ExEA MoEW EEA

Лични средства

Сладководни екосистеми

Обща информация

Определения

Методиката за оценка и картиране на състоянието на сладководните екосистеми и техните услуги в България използва набор от общи и специфични термини:    

Екосистема

Динамичен комплекс от функционално свързани растителни, животински и микробиални съобщества и тяхната среда (MA, 2005).

Състояние на екосистемата

Капацитетът на екосистемата за предоставяне на услуги спрямо определения потенциален капацитет (MA, 2005). Често състоянието на екосистемата се нарича качество на екосистемата към определен момент, определено от нейните физични, химични и биологични характеристики.

Функционалност на екосистемата

Капацитет на екосистемата да предоставя услуги, което е в зависимост от взаимовръзките между биофизичната структура, биологичното разнообразие и процесите в екосистемата (TEEB, 2010).

Екосистемни процеси

Всички промени в екосистемата с физична, химична или биологична природа. Екосистемни процеси са например продукцията, деструкцията, биогенните цикли, потокът на вещества и енергия (MA, 2005).

Екосистемни услуги

Услуги в полза на хората, които би могла да предостави екосистемата (MA, 2005). Директния и индиректен принос към човешкото благосъстояние (TEEB, 2010).

Хабитат (Местообитание)

Местоположението и типа на средата, в които организмите и техните популации се срещат и живеят. Сухоземни или водни територии отличаващи се по географски, биологични и абиотични характеристики, които ги определят като естествени или полу-естествени. 

Защитени видове и хабитати

Съгласно Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна  (Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992).

Индикатори

Наблюдавана/измерена стойност на показател, информативен за процеса, който се изследва. Индикаторите дават обобщена (синтезирана) количествена оценка от агрегирането на много данни.

Инвазивни видове (растения, животни)

Инвазивните видове (IAS) са неместни видове, които умишлено или неволно са изведени чрез човешката дейност извън естествените си местообитания, размножават се и се разпространяват и представляват риск за биологичното разнообразие.

Река

Вътрешнотериториален воден обект, протичащ в по-голямата си част по повърхността на земята, но който може да протича и под земята за част от течението си.

Езеро

Вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води.

Водно тяло

Съгласно Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC). Водно тяло е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води.

Биологични еленти за качество (БЕК)

Биологичните елементи за качество за определяне на екологичното състояние са дефинирани за всяка категория повърхностни води (реки, езера, преходни води, морски и крайбрежни води) в приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води).

Екологично състояние

Екологично състояние на повърхностните водни тела е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г.) за характеризиране на повърхностните води).

Екологичeн качествен коефициент (EQR)

За да се осигури сравнимост на резултатите от мониторинга екологичното състояние се представя чрез т.нар. EQR, който е съотношение между стойността на даден биологичен параметър за определен тип водно тяло и референтната стойност. EQR се изменя между 0 и 1, като добро екологично състояние е това, при което EQR е близо до 1 и лошо екологично състояние е това, при което EQR е близо до 0. (Рамковата директива за водите/WFD 2000/60/EPCи българското законодателство - Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води). 

Пълният списък с използвани термини и определения може да се види тук: http://bg03.moew.government.bg/node/289

Методика за картиране

Настоящата методика е отворен и динамичен документ, тъй като оценката и картирането на състоянието на сладководните екосистеми и техните услуги е в начален етап на събиране и оценка на наличните данни и валидиране на предварително избраните широк набор от индикатори. Настоящата методика е рамката за картиране на екосистемите и техните услуги и дава общите насоки за: 

1.Оценка на състоянието на сладководните екосистеми;
2.Оценка на потенциала на екосистемите за предоставяне на определени услуги;

 

Методиката се прилага за територия на цяла България, като има разлики между териториите от НАТУРА 2000 и тези извън т.нар. натура зони, тъй като има разлики по отношение на земеползването и наличните данни.

Типология на сладководните екосистеми в България

За целите на картирането екосистемите се разделят на типове съгласно т.нар. „MAES typology“ (Report ,2013) на три основни типа от ниво 1сухоземнисладководни иморски. При сладководните екоситеми (ниво 2) класифицирането се прави съгласно т.нар. „MAES typology“ в комбинация със CORINE земно покритие (CLC) и хабитатните типове на European Nature Information System (EUNIS). Сладководните типове се разделят и на два под-типа: реки (lotic ecosystems) и езера (lentic ecosystems), включително крайбрежните езера без постоянна връзка с морето. Основната разлика между тези два под-типа е присъствието/отсъствието на постоянни водни течения. Класифицирането на типовете водни екосистеми задължително се съобразява и с категориите, които въвежда европейското законодателство за повърхностните води (Рамковата директива за водите/WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство, които са 4: реки, езера, преходни/бракични, морски и крайбрежни. В България има система за оценка на екологичното състояние и типология/класификация на водните тела, която отговаря на изискванията на европейското законодателство. Тази система е надежден източник на данни, които се използват за целите на управление на качеството на водите, както и за оценка и картиране на сладководните екосистеми. В долната таблица са дадени типовете сладководни екосистеми в България и връзката между хабитатните типове на European Nature Information System (EUNIS) и типологията на водните тела съгласно българското законодателство.

Таблица - Типология на сладководните екосистеми в България 

Индикатори за определяне на състоянието

Индикаторите за определяне на пространстреното многообразие, разпределение и взаимодействие се базират на наличните пространствени данни на европейско и национално ниво (CORINE, GMES). Допълнително се избират индикатори за оценка на състоянието на екосистемата –климатични, химични, физични, биологични и др. Предварително са определени 40 индикатора. Индикаторите оценяват структурата и процесите в сладководните екосистеми и са съобразени с националното законодателство (Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води). Избрани са индикатори, за които могат да се осигурят данни от националния мониторинг и националните бази данни като например площ и разпределение на местообитанията (хабитатите), концентрация на вещества, температура на водата, pH, прозрачност, концентрация на хлорофил-а, брой видове, видово разнообразие, обилие, заедно с набор от показатели за екологично състояние. Допълнително към отделните индикатори могат да се използват и комбинация от параметри.

Настоящата методика е отворен документ, т.е. предварително подбраните индикатори за оценка на състоянието на екоситемите могат да се допълват или да бъдат изключени в зависимост от наличните данни в България.

Екосистемни услуги

Оценката на услугите в сладководните екосистеми, основана на разнообразни времеви и пространствени скали, може да бъде представена чрез карти показващи къде се предоставят съответните услуги, оценяващи влиянието върху функционирането на екосистемата и подпомагащи възприемането на стойността им и ползите за човека.  

Индикаторите за сладководните екосистемни услуги са разработени от MAES (2013). Допълнителни индикатори и параметри са дадени в таблица 7 и Приложение 4 на методиката с цел да се подпомогне оценката, при някои специфични случаи.

Изпълнител

 

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН

Партньори:

1. Фондация “Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа – клон България”

2. Център за приложение на спътникови изображения – ReSAC

3. Клуб Икономика 2000

 


« Заглавна страница

Copyright 2000-2021 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Дизайн и изработка: ИАОС