Климат
Характеристики на валежите и температурата
Ключов въпрос Какви са били температурите и количеството на валежите в България през 2019 година? |
---|
Ключово послание

През 2019 г. аномалията на средната годишна температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m e +2.1°С.
Дефиниция на индикатора
По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990 г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.
Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са:
(1) по-високите наземни температури;
(2) по-високите температури над океаните;
(3) високото съдържание на топлина в океаните;
(4) по-високите температури на въздуха близо до повърхността на земята;
(5) по-високата влажност;
(6) по-високите температури на морската повърхност;
(7) покачването на морското равнище;
(8) намаляването на морския лед;
(9) намаляването на снежната покривка;
(10) свиването на ледниците.
Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.
Оценка на индикаторите
Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен – услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика.
Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г. |
---|
В периода 1988 – 2019 г. средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (за районите с н.в. до 800 m) е нараснала средно с 0.91°С спрямо нормата за референтния климатичен период 1961 – 1990 г., като се изменя в границите от 10.6°С до 13.3°С (Фиг.1). Запазва се нарастващата тенденция на колебанията на средната годишна температура на въздуха, а температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011 г.) са над +1°С.

През 2019 г. aномалията на средната годишна температура за районите с н.в. до 800 m e +2.1°С. По административни области отклоненията варират от +1.4°С до +2.7°С, като в редица области надвишават +2.0°С (Фиг. 2). С най-големи отклонения от нормата са температурите в четири области от Североизточна България (+2.7°С в област Разград; +2.6°С в област Добрич; +2.5°С в областите Силистра и Варна). Най-малки са отклоненията в областите Габрово и Кърджали (+1.4°С).
Най-топъл, с най-големи отклонения на средномесечната температура на въздуха от нормата, е ноември – средно +4.6°С за ниската част от страната (до +6.4°С в Добрич).

Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка |
---|
Средногодишната сума на валежите през 2019 г. (за районите с н.в. до 800 m) е 529 mm (Фиг. 3). Средно за страната най-валежните месеци са юни и ноември, съответно 148 % и 128 % от месечната норма, а най-сух е март – 26 % от месечната норма.

През 2019 г. в отделни станции и райони месечната сума на валежите превишава 3-5 пъти месечната норма: в Кресна – 416 % през януари; в Плевен – 309 % през април; в Дерманци – 357 % през май; в западната част на Горнотракийската низина (до 374 % в Асеновград) и Севлиево (358 %) през юни; в Джебел (338 %) и Резово (422 %) през юли; в Източните Родопи (до 522 % в Крумовград през август и 318 % в Златоград през ноември); в Асеновград – 339 % през ноември.
По административни области средната годишна сума на валежите варира от 72 % (в областите Враца и Добрич) до 112 % от нормата (в областите Смолян и Кърджали) – (Фиг. 4). По станции годишната сума на валежите варира от 50% (Велинград) до 132% от нормата (Джебел). Средно за страната най-валежните месеци са юни и ноември, съответно 148 % и 128 % от месечната норма, а най-сух е март – 26 % от месечната норма.

На 21.05.2019 г. в Дерманци, област Ловеч, е измерен най-големият 24-часов валеж за годината (Фиг. 5) – 197.4 mm (247% от месечната норма). Като цяло в периода 1988 – 2019 г. се наблюдава нарастваща тенденция в колебанията на максималния 24-часов валеж в районите с н.в. до 800 m.

Сняг
В периода 1988 – 2019 г. не се наблюдава отчетлива тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m (Фиг.6). Стойността на този показател за 2019 г. е 38 cm – под средното за периода 1988 – 2019 г. Максималната за сезона височина на снежната покривка е измерена в района на вр. Рожен – 189 cm.
Източник: НИМХ
Климатични явления
През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в България. Особено след средата на 90-те години на 20 век, серия от бедствени ситуации, свързани главно с развитието на мощни конвективни бури, предизвикаха сериозни материални щети и човешки жертви, в редица райони на България. Опасни метеорологични явления от конвективен произход (интензивни и обилни валежи, гръмотевични бури, градушки, често съпроводени с пориви на силен до бурен вятър) са причина за огромни щети върху селскостопанска продукция, инфраструктура, жилищни и обществени сгради, като причиниха и човешки жертви в много области на страната.