ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос

Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

state-bad.jpgstate-good.jpg  През 2016 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 1.6% в сравнение с предходната 2015 година. Крайното енергийно потребление през 2016 г. е понижено с 2.4% спрямо началото на разглеждания период – 2007 година.

state-good.jpg През 2016 г. се наблюдава спад на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 2.1% спрямо 2015 г., а в сравнение с базисната 2007 година намалението е 10.0%.  

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

След значителния спад през 2009 г., предизвикан от икономическата криза, през следващите години се наблюдава известен ръст.

Най-значителен ръст през 2016 г. има потреблението в сектора на услугите – 7.7%. Наблюдава се дългосрочна тенденция към намаляване потреблението на селското стопанство, намалява и потреблението в индустрията, бележи ръст на потреблението на транспорта, домакинствата и услугите, като индустрията отстъпи мястото на най-голям консуматор на транспорта.

 

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe


Източник: НСИ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, в ktoе

Година

Индустрия

 Транспорт

 Домакинства

Селско стопанство

Услуги

КЕП

2007

3 831

2 678

2 073

265

899

9 748

2008

3 451

2 832

2 125

186

958

9 552

2009

2 443

2 772

2 149

183

939

8 487

2010

2 549

2 738

2 262

184

987

8 720

2011

2 693

2 722

2 391

204

1 040

9 050

2012

2 576

2 871

2 377

198

1 021

9 044

2013

2 576

2 604

2 257

193

966

8 597

2014

2 608

2 937

2 184

192

926

8 847

2015

2 701

3 255

2 213

188

1 010

9 367

2016

2 634

3 348

2 261

186

1 088

9 517


 Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ
 

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВПЕ на глава от населението – динамика в периода 2007 – 2016  г. и сравнение с други страни от ЕС.

 

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) оказва най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.  

Оценка на индикатора 

През 2016 г. се наблюдава спад на брутното вътрешно потребление от 2.1% спрямо 2015 г.
Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници в Таблица 2.
 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2007 – 2016 г., кtoe

 

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България намалява до 2,30 toe през кризисната 2009 година и след това плавно нараства до 2.55 toe през 2016 г., като през 2015 г. достига 2.58 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 година?

Ключови послания

state-bad.jpgВ периода 2000 – 2009 г. и двата индикатора намаляват сравнително бързо, след което независимо от някои колебания, остават приблизително на едно също равнище. През 2016 г. брутната енергийна интензивност намалява с 5,8 %, а крайната енергийна интензивност с 2,3 % в сравнение с предходната 2015, което означава по-малко потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2001 г. – 2016 г. са показани на фиг. 4
Измененията на енергийната интензивност на брутното вътрешно потребление на енергия се дължат в голяма степен на колебанията в нетния експорт на електроенергия, който през 2016 намалява до 60% от нивото на 2015 г.
През 2016 г. съотношението между крайното и брутното вътрешно потребление на енергия нараства до 52,4 % в сравнение с 50,5% през 2015 г.

 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2016  кг.н.е/лв.2010

 

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключов въпрос

Какви са тенденциите през 2016 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година?

Ключови послания

state-good.jpgПрез 2016 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 1 946 ktoe, като формира дял от 10,7% в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. Размерът на постигнатият дял на енергията от ВИ е близък до този от предходната 2015 г.

state-good.jpg През 2016 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия достигна 18,8% и бележи ръст от 3.3% в сравнение с 2015 година

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ)) в брутното крайно потребление на енергия е отношение  на потреблението на енергия от ВИ към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година. 

Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2005 – 2016 г.

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

Енергия от ВИ, ktoe

1 031,6

1 097,7

1 045,0

1 158,0

1 176,5

1 396,6

1 479,4

1 650,2

1 846,1

1 806,4

1919,3

1 999.5

Дял на енергията от възобновяеми източници в БКПЕ, %

9,36%

9,57%

9,24%

10,49%

12,15%

14,07%

14,29%

16,05%

18,97%

18,02%

18,21%

18.81%

През 2016 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 1 999,5 ktoe. Постигнатият дял от 18,8 % надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (Националния план) задължителна национална цел за 16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., с което се формира устойчива тенденция за преизпълнение на целта.

Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ в секторите: топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

През 2016 г. потреблението на електрическа енергия от ВИ е увеличено и достига 624,9 ktoe, в сравнение с 620,3 ktoe през 2015 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (57.3 %), следвано от вятърните (19.1 %) и фотоволтаичните (18.8 %) електрически централи и централите на биомаса (4.8 %).

Брутното крайно потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2016 г. е 1 203 ktoe и бележи ръст спрямо 2015 г. (1 146.6 ktoe) от 4.9 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса.

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2016 г. е 186.5 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 7.3 % и надвишава определената в Националния план цел за 2016 година от 7.1 %. В количествено отношение през 2016 г. е постигнат ръст от  12.5 % спрямо 2015 г. В сравнение с 2009 г. използването на енергия от ВИ се е увеличило повече от 8 пъти. С най-значим принос за това е биодизела, чието потребление през 2015 г. и 2016 г. формира съответно 69 % и 70 % от брутното крайно потребление на енергия от ВИ в сектор транспорт.

Представената информация е по данни от Четвъртия национален доклад за напредъка на Р България в насърчаването и използването на енергията от ВИ, където са използвани данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2015 г. и 2016 г. и Евростат.

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници 

  • Енергийна стратегия на България до 2020 година.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 година:

  • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  • 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
  • Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

 

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 година. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 година.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни.

През 2016 г. бяха извършени промени в ЗЕЕ (ДВ бр. 105 от  30. 12 .2016  г.), съгласно които беше разширен обхвата на сградите подлежащи на задължително сертифициране чрез включването на всички сгради в експлоатация, в т.ч. и всички жилищни сгради с разгъната застроена площ над 250 кв. м. Регламентира се прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия.

  •  Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 година, приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2017 г.
  1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2006/32/ЕС

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания в периода 2008-2016 г. с натрупване.

Период

Цел за периода

Постигнати спестявания

%

GWh/г.

%

GWh/г.

2008-2010

3

2 430

4,4

3 549

2008-2013

6

4 860

6,8

5 472

2014

1

810

1,2

1 002

2015

1

810

1.4

1 138

2016

1

810

3

2 422

2008-2016

9

7 291

12,4

10 034

Резултатите за изпълнението на националната цел по Директива 2006/32/ЕС показват, че към настоящия момент страната преизпълнява целта за периода 2008 - 2016 г. с 3,4 %.

  1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.

Съгласно изискванията на Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ, беше променена съществуващата схема за задължения като индивидуални цели за енергийни спестявания останаха само на търговците с енергия и беше включена като алтернативна мярка Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

В таблицата по-долу е направена предварителна оценка по метода „отдолу-нагоре“ за изпълнението на националната цел до 2020 през периода 2014 - 2016 г., въпреки, че въвеждането й в националното законодателство и изпълнението й не съвпада напълно с този период.

От 2014 до 2016 е изпълнена над 42 % от крайната национална цел за енергийни спестявания до 2020 г.

Период

Цел за периода GWh/г.

Постигнати спестявания %

Постигнати спестявания GWh/г.

Национална цел 2014 2020 г.

8 325,6

 

 

Изпълнение 2014 2016 г.

 

42,4 %

3 532,2






Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници.

  • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. С Четвъртия национален доклад, представен в ЕК, е отчетен напредъка на България за периода 2015-2016 г., като е постигнат 18,8 % дял на енергията от ВИ  в брутното крайно потребление на енергия на страната.

  • Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

В резултат от извършените през 2015 г. промени в ЗЕВИ след 1 януари 2016 г., насърченията, свързани с изкупуване на електрическа енергия от ВИ по преференциални цени и дългосрочни договори се предоставят само за малки енергийни обекти, изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Източник на данни: МЕ













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС