ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Шумово замърсяване

Шум в околната среда е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум.

Продължителното излагане на шум е установено, че влияе на почти всички органи и системи в човешкия организъм, и оказва вредното си въздействие, като причинява:

  • на централната нервна система - нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;
  • на вегетативната нервна система - усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;
  • на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм (тахикардия), и промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;
  • на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;
  • на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма.

Съгласно извършените проучвания в областта, въздействието на нивата на шума се разделят на следните групи:

  • шум, чието ниво е над 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховите органи;
  • шум с ниво 100 – 120 dB(A) за ниските честоти и 80 – 90 dB(A) за средните и високите честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при трайно излагане да доведе до болестно състояние;
  • шум с ниво 50 – 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;
  • шум с нива около 50 – 60 dB(A), оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.

 

 

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда?
  1.   Шумово натоварване на населението

Ключови послания

 

state-bad.jpg През 2016 г., в 531 бр. от контролните пунктове в страната са измерени стойности над допустимите, което представлява 73,24 % от общия брой контролирани зони. Данните показват повишаване броя на пунктовете, в които са измерени стойности над допустимите, което се оформя като трайна тенденция предвид данните за 2015 г. - допустимите шумови нива са превишени в 519 бр. от контролните пунктове в страната, което представлява 71,39 % от общия брой контролирани точки.

За сравнение през 2014 г. регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72 % от контролните пунктове в страната, а през 2012 година са били 69%. Остава тревожен факта, че данните все още показват утежнена акустична обстановка в урбанизираните райони.

Шумът е един от факторите с най-неблагоприятно въздействие върху населението. Потенциалът му като източник на вредни въздействия е безспорен. Зелената книга на Европейския съюз (ЕС), определяща политика за шума, посочва, че около 20 % от населението на ЕС страда от нива на шум, които здравните специалисти считат за неприемливи и могат да доведат до сериозни последици за здравето.

Обикновено факторът „шум“ не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови за здравето фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на съвременния интензивен начин на живот с взе по-голямо значение за психическото и физическото здраве на човека.

Дефиниция на индикаторите 

Използваните индикатори за шум в околна среда са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

Lден - дневно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 7 до 19 ч.

(с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 19 до 23 ч.

(с продължителност 4 часа)  

Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период, изчислено по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони.

Граничните стойности на шума, чието превишаване би могло да доведе до негативни ефекти за човешкото здраве са регламентирани в таблица 2 на Приложение № 2 на Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (обн., ДВ, бр. 58 от 2006 г.) и са представени в таблицата по-долу.

Табл. 1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума, децибели [dB(А)]

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

 

Lден [dB(А)]

Lвечер

[dB(А)]

Lнощ

[dB(А)]

1. Жилищни зони и територии

55

50

45

2. Централни градски части

60

55

50

3. Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

4. Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

5. Територии, подложени на въздействието на авиационен шум

65

65

50

6. Производствено-складови територии и зони

70

70

70

7. Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

8. Зони за лечебни заведения и санаториуми

45

35

35

9. Зони за научноизследователска и учебна дейност

45

40

35

10. Тихи зони извън агломерациите

40

35

35


















Източник: Наредба № 6 към Закон за защита от шум в околната среда (ЗЗШОС)

С цел опазване на общественото здраве Министерството на здравеопазването ръководи Национална система за мониторинг на шума.

В рамките на Националната система през 2016 г. регионалните здравни инспекции (РЗИ) са провели измервания в общо 725 пункта в цялата страна. Данните от Национална система за мониторинг на шума отразяват шумовите нива в 36 града на страната. В тях се включват всички областни градове, както и още девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище.

Анализ на състоянието на акустичната среда

Относителният дял на пунктовете с  нива над граничните стойности се е увеличил в сравнение с 2015 година с 1,85 %, през която са били общо 71,39%.

Наднормени стойности са отчетени в 193 бр. от пунктовете, разположени в територии и зони подлежащи на усилена шумозащита, което представлява 36,3 % от пунктове с измерени нива над граничната стойност.

Като цяло данните за 2016 г. показват негативни тенденции, но без значима разлика в сравнение с предходния период.

Изводи от проведения мониторинг

Шумът е един от факторите с неблагоприятно въздействие върху населението в големите градове, породен от развитието на промишленото производство, на пътническите, товарните и водните транспортни средства и масовият градски транспорт.

Промяната на транспортните средства с такива с подобрени шумови характеристики до някъде компенсира непрекъснатото нарастване на броят им. Нашите изследвания показват, че експозицията на шум в последните години слабо намалява, но нивата на шума като цяло се запазват високи.

Шумовото замърсяване създава реален проблем особено за населението обитаващо градската среда, където потоците от автомобилен трафик продължават да се увеличават.

През предходните десет години на проследяване (2006-2015 г.) нивата на шум в по-голямата част от изследваните пунктове надвишава граничните стойности за съответните населени територии, но със слабо изразена положителна тенденция към намаляване на високите нива.

През последната година, данните от измерванията, проведени от РЗИ показват, отново колебания на нивата на шума в неблагоприятна посока - към повишаване.

Запазва се положителна тенденция  при диапазона на най-високите нива (73-77) dB(A), където с всяка изминала година намалява броя на пунктовете.

След 2008 г. няма измервания, които да потвърждават нива на шум в диапазоните (78-82) dB(A) и над 82 dB(A).

Тревожен е фактът, че над 1/3 от общият брой пунктове с наднормени стойности (37 %) са на територии подлежащи на усилена шумозащита: жилищни зони, територии за обществен и индивидуален отдих, в близост до лечебни заведения, както и тихи зони, извън урбанизираните територии.

Мерки за намаляване на шума

От докладите на регионалните здравни инспекции, представени във връзка с мониторинга на шума в урбанизирани територии, които включват информация от общините за планирани и изпълнени мерки за намаляване на шума е видно, че не само в по-големите градове като София, Пловдив, Варна се разработват програми за намаляване на шума, а вече и в по-малките общини на страната, контрола на нивата на шума играе съществена роля в управлението на урбанизираната среда.

В следствие на извършваните реконструкции и ремонти на пътните настилки, регулиране на пътния трафик, подмяната на амортизирания градски транспорт и засаждането на нова растителност, проектиране на шумозащита при санирането на сгради  може да се очаква снижаване на шума през следващите години.

В плановете за действие на почти всички градове, обхванати с мониторинг на шума са предвидени мерки за защитата от увеличаването на шума в тихите градски зони.

2. Шум от промишлени източници

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум от промишлени източници, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

Ключови послания

state-good.jpg 98,4 % от проверените през 2016 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 621 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 10 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.

Оценка на индикаторите за 2016 г.

Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол. Запазва се високият процент (над 98%) на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, въпреки увеличения с около 20% брой на проверените източници по отношение на излъчвания от тях шум (462 за 2014 г., 520 за 2015 г., 621 за 2016 г.)

Проверени промишлени източници на шум през 2016 г..

Броят на промишлените източници отговарящи на нормативните изисквания спрямо общия брой подлежащи на контрол през годината показва, че се запазва добрата екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум.

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

През 2016 г. продължи изпълнението на задълженията на Р България, произтичащи от Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда и транспонирани в българското законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба. За периода тези задължения включват подготовка за разработване и приемане на Стратегически шумови карти (СШК) за всички обекти в Република България от обхвата на Директивата, а именно: агломерациите с население над 100 хил. души и основни пътни участъци с над 3 млн. преминавания на МПС годишно. Крайният срок за докладването на одобрените СКШ до Европейската комисия е през следващата година – 30.12.2017 г.

Източници на информация:

- Министерство на околната среда и водите
- Министерство на здравеопазването

 

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС