Енергетика

Енергийно потребление

Ключов въпрос Намалява ли енергийното потребление и предизвиканите екологични натоварвания?

Ключови послания

През 2020 г. се наблюдава намаление с 2.0 % на крайното енергийно потребление, в сравнение с предходната 2019 г. Крайното енергийно потребление през 2020 г. е намалено с 0.1 % спрямо 2016 г.

През 2020 г. се наблюдава намаление с 5.4 % на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната спрямо 2019 г., а в сравнение с 2016 г. има намаление с 2.5 %.

Крайно енергийно потребление

Дефиниция на индикатора

Крайно енергийно потребление – енергия, доставена на краен потребител – общ обем и обем по икономически сектори.

Крайното енергийно потребление е индикатор, който характеризира динамиката на изменение на потреблението на доставената до краен потребител енергия. Тази динамика като цяло показва какъв напредък е постигнат в процеса на намаляване на енергийното потребление и намаляване на въздействието върху околната среда на отделните крайни потребители: транспорт, промишленост, селско стопанство, домакинства и др. Този индикатор може да се използва както за целите на мониторинга, така и при оценка на ефективността на различни политически мерки, свързани с енергийното потребление и енергийната ефективност.

Оценка на индикатора

През 2020 г., в сравнение с 2019 г. най-значителен ръст се наблюдава при домакинствата – 10.2 %, следвани от селското, горско и рибно стопанство – 0.3 %. При услугите се наблюдава намаление от 14.8 %, следвани от транспорта – 5.7 %, и индустрията – 1.2 %.

Фиг. 1. Крайно енергийно потребление, ktoe

Източник: НСИ

Изменението на крайното енергийно потребление по сектори е показано в Таблица 1 и на Фиг. 2.

Табл. 1. Крайно енергийно потребление по сектори, ktoe

Фиг. 2 Изменение на крайното енергийно потребление по сектори, ktoe

Източник: НСИ

Брутно вътрешно потребление на горива и енергия

Дефиниция на индикатора

Общо годишно потребление на енергийни ресурси в страната и разпределение на потреблението по вид на енергийните източници; БВПЕ на глава от населението – динамика в периода 2016-2020 г. и сравнение с други страни от ЕС.

Брутното вътрешно потребление представлява ключов фактор за развитието на индустрията и обществото. Традиционно енергията се оценява като основен елемент на икономическото развитие, но производството и потреблението на енергия оказват значително негативно въздействие върху околната среда. Индикаторът „брутно вътрешно потребление” отразява спецификата на въздействието в зависимост от вида на използваното гориво, например използването на въглища като гориво обуславя изключително високи нива на замърсители – основна част от емисиите на парниковия газ CO₂ са резултат от изгарянето на въглища. Едно от екологично най-приемливите горива е природният газ, но при добива и транспортирането му се изхвърлят значителни количества парникови газове (напр. метан). Производството на енергия от възобновяеми източници (ВИ) оказва най-малки въздействия върху околната среда. Дългосрочната цел е изпреварващ ръст на енергийната ефективност спрямо ръста на енергийното потребление и увеличаване на дела на енергията от ВИ. Индикаторът е свързан с оценка на първичните енергийни носители и широко се използва за измерване на обемите на използваните енергийни ресурси.

Оценка на индикатора

През 2020 г. се наблюдава намаляване на брутното вътрешно потребление с 5.4 % спрямо 2019 г.

Изменението на брутното вътрешно потребление на енергия е показано на фигура 3, а разпределението по енергийни източници – в таблица 2.

Фиг. 3 Брутно вътрешно потребление на енергия, ktoe

Табл. 2. Брутно вътрешно потребление на енергия в периода 2016 – 2020 г., кtoe

Източник на данни: НСИ

Брутното вътрешно енергийно потребление на човек от населението в България през 2020 г. е същото като през 2016 г. – 2,57 toe.

Табл. 3. Изменение на брутното вътрешно енергийно потребление на глава от населението в България, toe

Източник на данни: НСИ

Енергийна интензивност

Ключов въпрос

Какви са тенденциите по отношение на поставената цел в „Енергийната стратегия на Република България до 2020“ за 50% намаляване енергийната интензивност до 2020 г. в сравнение с 2005 г.?

Ключови послания

В периода 2015-2020 г. се наблюдава спад в индикаторите първична и крайна енергийна интензивност. През 2020 г. първичната енергийна интензивност намалява с 1,3 %, а крайната енергийна интензивност се увеличава с 2,1 % в сравнение с предходната 2019 г., което означава по-голямо потребление на енергия за единица произведен БВП.

Измененията на първичната и крайната енергийна интензивност за периода 2015 - 2020 г. са представени на фиг. 4.

В периода 2015-2020 г. се запазва тенденцията при ръст на БВП, първичната и крайната енергийна интензивност да намаляват в резултат от прилаганите мерки за повишаване на енергийната ефективност във всички сектори.

Фиг. 4 Енергийна интензивност за периода 2015 – 2020 г., кгне/лв. 2015
(по цени на БВП към 2015 г.)

Потребление на енергия от възобновяеми източници

Ключов въпрос Какви са тенденциите през 2020 г. за постигане на задължителната национална цел за 16% дял на енергията, произведена от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 година?

Ключови послания

През 2020 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ достигна 2 550 ktoe, като формира дял от 14,3 % в брутното вътрешно потребление на енергия в страната. В сравнение с 2019 г. брутното вътрешно потребление на енергия от ВИ през 2020 г. се увеличило с 3,17 %.

През 2020 г. брутното крайно потребление на енергия от ВИ достига 2 430,7 ktoe, като формира дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в размер на 23,32 %. Постигнатият дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия надхвърля със 7,32 процентни пункта задължителната национална цел от 16 % за 2020 г.

Делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия е отношение на потреблението на енергия от ВИ (нормализирана е електрическата енергия, произведена от водна и вятърна енергия) към брутното крайно потребление на енергия (БКПЕ). При изчисляването на дела на енергията от ВИ се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.) и разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г.

Табл. 4. Дял на енергията от възобновяеми източници в брутно крайно потребление на енергия (БКПЕ) през периода 2015-2020 г.

	2015	2016	2017	2018	2019	2020
Енергия от ВИ, ktoe	1 922,0	1 991,8	2 038,2	2 237,1	2 321,7	2 430,7
Дял на енергията от ВИ в БКПЕ, %	18,26%	18,76%	18,69%	20,58%	21,55%	23,32%

В количествено изражение е отбелязан ръст в брутното крайно потребление на енергия от ВИ от 109 ktoe в сравнение с предходната 2019 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължи на ръст в потреблението на енергия от ВИ в сектори: топлинна енергия и енергия за охлаждане, и в сектор транспорт.

С най-голямо брутно крайно потребление на енергия от ВИ се характеризира сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, в който през 2020 г. брутното крайно потребление на енергия от ВИ е 1 523,6 ktoe и бележи ръст спрямо 2019 г. (1 404,4 ktoe) от 9,3 %. Постигнатото отрежда на този сектор дял от 62,7 % през 2020 г. в общото брутно крайно потребление на енергия от ВИ в страната. Увеличението е в резултат от нарастване на потреблението на твърда биомаса и на възобновяемата енергия от термопомпи. Твърдата биомаса продължава да е най-използвания ВИ в този сектор.

През 2020 г. брутното крайно потребление на електрическа енергия от ВИ е намалено спрямо 2019 г. (759,3 ktoe), като възлиза на 736,0 ktoe и съответства на 30,3% в общото брутно крайно потребление на енергия от ВИ в страната.

В структурно отношение с най-голям принос за производството на електрическа енергия от ВИ имат водноелектрическите централи (352,5 ktoe), следвани от електрическите централи на биомаса (146,1 ktoe), фотоволтаичните електрически централи (127,3 ktoe) и вятърните електрически централи (121,6 ktoe). В структурата на инсталираните мощности през 2020 г. с най-голям дял са водноелектрическите централи (64,6 %), следвани от фотоволтаичните електрически централи (21,0 %), вятърните електрически централи (13,5%) и електроцентралите на биомаса (0,9 %).

Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2020 г. е 171,10 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в сектор транспорт е 9,10 % и се отбелязва ръст от 1,21 процентни пункта в потреблението на енергия от ВИ в сравнение с предходната 2019 г. (7,89 %), което му отрежда дял от 7,0 % в общото потребление на енергия от ВИ в страната. В сравнение с 2010 г. използването на енергия от ВИ в сектор транспорт се е увеличило с около 9 пъти.

Представената информация е по данни на Шести национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ, продукта SHARES tool 2020 (Eurostat) с данни на НСИ и Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., приет от МС през м. февруари 2020 г.

Стратегически документи и стратегически цели на европейско и национално ниво, национални програми, изпълнение на поставени в официалните документи национални цели по отношение на енергийната интензивност/ефективност и възобновяемите енергийни източници

Енергийна стратегия на България до 2020 г.

Енергийната стратегия на България е основният стратегически документ на национално ниво. Отправна точка за разработването на стратегията е европейската енергийна политика, в която устойчивото енергийно развитие е изведено като цел и постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г.:

20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;
20-процентов дял на ВЕИ, вкл. 10% дял на биогоривата в транспорта;
Подобряване на енергийната ефективност с 25%.

В областта на енергийната ефективност в стратегията е посочена цел от 50% намаляване на първичната енергийна интензивност към 2020 г. в сравнение с нивото през 2005 г. До 2009 г. енергийната интензивност намаляваше със сравнително високи темпове. През следващите три години се наблюдаваше стабилизация и дори известен ръст на енергийната интензивност през 2012 г. в сравнение с 2009 г.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на енергийната ефективност

Закона за енергийната ефективност

Основният нормативен документ в областта на енергийната ефективност е Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Целта на закона е съществено да се допринесе за постигането на националните цели за енергийна ефективност, като по този начин страната се включи активно в усилията на Европейския Съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2030 г.

Със ЗЕЕ е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност до 31.12.2030 г. се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2030 г. Разликата между общата кумулативна цел и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки ще се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността “търговия с електрическа енергия“, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;

4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно;

5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

Нов момент при определяне на обхвата на задължените лица е включването на търговците на течни горива за транспортни цели, които бяха изключени от схемата за задължения за периода 2014-2020 г.

Разширен е обхвата на текущия режим за инспекция на системите за отопление и климатизация и включването на комбинираните системи за отопление и вентилация. Въведено е изискване сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м с инсталации за отопление или с комбинираните системи за отопление и вентилация с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW да се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

Национален план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., приет с Решение № 796 на Министерски съвет от 20.12.2018 г.

В изпълнение на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност през 2014 г. Република България разработи и представи в ЕК Национален план за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ) 2014–2020 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и пар. 17, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност и в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 от Директива 2012/27/ЕС през 2018 г. е разработена актуализация на НПДЕЕ 2014–2020 г.

С НПДЕЕ 2014-2020 г. България е определила следните индикативни национални цели за енергийни спестявания за 2020 г.:

в крайното енергийно потребление: 716 ktoe/г. (8 325,65 GWh)
в първичното енергийно потребление: 1 590 ktoe/г. (18 488,52 GWh), от които 169 ktoe/г. (1 965,13 GWh) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор.

Изпълнение на Националната цел за енергийни спестявания, определена съгласно Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.

За подпомагане изпълнението на националните цели за енергийни спестявания със ЗЕЕ се въвежда:

цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която се разпределя като индивидуални цели между задължените лица. Задължени лица са всички доставчици на горива и енергия на дребно, с изключение на доставчиците на горива за транспорта.
задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата им разгъната застроена площ.

Друга мярка за постигане на целите е извършването на задължителни обследвания на сгради с обща РЗП над – над 250 м², на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3 000 МWh, както и всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.

Изпълнение на националната цел за енергийни спестявания за периода 2014- 2020 г.^{^[1]}

	GWh	ktoe
Национална цел 2014-2020 г.	8 325,6	716
Изпълнение 2020 г.	697,45	59,98
Изпълнение 2014-2020 г.	7 992,7	687,4
Степен на изпълнение на целта за периода 2014-2020 г. %	96

Отчетните данни сочат постигнати енергийни спестявания в размер на 7 992.7GWh за периода 2014-2020 г. При оценка за резултата от горната таблица трябва да се вземе под внимание, че националната цел по Директива 2012/27/ЕС е определена с включено изпълнение на Националната кумулативна цел за енергийни спестявания по чл. 7 от Директивата.

За периода 2014-2020 г. Република България е постигнала 91.2 % от Националната кумулативна цел за енергийни спестявания или 1 771.58 ktoe (20 599.8 GWh) кумулативни спестявания 2020 г. (общата кумулативна цел за енергийни спестявания на страната в размер на 1 942.7 ktoe/ 22 589.5 GWh) чрез изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност от търговците с енергия и алтернативни мерки, заявени с дерогация по чл. 7, ал. 8 от Директива 2012/27/ЕС пред ЕК.

Допълнителни спестявания на енергия ще бъдат реализирани от изпълнени през 2020 г. мерки по енергийна ефективност, чиито пълен ефект ще бъде отчетен по-късно.

Постигнатите спестявания на енергия намаляват търсенето на конвенционални горива от внос и по този начин оказват благоприятен ефект върху намаляването на дефицита на търговския баланс. Енергийните спестявания допринасят пряко за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и са начин за стимулиране на икономическия растеж и създаване на нови работни места в условията на растящи цени на горивата и енергията.

Национални документи, осигуряващи изпълнението на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници.

Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

На основание чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и в съответствие с чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 12 от ЗЕВИ е изготвен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, където е установена задължителната национална цел от 16 % дял на енергията от ВИ източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., която обхваща секторни цели: дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната – 20.8 %, дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане в страната – 23.8 %, дял на енергия от ВИ в транспорта – 10.8 % и са определени мерките за постигането им.

С Втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2011-2012 г., представен в ЕК на основание чл. 22 на Директива 2009/28/ЕО и ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, Република България отчете постигане на задължителната национална цел за 2020 г. Шестият доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от ВИ за периода 2019- 2020 г. е представен в ЕК. През 2020 г. Република България постигна дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната от 23.32 %, с което преизпълни с 7.32 процентни пункта 16 % задължителна национална цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната.

Закон за енергията от възобновяеми източници

Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е основният нормативен акт, който урежда обществените отношения в областта на енергията от ВИ. Със ЗЕВИ и подзаконовата нормативна уредба към него са транспонирани изискванията на Директива 2009/28/ЕО.

През 2018 и 2019 г. бяха извършени промени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн. ДВ, бр. 8 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г. и обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.), съгласно които производителите на електрическа енергия от ВИ със сключени дългосрочни договори за изкупуване по преференциални цени продават произведената от тях електрическа енергия на свободния пазар. За произведените количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство, въз основа на което е определена преференциалната им цена се изплаща премия от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) въз основа на сключен договор за компенсиране с премия между ФСЕС и съответния производител на електрическа енергия от ВИ.

Първоначално извършените законодателни промени бяха въведени за производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност 4 и над 4 MW. През 2019 г. този праг беше намален до 1 и над 1 MW. В резултат от извършените промени всички производители на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW преминават от преференциални цени към пазарна цена и договор за компенсиране с премия.

Източник на информация:

Министерство на Енергетиката

[1] Съгласно Годишния отчет за изпълнението на Националния план за действие по енергийна ефективност през 2020 г.