионен риск са 2 660 613 ha, със среден 977 712 ha, а с висок 283 901 ha. (табл. 6).

Табл. 6. Степени на интензивност на действителния риск от водоплощна ерозия

Степен на ерозионен риск

Интензитет (t/hа/y)

Слаб

< 1,0

Слаб до умерен

1,01 – 5,0

Умерен

5,01 – 10,0

Умерен до висок

10,01 – 20,0

Висок

20,01 – 40,0

Много висок

> 40,01

Най-висока интензивност на ерозионните процеси има в земеделските земи на област Ловеч (19,9 t/ha/y), следват областите Кърджали, Смолян, Търговище и Кюстендил между 12,0 и 17,0 t/ha/y. В област Ловеч се наблюдават най-големите почвени загуби в страната за 2014 г. - 6 319 759 t/y. Следват София област, Кърджали и Бургас с над 3 120  000 t/y.

Сравнявайки резултатите за обработваемите земи с тези от предходната година, се наблюдава тенденция към увеличаване на площите със среден и висок ерозионен риск съответно с 36 048 ha и 27 824 ha, а площите със слаб ерозионен риск намаляват с 63 872 hа. Спрямо 2013 г. загубите на почва се увеличават, както следва - при нивите с 1,8 млн тона, а при останалите обработваеми земи (без ниви и пасища) със 740 944 тона. (Фигури 14 и 15).

Фиг. 14. Разпределение на площите - засегнати от водоплощна ерозия по степен на ерозионен риск (10-3ha) при обработваемите земи, (hа)

Фиг. 15. Тенденции в разпределението на водоплощната ерозия при обработваемите земи. Засегнати площи (10-3ha) и загуби на почва (t/ha/y)

 

 

Източник: ИАОС

С най-висока интензивност на ерозионен риск са обработваемите земи във водосборите на Долна Струма - 13,42 t/ha/y, Места - 12,9 t/ha/y и Янтра - 12,5 t/ha/y - табл.7., а най-големи почвени загуби генерират обработваемте земи във водосборите на Янтра, Дунав, Камчия и Русенски Лом (над 1 500 000 t/y).

Табл. 7. Резултати от действителен ерозионен риск по водосбори

Водосбори

Обработваеми земи

Интензивност на ерозионния риск/обща за водосбора

Интензивност на ерозионния риск/обработваеми земи

Почвени загуби (t)

Площи с риск от ерозия (%)[1]

(t/ha/y)

(t/ha/y)

Дунав

2 619 341

63

3,3

4,6

Огоста

786 185

47

4,4

3,7

Огоста - запад

1 040 754

52

4,1

4,6

Осъм

1 180 656

48

6,3

6,6

Вит

1 294 784

41

7,3

8,9

Горен Искър

891 911

19

5,2

9,0

Долен Искър

1 458 829

41

9,2

9,6

Янтра

3 147 674

32

7,5

12,5

Русенски Лом

1 948 139

52

7,3

10,9

Камчия

1 981 950

27

5,6

11,4

Черно море

1 160 182

64

3,1

3,5

Горна Марица

1 472 867

19

3,6

9,1

Средна Марица

1 435 311

41

4,0

5,0

Долна Марица

1359 015

50

6,1

4,9

Тунджа

1 461 290

38

4,0

4,9

Айтоска

1 137 675

33

3,4

6,3

Горна Струма

1 123 201

18

5,4

11,9

Долна Струма

299 584

7

5,3

13,4

Места

223 288

5

2,7

12,9

Източник: ИАОС

  • Водоплощна ерозия на земите от горския фонд

Определянето степента на ерозия на почвите от горския фонд се извършва съгласно Наредба № 4 от 19/02/2013 (ДВ, бр.21 от 01/03/2013г.) за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения. Оценката на степента на ерозия се извършва за всеки горски подотдел при провеждане на лесоустройствените ревизии (Табл. 8).

Табл. 8. Оценка на ерозионния процес по почвени хоризонти в зависимост от степента на проявление

Степен на ерозираност

Площ (ha)

Слаба I

Ерозиран е хумусният хоризонт (А) до половината

Слаба до средна II  

Ерозиран е целият хумусен хоризонт (А)

Средна III

Ерозиран е преходният хоризонт (В) до половината

Силна IV

Ерозиран е целият преходен хоризонт (В);

Много силна V

Ерозиран е част от скалния рохляк (С).

Източник: ИАГ, http://www.iag.bg/docs/lang/1/cat/3/index

Според цитирания по-горе математически модел, базиран на уравнението USLE[3], използван в ИАОС през 2014 г. загубите на почва в горите са 1 118 202 тона, като сравнени с предходната година са се увеличили с 69 036 тонa.

Общата площ на извършеното залесяване през 2014 г. в горските територии – държавна собственост е 1 204 ha, с 48,5 ha повече в сравнение с 2013 г. С финансиране по европейски и международни програми е залесена обща площ от 159,9 ha.

През 2014 г. за защита на горските територии от ерозия и порои са извършени противоерозионни залесявания върху 513 ha горски територии - държавна собственост, управлявани от съответните Държавни предприятия, като се отчита увеличение на площта с 15% спрямо 2013 г.

Мерки за ограничаване на водоплощната ерозия

Средствата, изразходвани от ДП, Изпълнителна агенция по горите и МЗХ за осъществяването на дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои през 2014 г., възлизат на 10 082 хил. лева, незначително под нивото от предходната година. За изпълнение на тези дейности през 2015 г. са предвидени средства с 30% повече спрямо 2014 г.

Ветрова ерозия

Дефиниция на индикатора

Загуба (износ) на почва (t/ha) и засегнати от ветрова eрозия площи (ha).

Оценка на индикатора

Оценката на средногодишните загуби на почва от ерозия за дадени климатични, почвени, топографски и стопански условия се прави с помощта на: математически модел базиран на уравнение WEQ[4].

За разлика от водоплощната ерозия, която е характерна за планински и хълмисти условия, ветровата ерозия се проявява главно при големи и открити равнини - предимно обезлесени.

В сравнение с предходната година през 2014 г. се наблюдава леко увеличавене на площите с риск от ветрова ерозия с 14 539 ha, а загубите почва намалават с 2,7 млн. тона.  Площите със слаб ерозионен риск се увеличават, а тези с умерен, висок и много висок риск намаляват.

Табл. 9. Степени на интензивност на действителния риск от ветрова ерозия

Степен на ерозионен риск

Интензитет (t/hа/y)

Слаб

0,5 – 1,0

Слаб до умерен

1,01 – 2,0

Умерен

2,01 – 10,0

Умерен до висок

10,01 – 20,0

Висок

20,01 – 50,0

Много висок

> 50,01

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През 2014 г. се наблюдава съвсем слабо увеличаване на площите засегнати от ветровата ерозия (3 816 816 ha) и представляват 34% от обработваемите земи в страната, а средногодишният интензитет е 0,27 t/ha/y. Площите с висок ерозионен риск са 58 555 hа, което представлява1,5% от площта на обработваемите земи; тези с много висок риск са 7 493 hа (0,3%). Засегнатите площи с умерен ерозионен риск са 303 539 hа (8,0%), а със слаб – 3 443 457 hа (90,2). (Фигури 16 и 17). С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите - Добрич (2,2 t/ha/y), София област (0,9 t/ha/y) и Варна (0,5 t/ha/y). Загубите на почва са най-големи в областите: Бургас и Варна, следват Пловдив, София област, Добрич, Хасково и Стара Загора. През 2014 г. само две области имат много висок ерозионен риск (над 50 t/ha/y) – Бургас (6 728 ha)  и Добрич (766 ha).

Фиг.16. Разпределение на площите  (hа) засегнати от ветрова ерозия по степен на ерозионен риск (10-3ha)

Фиг.17. Тенденции в разпределението на ветровата ерозия в страната. Засегнати площи (10-3ha) и загуби на почва (t/ha/y)

 

 

 

Източник:  ИАОС

Политики за ограничаване на почвената ерозия

През последните години се провежда последователна политика за ограничаване на процеса в няколко направления:

  • ежегоден мониторинг, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда за територията на цялата страна, данните от който се използват за планиране ползването на земите по начин, ограничаващ процесите на ерозия;
  • информиране и подпомагане на земеделските производители при планиране на ползването в дадено стопанство от регионалните структури на МЗХ /Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ);
  • спазване на добрите земеделски и екологични условия МЗХ;
  • подкрепа на земеделските производители чрез компесаторни плащания за дейности, ограничаващи процеса МЗХ.

Източници н информация:

-          Математически модел за изчисляване на водоплощната ерозия - Universal Soil Loss Equation (USLE). Изпълнителна агенция по околна среда (http://www.eea.government.bg/);
-          Математически модел за изчисляване на ветровата  ерозия - Wind Erosion Equation (WEQ). Изпълнителна агенция по околна среда (http://www.eea.government.bg/;
-          Аграрен доклад, 2014, Министерство на земеделието и храните. (http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Documents/AgrarenDoklad.aspx);
-          БАНСИК 2012, “Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България през 2013 г.”. Министерство на земеделието и храните - Агростатистика;
-          Министерство на земеделието и храните (http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx).
 

Свлачища на територията на страната

state-bad.jpg Тенденцията и през 2014 г. е за увеличаване броя на свлачищата и засегнатите  територии 

Дефиниция на индикатора за свлачища

  • Брой на регистрираните свлачища за една година
  • Обща площ в (ha) - засегната от свачищни процеси. 

Свлачищата нанасят щети върху инженерната инфраструктура и облика на територията във всички области в страната. Проявата или активизирането им се дължат, както на природни (особености в цялостното геолого-тектонско развитие и морфология на районите; интензивност на валежите; морска абразия, щормови вълнения, ерозия, изветрителни процеси и др.), така и на техногенни фактори (въздействия в резултат на човешка дейност – извършване на дълбоки изкопи, прокарване на пътища, добив на полезни изкопаеми, претоварване на горната част на терена от насипи или ново строителство; състояние на изградените ВиК мрежи и експлоатацията им в потенциално-опасни свлачищни райони и др.). 

Оценка на индикатора

Нововъзникналите/активизирани свлачища през 2014 г. са 79 бр. с обща площ около 36 ha. За периода 2004 - 2014 г. в страната са регистрирани 1 865 бр. нови  свлачища с обща площ от 20 882  ha. Свлачищните райони са преди всичко в населените места и по-малко по общинската пътна мрежа. Активните свлачища на територията на страната през 2014 г. са 783 бр. със засегната площ около 5 635 ha. Потенциалните/временно стабилизирани свлачища са 673 бр. със засегната площ около 91 99 ha. Затихнали/стабилизирани свлачища са 409 бр. със засегната площ около 60 40 ha.

От регистрираните 1 865 бр. свлачища, 1 168 свлачища с площ около 16 193 ha са в урбанизирани територии. Останалите 697 свлачища са разпространени по републикански и общински пътища, и частично в земеделски и горски територии.

Данните са за регистрирани свлачищни райони в населени места и частично по републиканската и общинска пътна мрежа. Свлачищата са разпределени както следва:

-          335 бр. свлачища, в областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас и Сливен (26 нововъзникнали през 2014 г.);
-          1 048 бр. свлачища, в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Търговище (28 нововъзникнали през 2014 г.);
-          482 бр. свлачища, в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Кърджали (25 нововъзникнали през 2014 г.).

 

През 2014 г. най-много новопоявили се свлачища има в областите Варна – 17 бр. и Велико Търново – 14 бр. като площта на двете е около 7 ha. В областите Кюстендил, Враца и София област се появяват по 6 бр. нови свлачища, които имат обща площ около 11 ha. (фиг. 18). 

Фиг. 18. Разпределение на площите засегнати от свлачищни процеси, ha

 

Източник: Картата е изработена в ИАОС по данни на МРРБ - „Геозащита” ЕООД – Варна, Плевен и Перник

За периода 2005 – 2014 г. се наблюдава тенденция за увеличаване броя на свлачищата и засегнатата територия (таблица 10), като проявата на свлачищна активност е основно през пролетния сезон след снеготопене и след интензивни валежи. Поради промените в климата и регистрираните през последните години валежи от дъжд през зимния сезон се наблюдава тенденция на увеличаване на свлачищната активност през зимните месеци (януари и февруари), както и увеличаване на свлачищната активност като цяло спрямо предходната година.

Табл. 10. Разпределение на новопоявилите се свлачища в периода 2005 – 2014 г. 

Новопоявили се свлачища

(за съотватната година)

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Брой

142

156

12

29

20

68

0

31

51

79

Площ за   година (ha)

31

62

12

14

11

17

0

39

190

36

Източник: МРРБ

Политики и мерки за намаляване щетите от свлачищата  

Геозащитната дейност, като елемент на държавната политика по устройство на територията и благоустройството, през 2014 г. се провежда от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Извършена е усилена работата, свързана с ограничаване появата и разрастването на свлачищни и срутищни процеси, на ерозията и абразията на водата чрез изпълнение на превантивни геозащитни мерки, разрешителен режим за инвестиционни намерения в свлачищни райони и реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни процеси. Усилията са насочени основно в извършване на превантивни дейности, мониторинг на свлачищните процеси, оказване на експертна помощ при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси, разработване на стратегически и нормативни документи. 

С извършените дейности по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, в т. ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се счита, че са предприети необходимите ефективни  превантивни мерки и дейности за предотвратяване на аварии и щети. Извършени са и необходимите координационни действия между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие. 

През 2014 г. са положени значителни усилия свързани с геозащитната дейност, като са извършени превантивни геозащитни мерки, разрешителен режим за инвестиционни намерения в свлачищни райони и реализиране на инвестиционни проекти за укрепителни и отводнителни съоръжения за предотвратяване опасността от свлачищни и други неблагоприятни геодинамични процеси. 

Конкретните усилията са насочени основно за извършване на превантивни дейности (мониторинг на свлачищните процеси и на изградени противосвлачищни съоръжения, изграждане или възстановяване на контролно-измервателна системи в свлачищни райони за следене на деформациите, проекто-проучвателни работи, нанасяне на данни в регистъра на свлачищата и др.). 

-          Превантивните геозащитни мерки включват:

-                     Извършване на режимни изследвания на застрашени и засегнати територии от свлачища, срутища, морска абразия, и други неблагоприятни геодинамични процеси на територията на Република България;

-                     Извършване на консултантски услуги и техническа помощ на общински, областни администрации и други ведомства при възникване на неблагоприятни геодинамични процеси и осъществяване на дейности по регистрирането им в Регистъра на свлачищата в РБългария;

-                     Поддържане на изградени дренажни съоръжения за отводняване на свлачищни райони и изграждане на нови и поддържане на съществуващи контролно-измервателни системи, необходими за оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и ефективността на изградените противосвлачищни съоръжения;

-                     Планиране, възлагане и изработване на проекто-проучвателни разработки, осигуряващи проектна готовност за обекти и дейности, свързани с предотвратяване на риска от бъдещи аварии и щети.

-          Разрешителен режим за строителство в свлачищни райони

Услугата се осъществява от МРР/МРРБ без такса на основание чл. 96, ал. 3 или ал. 4 от Закона за устройство на територията чрез издаване на предварителни разрешения за инвестиционни намерения в свлачищни райони. През отчетния период е осъществен предварителен контрол на постъпили 115 бр. инвестиционни намерения в свлачищни райони.

-          Управление на проекти за ограничаване на свлачищните процеси

Дейностите по този услуга са свързани с планиране и реализиране на инвестиционни проекти за геозащита, предвиждащи укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения за предотвратяване опасността от разрастване на свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.

За стабилизиране на свлачищата, в т.ч. и за укрепване на бреговете на р. Дунав и Черно море, МРРБ като първостепенен разпоредител на бюджетни средства, осъществи пряка инвестиционна дейност чрез извършване на строително-монтажни дейности. 

Източници на информация:

- Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - http://www.mrrb.government.bg/;
- Бюджетна програма „Устройствено планиране, геозащита, водоснабдяване и канализация” към Политика „Подобряване инфраструктурната свързаност на регионите  – изграждане и модернизиране на пътна и ВиК инфраструктура”;
- Национална програма 2007-2015 г. за укрепване на свлачищата, предпазване на Дунавския и Черноморския бряг от ерозията и абразията и предпазване на техническата инфраструктура и населените места от свлачищни процеси;
- Стратегия за намаляване на риска от бедствия  2014-2020 г.;
- Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;
- Годишен план за 2014 г. за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;
- Методика за оценка на геоложкия риск;
- Генерална схема за брегозащита на Българското Черноморско крайбрежие.


[3] USLE - Universal Soil Loss Equation, http://www.fao.org/home/en
[4] Обработваеми земи, които имат различна степен на ерозионен риск
[5] До този момент в България не са внедрени модели за изчисляване на почвена ерозия в горите. Такива модели успешно се прилагат в САЩ, Китай и др.
[6] Wind Erosion Equation, http://www.weru.ksu.edu/nrcs/weq.html













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС