Горските ресурси и техния принос към глобалните цикли на въглерод

Ключов въпрос:

Как се оценява приносът на горските ресурси към глобалните цикли на въглерод?

Ключови послания

През последните години се налага тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии, като към края на 2016 г. тя възлиза на 4 230 825 ha, или малко над 38% от територията на страната. От 1960 г. до 2016 г. общата площ на горските територии устойчиво се е увеличила с 595 732 hа или с 5.4%.

ГОРСКА ПЛОЩ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 1.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Индикаторът горска площ представлява площта на горите и други залесени територии, класифицирани по тип на горите и по възможността за доставка на дървесина, както и делът на горите и други залесени земи към общата площ. Този показател дава цялостна представа за горските ресурси и е ценен източник на информация за националните политики и планирането на горското стопанство. Площта и особено нейните изменения са ключов елемент в оценката на устойчивото управление на горите.

Оценка на индикатора

Общата площ на горските територии през 2016 г. възлиза на 4 230 825 ha, или 38.1% от територията на цялата страна, от които 3 864 965 ha залесени територии (в т.ч. клек 24 018 ha).

От 1960 г. площта на горските територии устойчиво нараства, като данните показват че към 2016 г. тя се е увеличила с 595 732 hа (фиг.10)

Фиг.10. Обща площ на горските територии 1960 – 2016 г., 1000 ha

Източник: ИАГ

Разпределението на общата площ на горските територии през 2016 г., представено на фиг. 11. е както следва: залесена площ - 3 864 965 ha (в т. ч. клек – 24 018 ha), незалесена площ, подлежаща на залесяване – 64 456 ha (в т.ч. пожарища – 1 884 ha, сечища – 8 248 ha и голини – 54 324 ha) и недървопроизводителна горска площ – 301 404 ha (обработваеми площи – 4 667 ha, ливади – 1 452 ha, поляни – 116 066 ha, разсадници – 1 620 ha, пътища и просеки – 43 632 ha, и скали, реки, сипеи и др. – 133 967 ha).

Фиг.11. Разпределение на общата площ на горските

територии през 2016 г., %

Източник: ИАГ

Залесените площи с иглолистни гори обхващат територии от 1 131 067 hа, а тези с широколистни гори – 2 733 898 ha. В таблица 2 може да се проследи тенденцията за устойчиво увеличаване на общата горска площ в периода 2007–2016 г.

Разпределението по вид на собствеността е както следва: държавни горски територии – 73.2% (от които 68.8% от управлявани от държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, 4.1% стопанисвани от МОСВ и 0.3% предоставени за управление на Учебно-опитни горски стопанства); 2.3% (96 007 ha) са земеделски територии, придобили характер на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите; останалите 24.5% горски територии са разпределени както следва: 13.1% – общински горски територии, 10.1% – горски територии, собственост на частни физически лица; 1.5% - горски територии, собственост на юридически лица.

Изменението на общата площ на горските територии през 2016 г. спрямо 2015 г. е увеличаване с 7 951 ha - от 4 222 874 ha през 2015 г. на 4 230 825 ha през 2016 г., а на залесената територия – увеличаване с 7 307 ha - от 3 857 658 ha през 2015 г. на 3 864 965 ha през 2016 г. Увеличението на общата площ се дължи на включването към горските територии на неустроените досега гори. Увеличението на залесените площи е в резултат на: инвентаризацията на неинвентаризираните досега гори; залесяването на голи площи; преоценката на нелесопригодни горски площи при инвентаризацията на горските територии; самозалесили се насаждения между последните две инвентаризации на отделните горски и ловни стопанства в незалесени горски площи или в изоставени земи извън горските територии).

Табл.2. Обща горска площ по вид на земите (хектара) за периода 2000–2016 г.

Година	Залесена територия, вкл. клек	Незалесена територия за залесяване	Недървопроизв. горска територия	Горски пасища	Общо горски територии
2000	3 398 307	138 671	295 832	81 545	3 914 355
2001	3 464 572	138 472	298 233	78 755	3 980 032
2002	3 512 623	126 418	302 027	62 687	4 003 755
2003	3 547 456	117 419	298 846	51 515	4 015 236
2004	3 648 005	108 549	303 056	3 945	4 063 555
2005	3 674 320	96 121	302 792	3 231	4 076 464
2006	3 691 868	95 230	301 429	1 235	4 089 762
2007	3 704 015	93 081	310 889	509	4 108 494
2008	3 721 451	78 898	314 205	-	4 114 552
2009	3 749 129	73 959	307 808	-	4 130 892
2010	3 761 299	70 758	306 090	-	4 138 147
2011	3 774 778	68 308	305 028	-	4 148 114
2012	3 795 338	68 086	300 017	-	4 163 415
2013	3 811 126	69 123	299 872		4 180 121
2014	3 835 906	66 527	299 583		4 202 015
2015	3 857 658	65 065	300 151	-	4 222 874
2016	3 864 965	64 456	301 404	-	4 230 825

Източник: ИАГ

Незалесената площ се увеличава с 644 ha, като от 365 216 ha през 2015 г. става 365 860 ha през 2015 г. Незалесените площи, подлежащи на залесяване (пожарища, голини, сечища) намаляват с 609 ha, а недървопроизводителните горски площи се увеличават с 1 253 ha. Широколистните високостъблени гори се увеличават с 2 445 ha, което е следствие на превръщането на издънкови насаждения във високостъблени, залесяване на пожарища, ветровали и др. и преоценка на иглолистни култури, в които са настъпили процеси на естествена замяна на дървесните видове, т.е. преобладаване на широколистните дървесни видове породено от естествената растителна среда.

Издънковите гори за превръщане са увеличени с 9 218 ha, както поради приобщаване към горските територии на насаждения, отнасяни до сега към категорията на т.н. „неустроени гори”, така също и поради преоценка на част от нискостъблените гори, представляващи широколистни издънкови насаждения с участие на зимен дъб, благун, космат дъб, цер и др. Площта на нискостъблените гори е намаляла с 1 836 ha поради преоценка на „нискостъбления стопански клас”, като от него отпадат издънкови дъбови насаждения. Залесената площ на иглолистните гори е намаляла с 2 635 ha. Това намаление се дължи на продължаващото заглушаване на част от смесените иглолистно-широколистни насаждения, получени след създаването на иглолистни култури, и на провеждането през последните години на политика за трансформация на иглолистните насаждения, създадени извън естествения им район на разпространение. Тази тенденция ще продължава и за в бъдеще.

Политики и мерки

Националната правна основа, регламентираща защитните функции на горите, се формира от Закона за горите, Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи и други действащи нормативни и подзаконови документи, свързани с осъществяването и поддържането на защитните функции на горите.

Органите, пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии, са Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), РИОСВ, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Залесяване и защита на горските територии срещу ерозия и порои

През 2016 г. основната дейност в тази област е насочена в следните направления:

Изпълнение на целите и показателите, заложени в програмата и бюджета на ИАГ;
Изпълнение на задълженията на България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областта на горските репродуктивни материали;
Одобряване и регистрация на базови източници за горски репродуктивни материали (ГРМ), регистрация на доставчици на ГРМ, изпитване и окачествяване на семена и подобряване на състоянието на горската семепроизводствена база;
Водене на регистър на горските разсадници в страната;
Извършване на контролна дейност;
Съгласуване на проекти за биологична рекултивация в горски територии, проверки по жалби, изготвяне на отговори и становища;
Участие в изготвянето на проекти на нормативни документи;
Изпълнение и координация на проекти и програми, финансирани от ЕС.