Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

През 2015 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 5.9% в сравнение с предходната 2014 година. Крайното енергийно потребление през 2015 г. е повишено с 9.2% спрямо началото на разглеждания период – 2001 година.

През 2015 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 4.2% спрямо 2014 г., който надвишава спада през кризисната 2009 година.

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

След значителния спад през 2009 г. предизвикан от икономическата криза, през следващите години се наблюдава известен ръст.

Сред секторите най-значителен ръст през 2015 г. има потреблението на горива в транспорта - 10,8 %. Наблюдава се дългосрочна тенденция към намаляване потреблението на селското стопанство и ръст на потреблението на транспорта, домакинствата и услугите, като индустрията отстъпи мястото на най-голям консуматор на транспорта.

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe

Източник: НСИ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, в ktoе

	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015
Индустрия	3553	3336	3584	3648	3651	3689	3831	3451	2443	2549	2693	2576	2576	2608	2701
Транспорт	1948	2055	2319	2396	2642	2 801	2678	2832	2772	2738	2722	2871	2604	2937	3255
Домакинства	2033	2193	2304	2146	2127	2183	2073	2125	2149	2262	2391	2377	2257	2184	2213
Селско стопанство	271	273	277	273	297	295	265	186	183	184	204	198	194	192	188
Услуги	770	742	763	687	795	911	899	958	939	987	1040	1021	966	926	1010
Крайно енергийно потребление	8574	8601	9247	9150	9512	9880	9748	9552	8487	8720	9050	9044	8597	8847	9 367

Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВП на глава от населението – динамика в периода 2001 – 2015 г. и сравнение с други страни от ЕС.

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO₂ са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергопотреблението и увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници (ВИ). Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.

Оценка на индикатора

През 2015 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление от 4,4% спрямо 2014 г., който надвишава спада през кризисната 2009 година.

Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници - в Таблица 2.

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Дял на ВЕИ в брутното потребление

Делът на ВЕИ в брутното потребление на енергия е преизчислен, като от числителя са изключени невъзобновяемите отпадъци.

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2,70 toe през 2006 г., след което намалява до 2,33 toe през 2013 година. През 2015 г. има нарастване до 2,58 toe.

В ЕС-28 средното брутно вътрешно потребление на човек също намалява от 3,54 toe през 2000 г. до 3,32 toe през 2012 г., но то остава значително по-високо, отколкото в България.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015
БВПЕ/население, toe	2.46	2.44	2.51	2.44	2.60	2.70	2.63	2.61	2.30	2.36	2.60	2.51	2.33	2.46	2.58

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 година?

Ключови послания

В периода 2000 – 2009 г. и двата индикатора намаляват сравнително бързо, след което независимо от някои колебания, остават приблизително на едно също равнище. През 2015 г. брутната енергийна интензивност нараства минимално с 0,5 %, а крайната енергийна интензивност с 2,2 % в сравнение с предходната 2014, което означава по-голямо потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2001 г. – 2015 г. са показани на фиг. 4.

Измененията на енергийната интензивност на брутното вътрешно потребление на енергия се дължат в голяма степен на колебанията в нетния експорт на електроенергия.

През 2015 г. съотношението между крайното и брутното вътрешно потребление на енергия нараства до 50,5 % в сравнение с 49,8 % през 2014 г., което показва подобрена ефективност при преобразуването, преноса и разпределение на енергията.

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2015 кг.н.е/лв.2010

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключов въпрос Какви са тенденциите през 2015 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година?

Ключови послания

През 2015 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 1 992[1] ktoe, като формира дял от 10,75 % в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. В сравнение с 2014 г. използването на енергия от ВИ през 2015 г. в страната бележи ръст от 11,5 %.

През 2015 г. делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия достигна 18,2 % и бележи ръст от 1,1 % в сравнение с 2014 година.

Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия е отношение на потреблението на енергия от ВИ към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ), като производството на електроенергия от водна и вятърна енергия се нормализира, за да се избегне влиянието на климатичните условия през отделните години.

Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2005 – 2015 г.

	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015
Енергия от ВИ, ktoe (нормализирана)	1 031,7	1 097,8	1 045,1	1 158,0	1 176,6	1 396,7	1 479,4	1 650,2	1 846,1	1 806,5	1919,5
Дял на енергия от ВИ в БКПЕ, %	9,36%	9,57%	9,24%	10,49%	12,15%	14,07%	14,29%	16,05%	18,97%	18,02%	18,21

През 2015 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 1919,5 ktoe. Постигнатият дял от 18,2 % надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (Националния план) задължителна национална цел за 16 % дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., с което формира устойчива тенденция за преизпълнение на целта.

Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ в сектори топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Незначително е увеличението на използваната енергия от ВИ в сектор електроенергия.

Крайното потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2015 г. е 1146,6 ktoe и бележи ръст спрямо 2014 г. (1087,3 ktoe) от 5,5 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса.

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2015 г. е 6,5 %, като надвишава определената в Националния план цел от 5,8 % за 2015 година. В количествено отношение през 2015 г. е постигнат ръст от 30,2 % спрямо 2014 година.

През 2015 г. потреблението на електрическа енергия от ВИ е увеличено незначително и достига 620,4 ktoe, в сравнение с 602,2 ktoe през 2014 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни централи (58,7%), следвано от фотоволтаични (18,9 %) и вятърни (18,7 %) централи, и централи на биомаса (3,7 %).

Представената по-горе информация е по окончателни данни на НСИ.

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници

Енергийна стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 година:

20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 година. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 година.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

Новият Закон за енергийната ефективност беше обн. в ДВ бр. 35 от 15.05.2015 г. Той e разработeн във връзка с транспониране разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни. При определянето на задължените страни, са включени всички енергоразпределителни предприятия и/или предприятията за продажба на енергия на дребно.

Като нов момент в Закона за енергийната ефективност е въвеждането на задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата им разгъната застроена площ.

Насърчава се осигуряването за всички крайни клиенти на енергийни обследвания във всички сектори и разпорежда предприятията, които не са малки и средни предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.

Регламентирано е изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.

В закона е регламентирано разработването на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийните характеристики на всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация.

Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 година

Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2006/32/ЕС

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания в периода 2008-2015 г. с натрупване

Период	Цел за периода		Постигнати спестявания
Период	%	GWh/г.	%	GWh/г.
2008-2010	3	2 430	4,4	3 549
2008-2013	6	4 860	6,8	5 472
2014	1	810	1,2	1 002
2008-2014	7	5 670	8,0	6 474
2015	1	810	1.4	1 138

Резултатите за изпълнението на националната цел по Директива 2006/32/ЕС показват, че към настоящия момент страната преизпълнява целта за периода 2008 - 2015 г. с 1.4 %.

Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС.

Съгласно изискванията на Закона за енергийната ефективност, задълженията за постигане на енергийни спестявания са свързани със задълженията към търговците с енергия.

В таблицата по-долу е направена предварителна оценка по метода „отдолу-нагоре“ за изпълнението на националната цел за периода 2014 - 2015 г., въпреки че въвеждането й в националното законодателство и изпълнението й не съвпада напълно с този период.

Период	Цел за периода GWh/г.	Постигнати спестявания GWh/г.
2014 - 2015		2 140,8
Национална цел 2014 - 2020	8 325,6	26 %

За да се осигури изпълнението на националната цел за енергийни спестявания, както и целта за намаляване на енергийната интензивност на националната икономика, заложена в Енергийната стратегия на България, е необходимо да бъдат предприети следните основни дейности:

Да бъдат подпомогнати търговците с енергия с цел ускоряване на изпълнението на мерки за енергийна ефективност и постигане на определените им за изпълнение цели за енергийни спестявания, особено като се има предвид, че след 2016 г. те ще останат единствените лица с индивидуални цели за енергийна ефективност;

Да бъдат разработени финансови механизми за допълнително стимулиране на енергийната ефективност в сектор Индустрия. Секторът не показва енергоспестяващ резултат, съответстващ на дела му в крайното енергийно потребление и на високото ниво на енергийна интензивност в него;

Да бъдат ангажирани съответните отговорни държавни ведомства в транспортния сектор с цел по-ефективно изпълнението на политиката за повишаване на енергийната ефективност. Сектор Транспорт е секторът с най-голямо енергийно потребление на скъпи енергийни ресурси, които са изцяло внос за страната ни (течни горива от нефтен произход и природен газ). Поради това в този сектор трябва да продължават усилията за подобряване на енергийната ефективност;

Да бъде разширен контрола върху извършването на управление на енергийната ефективност, особено в промишлени системи;

Да бъдат положени допълнителни усилия за мотивиране на крайните потребители на енергия, особено домакинствата да изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници.

Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г.

В Третия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ (представен в ЕК в края на 2015 г.) е отчетен продължаващ ръст на използваната енергия от ВИ през 2013 г. и 2014 г., като е постигнат съответно 19.0 % и 18.0 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия.

През декември 2017 г. предстои представянето в ЕК на Четвъртия национален доклад за периода 2015-2016 г.

Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

През 2015 г. бяха извършени промени в ЗЕВИ, в резултат на които след 1 януари 2016 г., насърченията, свързани с изкупуване на електрическа енергия от ВИ по преференциални цени и дългосрочни договори се предоставят само за малки енергийни обекти, изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Тези изменения в ЗЕВИ са с оглед целият механизъм за подкрепа да бъде съобразен с процеса на либерализация на пазара на електроенергия.

Източник на данни: МЕ/АУЕР

[1] Използвани са данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2014 г. и 2015 г.