ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос

Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

state-bad.jpg През 2017 г. се наблюдава увеличение в крайното енергийно потребление, което достига 2.3% в сравнение с предходната 2016 година. Крайното енергийно потребление през 2017 г. е повишено с 11.0% спрямо началото на разглеждания период – 2013 година.
state-bad.jpg През 2017 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната от 3.4% спрямо 2016 г., а в сравнение с базисната 2013 година увеличението е 9.9%.

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление - енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

През 2017 г., в сравнение с 2016 г. най-значителен ръст се наблюдава в индустрията и домакинствата – 2.9 %, следвани от услугите – 2.3 % и транспорта – 1.8%. Наблюдава се  дългосрочна тенденция към намаляване потреблението на селското стопанство - 7.0 %.

 

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe

 Източник: НСИ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, в ktoе

 

2013

2014

2015

2016

2017

Индустрия

2 586

2 620

2 713

2 642

2 721

Транспорт

2 620

2 917

3 212

3 267

3 325

Домакинства

2 241

2 165

2 193

2 252

2 319

Селско стопанство

194

190

186

185

173

Услуги

1 030

992

1 086

1 172

1 200

Крайно енергийно   потребление

8 671

8 884

9 390

9 518

9 738

 

 Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ
 

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВПЕ на глава от населението – динамика в периода 2013 – 2017  г. и сравнение с други страни от ЕС.
Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO2 са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) оказва най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергийни носители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.

Оценка на индикатора 

През 2017 г. се наблюдава ръст на брутното вътрешно потребление в размер на 3.4 % спрямо 2016 г.

Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на Фиг. 3, а разпределението по енергийни източници в Таблица 2.
 

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2007 – 2017 г., кtoe 

 

2013

2014

2015

2016

2017

Въглища и горива от тях

5 947

6 357

6 607

5 699

6 123

Природен газ

2 398

2 363

2 595

2 687

2 762

Нефт и нефтопродукти

3 665

4 014

4 344

4 352

4 557

Ядрена енергия

3 668

4 047

3 912

4 011

3 941

Възобновяеми източници

1 879

1 853

2 067

2 029

1 952

Невъзобновяеми отпадъци

8

23

30

32

35

Електрическа енергия

-532

-813

-909

-548

-471

Брутно вътрешно   потребление на енергия

17 032

17 844

18 645

18 261

18 898

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България нараства до 2.68 toe през 2017 г., като през 2013 г. е 2.35 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

 

2013

2014

2015

2016

2017

БВЕП/население, toe

2.35

2.48

2.61

2.57

2.68

Източник: НСИ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 година?

Ключови послания

state-bad.jpg В периода 2013 – 2017 г. и двата индикатора се увеличават. През 2016 г. брутната енергийна интензивност намалява с 5,8 %, а крайната енергийна интензивност с 2,3 % в сравнение с предходната 2015, което означава по-малко потребление на енергия за единица произведен БВП. Измененията на брутната енергийна интензивност и крайната енергийна интензивност за периода 2001 г. – 2016 г. са показани на фиг. 4.

Измененията на енергийната интензивност на брутното вътрешно потребление на енергия се дължат в голяма степен на колебанията в нетния експорт на електрическа енергия, който през 2017 намалява с 16,3% спрямо 2016 г.

През 2017 г. съотношението между крайното и брутното вътрешно потребление на енергия нараства до 51,8 % в сравнение с 52,2% през 2015 г.
 

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2001 – 2017  кг.н.е/лв.2010

 

Енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници

Ключов въпрос

Какви са тенденциите през 2017 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година?

Ключови послания

state-good.jpg През 2017 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 1 951,9 ktoe, като формира дял от 10,3% в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. Размерът на постигнатият дял на енергията от ВИ е близък до този от предходната 2016 г., като се наблюдава слаб спад в размер на 0,8 процентни пункта.
state-good.jpg През 2017 г. брутното крайно потребление на енергия от ВИ достига 2 041 ktoe, като формира дел на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в размер на 18,73% и бележи слаб спад от 0,1% в сравнение с 2016 година.

 

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия е отношение на потреблението на енергия от ВИ (нормализиране на електрическата енергия, произведена от водна и вятърна енергия) към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година.

Табл.4. Дял на възобновяемата енергия в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2005 – 2017 г.

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

2017

Енергия от ВИ, ktoe

1 396.6

1 479.4

1 650.2

1 842.4

1 804.2

1 916.8

1 996.5

2 041.0

Дял на енергията от ВИ в БКПЕ, %

14.07 %

14.29 %

16.05 %

18.95 %

18.04 %

18.21 %

18.81 %

18.73 %

През 2017 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 2 041.0 ktoe. Постигнатият дял от 18,73 % надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници (Националния план) задължителна национална цел за 16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.

В количествено изражение е отбелязан ръст в брутното крайно потребление на енергия от ВИ от 44,5 ktoe в сравнение с предходната 2016 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ във всички сектори: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

През 2017 г. крайното потребление на електрическа енергия от ВИ е увеличено и достига 648,8 ktoe, в сравнение с 633,3 ktoe през 2016 г. С най-голям принос е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (57.2 %), следвано от вятърните (18.9 %) и фотоволтаичните (18.6 %) електрически централи и централите на биомаса (5,3 %).

Крайното потребление на енергия за отопление и охлаждане от ВИ през 2017 г. е 1 229,2 ktoe и бележи ръст спрямо 2016 г. (1 203,0 ktoe) от 2,1 %. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса.

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2017 г. е 188.9 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 7.24 % и се отбелязва ръст от 2.9 % в потреблението на енергия от ВИ в сравнение с предходната 2016 г. (7,17 %). В сравнение с 2009 г. използването на енергия от ВИ се е увеличило повече от 8 пъти. С най-значим принос за това са биогоривата, чието потребление през 2016 г. и 2017 г. формира съответно 87,3 % и 86,3 % от крайно потребление на енергия от ВИ в сектор транспорт, в т.ч. биодизел 70,98 % и 73,9 % и биоетанол 17,9 % и 14,11 %.

Представената информация е по данни от Общите енергийни баланси на НСИ за 2016 г. и 2017 г. и Евростат.

Петият национален доклад за напредъка на Р България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2017 г. – 2018 г. предстои да бъде изготвен и представен в ЕК в края на 2019 г. 

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници 

  • Енергийна стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

  • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
  • 20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
  • Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

 

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност 

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г.

Със закона е регламентиран начинът, по който ще се определи националната цел за енергийната ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между задължените страни. 

  • Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2018 г. 

 

В изпълнение на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност през 2014 г. Р България разработи и представи в ЕК Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ) 2014–2020 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и параграф 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност и в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 от Директива 2012/27/ЕС през 2018 г. е разработена актуализация на НПДЕЕ 2014–2020 г.

С НПДЕЕ 2014-2020 г. България е определила следните индикативни национални цели за енергийни спестявания за 2020 г.:

  • в крайното енергийно потребление: 716 ktoe/г. (8 325,65 GWh)
  • в първичното енергийно потребление: 1 590 ktoe/г. (18 488,52 GWh), от които 169 ktoe/г. (1965,13 GWh) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор. 

 

Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. 

За подпомагане изпълнението на националните цели за енергийни спестявания със ЗЕЕ се въвежда:

  • цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която се разпределя като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.
  • задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата им разгъната застроена площ.

 

Друга мярка за постигане на целите е извършването на задължителни обследвания на сгради с обща РЗП над 500 м2, а от 9 юли 2015 г. – над 250 м2, на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3 000 МWh, както и всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години. 

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания за периода 2014- 2017 г.[1]

 

GWh/г.

ktoe

Национална цел 2014-2020 г.

8 325,6

716

Изпълнение 2017 г.

1 524,1

131

Изпълнение 2014-2017 г.

5 056,3

435

Степен на   изпълнение на целта за периода 2014-2017 г., %

60,7

 

Отчетните данни сочат с постигнатите енергийни спестявания в размер на 5 056 GWh за периода 2014-2020 г. Това е показател, че страната ни има реална възможност да изпълни поставената крайна цел за енергийни спестявания от 8 325 GWh до 2020 г. Постигнатите спестявания на енергия намаляват търсенето на конвенционални горива от внос и по този начин оказват благоприятен ефект върху намаляването на дефицита на търговския баланс. Енергийните спестявания допринасят пряко за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и са начин за стимулиране на икономическия растеж и създаване на нови работни места в условията на растящи цени на горивата и енергията. 

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници. 

  • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20,8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23,8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10,8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Р България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. С Четвъртия национален доклад, представен в ЕК, е отчетен напредъка на България за периода 2015-2016 г., като е постигнат 18,8 % дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия на страната. Петият доклад за  напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2017-2018 г. предстои да бъде изготвен и представен в ЕК в края на 2019 г. 

  • Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

С приетия от Народно събрание през м. май 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ) са извършени промени в схемата за подпомагане на производството на електрическа енергия от ВИ.

С извършените промени със ЗИД на ЗЕ се предвижда ограничаване подпомагането на произведената електрическа енергия от ВИ чрез преференциални цени, като помощта ще бъде предоставяна само за произведената електрическа енергия от обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW.

С приетия Закон за изменение и допълнение на ЗЕВИ (Обн. ДВ бр. 91 от 2.11.2018 г.) са извършени промени с цел:

  • транспониране на изискванията на чл. 2 от Директива 2015/1513/ЕО за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качествата на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива 2015/1513/ЕО);
  • изпълнение на условията по Решение на ЕК за Държавна помощ № С (2016) 5205 final от 04.08.2016 г. на ЕК, относно подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници в България - SA.44840 (2016/NN);
  • изпълнение на препоръка на Сметната палата от Одитен доклад № 0300001613 по извършен одит на изпълнението на целите на Европейския съюз и националните цели за производство и използване на биогорива, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г.
  • Промените с цел транспониране на Директива 2015/1513/ЕО са насочени основно към потреблението на биогорива в транспорта и изпълнението на задължителната цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор към 2020 г. и постигане на националната цел за потребление на  биогорива от ново поколение в размер на 0.05 процентни пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от ВИ във всички видове транспорт до 2020 г.

 

Източник на данни: МЕ



[1] Съгласно Годишния отчет за изпълнението на Националния план за действие по енергийна ефективност през 2017 г.

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС