Екосистеми във влажни зони

Обща информация

Определения

Методиката за оценка и картиране на състоянието на влажните зони и техните услуги в България използва набор от общи и специфични термини:  

Екосистема

Динамичен комплекс от функционално свързани растителни, животински и микробиални съобщества и тяхната среда (MA, 2005).

Състояние на екосистемата

Капацитетът на екосистемата за предоставяне на услуги спрямо определения потенциален капацитет (MA, 2005). Често състоянието на екосистемата се нарича качество на екосистемата към определен момент, определено от нейните физични, химични и биологични характеристики.

Функционалност на екосистемата

Капацитет на екосистемата да предоставя услуги, което е в зависимост от взаимовръзките между биофизичната структура, биологичното разнообразие и процесите в екосистемата (TEEB, 2010).

Екосистемни процеси

Всички промени в екосистемата с физична, химична или биологична природа. Екосистемни процеси са например продукцията, деструкцията, биогенните цикли, потокът на вещества и енергия (MA, 2005).

Екосистемни услуги

Услуги в полза на хората, които би могла да предостави екосистемата (MA, 2005). Директния и индиректен принос към човешкото благосъстояние (TEEB, 2010).

Хабитат (Местообитание)

Местоположението и типа на средата, в които организмите и техните популации се срещат и живеят. Сухоземни или водни територии отличаващи се по географски, биологични и абиотични характеристики, които ги определят като естествени или полу-естествени. 

Защитени видове и хабитати

Съгласно Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна  (Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992).

Индикатори

Наблюдавана/измерена стойност на показател, информативен за процеса, който се изследва. Индикаторите дават обобщена (синтезирана) количествена оценка от агрегирането на много данни.

Инвазивни видове (растения, животни)

Инвазивните видове (IAS) са неместни видове, които умишлено или неволно са изведени чрез човешката дейност извън естествените си местообитания, размножават се и се разпространяват и представляват риск за биологичното разнообразие.

Влажни зони

Зони, където водата покрива почвата целогодишно или за определени периоди от време.

Водно тяло

Съгласно Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC). Водно тяло е самостоятелна и значима част от повърхностните или подземните води.

Биологични еленти за качество (БЕК)

Биологичните елементи за качество за определяне на екологичното състояние са дефинирани за всяка категория повърхностни води (реки, езера, преходни води, морски и крайбрежни води) в приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води).

Екологично състояние

Екологично състояние на повърхностните водни тела е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V на Рамковата директива за водите (WFD 2000/60/EPC) и българското законодателство (Наредба Н-4 от 2012г.) за характеризиране на повърхностните води).

Екологичeн качествен коефициент (EQR)

За да се осигури сравнимост на резултатите от мониторинга екологичното състояние се представя чрез т.нар. EQR, който е съотношение между стойността на даден биологичен параметър за определен тип водно тяло и референтната стойност. EQR се изменя между 0 и 1, като добро екологично състояние е това, при което EQR е близо до 1 и лошо екологично състояние е това, при което EQR е близо до 0. (Рамковата директива за водите/WFD 2000/60/EPCи българското законодателство - Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води). 

Пълният списък с използвани термини и определения може да се види тук: http://bg03.moew.government.bg/node/293 

Методика за картиране

Настоящата методика е отворен и динамичен документ, тъй като оценката и картирането на състоянието на сладководните екосистеми и техните услуги е в начален етап на събиране и оценка на наличните данни и валидиране на предварително избраните широк набор от индикатори. Настоящата методика е рамката за картиране на екосистемите и техните услуги и дава общите насоки за: 

Методиката се прилага за територия на цяла България, като има разлики между териториите от НАТУРА 2000 и тези извън т.нар. натура зони, тъй като има разлики по отношение на земеползването и наличните данни.

Типология на сладководните екосистеми в България

За целите на картирането екосистемите се разделят на типове съгласно т.нар. „MAES typology“ (Report ,2013) на три основни типа от ниво 1: сухоземни, сладководни иморски. Вътрешните влажни зони са под-тип  (ниво 2) към съхоземните екосистени.  

Типове влажни зони в България (ниво 2)

Този тип екосистема е много уязвима и чувствителна, защото изцяло зависи от наличието на непрекъснат източник на вода. Екосистемите на влажните зони са динамични асоциации от различни растителни видове, фауната, почвите, водите и атмосферата. 

Индикатори за определяне на състоянието

Индикаторите за определяне на пространстреното многообразие, разпределение и взаимодействие се базират на наличните пространствени данни на европейско и национално ниво (CORINE, GMES). Допълнително се избират индикатори за оценка на състоянието на екосистемата –климатични, химични, физични, биологични и др.

Предварително са определени 8 индикатора. Индикаторите оценяват структурата и процесите в екосистеми и са съобразени с националното законодателство. Допълнително към отделните индикатори могат да се използват и комбинация от параметри.

Настоящата методика е отворен документ, т.е. предварително подбраните индикатори за оценка на състоянието на екоситемите могат да се допълват или да бъдат изключени в зависимост от наличните данни в България.

Екосистемни услуги

Оценката на услугите във влажните зони, основана на разнообразни времеви и пространствени скали, може да бъде представена чрез карти показващи къде се предоставят съответните услуги, оценяващи влиянието върху функционирането на екосистемата и подпомагащи възприемането на стойността им и ползите за човека.  

За влажните зони са дефинирани три типа услуги: обезпечаване (най-често с питейна вода, растителна биомаса, торф за енергия), регулация и поддържане (като биоремедиация, филтриране, защита от наводнения, почвообразуване) и културни услуги. 

Изпълнител

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН