ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Управление на водните ресурси и качество на водите

ОПАЗВАТ ЛИ СЕ ВОДИТЕ В Р БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ И ПОСТИГА ЛИ СЕ ДОБРО КАЧЕСТВО НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ И ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ? 

Опазване качеството на природните и питейни води е първостепенна задача на обществото, за да се гарантират здравословни условия за живот на индивида и висок стандарт на общественото здраве.

Спрямо други европейски страни България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Водните ресурси в България се формират предимно от външен приток и са неравномерно разпределени на територията на страната. Пресните водни ресурси на България са около 14 хил. m3/год. средно на човек, което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Независимо от това, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода, поради неравномерното териториално разпределение на ресурсите. България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек, поради значимите водни обеми, необходими за охлаждане. Същевременно, водовземането в България не предизвиква стрес на водната екосистема. Сравнението между районите за басейново управление на водите показва, че до 2006 г. водещо място по обем на иззетата вода средно на човек заема Дунавският район поради значимите водни обеми, необходими за охлаждащи процеси. Вследствие преструктурирането на енергетиката, водовземането от Източнобеломорски басейнов район постепенно нараства и от 2011 г. районът е с най-високо черпене на вода средно на човек.

Количеството на образуваните отпадъчни и охлаждащи води от икономическите дейности следва равнището на потреблението. Средногодишно около 79% от общо използваните води за икономиката (2000-2013 г.) се отвеждат във водните обекти или обществената канализация. Подобрява се степента на пречистване – през 2005 г. с поне вторични методи са обработени 56% от отведените отпадъчни води във водни обекти, а през 2013 г. - 66%. Обществената канализация в страната е преобладаващо смесена и събира едновременно промишлени, битови и дъждовни води. Най-висок е делът на населението, свързано със станции за отпадъчни води, в Черноморския и Дунавския басейнов район - с преобладаващо вторично и третично пречистване.

През периода 1996-2013 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. През 2013 г. направената оценка на индикативните основни физикохимични показатели поддържащи биологичните елементи за качество ЕК показва, че голяма част от обследваните пунктове попадат в категорията много добро-добро състояние. Оценката на речните типове извършена чрез биотичен индекс, показател чувствителен към органично и токсично замърсяване, показва  обобщено за територията на страната, че 37% от пунктовете за категория река, попадат в интервала много добро - добро състояние, 53% са в умерено състояние и 10% са в риск и попадат в интервала лошо - много лошо състояние.

Окончателната оценка на състоянието на крайбрежните морски води по водни тела е направена въз основа на задължителните елементи за екологично качество според РДВ  - БЕК (фитопланктон, макрозообентос, макрофитобентос) и хидрохимичните параметри, като е приложен  принципът “one out-all out”, а  определяща е най-ниската категория, оценена по индивидуалните БЕК.

В сравнение с 2012 г., водните тела в категория „лошо“ са 4 пъти по-малко (8 през 2012 г. и 3 през 2013 г.). Средносрочните тенденции през периода 2006-2013 г. показват относително подобрение на състоянието в северните крайбрежни морски води от Крапец до Галата и относително понижение на състоянието по протежение на централното и южното крайбрежие от Камчия до Резово.

В периода 1993 – 2013 г. се наблюдава постепенно подобряване на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Процентът на пунктове, в които средните годишни стойности надвишават стандартите за качество (СК) на подземните води показва тенденции на намаляване за всички показатели с изключение на фосфати и нитрати, за които съответно се наблюдава тенденция на снижаване след 2005 г. за фосфати и липса на ясно изразена тенденция за нитрати след 1997 г. Трендовете на изменение на нитратното съдържание в подземните води за двата четиригодишни периода 2006 – 2009 г. и 2010 – 2013 г. показват различно съотношение на преобладаващите пунктове в разкритите подземни води според дълбочината на водното ниво – варирайки от силно намаление на концентрацията на нитрати, липса на тенденция до силно нарастване. При закритите подземни води преобладава силно намаление на концентрацията на нитрати, а при карстовите извори най-висок е делът на пунктовете с липса на тенденция. През 2013 г. е установено голямо пространствено разнообразие и добре изразена тенденция на спадане на водните ресурси. Тенденцията е регистрирана при 65 наблюдателни пункта или в около 63 % от случаите, представящи различни басейни с подземни води. 

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И ВОДОПОЛЗВАНЕТО

СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

СЪСТОЯНИЕ НА МОРСКИТЕ ВОДИ

СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

ПОЛИТИКИ ЗА ОПАЗВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ ВА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ

КАЧЕСТВО НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ

ВОДИ ЗА КЪПАНЕ













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС