English
Контакти
Шумово замърсяване
Шумът е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, както и от локални източници на шум. Вредата от шума се превръща в една от характеристиките на модерния живот. Обикновено този фактор не действа изолирано, а участва в изключително сложна комбинация с други рискови фактори, които могат да бъдат химични, физични, биологични, психологични и такива, свързани с начина на живот, атакуващи човешкия организъм в течение на целия му живот. Степента на риска от увреждане на човешкото здраве под въздействието на фактора „шум” в околната среда е трудно установима.
ШУМОВО НАТОВАРВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
|
Ключови въпроси Изложено ли е населението в страната на наднормен шум, влияещ отрицателно върху човешкото здраве? В каква степен се постига ограничаване на вредното въздействие на шума в населените места от инсталации и съоръжения на промишлеността в съответствие със Закона за защита от шума в околната среда? |
|---|
Ключови послания
Автомобилният трафик е основният източник на шумово замърсяване в Европа, като през следващото десетилетие се очаква нивата на шума да се увеличат, както в градските, така и в селските райони, поради развитието на урбанизацията и повишената нужда от мобилност. Железниците, самолетите и промишлеността образуват другата най-голяма група източници на шумово замърсяване на околната среда.
Според последния доклад за шумово замърсяване на околната среда в Европа[1], публикуван от Европейската агенция по околна среда, поне един от всеки пет европейци е изложен на нива на шум, които се смятат за опасни за здравето. Очаква се през следващите години този брой да се увеличи.
В повечето европейски страни, повече от 50% от жителите на градските области са изложени на нива на шум от пътищата, равен на 55 dB или повече, през периода ден-вечер-нощ. Според Световната здравна организация, при такива нива е вероятно здравето да бъде засегнато. Европейският съюз разглежда дългосрочното излагане на нива на шум над 55 децибела като високо.
Дефиниция на индикаторите
Използваните индикатори за шумово замърсяване са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:
- Lден - дневно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа)
- Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа)
- Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума – включва времето от 23 до 7 ч. (с продължителност 8 часа)
- L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период. (L24 се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума за съответните територии и зони).
Граничните стойности на шума, чието превишаване би могло да доведе до негативни ефекти за човешкото здраве са регламентирани в таблици 1 и 2 на Приложение № 2 на Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 26 от 29 Март 2019 г.) за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (изм. и доп. ДВ, бр. 26 от 2019 г., бр.100 от 2021 г., бр. 24 от 2022 г.).
С цел опазване на общественото здраве Министерството на здравеопазването ръководи Национална система за мониторинг на шума в урбанизираните територии. Чрез комплекс от измервателни, аналитични и информационни дейности се осигурява достоверна информация за състоянието на шумовото замърсяване в урбанизираните територии.
През 2020 г. дневните еквивалентни нива на шума са изследвани в 731 пункта. Данните отразяват шумовото натоварване в почти всички областни градове на страната и девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново; Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Ст. Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище.
Анализ на състоянието на акустичната среда
През 2020 г., в 498 бр. от контролните пунктове в страната са установени стойности над допустимите, което представлява 68,13 % от общия брой контролирани пунктове.
Наднормени стойности са отчетени в 220 бр. от пунктовете, разположени в територии и зони подлежащи на усилена шумозащита, което представлява 44,18% от пунктовете с измерени нива над граничната стойност. На пунктове разположени в жилищни територии, през 2020 г. отново са установени стойности до 69 dB(A), при норма 55 dB (A).
През последните години се забелязва нарастване на броя на пунктовете в най-ниския диапазон, под 58 dB(A). Тук попадат една четвърт от контролираните пунктове.
Като цяло нивата на измереното еквивалентното дневно ниво на шума в по-голямата част от изследваните пунктове надхвърлят граничните стойности за съответните населени територии и зони, регламентирани в Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (изм. и доп. ДВ, бр. 26 от 2019 г., бр.100 от 2021 г., бр. 24 от 2022 г.)
През 2020 г. измерените еквивалентни нива на шум в 68,13% от контролните пунктове в страната, все още надвишават граничните стойности. Основните източници на шум продължават да бъдат изключително натовареният транспортен трафик на автомобили, липсата на обходни маршрути за транзитно преминаващите транспортни средства извън градовете, минималното разстояние между сградите и пътните платна, липсата на достатъчно места за паркиране, което затруднява трафика на МПС; недостатъчното екраниране на транспортния шум; шумът от увеселителни заведения.
В следствие новото проектиране и изграждане на редица транспортни инфраструктурни обекти, извършваните реконструкции и ремонти на част от съществуващите пътните настилки, регулиране на пътния трафик, подмяната на амортизирания градски транспорт и засаждането на нова растителност, проектиране на шумозащита при санирането на сгради, се очаква да продължи снижаването на шума в изследваните урбанизирани територии.
Мерки за намаляване на шума
Шумовото замърсяване създава реален проблем особено за населението, обитаващо градската среда, където потоците от автомобилен трафик продължават да се увеличават.
За подобряване на акустичната обстановка се препоръчва:
• при необходимост от промени в организацията на движение, предварително да се направи анализ на различни варианти, съобразени с типа застрояване, пътната обстановка и капацитета на уличната мрежа, наличието или отсъствието на подходящи зелени площи, с цел постигане на минимално шумово натоварване на съответния участък;
• при ново строителство и при промяна на устройствените планове още във фаза проектиране да се предвиждат мерки за ефективна шумозащита;
• след оценка на ситуацията, за подобряване на жизнената среда там, където е възможно да се монтират шумозащитни съоръжения, приоритетно - за предотвратяване разпространението на шума към обекти, подлежащи на усилена шумозащита, жилищни зони и други;
• при организиране на масови мероприятия, стриктно да се спазват изискванията на общинските наредби за опазване на обществения ред за недопускане нарушаване спокойствието на жителите;
• рехабилитация на пътната настилка;
• залесителни дейности;
• създаване и прилагане на организация на оптимално паркиране на МПС, с цел облекчаване на трафика в централната градска част; предотвратяване навлизането на транзитни транспортни средства, изграждане и поддържане на околовръстни транспортни ленти;
• изграждане и поддържане на повдигнати пешеходни пътеки за намаляване скоростта на МПС и на шума;
• за намаляване на шумовото замърсяване от производствени процеси в промишлените градски зони да се поддържат зелени шумоизолиращи пояси;
• насърчаване на населението чрез информационни кампании да използва алтернативи на автомобилния транспорт.
Източник: МЗ
ШУМ ОТ ПРОМИШЛЕНИ ИЗТОЧНИЦИ
|
Ключов въпрос Изложено ли е населението в страната на наднормен шум от промишлени източници, влияещ отрицателно върху човешкото здраве? |
|---|
Ключово послание
От проверените 485 бр. промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 7 бр. са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.
Дефиниция на индикатора
Съгласно Националното законодателство, измерванията на показателите за шум, излъчван от промишлени източници са:
- Собствени периодични измервания (СПИ), които се възлагат от оператора на промишления източник по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Измерванията се извършват от акредитирани лаборатории.
- Контролни измервания, които се възлагат от министъра на околната среда и водите, директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) или упълномощените от тях длъжностни лица. Текущият контрол на шума от промишлени източници се извършва по предварително изготвени годишни графици.
Оценка на индикатора за 2020 г.
Съгласно чл. 33 от Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шум в околната среда, РИОСВ изготвят годишен доклад с резултатите от контрола на собствени периодични и контролни измервания на промишлените източници на шум в околната среда, след което се предоставят за съгласуване в ИАОС.
През 2020 г. РИОСВ отчитат, че от проверените 485 бр. промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 7 бр. са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им издадени предписания.
От проверените промишлени източници на шум на територията на цялата страна, 98,6% отговарят на нормативните изисквания, само 1,4% не отговарят. 77,7% от измерванията са собствени периодични измервания, 19,6% са контролни измервания по годишен график и 2,7% са контролни измервания по жалби и сигнали.
Сравнителните анализи спрямо предходните години, показват запазване на мерките по превантивния контрол, осъществяван от 15-те Регионални инспекции по околна среда и води на територията на цялата страна.
През 2020 г. се запазва сравнително добра екологична обстановка по отношение на фактора промишлен шум, съгласно промишлените източници, тъй като 98,6% от проверените отговарят на нормативните изисквания.
В заключение може да се каже, че населението в страната не е изложено на наднормен шум от промишлени източници, влияещ отрицателно на човешкото здраве. Запазва се и високият процент на проверените промишлени източници на шум, които отговарят на нормативните изисквания, което е видно и от следната диаграма:
Източник: ИАОС
Връзка с политиките по околна среда – референции към нормативни и стратегически документи
През 2020 г. продължава изпълнението на задълженията на Р България, произтичащи от Директива 2002/49/ЕО за оценка и управление на шума в околната среда, транспонирана в българското законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и подзаконовата му нормативна уредба. Изменен е ЗЗШОС (обн. ДВ бр. 101/2020 г.) с цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета. Задълженията включват разработване и приемане на Стратегически карти за шум (СКШ) за всички обекти в Република България от обхвата на Директивата, а именно: агломерациите с население над 100 хил. души и основни пътни участъци с над 3 млн. преминавания на МПС годишно.
Съгласно Закона за защита от шума в околната среда, стратегическите карти за шум се възлагат за разработване от кметовете на общини и се одобряват от общинските съвети. През 2020 г. по съответния ред е одобрена Актуализирана шумова карта на агломерация Стара Загора. СКШ са ценен източник на информация за населението, като ясно и нагледно представят цялостна оценка за влиянието на шума, като са обхванати всички основни източници на шум. Шумовата карта на Стара Загора по отношение на автомобилен шум изглежда по следния начин:
Фиг. 2. Стратегическа шумова карта за гр. Стара Загора
През 2020 г. единствената одобрена СКШ е на агломерация Стара Загора.
Въз основа на одобрената стратегическа карта за шум, ще бъде възложено разработването на план за действие към СКШ, който се разработва година след одобрението на СКШ за съответната агломерация.
През 2020 г. е извършено докладване до Европейската комисия във връзка с шума от основни пътища, през които преминават над 3 млн. моторни превозни средства годишно.
Връзки към Стратегическите шумови карти на агломерациите:
- Ø СКШ на агломерация Пловдив:
http://www.plovdiv.bg/item/ecology/noise/стратегическа-карта-за-шум-за-агломер/
- Ø СКШ на агломерация Варна: https://www.varna.bg/bg/1311
- Ø СКШ на агломерация Плевен:
https://www.pleven.bg/uploads/posts/strategicheska-karta-za-shum-na-grad-pleven.pdf
- Ø СКШ на агломерация Бургас:
http://www.burgas.webnoise.eu/Document_Burgas_ShKarta_17ii.pdf
- Ø СКШ на агломерация Русе:
http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Ekologiq/KARTA%20SHUM/Russe16_ProjFile_FinalMay17_.pdf
- Ø СКШ на агломерация Стара Загора:
Източник:
МОСВ
[1] https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-noise-in-europe
