ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Транспорт

Ключови въпроси

Какви са тенденциите в характеристиките на пътническия и товарния транспорт в България с оглед въздействието им върху околната среда?

Ключови послания 

state-bad.jpg През 2020 г. поради настъпилата пандемия от COVID-19 при превозените пътници се наблюдава сериозно намаление на извършената работа, като общото намаление е с 55,9% спрямо 2019 г. При превозите с метро е регистрирано значително намаление на извършената работа с 38,8% спрямо 2019 г.
state-bad.jpg През 2020 г. при превозите с градски електротранспорт отчетеното намаление на извършената работа е с 32,5% спрямо 2019 г.
state-bad.jpg Преобладаващата част от превоза на товари се извършва с автомобилен транспорт. Относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 84,3% през 2020 г., за сметка на дела на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% през 2000 г. на 13,0% през 2020 г.[1]
  

Извършена работа при превоз на пътници

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на пътници (изпълнени пътниккилометри при превоз на пътници) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общия обем на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. На фиг. 1 са представени изпълнените пътниккилометри в периода 2000 – 2020 г. по видове транспорт.

Фиг. 1. Извършена работа при превоз на пътници, по видове транспорт, млн. пътникокилометри

Източник: НСИ
* включва градски, междуселищни и международни платени превози
** включва превози с трамваи, тролейбуси и метро
 

Видно от фиг. 1 в периода 2000 – 2020 г. е налице тенденция на намаляване на извършената работа при превоз на пътници за всички видове обществен транспорт, с изключение на автомобилния транспорт. Причината за това е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на използването на железопътния транспорт.

Пандемията от COVID-19, настъпила през 2020 г., предизвика безпрецедентна криза във всички сектори на икономиката в световен мащаб и на национално ниво. Транспортният сектор бе сред най-силно засегнатите от кризата.

През 2020 г. при пътническите превози е отчетен значителен спад.

По отношение на превозите с автобусния транспорт, се наблюдава спад при извършената работа с 53,5% спрямо предходната година. Това се дължи на въведеното извънредно положение през март 2020 г. в България, с което напълно бяха преустановени международните автобусни превози на пътници, а междуселищните превози от републиканската транспортна схема бяха намалени до минимум, поради липсата на пътникопоток.

Пътническите превози с железопътен транспорт също отбелязват сериозен спад при извършената работа с 26,6% вследствие на пандемията спрямо предходната година.

Въздушният транспорт също е сериозно засегнат от пандемията от COVID-19. При него се наблюдава рязък спад на полетите и превозените пътници от и до страната в резултат на значителното намаляване на търсенето на транспортни услуги и приемането от държавите членки и от трети държави на преки мерки, като забрана за преминаване на границите и забрана за изпълнение на полети с оглед на овладяване на пандемията. През 2020 г. отчетеното намаление при извършената работа е с 80,7% спрямо 2019 г.

При превозите с градски електротранспорт е отчетено също значително намаление на извършената работа с 32,5% спрямо предходната година поради епидемичната обстановка. При превозите с метро е регистрирано намаление на извършената работа с 38,8%. При превозите с тролейбуси също се наблюдава спад при извършената работа с 26,2%.

Извършена работа при превоз на товари

Дефиниция на индикатора

Извършена работа при превоз на товари (изчислена в тонкилометри) и разпределение по вид на използвания транспорт.

Оценка на индикатора

Тенденцията на нарастване на превозната дейност със сухопътен транспорт за периода 2000 – 2020 г. много по-ясно се демонстрира чрез индикатора за извършената работа, както е показано на фиг. 2.

От 2009 г. се наблюдава тенденция на намаление на извършената работа в товарната превозна дейност от водния транспорт.

През 2020 г. въпреки кризисната ситуация е регистриран ръст в извършената работа при сухопътния транспорт с 47,4%. При извършената работа с воден транспорт е регистрирано намаление с 6,7%.

При превозите с товарен автомобилен транспорт, на годишна база се наблюдава увеличение на извършената работа с 66,4%, което до голяма степен е в резултат на гарантирането на непрекъснатостта на веригата на доставки на стоки и основни услуги чрез въведените Зелени коридори съгласно Насоките за мерките за управлението на границите за защита на здравето и осигуряване на наличността на стоки и основни услуги на ЕК.

Въпреки трудностите, на национално ниво при превозите с железопътен товарен транспорт също е отчетен ръст при извършената работа с 15,4% през 2020 г. в сравнение с 2019 г.

Фиг. 2. Извършена работа при превоз на товари от сухопътен и воден транспорт, млн. тонкилометри

Източник: НСИ
* включва платен превоз с железопътен, автомобилен транспорт и тръбопроводен транспорт
** включва речен и морски транспорт
 

Разпределение на товарните превози по видове транспорт

Индикаторът „разпределение на товарните превози по видове транспорт“ осигурява информация за относителното участие на отделните видове транспорт в общия наземен товарен транспорт (автомобилен, железопътен и вътрешноводен транспорт), изразено в тонкилометри.

Чрез него се следи дали се реализира преходът към екологосъобразните видове транспорт, и по-специално, преминаването от автомобилен към железопътен и воден транспорт, както и намаляването на интензивността на транспортните потоци чрез промени в производството, логистичните процеси и режима на работа и осигуряването на по-добра връзка между отделните видове транспорт.

По данни на НСИ, през последните двадесет години разпределението на товарните превози по видове транспорт се променя. Относителният дял на автомобилния транспорт нараства (от 51,9% през 2000 г. на 84,3% през 2020 г.) за сметка на железопътния транспорт, чийто дял в товарните превози значително намалява от 44,9% през 2000 г. до 13,0% през 2020 г.

При вътрешноводния транспорт се наблюдава спад в произведените тонкилометри през последните десет години. Неговият относителен дял през 2020 г. е 2,7% от общо извършената работа. Морският транспорт, чрез който се извършва основно превоз между чужди пристанища, оказва въздействие върху околната среда, което се разглежда в трансграничен контекст и затова е изключен при разпределението на товарните превози по видове транспорт, съгласно методологията на НСИ за изчисляване на този показател.

От фиг. 3 е видна особено неблагоприятната тенденция на нарастване на дела на автомобилния транспорт, който е по-слабо енергийно ефективен и произвежда повече вредни емисии на 1 километър в сравнение с железопътния и вътрешния воден транспорт. По тази причина доминиращата роля на автомобилния транспорт при превоза на товари оказва много по-голямо негативно въздействие, както в социален аспект, така и върху околната среда.

                                                                                                       Фиг. 3. Разпределение на товарните превози по видове транспорт
            (% от общо изпълнени тонкилометри)
Източник: НСИ
* данните за автомобилния транспорт включват и превозите за собствена сметка
 

Ключов въпрос

Потреблението на горива от транспорта продължава ли да увеличава натиска върху околната среда?

Ключови послания

state-good.jpg В периода 2008 – 2020 г. потреблението на енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт е нараснало значително, като се потребяват основно биодизел и биобензин. Делът на биодизела в общо потребените дизелови горива в автомобилния транспорт през 2020 г. възлиза на 7,6%, докато през 2011 г. е едва 1,3%.

state-bad.jpg В периода 2000 – 2020 г. делът на транспорта в структурата на крайното енергийно потребление нараства от 22,5% до 33,8%. Основен консуматор е автомобилният транспорт, който потребява през 2020 г. 97,3% от общо използваното количество горива в сектора. 


Потребление на горива от транспорта


Дефиниция на индикаторите

  • Крайно енергийно потребление от транспорта (хил. т. н.е., 1000 toe)
  • Дял от крайното енергийно потребление на страната (%)
  • Разпределение на крайното енергийно потребление по видове транспорт и видове горива (%).

 

Оценка на индикатора

Потреблението на горива и енергия в транспорта, изчислено като хиляди тона нефтен еквивалент (хил. т н.е., 1000 toe) представя енергийното потребление на транспорта и е основен индикатор за въздействие на транспорта върху околната среда. В периода 2000 – 2020 г. като цяло потреблението на енергия в транспорта непрекъснато нараства, с временен спад през 2007 г., поради повишаване на акциза в цената на петролни продукти. През 2020 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната е 33,8%.

Фиг. 4. Крайно енергийно потребление общо* и по видове транспорт** в периода 2000 – 2020 г. (1000 toe)

Източник: НСИ

* общото крайно потребление в транспорта включва освен нефтените горива и електроенергията за БДЖ/градски транспорт и природния газ за автомобилите

** с изключение на морския и тръбопроводния транспорт

*** горивата, заредени в страната за вътрешни полети на български и чужди авиокомпании 

Развитието на автомобилния транспорт в периода 2000 – 2020 г. е свързано с нарастващо потребление на безоловен бензин, дизелово гориво и сравнително постоянно потребление на енергия от пропан-бутанови смеси. През 2007 г. се наблюдава временен спад в потреблението на всички горива от автомобилния транспорт, като това се отнася най-много за дизеловите горива поради значителното повишение на цените на горивата. През 2020 г. автомобилният транспорт е с най-голям дял от общо потребеното количество горива в сектора – 97,3%.

Фиг. 5. Потребление на горива от автомобилния транспорт, в периода
2000 – 2020 г., 1000 toe

Източник : НСИ

По данни на НСИ потреблението на дизелови горива (без био компонента) общо от транспорта нараства от 780,5 хиляди тона нефтен еквивалент през 2000 г. до 2 002,6 хиляди тона нефтен еквивалент през 2020 г., което е с почти 3 пъти повече спрямо базовите нива.

Потреблението на бензини през 2020 г. възлиза на 459,2 хиляди тона нефтен еквивалент. За периода 2000 – 2020 г. то запазва нива около 564 хиляди тона нефтен еквивалент средногодишно.

През 2020 г. потребеното гориво за реактивни двигатели е 8,3 хиляди тона нефтен еквивалент, което представлява намаление с 25,2% спрямо 2019 г.

През 2020 г. количеството на потребените за транспорт пропан-бутанови смеси е 415,7 хиляди тона нефтен еквивалент и в сравнение с 2000 г. нараства приблизително 2 пъти. През 2020 г. потреблението на природен газ общо в транспорта възлиза на 121,5 хиляди тона нефтен еквивалент. По-значителният дял от природния газ – 86,2 хиляди тона нефтен еквивалент се потребява от автомобилния транспорт.

През 2020 г. общото потребление на биогорива (биодизел и биобензин) в автомобилния транспорт възлиза на 172,1 хиляди тона нефтен еквивалент.

През 2020 г. са потребени 145,6 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За сравнение, през 2011 г. са потребени 17,2 хиляди тона нефтен еквивалент биодизел. За периода 2011 – 2020 г. потреблението на биодизел нараства близо 9 пъти.

През 2013 г. за първи път е отчетено потребление на биобензин, което възлиза на 8,4 хиляди тона нефтен еквивалент. През 2020 г. са потребени 26,5 хиляди тона нефтен еквивалент биобензин. За седем годишен период потреблението на биобензин нараства 3 пъти.

Делът на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт през 2020 г. възлиза на 7,60%.

В табл. 1 е представен делът на биодизела в потребените дизелови горива в автомобилния транспорт за периода 2008 – 2020 г.

