Причинители и натиск

Основните заплахи и предизвикателства за биологичното разнообразие в България могат да се обобщят, както следва:

1. деградация, фрагментация и загуба на местообитания, предизвикана от човека;

2. замърсяване на околната среда;

3. пряко унищожаване и експлоатация;

4. генетична ерозия и внасяне на неместни видове;

5. глобалното изменение на климата.

Съотношението между земите повлияни от човека (антропогенни и земеделски) и естествените и полуестествени земи за трите години се запазва на 41,55% към 58,45% (CLC 1990, 2000, 2006). Фрагментацията – накъсаността на местообитанията става по-голяма.  Това се отразява негативно на фунционирането на екосистемите При групиране на площите от класовете по КОРИНЕ по 13-те основни типа екосистеми (според индикатора SEBI 2010 – 4 „Покритие на екосистемите” на Европейската агенция по околна среда) промяната в земното покритие за трите години е минимална – от 0 до 0,14 %.

Инвазивни видове

Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за действие (2006-2010 г.) определят инвазивните и интродуцирани видове като една от основните заплахи за биоразнообразието в страната.

Извършената оценка на чуждите и инвазивни видове в България показва, че тяхното влияние върху естествените екосистеми е в рамките на констатираното за континенталните райони на Европа, като най-чувствителни и застрашени са водните екосистеми. Действията по отношение на чуждите инвазивни видове са насочени към увеличаване на обществената информираност, изграждане на научен капацитет и подготовка за допълване на законодателните мерки и за разработване на стратегически документ относно политиката на страната към инвазивните видове. Едновременно с това се прилагат някои специални мерки основно по отношение на инвазивни видове с вредно икономически последствия. Те са свързани с проучване на биологията и екологията на видовете, естествените им неприятели, методите и средствата за намаляване на популациите и ограничаване на вредното им въздействие върху технологичните процеси. Като примери могат да се посочат Dreisena polymorpha, Rapana tomasiana, Cameraria ochridella и др. Мерки за ограничаване разпространението на инвазивни растителни видове са прилагани в някои чувствителни територии покрай р. Дунав и Черноморското крайбрежие.

Определени са най-проблемните за биологичното разнообразие инвазивни видове. Описани са 45 животински вида и 50 растителни и гъбни инвазивни вида. (SEBI 2010 -10).