Атмосферна радиоактивност
Радиационно състояние на необработваемите почви, дънни утайки от открити водоеми и отпадъчни продукти от потенциални замърсители
Радиологична характеристика на отпадъчни води от АЕЦ "Козлодуй" и водите на река Дунав преди и след централата
Радиационно състояние на водите в повърхностните водоеми и на повърностни и подземни води в райони на обекти - потенциални замълсители

Естественият радиационен гама-фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион.
Известно е, че естествените радионуклиди: уран, радий, торий и продуктите на техния разпад, радиоактивните нуклиди на калия, рубидия и др., имат широко разпространение в земната кора. Поради своите специфични физико-химични свойства, те имат конкретно присъствие в състава на отделните компоненти на околната среда: литосферата ( скали, почви ), хидросферата (подземни, грунтови, речни, езерни и морски води), въздуха, флората и фауната.
Дозовото натоварване на населението от природни източници на радиоактивност във всеки конкретен пункт от земната повърхност се дължи основно на:
        - концентрацията на радон във въздуха - 54%;
        - космическата радиация - 16%;
        - съдържанието на калий-40 в елементите на околната среда - 13%;
        - други естествени източници на радиация - 17%.
В резултат от дейността на човека става допълнително обогатяване на елементите на околната среда с естествени и техногенни радионуклиди и тяхното пространствено преразпределение. Тези антропогенни източници на радиоактивност обуславят техногенната компонента на радиационния фон. Kъм тях следва да се отнесат:
        - отпадъчните води и отбитата скална маса при миннодобивната дейност на тежки и редки метали;
        - газоаерозолните изхвърляния от обектите на атомната енергетика и топлоенергетиката;
        - сгурията и пепелината от топлоцентралите, работещи с твърдо гориво;
        - минералните торове, получени от някои фосфорити;
        - строителните материали.
Наблюденията за състоянието на радиационния гама-фон в Р България през второто тримесечие на 2002 г. се осъществяват чрез Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, посредством 26 Локални мониторингови станции(ЛМС), обхващащи цялата територия на страната. За оперативното действие при евентуален инцидент може да бъде включена и Мобилна мониторингова станция. По-голяма гъстота от ЛМС има около АЕЦ "Козлодуй".
Автоматизираната система има за цел своевременното установяване на инцидентно повишаване на радиационния гама-фон на територията на страната. За да има възможност за прогнозна интерпретация на данните за радиационния гама-фон, част от ЛМС (9 броя) извършват допълнително измерване на основните метеорологични параметри.
През второто тримесечие редовно постъпват данни от автоматизираната система за контрол на радиационния гама-фон в реално време от територията на страната.
На фиг. 3.1. а), б), в) и г) са представени графично измененията на мощността на дозата - осреднени месечни, дневни, едночасови и десетминутни стойности в пунктове от 3-30 зона на АЕЦ "Козлодуй", както и в някои произволно избрани ЛМС от страната.
Резултатите от наблюденията през второто тримесечие показват, че радиационния гама-фон в контролираните пунктове е в границите на характерния естествен гама-фон за съответния пункт и конкретните метеорологични условия.

Средни месечни стойности на мощността на дозата (nGy/h) в пунктовете от 3-30 километровата зона на АЕЦ "Козлодуй" за периода 01. - 03.2002 г.

Фиг. 3.1 (а)

Средни десетминутни стойности на мощността на дозата, (nGy/h) в пунктовете от 30-100 километровата зона на АЕЦ"Козлодуй" за периода 15.02 - 16.02.2002 г.

Фиг. 3.1 (б)

Средни едночасови стойности на мощността на дозата, (nGy/h) в 8 Локални мониторингови станции за периода 9.03 -16.03.2002 г.

Фиг. 3.1 (в)

Средни дневни стойности на мощността на дозата, (nGy/h) в 6 Локални мониторингови станции за периода 1.03 - 16.03.2002 г.

Фиг. 3.1 (г)