English
Контакти
Емисии на вредни вещества във въздуха
В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.
|
Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво |
|---|
|
Ключов въпрос Изпълняват ли се международните ангажименти на Република България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха? |
Ключови послания
Ангажиментите на Република България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и NH3 за 2019 г. са изпълнени.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010 г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.
Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.
За осигуряване на прилагането на Директива 2001/81/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, както и на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е приета Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет от Министерски съвет с Решение № 261/ 23.04.2007 година. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите, в резултат, на което да се постигнат посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/81/ЕО.
Табл. 1. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от антропогенни източници (без природа) и международни ангажименти на България, kt[1]
|
Атмосферни замърсители |
Емисии през 2019 г. |
Ангажимент по Директива 2001/81/ЕО |
Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР |
Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС от 23.04.2007 г. |
||
|
2010 г. |
2010 г. |
2010 г. |
2015 г. |
2020 г. |
||
|
SOx (като SO2) |
74,2 |
836 |
856 |
380 |
300 |
250 |
|
NOx (като NO2) |
91,5 |
247 |
266 |
247 |
247 |
247 |
|
NMVOC |
74,7 |
175 |
185 |
175 |
175 |
175 |
|
NH3 |
42,3 |
108 |
108 |
108 |
108 |
108 |
Оценка на индикаторите
От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2019 г. общите нива на емисиите на SO2, NOх, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите по Националната програма за за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух.
|
Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2019 г. |
|
Ключов въпрос Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха? |
Ключови послания
През периода 1990 г. – 2019 г. емисиите на серни, азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди на национално ниво са намалели.
Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 31.5% от 22,87 kt през 1990 г. до 30,07 kt през 2019 г., което се дължи основно от емисиите на битовия сектор.
Няма значителна промяна на емисиите на ФПЧ2,5 и ФПЧ10 през 2019 г. спрямо 2018 г.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Таваните за 2020г. за посочените пет замърсителя са задължение на страната и съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на директива 2003/35/ЕО и за отмяна на директива 2001/81/ЕО. Целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите в периода 1990 г. – 2019 г.
Оценка на индикатора
Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво
В периода 1990 – 2019 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на ФПЧ2,5.
Емисиите на SO2 намаляват с 93% за 2019 г. в сравнение с базовата 1990 г., което основно се дължи на намалелите емисиите от ТЕЦ.
Емисиите на NOx намаляват с 66.5% за периода 1990-2019 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от топлоелектрическите централи и в по-малка степен на намаление на емисиите от автомобилния транспорт.
След резкия спад на емисиите на NMVOC през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2019 г. В сравнение с базовата 1990 година емисиите намаляват с 83%, което се дължи на намалената употреба на разтворители.
За периода 1990-2019 г. емисиите на NH3 намаляват с 59% – от 102 до 42 kt. Причината е в намаляване на емисиите от селското стопанство.
Увеличението на емисиите на ФПЧ2.5 в периода от 1990 г. до 2019 г. от 23 kt до 30 kt се дължи основно на нарастването на емисиите от изгарянето на горива в битовия сектор.
.
Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[2]
Антропогенните емисии на основните замърсители намаляват значително в периода 1990 – 2018 г. в страните-членки на ЕС:
- NOx емисиите намаляват с 59%
- SOx емисиите намаляват с 91%
- NMVOC емисиите намаляват с 62%
- NH3 емисиите намаляват с 26% за целия период, но се увеличават след 2014 г.
- ФПЧ2,5 емисиите намаляват с 37% от 2000 г.
|
Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2019 г. |
|
Ключов въпрос Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2019 г.? |
Ключови послания
През 2019 г. в сравнение с 2018 г. няма значителна промяна на емисиите на серен диоксид от големите горивни инсталации.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за 2019 г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по ръководството на EMEP/EEA[2] г. и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 10 групи източници на емисии* и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.
Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.
Оценка на индикатора за 2019 година
Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за 2019 г. по групи
|
Групи източници на емисии |
SОx * (x 1000 t/y) |
NOx** (x 1000 t/y) |
NMVOC (x 1000 t/y) |
NH3 (x 1000 t/y) |
CO (x1000 t/y) |
Hg t/y |
Cd t/y |
Pb t/y |
РАН t/y |
DIOX g/y |
ФПЧ10 (x 1000 t/y) |
ФПЧ2,5 (x 1000 t/y) |
|
№1 ТЕЦ (вкл. рафинерии) |
33,90 |
14,50 |
0,66 |
0,02 |
4,56 |
0,584 |
0,373 |
3,03 |
0,0878 |
2,88 |
0,17 |
0,07 |
|
№2 Битово горене |
5,94 |
2,73 |
19,21 |
2,11 |
140,42 |
0,046 |
0,405 |
1,50 |
13,79 |
26,75 |
23,77 |
23,12 |
|
№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия) |
5,45 |
6,56 |
0,74 |
0,16 |
8,68 |
0,074 |
0,40 |
2,23 |
0,20067 |
8,59 |
8,10 |
2,20 |
|
№4 Негоривни производствени процеси |
21,58 |
1,16 |
6,37 |
1,36 |
14,61 |
0,00003 |
0,115 |
1,50 |
0,00 |
1,74 |
0,23 |
0,17 |
|
№5 Добив и преработка на изкопаеми горива |
5,69 |
0,37 |
10,82 |
0,01 |
0,153 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
1,11 |
0,17 |
|
№6 Използване на разтворители |
0,0067 |
0,02 |
14,66 |
0 |
0,5893 |
0,0002 |
0,09 |
1,74 |
0,0039 |
0,0010 |
1,17 |
0,87 |
|
№7 Пътен транспорт |
0,04 |
39,52 |
7,73 |
0,57 |
49,38 |
0,014 |
0,001 |
0,002 |
0,2375 |
1,56 |
2,60 |
2,19 |
|
№8 Друг транспорт |
1,58 |
11,87 |
1,44 |
0,001 |
43,78 |
0,002 |
0,0025 |
0,2151 |
0,0128 |
0,02 |
0,50 |
0,49 |
|
№9 Третиране и депониране на отпадъци |
0,003 |
0,019 |
1,59 |
1,38 |
0,06 |
0,061 |
0,005 |
0,041 |
0,0002 |
7,36 |
0,37 |
0,37 |
|
№10 Селско стопанство |
0 |
14,74 |
11,50 |
36,65 |
0,03 |
0,00006 |
0,0004 |
0,00004
|
0,0009 |
0,20 |
6,16 |
0,41 |
|
Общо |
74,19 |
91,49 |
74,72 |
42,30 |
262,25 |
0,78 |
1,40 |
10,26 |
14,34 |
49,09 |
44,18 |
30,07 |
Източник: НСИ и ИАОС
- Топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) са най-големият източник на серен диоксид – 46% от общото емитирано в страната количество;
- Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт - 43%, топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) - 16%, друг транспорт - 13% и селско стопанство (най-голям дял има използването на неорганични азотни торове) – 16% .
- Селското стопанство емитира 87% от общото количество амоняк.
- Основен антропогенен източник на NMVOC е битовото изгаряне - 26% от общото емитирано количество за страната. Друг основен източник са използваните разтворители - 20%
- Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици с 54% емисии от общото количество ФПЧ10 и 77% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата. Другите източници на ФПЧ10 са горивните процеси в индустрията и селското стопанство. За ФПЧ2.5 другите основни източници са пътния транспорт и горивните процеси в индустрията – по 7%.
[1]kt – хиляди тона