ExEA MoEW EEA

Европейска агенция по околна среда

Лични средства

Отчет за изпълнението на задълженията за докладване по приоритетни потоци в периода май 2010–април 2011 г.

cover.jpgПредставената информация се базира на публичен доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) “Eionet priority data flows. May 2010–April 2011” („Приоритетни потоци от данни към Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда. Май 2010–април 2011”). Докладът представлява отчет, който се изготвя ежегодно от експертен екип от ЕАОС, обсъжда се от страните-членки и след утвържаване от Управителния съвет на агенцията се публикува. “Eionet priority data flows. May 2010–April 2011” е поредният - 14-ти доклад, и се отнася за докладваните от страните приоритетни потоци от данни в рамките на мрежата Eionet в периода май 2010–април 2011 г.

Целта на доклада е да покаже статуса на всяка страна-членка по отношение на залегналите в споразумението им за участие в ЕАОС задължения за докладване по приоритетни потоци. Това позволява на страните да идентифицират и оценят собсвените си институционални ресурси и нуждата от укрепването им с цел осъществяване на процедурите по редовното докладване. Друга цел на тази публикация е насърчаване на страните към по-доброто качество на докладванията, основано на състезателен принцип, концентрирайки се както върху постиженията, така и върху неуспехите.

Техническа реализация на докладването

Данните, изискани от ЕАОС, се събират с помощта на услугите в Reportnet, който е част от Eionet. Данните се предоставят в Централното хранилище на данни “CDR” (също част от Eionet), като се ползват специализирани инструменти. Преди да влязат в CDR докладваните данни се верифицират. Предоставянето на високачествени данни към Eionet представлява информационен фундамент на ЕАОС, с помощта на който се постига основната й мисия да предоставя навременна, целенасочена, уместна и надеждна информация, необходима за адекватна политика по отношение на околната среда в Европа. Настоящите системи за отчитане са бързи, модернизирани и отворени към мрежата с данни. Данните се управляват се възможно най-близо до източника и са оптимизирани мерките за осигуряване на тяхното качество.

Оценката се прави по определени критерии, въз основа на предварително зададени срокове и формати и класира страните в зависимост от изпълнените задължения. При всяко докладване се оценява както срока и обхвата на информацията, така и спазването на методологичните изисквания към качеството на данните. Резултатите се визуализират посредством представената по-долу скала:

Показатели за оценка

state-good.jpg state-good.jpg state-good.jpg  Докладването е изпълнило всички критерии – за качество и срок
state-good.jpg state-good.jpg Докладването е в поставения срок, но е непълно
state-good.jpg Докладването е след поставения срок
state-bad.jpg Липса на докладване

Цялостно изпълнение на всички страни

Таблица 1 – показва тенденцията на всички национални резултати в сравнение с предходния цикъл (май 2010-април 2011). Със стрелки се представя общата тенденция в 5 категории.

Броят от всички приоритетни области на потоците от данни се обобщават за всяка страна, а след това се изразяват като процент от максималната оценка на страната. Оценка се прави спрямо максималните резултати на отделните страни. Резултат от 0% означава, че няма данни или не са доставени данните по всички показатели. Резултат от 100% означава, че има пълен набор от данни за всички области и са били доставени в срок.

Средната оценка за всички страни е покриване на 80% от задълженията. Почти две трети от страните от мрежата на Eionet са постигнали или надвишили този праг. България има 92%, като такъв резултат имат също така и Дания, Хърватия и Румъния. Това показва, че сме над средното ниво, но не се наблюдава и напредък по отношение на предходната година. За сравнение, през 2000 г. средната оценка на България е била 42% при по ниски критериите за докладване таблица 2.

Класиране на България в доклада

Публикуваната оценка за страната за периода май 2010 – април 2011 е представена в таблица 3. България има задължения за докладване в ЕАОС по 14 броя приоритетни потока, които са задължителни за всички страни. По 9 от тях резултатите са максимални и поставените цели са постигнати напълно. Тези тематични области включват: качество на въздуха (AQ1; AQ2; AQ2b), емисии на парникови газове във въздуха (AE2 и AE2b), качество на повърхностни и подземни води (EWN1; EWN2 и EWN3) и биоразнообразие (CDDA1). По редица от приоритетните потоци получената оценка от България е по-висока от тази на други страни, включително такива с по-дълго членство в ЕАОС. Отбелязян е напредък в докладването по приоритетен поток AE2b, отнасящ се до данните за парникови газове, при който е повишена с един пункт оценката спрямо предходната година.

В 5 приоритетни тематичните области също са докладвани данни, но резултатите не са максимални. Те са:

  • Трансгранични емисии във въздуха (AE1) – данните са докладвани навреме (15.02.2011 г.) в CDR. Според публикуваната от ЕАОС информация, не е наличен доклада за инвентаризацията на емисии. Причини: Критерий за максимална оценка по приоритетния поток е изпращане на пълна времева серия за всички поискани замърсители SO2, NOx, CO, НМЛОС, NH3 (най-малко 1990-2009 г.) и PM10 (най-малко 2000-2009 г.) до 15 февруари 2011. България предоставя данни само за 2009 година. Оценката за докладването се базира на непълната времева серия за докладваните замърсители.
    Предприети мерки: Чрез изпълнение на Договор №1484/01.12.2009 г. между ИАОС и ГФИ на БАН „Преизчисляване на емисиите на вредни вещества във въздуха по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и по Рамковата конвенция на ОН за изменение на климата” е изпълнено изискването за преизчисляване на емисиите на вредни вещества за периода от 1990 г. до 2010 г. Данните за цялата времева серия са докладвани през 2012 г.
  • Инвентаризация на емисии във въздуха (AE1b) – изисканите времеви серии и прогнозните данни са докладвани навреме с CDR. За част от данните обаче е установено разминаване във формата на подадената таблица и липсва Национален доклад. Получената оценка на България е идентична с тази на Белгия, Германия, Франция, Великобритания и др. Причини: Липса на данни за прогнозните емисии на атмосферните замърсители и липса на доклад, съдържащ прогнозни емисии, политики, програми и др., които са от компетентността на МОСВ.
    Предприети мерки: Необходимо е МОСВ да възложи на външен изпълнител, чрез обществена поръчка, изготвяне на прогнозни емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и доклад за политиките във връзка с това.
  • Морски води (ME1) – данните са предоставени навреме, но липсва информация за опасните вещества в живите организми и хранителните елементи/хлорофила в морските води. Причини: От 2008 г. липсват данни от системен мониторинг на морските води, поради което докладваната информация е изключително оскъдна. Събират се откъслечни данни от доклади и отчети на БАН и БДЧР.
    Предприети мерки: През 2011 г. е възложена ОП за извършване на морския мониторинг на Института за рибни ресурси – Варна към МЗХ.
  • Водни количества (EWM4) – данните са предоставени навреме, но обхватът им е непълен. Причини: Докладва се информация, която не е налична в ИАОС. Съгласно решение на групата по Докладване, дирекция "Управление на водите" в МОСВ е отговорна за събиране на информация за водни количества. Страните -членки вероятно изпитват затруднения при докладване по този приоритетен поток, т.к. същия резултат имат всички докладвали страни, с изкл. на Кипър, която е оценена с 2 точки.
    Предприети мерки: Необходимо е МОСВ да подобри събираемостта на информацията (БД, НИМХ), която предоставя на ИАОС за докладването.
  • Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (E-PRTR1) – данните са докладвани навреме в изисквания XML формати, но липсва доклад за пълноттата им. В Балканския регион само Сърбия е получила по-висока оценка от България по този поток, като в същото време редица други страни, като Англия, Норвегия, Холандия и др., са получили по-ниска оценка. Причини: 31.03.2011 г. бе срокът за докладване както по Регламент № 166/2006 за ЕРИПЗ, така и за докладване относно прилагането на регламента за последните три години. Задължението на България за формат и срок за представяне на двата доклада е изпълнено. Поради извършването на двете докладвания едновременно (включващо проверка на данни за емисии с оператори и РИОСВ и нанасяне на необходими корекции, съгласуване на доклада за прилагането с МОСВ, представянето му в подходящ формат и т.н.) доклад за пълнотата на докладването по ЕРИПЗ, който е препоръчителен, не бе попълнен.
    Предприети мерки: При докладването през 2012 г. заедно с доклада по ЕРИПЗ (спазен формат и срок) е предоставен и доклад за пълнотата на данните.

България е докладвала също така по още 2 потока, които имат доброволен характер, но се включват в оценката. Извършените доброволни докладвания са за качество на емисии/товари в повърхностни води (WISE1) и за качество на атмосферния въздух по отношение на озона в близко до реалното време (NRT3).

  • По потока за качество на емисии във водите (WISE1) получената оценка от България е една степен под максималната – 2 личица, като страната ни е подобрила докладването в сравнение с предходната година. За сравнение страни като Великобритания, Германия, Норвегия, Италия и др. все още не докладват по този поток. Причини: Докладва се информация от база данни на КПКЗ, данните се вадят, обработват и въвеждат ръчно от отдел МВд. Наличната в момента информацията в ИАОС е недостатъчна.
    Предприети мерки: Изготвено е задание за възлагане на ОП с предмет „ Разработване на методика за изчисляване на масовия товар”, която е планирано да стартира 2013 г. На база на разработената методика ще се обработват събраните данни от собствения мониторинг на обектите замърсители чрез Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите, реализирана със средства на Норвежка програма за сътрудничество.
  • Докладваните от България данни за качество на атмосферния въздух по отношение на озона в близко до реалното време (NRT3) са с доста висока надеждност. Причини: Ниската оценка по този показател е получена поради недостътъчния брой на станциите в страната – само две, а оттук и беглото пространствено покритие на територията.
    Предприети мерки: От 01.01.2012 г. България докладва нива на озон в реално време за осемнадесет автоматични станции на територията на страната.

Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС