Енергетика

Енергийно потребление

Ключови послания

  През 2016 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 1.6% в сравнение с предходната 2015 година. Крайното енергийно потребление през 2016 г. е понижено с 2.4% спрямо началото на разглеждания период – 2007 година.

През 2016 г. се наблюдава спад на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 2.1% спрямо 2015 г., а в сравнение с базисната 2007 година намалението е 10.0%.  

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВПЕ на глава от населението – динамика в периода 2007 – 2016  г. и сравнение с други страни от ЕС.

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO₂ са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) оказва най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергоносители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.  

Оценка на индикатора 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2007 – 2016 г., кtoe

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България намалява до 2,30 toe през кризисната 2009 година и след това плавно нараства до 2.55 toe през 2016 г., като през 2015 г. достига 2.58 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключови послания

В периода 2000 – 2009 г. и двата индикатора намаляват сравнително бързо, след което независимо от някои колебания, остават приблизително на едно също равнище. През 2016 г. брутната енергийна интензивност намалява с 5,8 %, а крайната енергийна интензивност с 2,3 % в сравнение с предходната 2015, което означава по-малко потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2001 г. – 2016 г. са показани на фиг. 4. 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2016  кг.н.е/лв.2010

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключови послания

През 2016 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 1 946 ktoe, като формира дял от 10,7% в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. Размерът на постигнатият дял на енергията от ВИ е близък до този от предходната 2015 г.

 През 2016 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия достигна 18,8% и бележи ръст от 3.3% в сравнение с 2015 година. 

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ)) в брутното крайно потребление на енергия е отношение  на потреблението на енергия от ВИ към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година. 

Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2005 – 2016 г.

През 2016 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 1 999,5 ktoe. Постигнатият дял от 18,8 % надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (Националния план) задължителна национална цел за 16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., с което се формира устойчива тенденция за преизпълнение на целта.

Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ в секторите: топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

През 2016 г. потреблението на електрическа енергия от ВИ е увеличено и достига 624,9 ktoe, в сравнение с 620,3 ktoe през 2015 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (57.3 %), следвано от вятърните (19.1 %) и фотоволтаичните (18.8 %) електрически централи и централите на биомаса (4.8 %).

Брутното крайно потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2016 г. е 1 203 ktoe и бележи ръст спрямо 2015 г. (1 146.6 ktoe) от 4.9 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса.

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2016 г. е 186.5 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 7.3 % и надвишава определената в Националния план цел за 2016 година от 7.1 %. В количествено отношение през 2016 г. е постигнат ръст от  12.5 % спрямо 2015 г. В сравнение с 2009 г. използването на енергия от ВИ се е увеличило повече от 8 пъти. С най-значим принос за това е биодизела, чието потребление през 2015 г. и 2016 г. формира съответно 69 % и 70 % от брутното крайно потребление на енергия от ВИ в сектор транспорт.

Представената информация е по данни от Четвъртия национален доклад за напредъка на Р България в насърчаването и използването на енергията от ВИ, където са използвани данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2015 г. и 2016 г. и Евростат.

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници 

• Енергийна стратегия на България до 2020 година.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 година:

• 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
• 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
• Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 година. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 година.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни.

През 2016 г. бяха извършени промени в ЗЕЕ (ДВ бр. 105 от  30. 12 .2016  г.), съгласно които беше разширен обхвата на сградите подлежащи на задължително сертифициране чрез включването на всички сгради в експлоатация, в т.ч. и всички жилищни сгради с разгъната застроена площ над 250 кв. м. Регламентира се прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия.

•  Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 година, приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2017 г.
  

1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2006/32/ЕС

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания в периода 2008-2016 г. с натрупване.

Резултатите за изпълнението на националната цел по Директива 2006/32/ЕС показват, че към настоящия момент страната преизпълнява целта за периода 2008 - 2016 г. с 3,4 %.

1. Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.

Съгласно изискванията на Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕ, беше променена съществуващата схема за задължения като индивидуални цели за енергийни спестявания останаха само на търговците с енергия и беше включена като алтернативна мярка Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

В таблицата по-долу е направена предварителна оценка по метода „отдолу-нагоре“ за изпълнението на националната цел до 2020 през периода 2014 - 2016 г., въпреки, че въвеждането й в националното законодателство и изпълнението й не съвпада напълно с този период.

От 2014 до 2016 е изпълнена над 42 % от крайната национална цел за енергийни спестявания до 2020 г.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници.

• Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. С Четвъртия национален доклад, представен в ЕК, е отчетен напредъка на България за периода 2015-2016 г., като е постигнат 18,8 % дял на енергията от ВИ  в брутното крайно потребление на енергия на страната.

• Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

В резултат от извършените през 2015 г. промени в ЗЕВИ след 1 януари 2016 г., насърченията, свързани с изкупуване на електрическа енергия от ВИ по преференциални цени и дългосрочни договори се предоставят само за малки енергийни обекти, изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Източник на данни: МЕ