Причинители и натиск

Сектор „Енергия”

В съответствие с номенклатурата на Междуправителствения комитет по изменение на климата /IPCC/ в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива.

Българският сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 74 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2007 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO₂ – до 91 %.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – над 45 % от сумарните емисии на сектора. Само при нея се наблюдава значително нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 48 % на 59 % през 2007 г. За всички останали под сектори този дял се изменя както следва: при горивни процеси в преработващата индустрия от 27 % на 19 %, в транспорта от 15% на 14.6% и в публичния и битов сектор - от 9,8 % на 2,9 %. Намаленото директно изгаряне на горива в бита, води не само до общо намаляване на емисиите на ПГ, но и до ограничаване на замърсяването на въздуха.

Увеличаване на емисиите през 2007 г. спрямо предходните се наблюдава само при горивни процеси за производство на енергия и горивни процеси при преработващата индустрия.

Общ гориво-енергиен баланс на страната

През 2007 г. производството на първична енергия възлиза на 9 738 ktoe[1] (съгласно Енергийни баланси 2007 г., Националния Статистически институт) и е намаляло с около 5 % спрямо 2000 г. В периода 2000-2007 г. най-голямо производството на първична енергия (ППЕ) е отчетено през 2002 г., дължащо се основно на ядрената енергия. От 2004 г. се наблюдава значително увеличение на добива на природен газ – резултат от разработването на газовото находище “Галата”. Използването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в страната, основно водна енергия и биомаса, е нараснало от 788 през 2000 г. до 1029 ktoe през 2007 г.

Фигура 3. Структура на производството на първична енергия през 2007 г.

България разполага с ограничени енергийни ресурси, изразяващи се в добив на въглища, нефт и природен газ. Важно значение за енергийната независимост на страната заемат въглищата, чиито дял е съответно 43,96 % за 2000 г. и 49 % за 2007 г. от ППЕ.

През 2007 г. България е внесла 14 952 ktoe енергийни ресурси, което е с около 23 % повече в сравнение с 2000 г. От 2003 г. вносът на горива непрекъснато нараства, като основен принос за това имат нефтът и нефтопродуктите.

Износът на горива и енергия бележи почти двоен ръст в сравнение с 2000 г. поради ръст в изнасяните количества нефтопродукти и електрическа енергия.

Брутно вътрешно потребление в страната

В периода 2000-2007 г. от най-голямо значение за осигуряване на вътрешното потребление на страната са въглищата и ядрената енергия. Въпреки наблюдавания спад в потреблението на въглища след 2003 г. през 2007 г. те бележат ръст от 10 %, в сравнение с 2006 г. През 2007 г. използваната ядрена енергия основно за производство на електрическа енергия е с най-ниска стойност за разглеждания период, което е резултат от извеждането на 3 и 4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Това е и причина за намаляване със 73 % на нетното количество изнесена електрическа енергия през 2007 г., в сравнение с 2006 г.

Като положителна тенденция може да се отбележи факта, че потреблението на природния газ продължава бавно да нараства със среден годишен темп от 0,7 % за периода 2000 – 2007 г.

Основно използваните ВЕИ в страната са биомасата и водната енергия. През последните години в незначително количество се използват вятърна, геотермална и слънчева енергия и биогорива. През 2007 г. делът на ВЕИ в брутното вътрешно потребление възлиза на 5,1 % и е намалял в сравнение с отчетения дял през 2006 г. от 5,8 %.

Фигура 4. Брутно вътрешно потребление на горива и енергия в страната по видове източници, 2000-2007 г., ktoe Крайно енергийно потребление.

Крайното енергийно потребление нараства през 2007 г. с 13,1 % спрямо 2000 г., като единствено се наблюдава спад от 5,6 % в сектор Домакинства.

Съпоставяйки крайното енергийно потребление през 2007 г., с това през 2006 г., във всички сектори потреблението намалява, с изключение на сектор Идустрия, при който се наблюдава ръст от 2,2 %, спрямо 2006 г. Най-голям е спада в сектор Домакинства – 5,3 %. В разглеждания период за първи път потреблението в сектор транспорт бележи спад от 4,4 %. Потреблението в сектор Други е намаляло с 3,6 % през 2007 г., в сравнение с 2006 г.

С най-голям дял в крайното енергийно потребление е сектор Индустрия – 37,9 %, следван от сектор Транспорт – 28,1 %, сектор Домакинства – 21,8 % и сектор Други – 12,2 %. На следващата фигура е представено крайното потребление по икономически сектори.

Фигура 5. Крайно енергийно потребление по икономически сектори, 2000 – 2007 г., кtoe.

В периода 2000 – 2007 г. най-съществените промени в структурата на крайното енергийно потребление са свързани с намаляване дела на горивата от въглища от 6,6 % през 2000 г. на 3.1 % през 2007 г. и увеличаване на дела на нефтопродукти от 36,3 % на 38,9 %. През 2007 г. природния газ в структурата на крайното енергийно потребление по видове горива и енергия достига нивото от 2000 г.  Използването на електрическа енергия е намаляло незначително, докато топлинната енергия бележи спад от близо 2 %.

Енергийна интензивност

През периода 2001 – 2006 г. енергийната интензивност, която представлява  брутното потребление на горива и енергия за единица брутен вътрешен продукт намалява. В следващата таблица са включени данни за енергийната интензивност в хиляди тона нефтен еквивалент за създаването на хиляда лева брутен вътрешен продукт в страната.

Таблица 1. Енергийната интензивност в периода 2001–2007 г. (Източник: http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Energy-4.OEB.xls)

Ходът на енергийната интензивност на икономиката в периода представлява положителна тенденция, показваща намаляване на взаимовръзката между енергопотребление - икономическия растеж, което от своя страна е индикатор за устойчивост на икономическото развитие на страната.

Пътнически транспорт

Поради липса на данни за частните пътувания с леки автомобили, не може да се направи точна оценка на общото търсене на пътнически транспортни услуги, а само на частта на превозите с обществен транспорт. Следващите анализите са направени използвайки показателя „ извършена работа в пътническата превозна дейност”(„изпълнената пътническа превозна дейност”), представляващ произведение на броя на пътниците и броя на километрите, на които те са превозени за всеки един реализиран превоз, изразен в единица „пътнико-километри” (п-км) или passenger-km (p-km). Показателят е индикатор, който се използва на европейско ниво.

На следващата фигура са представени изпълнените пътнико-километри в периода 2000 – 2007 г. по вид на използвания транспорт: железопътен, автомобилен, въздушен, вътрешен електротранспорт. Регистрира се тенденция за намаляване на извършената работа по превоз на пътници за всички видове обществен транспорт с изключение на въздушния. Причината за това очевидно е повишаване на ползването на лични моторни превозни средства, като най-чувствително това се отразява на ползването на автомобилен транспорт.

Фигура 6. Извършена работа в пътническа превозна дейност, по видове транспорт, млн. пътнико-километри.

Индустриални процеси

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори.

Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2007 г. има CO₂ – 77 %. На второ място е NO₂ с 19 % и на трето CH₄ с 1 % от сумарните емисии в сектора, изразени в CO₂–екв. В сектора най-значими източници на ПГ са производството на цимент (CO₂), производството на стомана (CO₂), производството на вар (CO₂) и производството на азотна киселинна (NO₂).

Използване на разтворители

Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства и анестезия. Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и NO₂.

Емисиите на NMVOCs са 8.03 Gg, което представлява 10 % от емисиите на NMVOCs в България.

Селско стопанство

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH₄ и NO₂.

Най-голям източник на емисии на CH₄ в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 65,31 Gg. Значителни са и емисии на NO₂ предимно от селскостопанските почви, като техния дял през 2007 г. е 88 %.

При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NO_x.

Изменение в земеползването и горско стопанство

Секторът “Изменение в земеползването и горско стопанство” обхваща процесите на обмен на CO₂ между източниците на биомаса (горски, тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът на потоците CO₂ от и към атмосферата представлява съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна дейност. Така например поглъщането на CO₂ в горите е свързано със стопанисването и управлението на горски масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина. Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни процеси също води до натрупване на CO₂ в биомаса.

Емисиите на CO₂ в атмосферата са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и поради промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или на обработка с химикали.

В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO₂ от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подпочвените води поради намеса на човека и други.

В инвентаризацията на ПГ за 2007 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO₂ от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”.

Поглъщането на CO₂ се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности консумиращи биомаса.

Отпадъци

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци.

Депонираните твърди отпадъци емитират СН₄ в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2007 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България.

Вторият голям източник на СН₄ в този сектор е третирането на отпадъчните води, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадни води и третирането на отпадни води от домакинствата и обществените сгради.

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Фигура 7. Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2007 г., – CO₂,(%).

Фигура 8. Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2007 г. – CH₄,(%).

Фигура 9. Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2007 г., – NO₂,(%).

Фигура 10. Годишни емисии на парникови газове на човек от населението, тона СО2 - екв. на глава от населението.

Тенденцията в изменението на общите емисии на парникови газове се повтаря и при проследяване на годишните емисиите на човек от населението. За България общо за периода 1988 – 2002 г. емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,9 тона СО2 – екв. през 1988 г. на 8,5 тона СО2 – екв. през 2002 г., след 2002 г. емисиите нарастват  до 9,2 тона СО2 – екв. през 2003 г. и до 9,9 тона СО2 – екв. през 2007 г.

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, т.к. с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт представляват интересен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател  за България в периода 1997 – 2007 г. 

Фигура 11. Годишни емисии на парникови газове за единица брутен вътрешен продукт, тона СО₂-екв. за 1000 лева.

За период от 10 г. емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват, като от 4,8 тона СО₂-екв. за 2000 г. през 2007 г. те достигат до 1,3 тона СО₂-екв. за хиляда лева БВП.