English
Контакти
Радиологичният мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в измерване на показателите, съгласно Наредба № Н-4/14.09.2012г. за характеризиране на повърхностни води – обща алфа радиоактивност ( 0,2 Bq/l), обща бета радиоактивност ( 0,5 Bq/l ), съдържание на естествен уран (40µg/l), специфична активност на радий-226 (0,1 Bq/l ).
Радиологичният мониторинг за обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологичните показатели нормирани в наредби: Наредба № 6 /09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти – съдържание на естествен уран ( 2 mg/l ) и специфична активност на радий-226 - (700 mBq/l ).
Наредба № 1/11.1999 г. за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България – обща алфа активност ( 0,5 Bq /l ), обща бета радиоактивност ( 2 Bq/l ), съдържание на естествен уран - 7500 Bq/m3 ( 0,3 mg/l ) и специфична активност на радий-226 - ( 500 mBq/l).
През второто тримесечие на 2020 г. е осъществен радиологичен мониторинг на повърхностни води от контролни пунктове по поречията на по-големите реки от мониторинговата мрежа на ИАОС: Дунав, Марица, Тунджа и други водни обекти в страната. Всички те са с радиологични показатели значително под допустимите норми, определени от съществуващата нормативна база.
За периода април-юни на 2020 г. Регионална лаборатория Пловдив е взела 4 броя проби повърхностни води (фонов мониторинг) от територията на област Пловдив, които са анализирани в РЛ София. Общата бета активност не превишава допустимите стойности.
През второто тримесечие на 2020 г. от територията на област Бургас са анализирани 2 броя проби морска вода от Черно море при Черноморец и залив “Вромос”. Не са установени отклонения от типичните стойности на анализираните показатели. Съдържанието на Cs-137 в анализите на пробите от морска вода от Черно море при Черноморец и залив “Вромос” е под минимално детектеруема активност на метода (MDA - 0,034 Bq/l за Черноморец), (MDA - 0,071 Bq/l за залив “Вромос”). За повърхностните води от езеро “Вая“ и езеро “Мандра“ не са установени отклонения от типичните стойности на анализираните показатели. Измерените стойности на общата алфа и бета активности са в допустимите граници.
За периода април-юни на 2020 г. от територията на Старозагорска област са пробонабрани и изследвани 5 броя проби повърхностни води (фонов мониторинг) и 4 броя подземни води от районите на бившите уранодобивни обекти: „Чала”, „Мъдрец” и „Сърница”. Общата бета активност и съдържанието на естествен уран, не превишават допустимите стойности характерни за района. (Наредба №1/11.1999 г. за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България).
За периода април-юни на 2020 г. от територията на област Монтана е взета водна проба от р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци. Съгласно нормите на Наредба № Н-4/14.09.2012г. за характеризиране на повърхностни води има леко превишение на общата алфа активност (0,518 Bq/l ) при норма ( 0,2 Bq/l). Общата бета активност е 0,120 Bq/l и съответства на нормите.
Взета е водна проба за определяне съдържанието на Cs-137 от р. Дунав при с. Ново село. Измерената стойност е под минимална детектеруема активност (МДА - 0,005Bq/l).
За периода април- юни на 2020 г. от територията на Софийска и Благоевградска области са изследвани 7 броя проби повърхностни води, от които 1 брой фонов мониторинг и 6 броя потенциални замърсители от района на бившия уранодобивен обект: Бухово. Установени са превишения на общата алфа и бета активности във водите на щолна 123, щолна 93 на обект „Бухово“ и река Кремиковска след щолна 93, което се дължи на повишеното съдържание на естествен уран. Измерените специфични активности на урана са съответно: 0,22 mg/l за щолна 123; 1,45 mg/l за щолна 93 и 0,91 mg/l за река Кремиковска. Установени са превишения на общата алфа активности във водите на дере след пречиствателна станция на участък „Чора“ и дере след помпена станция на хвостохранилище на обект „Бухово“, което се дължи на повишеното съдържание на естествен уран, който не превишава допустимите стойности. (Наредба №1/11.1999 г. за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България).