Енергетика

Енергийно потребление

Ключови послания

 През 2017 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2.3% в сравнение с предходната 2016 година. Крайното енергийно потребление през 2017 г. е повишено с 11.0% спрямо началото на разглеждания период – 2013 година.

 През 2017 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 3.4% спрямо 2016 г., а в сравнение с базисната 2013 година увеличението е 9.9%.

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора

Дефиниция на индикатора

Оценка на индикатора 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2007 – 2017 г., кtoe 

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2.68 toe през 2017 г., като през 2013 г. е 2.35 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключови послания

 В периода 2013 – 2017 г. и двата индикатора се увеличават. През 2016 г. брутната енергийна интензивност намалява с 5,8 %, а крайната енергийна интензивност с 2,3 % в сравнение с предходната 2015, което означава по-малко потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2001 г. – 2016 г. са показани на фиг. 4.

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2017  кг.н.е/лв.2010

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключови послания

 През 2017 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 1 951,9 ktoe, като формира дял от 10,3% в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. Размерът на постигнатият дял на енергията от ВИ е близък до този от предходната 2016 г., като се наблюдава слаб спад в размер на 0,8 процентни пункта.

 През 2017 г. брутното крайно потребление на енергия от ВИ достига 2 041 ktoe, като формира дел на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в размер на 18,73% и бележи слаб спад от 0,1% в сравнение с 2016 година.

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия е отношение на потреблението на енергия от ВИ (нормализиране на електрическата енергия, произведена от водна и вятърна енергия) към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година.

Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2005 – 2017 г.

През 2017 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 2 041.0 ktoe. Постигнатият дял от 18,73 % надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (Националния план) задължителна национална цел за 16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.

В количествено изражение е отбелязан ръст в брутното крайно потребление на енергия от ВИ от 44,5 ktoe в сравнение с предходната 2016 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ във всички сектори: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

През 2017 г. крайното потребление на електрическа енергия от ВИ е увеличено и достига 648,8 ktoe, в сравнение с 633,3 ktoe през 2016 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (57.2 %), следвано от вятърните (18.9 %) и фотоволтаичните (18.6 %) електрически централи и централите на биомаса (5,3 %).

Крайното потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2017 г. е 1 229,2 ktoe и бележи ръст спрямо 2016 г. (1 203,0 ktoe) от 2,1 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса.

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2017 г. е 188.9 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 7.24 % и се отбелязва ръст от 2.9 % в потреблението на енергия от ВИ в сравнение с предходната 2016 г. (7,17 %). В сравнение с 2009 г. използването на енергия от ВИ се е увеличило повече от 8 пъти. С най-значим принос за това са биогоривата, чието потребление през 2016 г. и 2017 г. формира съответно 87,3 % и 86,3 % от крайно потребление на енергия от ВИ в сектор транспорт, в т.ч. биодизел 70,98 % и 73,9 % и биоетанол 17,9 % и 14,11 %.

Представената информация е по данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2016 г. и 2017 г. и Евростат.

Петият национален доклад за напредъка на Р България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2017 г. – 2018 г. предстои да бъде изготвен и представен в ЕК в края на 2019 г. 

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници 

• Енергийна стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

• 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
• 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
• Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност 

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни. 

• Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2018 г. 

В изпълнение на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност през 2014 г. Р България разработи и представи в ЕК Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ) 2014–2020 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и параграф 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност и в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 от Директива 2012/27/ЕС през 2018 г. е разработена актуализация на НПДЕЕ 2014–2020 г.

С НПДЕЕ 2014-2020 г. България е определила следните индикативни национални цели за енергийни спестявания за 2020 г.:

• в крайното енергийно потребление: 716 ktoe/г. (8 325,65 GWh)
• в първичното енергийно потребление: 1 590 ktoe/г. (18 488,52 GWh), от които 169 ktoe/г. (1965,13 GWh) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор. 

Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. 

За подпомагане изпълнението на националните цели за енергийни спестявания със ЗЕЕ се въвежда:

• цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която се разпределя като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.
• задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата им разгъната застроена площ.

Друга мярка за постигане на целите е извършването на задължителни обследвания на сгради с обща РЗП над 500 м², а от 9 юли 2015 г. – над 250 м², на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3 000 МWh, както и всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. 

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания за периода 2014- 2017 г.^[1]

Отчетните данни сочат с постигнатите енергийни спестявания в размер на 5 056 GWh за периода 2014-2020 г. Това е показател, че страната ни има реална възможност да изпълни поставената крайна цел за енергийни спестявания от 8 325 GWh до 2020 г. Постигнатите спестявания на енергия намаляват търсенето на конвенционални горива от внос и по този начин оказват благоприятен ефект върху намаляването на дефицита на търговския баланс. Енергийните спестявания допринасят пряко за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и са начин за стимулиране на икономическия растеж и създаване на нови работни места в условията на растящи цени на горивата и енергията. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници. 

• Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. С Четвъртия национален доклад, представен в ЕК, е отчетен напредъка на България за периода 2015-2016 г., като е постигнат 18,8 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на страната. Петият доклад за  напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2017-2018 г. предстои да бъде изготвен и представен в ЕК в края на 2019 г. 

• Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

С приетия от Народно събрание през м. май 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ) са извършени промени в схемата за подпомагане на производството на електрическа енергия от ВИ.

С извършените промени със ЗИД на ЗЕ се предвижда ограничаване подпомагането на произведената електрическа енергия от ВИ чрез преференциални цени, като помощта ще бъде предоставяна само за произведената електрическа енергия от обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW.

С приетия Закон за изменение и допълнение на ЗЕВИ (Обн. ДВ бр. 91 от 2.11.2018 г.) са извършени промени с цел:

• транспониране на изискванията на чл. 2 от Директива 2015/1513/ЕО за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качествата на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2015/1513/ЕО);
• изпълнение на условията по Решение на ЕК за Държавна помощ № С (2016) 5205 final от 04.08.2016 г. на ЕК, относно подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в България - SA.44840 (2016/NN);
• изпълнение на препоръка на Сметната палата от Одитен доклад № 0300001613 по извършен одит на изпълнението на целите на Европейския съюз и националните цели за производство и използване на биогорива, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.
• Промените с цел транспониране на Директива 2015/1513/ЕО са насочени основно към потреблението на биогорива в транспорта и изпълнението на задължителната цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор към 2020 г. и постигане на националната цел за потребление на  биогорива от ново поколение в размер на 0.05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от ВИ във всички видове транспорт до 2020 г.

Източник на данни: МЕ