 Табл. 1. Дял на биодизела в общото потребление на дизелови горива в автомобилния транспорт за периода 2008 – 2020 г., %* 

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

0,13

0,42

1,26

1,27

5,69

7,17

6,38

6,61

7,34

7,73

7,03

7,22

7,60

Източник: НСИ

*делът на биодизела е изчислен от количествата в хиляди тонове 

С Приемането на Наредба за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, през 2013 г., делът на възобновяемата енергия при потреблението на горива от транспорта започва да нараства, като през 2020 г. достига до 9,1%.

За периода 2009 – 2020 г. делът на използваните конвенционални биогорива в общото потребление на енергия от възобновяеми източници е между 61-62%.

След 2018 г. се наблюдава използване на биогорива от ново поколение, като през 2019 г. и 2020 г. са потребени съответно 50,8 хиляди тона нефтен еквивалент и 55,8 хиляди тона нефтен еквивалент.

В изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2015/1513 Република България има определена за 2020 г. национална цел за биогорива от ново поколение тип „А“ от 0,05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт. Посочената национална цел за 2020 г. е изпълнена, като е постигната по-висока стойност от 0,61% дял на биогоривата от ново поколение тип „А“ от задължителния дял на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт.


Емисии на вредни вещества и парникови газове от транспорта

Ключови послания

state-good.jpg Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2020 г. намаляват близо три пъти спрямо емисиите от 2000 г.
state-good.jpg Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от транспорта за 2020 г. намаляват с 22% спрямо 2000 г.
state-bad.jpg Транспортът емитира над 50% от общото количество на азотните оксиди и 29% от емисиите на въглероден оксид за 2020 г.

Дефиниция на индикаторите

  • Емисии на вредни вещества (азотен диоксид, въглероден оксид, неметанови летливи  органични съединения и метан) за периода 2001 – 2020 г.
  • Други емисии от транспорта.

 

Оценка на индикатора

Транспортът е основен източник на емисиите на азотни оксиди, като количеството им достига 53% от националните емисии за 2020 г.

По отношение на другите вредни вещества транспортът се явява по-незначителен източник, като  емисиите на въглероден оксид представляват 29% от националните емисии, а емисиите на ФПЧ (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) са 16%.

 Табл.2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от пътен и друг транспорт през 2020 г. , t/y

Групи източници на емисии

x*                  (x 1000 t/y)

NOx**                      (x 1000 t/y)

NMVOC      (x 1000 t/y)

CO                      (x1000 t/y)

Pb t/y

ФПЧ10               (x 1000 t/y)

ФПЧ2,5              (x 1000 t/y)

Пътен транспорт

0.04

35.91

6.85

44.83

1.16

2.76

2.17

Друг транспорт

1.74

12.36

1.19

26.88

0.139

0.50

0.49

Общо транспорт

1.77

48.28

8.04

71.71

1.30

3.26

2.65

Дял на транспорта от националните емисии (%)

2.55

52.70

11.02

28.71

12.33

7.29

8.36

* - изчислени като серен диоксид
** - изчислени като азотен диоксид
Източник : ИАОС, НСИ 

 

В пътен транспорт са включени всички моторни превозни средства движещи се по пътната транспортна мрежа, а в друг транспорт са включени въздушен транспорт, речен, морски, железопътен транспорт, селскостопанска и извънпътна техника.

Фиг. 6. Изменение на емисиите на азотен диоксид, неметанови летливи органични съединения,
въглероден оксид  и метан от транспорта в периода 2001 – 2020 г., kt

Заб. Емисиите на CH4 са изобразени на втората ос
Източник: ИАОС, НСИ
  

Ясно изразената тенденция в периода 2000 – 2020 г. към намаляване на емисиите на вредни вещества от пътния транспорт се дължи основно на подобряването на автомобилния парк, т.е. подмяната на остарелите автомобили с такива, отговарящи на изискванията на по-висок евро стандарт.

Емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2020 г. намаляват с  23% в сравнение с 2019 г. и 3 пъти в сравнение с 2000 г.

Емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух от транспорта за 2020 г. намаляват с 6% в сравнение с 2019 г. и намаляват с 22% спрямо 2000 г.

Емисиите на неметанови летливи органични съединения в атмосферния въздух от транспорта намаляват за разглеждания период (2000 – 2020 г. ) с 73%.

Емисиите на метан в атмосферния въздух от транспорта намаляват с 46% в сравнение с 2000 г. 

Връзка с политиките по околна среда – нормативни и стратегически документи на национално, европейско и глобално ниво; мерки и програми за достигане на стратегически и оперативни цели

В сектор „Транспорт“ са действащи няколко стратегии и програми, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора, намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Намаляването на потреблението на енергия в сектора е ключов елемент за намаляване на емисиите на парникови газове, озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ10).

Целта на изпълняваната Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. е осигуряването на приемственост и логична последователност на инвестициите от предходния период и продължаване на изпълнението на проекти за развитие на транспортната система, които допринасят за ефективната свързаност на транспортната мрежа и премахването на „тесни места“ в нея, намаляване на задръстванията, на нивата на шум и замърсяване, подобряване на безопасността, насърчаване употребата на екологосъобразни видове транспорт. Идентифицирани са 5 приоритетни оси.

Основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода до 2030 г. са очертани в Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г., одобрена с Решение № 336/23.06.2017 г. на Министерския съвет. Основната стратегическа цел, определена в стратегията, е: устойчиво развитие на транспортния сектор на Република България.

Също така са определени 3 стратегически цели, които обхващат 9 стратегически приоритети.

Намаляването на зависимостта на транспортната система от изкопаеми горива се свързва с изпълнението на два стратегически приоритета, а именно:

  • Приоритет 5 „Намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност на транспорта“
  • Приоритет 8 „Ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората“.

Набелязаните конкретните мерки за тяхното постигане са:

  • Стимулиране използването на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта
  • Използване на Европейските и други фондове за финансиране на мерки за енергийна ефективност в транспорта
  • Развитие на транспортни схеми и технологии, отговарящи на съвременните изисквания за отношение към околната среда и климата.

С Решение № 87/26.01.2017 г. на Министерския съвет е приета Национална рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура. Тя изразява волята на държавата активно да подкрепи развитието на алтернативни горива в транспорта с оглед осъществяване на дефинираните национални цели в областта на енергетиката, транспорта и околната среда.

В документа са предложени прогнозни цели, възможности и потенциални мерки по отношение на:

  • Навлизане на превозните средства, с електрическо и водородно задвижване и изграждането на съответната зарядна инфраструктура за тях
  • Изграждане на зарядна инфраструктура за компресиран и втечнен природен газ
  • Наземно електроснабдяване на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища
  • Снабдяване с втечнен природен газ на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища.

С Решение № 323/11.05.2018 г. на Министерския съвет в националната рамка за политика са направени изменения и допълнения.

През м. септември 2020 г. е приета Наредба за условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили, задвижвани с гориво водород, в резултат от извършен анализ в Националната рамка за политиката за развитието на пазара на алтернативни горива в транспортния сектор и за разгръщането на съответната инфраструктура.

През 2020 г. е публикуван първи Национален доклад, който следва зададената структура на докладване в Приложение I на Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и включва следните елементи: правни мерки; мерки на политиката в подкрепа на изпълнението на националната рамка за политиката; подкрепа за разгръщането и производството; научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности; цели и задачи; развитие на инфраструктурата за алтернативни горива в автомобилен, воден и въздушен транспорт.

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници са планирани четири мерки, насърчаващи използването на възобновяеми източници в транспорта. За 2020 г. заложеният дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта е 10,8%, а реално отчетеният е 9,10%.

Развитието и стимулирането на хибриден и електрически автомобилен транспорт е мярка с косвен ефект от Третия национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г. В резултат на предприетите действия по нея е налице устойчива тенденция в развитието на електрическата мобилност в България. Приоритетно и през 2020 г. продължава изграждането на зарядната инфраструктура за електрически превозни средства от частни инвеститори и общините.

През 2020 г. в хода на изпълнение на действащата от 2016 г. Схема за насърчаване използването на електромобили на Националния доверителен екофонд са доставени 4 (четири) изцяло електрически превозни средства, категория М1 (4+1 места) или N1, 1 (една) електрическа товарна кола L7e и 1 (едно) електрическо превозно средство категория М1 (ванове 7+1 или 6+1 места).

Предстои закупуването на останалите одобрени през предходните години 27 превозни средства, в това число 13 изцяло електрически автомобила – категория М1 (4+1 места) или N1, 13 електрически товарни коли L7e и 1 изцяло електрически бус, категория М2.

На годишна база към 31.12.2020 г. броят на електрическите превозни средства се е увеличил с 43,3%, а на хибридните превозни средства – с 38,4% спрямо 2019 г. Общият брой превозни средства от тези две категории през 2020 г. се е увеличил с 39,4% спрямо предходната година.

От 2017 г. функционира първата по рода си система за споделено ползване на електромобили „Спарк“ в България (гр. София). „Спарк“ предлага краткосрочен наем на електромобили като клиентите нямат ангажимент да ги върнат в същата локация, от която са ги взели след приключване на използването им. Това дава възможност за много по-интензивно използване на съществуващия автопарк, с което се намалява необходимият брой превозни средства за осъществяване на индивидуални пътувания.

През 2020 г. по линия на Компонент 2 „Електрически превозни средства и водородна мобилност“ в рамките на Национална научна програма Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита (ЕПЛЮС) са подготвени три аналитични доклади с актуална информация за: съвременните тенденции в развитието на горивните клетки; състоянието и перспективите в развитието на градската мобилност; водородната електромобилност.

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. е приет с Протокол № 8 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 27.02.2020 г. след отразяване на всички препоръки на ЕК. С него се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата до 2030 г., както и за осигуряване на приноса на България за изпълнение на общата европейска енергийна политика. Интегрираният план е изготвен в съответствие с политиката в областта на сектор „Транспорт“ в дългосрочен план до 2030 г.

С Решение № 420/26.06.2020 г. на Министерския съвет е одобрена Стратегия за безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда от замърсяване от кораби. С документа се цели да се гарантира постигането и поддържането на високо ниво на безопасност и сигурност на корабоплаването, както и опазване на морската среда от замърсяване от кораби.

В националния стратегически документ Цифрова трансформация на България за периода 2020 – 2030 г., приет с Решение № 493/21.07.2020 г. на Министерския съвет, е разкрит потенциала на цифровите технологии за оптимизиране на транспортните процеси и повишаване на привлекателността и безопасността на транспортната система, като същевременно се намалят разходите за развитие и поддържане на транспортните мрежи и отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда.

За постигане на целите по климата важно значение има Националната програма за развитие: България 2030, приета с Протокол № 67/02.12.2020 г. на Министерския съвет. Тя е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи. В нея са определени три стратегически цели, групирани в пет области (оси) на развитие и 13 национални приоритета.

В рамките на ос на развитие 3 Свързана и интегрирана България на програмата е определен Приоритет 7 „Транспортна свързаност“. Приоритетът съдържа 4 подприоритети със съответните области на въздействие към всеки от тях:

Подприоритет Железопътен транспорт цели постигането на по-високо качество и по-широк обхват на железопътните услуги при нарастване на дела на превозените пътници и товари. Планираните действия са насочени към подобряване на свързаността на регионите на страната, както и постигане на положителен ефект върху качеството на въздуха и безопасността на движението.

Подприоритет Автомобилен транспорт е насочен към подобряване на качеството на пътната инфраструктура в страната, осигуряване на по-ефективни транспортни услуги, както и по-доброто интегриране на националната в европейската транспортна мрежа.

Подприоритет Воден и въздушен транспорт е ориентиран към подобряване на пристанищната и летищната инфраструктура, с оглед постигането на високо качество на предоставяните услуги. Действията са в посока засилване на дигитализацията, посредством надграждане на съществуващите и внедряване на нови информационни системи. По отношение на вътрешно-водния транспорт съществено значение има поддържането и подобряването на характеристиките на водния път в общия българо-румънски участък от река Дунав.

Подприоритет Комбиниран транспорт цели подобряване на екологичните показатели на транспортната система и създаването на алтернатива на автомобилния транспорт, вкл. и за периоди на икономически кризи. За обезпечаване на мобилността на пътниците ще продължи изграждането на удобни връзки между видовете транспорт с оглед по-интензивно ползване на услугите на обществения и железопътния транспорт.

През 2020 г. Европейската комисия представи Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – една от основните инициативи, произтичащи от Зелената сделка. Стратегията очертава три подхода за коренна трансформиране на транспортната система на ЕС и 10 ключови области на действие – водещи инициативи, структурирани около три основни цели: устойчива мобилност, интелигентна мобилност и стабилна мобилност.

За да отговори на предизвикателствата, свързани с климатичните изменения и с растящата необходимост от по-добър баланс между отделните видове транспорт, Министерството на транспорта и съобщенията инициира разработването на Национален план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 година, който да бъде базов документ за провеждането на политика за подпомагане на устойчивите видове транспорт. Разработването на плана е в изпълнение на критериите на благоприятстващото условие „Цялостно планиране на транспорта на подходящото равнище“ на Европейската комисия за Европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2021 – 2027 г. в сектор „Транспорт“ и Споразумението за партньорство на Република България. Планът се намира в йерархическа връзка с Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. и е един от оперативните документи за осъществяването ѝ.

През 2020 г. са извършени следните дейности по подготовката на националния план, за които са представени доклади:

  • Дейност 1: „Анализ на транспортната инфраструктура за осъществяване на комбиниран транспорт в България“
  • Дейност 2: „Анализ на товарния трафик по основните пътни и железопътни направления, речни и морски пристанища и на извършените операции по комбиниран транспорт. Прогноза за товарния трафик със сечения 2027 г. и 2034 г.“
  • Дейност 3: „Преглед на законодателството в областта на комбинирания транспорт и опита при прилагането на мерки за стимулиране на комбинирания транспорт в други държави членки на ЕС. Обобщение на законодателни практики и мерки, подходящи за прилагане в България. Анализ на законодателството на ЕС в областта на комбинирания транспорт“
  • Дейност 4: „Анализ на националното законодателство в областта на комбинирания транспорт и на прилаганите национални мерки за стимулиране на комбинирания транспорт. Предложения за промени в законодателството и за прилагане на допълнителни мерки за стимулиране на комбинирания транспорт в Република България“
  • Дейност 5: „Проект на Национален план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 г.“
  • Дейност 6: „Организиране на срещи със заинтересованите страни. Проучване на мнението на заинтересованите страни“.

В средата на 2020 г. стартира подготовката на проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост под ръководството и координацията на Министерския съвет. Планът включва набор от мерки и реформи, които да възстановят потенциала за растеж на икономиката. Полагат се и основите за зелена и цифрова икономика, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. В хода на подготовката на документа приоритетите (инвестициите) и размерът на финансирането претърпяха промяна от първоначално заложените. Основната цел на компонента „Транспортна свързаност“ е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, повишаване на безопасността, както и към териториалната балансираност на растежа. Предложенията в компонент „Транспортна свързаност“ са в синхрон с приоритетите за развитие на екологосъобразните видове транспорт.

Източници на информация:

Министерство на транспорта и съобщенията,

Национален статистически институт,

Изпълнителна агенция по околна среда



[1] Данни на НСИ

 

 

 













Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС