ExEA MoEW EEA

Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в РБългария

Лични средства

Шумово замърсяване

Шум в околната среда е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум.

Продължителното излагане на шум е установено, че влияе на почти всички органи и системи в човешкия организъм, и оказва вредното си въздействие, като причинява:

  • на централната нервна система - нервна преумора, психични смущения в паметта, раздразнителност;
  • на вегетативната нервна система - усилен тонус, който може да доведе до редица сърдечни, циркулаторни и други прояви;
  • на сърдечно–съдовата система – изменения в сърдечния ритъм (тахикардия), и промени, които водят до повишаване на артериалното налягане;
  • на дихателната система – изменение на респираторния ритъм;
  • на ендокринната система – изменение на количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма.

 

Съгласно извършените проучвания в областта, въздействието на нивата на шума се разделят на следните групи:

  • шум, чието ниво е над 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховите органи;
  • шум с ниво 100 – 120 dB(A) за ниските честоти и 80 – 90 dB(A) за средните и високите честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при трайно излагане да доведе до болестно състояние;
  • шум с ниво 50 – 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;
  • шум с нива около 50 – 60 dB(A), оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.

 

 

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда?

Ключови послания 

state-moderate.jpg Данните от измерванията на шумовите нива през 2017 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени 70.94 %  от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2016 година, през която са били 73,34%.
state-good.jpg 98,97 % от проверените през 2017 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 389 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 4 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.

 

Шумът е един от факторите с най-неблагоприятно въздействие върху населението. Потенциалът му като източник на вредни въздействия е безспорен. Зелената книга на Европейския съюз (ЕС), определяща политика за шума, посочва, че около 20 % от населението на ЕС страда от нива на шум, които здравните специалисти считат за неприемливи и могат да доведат до сериозни последици за здравето.

Обикновено факторът „шум“ не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови за здравето фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на съвременния интензивен начин на живот с взе по-голямо значение за психическото и физическото здраве на човека.

Дефиниция на индикаторите 

Използваните индикатори за шум в околна среда са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:

Lден  - дневно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 7 до 19 ч.

(с продължителност 12 часа)

Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа)  

Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума, включващо времето от 23 до 7 ч.

(с продължителност 8 часа)

L24денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период, изчислено по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони. 

Граничните стойности на шума, чието превишаване би могло да доведе до негативни ефекти за човешкото здраве са регламентирани в таблици 1 и 2 на Приложение № 2 на Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (обн., ДВ, бр. 58 от 2006 г.). 

С цел опазване на общественото здраве Министерството на здравеопазването ръководи Национална система за мониторинг на шума в урбанизираните територии. 

В рамките на Националната система през 2017 г. регионалните здравни инспекции (РЗИ) са провели измервания в общо 726 пункта в цялата страна. Данните от Национална система за мониторинг на шума отразяват шумовите нива в 40 града на страната. В тях се включват всички областни градове, както и още девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Севлиево, Дряново и Трявна от област Габрово, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище. 

Анализ на състоянието на акустичната среда

Относителният дял на пунктовете с установени нива на шума над граничните стойности се е понижил с 2,3 % в сравнение с 2016 година, през която са били общо 73,24 %. Това понижение се дължи главно на пунктовете с наднормени нива разположени в производствено – складовите територии и в зоните за обществен и индивидуален отдих.

Голям процент, 18.83% от общия брой пунктове с нива над нормата, се пада на жилищните зони. При норма 55 dB(A), в тези територии, подлежащи на усилена шумозащита са измерени стойности до 69 dB(A). 

Наднормени стойности са отчетени в 199 бр. от пунктовете, разположени във всички територии и зони подлежащи на усилена шумозащита, което представлява 38.64% от пунктовете с измерени нива над граничната стойност. 

За сравнение през 2016 г. наднормени стойности са отчетени в 193 бр. от пунктовете, разположени в територии и зони подлежащи на усилена шумозащита, което представлява 36,3 % от пунктове с измерени нива над граничната стойност. 

Като цяло данните за 2017 г. показват негативни тенденции, но без значима разлика в сравнение с предходния период. 

Изводи от проведения мониторинг

Шумът е един от факторите с неблагоприятно въздействие върху населението в големите градове, породен от развитието на промишленото производство, на пътническите, товарните и водните транспортни средства и масовият градски транспорт. 

Нашите изследвания показват, че експозицията на шум в последните години слабо намалява, но нивата на шума като цяло се запазват високи. 

Шумовото замърсяване създава реален проблем особено за населението обитаващо  градската среда, където потоците от автомобилен трафик продължават да се увеличават.

През 2017 г., в 515 бр. (при 531 за 2016г.) от контролните пунктове в страната са измерени стойности над допустимите, което представлява 70.94 %  (при 73,34% за 2016г.) от общия брой контролирани зони. 

Анализът на данните показва неблагоприятна тенденция за нарастване на броя на пунктовете със сравнително високите шумови нива от диапазона (63-67) dB(A), с 2 %. Трябва да се отбележи, че в този диапазон се намират 37.19% от общия брой контролирани зони, което е най-висока стойност, изразена в процентно съотношение, за разглеждания период 2006 – 2017 г. Резултатите, попадащи в този диапазон, са от измервания предимно в зони, подлежащи на усилена шумозащита и централни градски части, за които граничните стойности са съответно от 40 до 60 dB(A). 

Забелязва се незначително намаляване на броя пунктове в диапазона (68-72) dB(A) през 2017 г., с 0,58 % в сравнение с 2016 г. 

През последните години се наблюдава запазване на някои положителни тенденции – продължава да намалява броя на пунктовете, попадащи в диапазона на високите шумови нива (73-77) dB(A).

През 2017 г. не са установени пунктове с регистрирани нива на шума в диапазони (78-82) dB(A) и над 82 dB(A). 

Анализът на данните за периода 2006 – 2017 г. показва, че след нарастване на броя на пунктовете с регистрирани шумови нива в най-ниския диапазон, под 58 dB(A), през периода 2006-2015 г., от 2016 г. този брой започва да намалява, за сметка на нарастване на броя на пунктовете в по-високите нива. 

Установена е положителна тенденция на значително намаляване на броя на пунктове с високи шумови нива в диапазоните 68-72 dB(A) и 73-77 dB(A). 

Като трайна тенденция се очертава отсъствието на пунктове, в които се отчитат най-високите стойности на шумови нива, а именно - в диапазони (78-82) dB(A) и над 82 dB(A), 

Като цяло нивата на еквивалентното дневно ниво на шума в по-голямата част от изследваните пунктове надхвърлят граничните стойности за съответните населени територии и зони, регламентирани в  Наредба № 6/2006 г

Мерки за намаляване на шума

От докладите на регионалните здравни инспекции, представени във връзка с мониторинга на шума в урбанизирани територии, които включват информация от общините за планирани и изпълнени мерки за намаляване на шума е видно, че не само в  по-големите градове като София, Пловдив, Варна и други се разработват програми за намаляване на шума, а вече и в по-малките общини на страната, контрола на нивата на шума играе съществена роля в управлението на урбанизираната среда. 

В плановете за действие на почти всички градове, обхванати с мониторинг на шума са предвидени мерки за защитата от увеличаването на шума в тихите градски зони, като например:

- реконструкции и ремонти на пътните настилки,
- регулиране на пътния трафик в населените места чрез подходяща организация на движението;
- подмяната на амортизирания градски транспорт;
- засаждането на нова растителност,
- други.


ШУМ ОТ ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Ключови въпроси

Изложено ли е населението в страната на наднормен шум от промишлени източници, влияещ отрицателно върху човешкото здраве?

Ключови послания

state-good.jpg 98,97 % от проверените през 2017 година различни промишлени източници на шум на територията на цялата страна, отговарят на нормативните изисквания. РИОСВ отчитат, че от проверените 389 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 4 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.

Оценка на индикаторите за 2017 г.

Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол, осъществяван от 16-те Регионални инспекции по околна среда и води на територията на цялата страна. 

Броят на промишлените източници, отговарящи на нормативните изисквания, спрямо общия брой, подлежащи на контрол през годината, показва, че се запазва добрата екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум. 

Запазва се високият процент (почти 99 %) на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, което е видно и от следната диаграма:

 

Проверени промишлени източници на шум през 2017 г..

 

Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи

През 2017 г. продължи изпълнението на задълженията на Р България, произтичащи от Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда и транспонирани в българското законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба. За периода тези задължения включват разработване и приемане на Стратегически карти за шум (СКШ) за всички обекти в Република България от обхвата на Директивата, а именно: агломерациите с население над 100 хил. души и основни пътни участъци с над 3 млн. преминавания на МПС годишно. Съобразно крайния срок за докладване до Европейската комисия, през годината бяха разработени, одобрени и докладвани актуализирани СКШ на следните пет агломерации: Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Русе. СКШ са ценен източник на информация за населението, като ясно и нагледно представят цялостна оценка за влиянието на шума, като са обхванати всички основни източници на шум. Например шумовата карта на Пловдив за денонощно ниво на шум, за всички шумови източници изглежда по следния начин:

 

Както и в първоначално разработените шумови карти, отново ясно се откроява автомобилният трафик, като основен шумов източник, който оказва неблагоприятно влияние върху населението на големите градове. Значителен е процентът от жителите, които са изложени на нива на шум над граничните стойности от автомобилния транспорт. За петте агломерации този процент за показателя Lнощ е, както следва: 

% от населението на

Пловдив

Варна

Плевен

Бургас

Русе

> 50 dB(А) за Lнощ

73 %

44 %

38 %

37 %

21 %

Ограничено е влиянието на шума от железопътен трафик поради естеството на градоустройственото планиране на жилищните сгради, както и поради сравнително ниските нива на интензивност на железопътния трафик през градовете. Няма население, изложено на нива на шум над граничните стойности за този източник. 

Влиянието на шума от въздухоплавателните средства също е ограничено и липсва население, изложено на нива на шум над граничните стойности за всички показатели на шум. Намаленото влияние на въздействието на въздушния трафик е свързано с въведените изменения в организацията на въздушното пространство от ДП РВД в районите на летище Бургас, летище Варна и летище Пловдив.   

Промишлените източници на шум продължават да не оказват неблагоприятно влияние върху акустичната среда на големите градове. Липсват жители, изложени на нива на шум над граничните стойности от тези източници. Този факт може да бъде обяснен с тяхното локално действие и разположението им предимно в промишлените зони на градовете, както и с тяхното намаляване, предвид прекратяването на дейността на част от тях.

 

Източници на информация:

МОСВ, MЗ

Връзки към Стратегическите шумови карти на агломерациите:

  • СКШ на агломерация Пловдив:

http://www.plovdiv.bg/item/ecology/noise/стратегическа-карта-за-шум-за-агломер/

  • СКШ на агломерация Варна:

http://www.varna.bg/bg/articles/3741/

  • СКШ на агломерация Плевен:

https://www.pleven.bg/uploads/posts/strategicheska-karta-za-shum-na-grad-pleven.pdf

  • СКШ на агломерация Бургас:

http://file.burgas.bg/ecology/2017-СКШ-Актуализирана.pdf

  • СКШ на агломерация Русе:

http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Ekologiq/KARTA%20SHUM/Russe16_ProjFile_FinalMay17_.pdf

 

 













Copyright 2000-2017 © Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Сайтът е посетен 76 387 пъти през януари 2017 г. Дизайн и изработка: ИАОС