Най-често срещани въпроси и отговори

Въпрос 1. В кои населени места са разположени пунктовете за мониторинг на КАВ, които са част от Националната система за мониторинг и нивата на кои замърсители се измерват в тях?

Отговор: Тази информация можете да откриете в Заповед РД-489/26.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, публикувана на адрес:

http://eea.government.bg/bg/legislation/air/489_01_07.pdf.

Въпрос 2. Мога ли да следя в реално време данните от станциите, които са част от Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ)?

Отговор: Да, данните за КАВ са достъпни в реално време чрез Системата за информиране на населението за КАВ на адрес: http://eea.government.bg/kav/ .

Въпрос 3. С кои нормативни документи се регламентират нормите за основните замърсители на атмосферния въздух?

Отговор: Нормите за основните замърсителите на въздуха са определени от Националното и Европейското законодателство и са различни за различните замърсители. Нормите за фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), озон, серен диоксид, азотен диоксиди, въглероден оксид, бензен и олово могат да бъдат намерени в Наредба № 12 от 15 юли 2010 г., както и в секцията пределно допустими концентрации (ПДК) в системата за предоставяне на информация на обществеността за качество на атмосферния въздух.

Въпрос 4. Защо в системата за информиране на населението за КАВ не се визуализират всички станции и всички параметри, които са част от Националната система за мониторинг на КАВ?

Отговор: В някои от пунктовете, които са част от Националната система за мониторинг на КАВ, пробовземането за всички или за част от замърсителите се извършва ръчно с последващ химичен анализ. За това е необходимо допълнително технологично време и информацията за нивата им не постъпва в реално време в базата данни. Информацията за нивата на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 (от ръчните пунктове), оловни аерозоли, арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди се предоставя в тримесечните и годишните бюлетини за състоянието на въздуха в страната и в Националния доклад за състоянието на околната среда.

Въпрос 5. Защо нямам станция за мониторинг на КАВ и в моя град?

Отговор: Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделена на шест Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол. Изискването за определен брой пунктове по замърсители спрямо населението на РОУКАВ е в зависимост от регистрираните концентрации, измерени от станциите за мониторинг и дали те превишават определените нормативно горен или долен оценъчен праг (ГОП и ДОП). Пунктовете в националната система за мониторинг на КАВ напълно покриват изискванията за брой пунктове по съответните замърсители в районите.

Въпрос 6. Кой е задължен да се регистрира в Националната информационна система за отпадъци (НИСО)?

Отговор: Задължени лица съгласно Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри съгласно чл.4 са:

- лица, чиято дейност е свързана с образуване на производствени и/или опасни отпадъци;

- лица, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране и/или събиране и съхраняване и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци;

- лица, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране и/или събиране и съхраняване и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци;

- лица, чиято дейност е свързана със събиране и транспортиране и/или събиране и съхраняване и/или третиране на масово разпространени отпадъци;

- лица ,който пускат на пазара продукти ,след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци;

- организации по оползотворяване и лицата. изпълняващи задълженията си индивидуално по наредбите съгласно чл.13,ал.1 от ЗУО;

- регионални сдружения за управление на отпадъци;

- лицата, извършващи дейност като търговец и/или брокер на отпадъци;

- производителите на отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци;

- лицата, при чийто производствен процес се образува вещество или предмет, определено като страничен продукт с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите по чл. 4, ал. 2 от ЗУО.

Въпрос 7. Какво е необходимо за да направя регистрация в Националната информационна система за отпадъци?

Отговор: Регистрацията се извършва в две стъпки

Регистрация на потребител (физическо лице) за достъп до НИСО с електронен подпис, (въведеното ЕГН при регистрацията за достъп до НИСО с КЕП е необходимо да отговаря на ЕГН-то от КЕП-а)
С вече регистрираният профил на потребител влизате в НИСО чрез бутон "Вход" избор на регистрираният подпис и въвеждане на PIN.

Ако задълженото лице има вече профил в НИСО от заредения екран избирате бутон "Молба за включване в екип". След избор на вида на задълженото лице и въвеждане на ЕИК/ЕГН от появилите се нови полета изберете от полето "Роля в екип" - "Администратор на профил" и попълнете имейл адрес. Ако сте попълнили всичко коректно изберете вече активният бутон "Изпрати молба" След като изпратите молбата, служител на ИАОС ще я разгледа и одобри. След одобрението Вие ще имате достъп до профила на задълженото лице.;
Ако задълженото лице няма профил в НИСО от заредения екран избирате бутон "Регистрация на задължено лице", изберете вида на задълженото лице и попълнете задължителните данни за регистрация. След като сте попълнили всички задължителни полета я подпишете, с което ще регистрирате успешно задълженото лице.

Въпрос 8: Актуални ли са данните в докладите за инвенраризация на парникови газове и вредни вещества в атмосферния въздух?

Отговор: Страните-членки на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата (РКОНИК), каквато е България, докладват ежегодно емисиите на парникови газове (ПГ) за периода от 1990 г. до настоящата календарна година (Г) минус две (Г-2) за оценка на емисиите и поглъщанията за територията на страната. Например докладването през 2021 г. е с дании от 2019 г.

Въпрос 9: Какво трябва да съдържа Заявлението за достъп до информация за качество на водите (повърхностни и подземни)?

Отговор: В заявлението трябва да се посочи териториалния обхват (пунктовете за мониторинг, за които се иска информация или административна единица), времевия период, показатели за мониторинг.

Въпрос 10: Как мога да получа актуални данни от мониторинг на видовете растения и животни ?

Отговор: Данни от проведен мониторинг на видове растения и животни се съхраняват в Информационната система на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. За да получите исканата информация е необходимо да свалите заявление, съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от интернет страницата на ИАОС, което трябва да бъде попълнено и изпратено на електронната поща или подадено в Центъра за административно обслужване на ИАОС.

Въпрос 11: Как мога да предложа вековно или забележително дърво да бъде обявено за защитено и включено в регистъра на вековните дървета?

Отговор: Необходимо е да бъде изготвено и подадено предложение в свободен текст с информация за предложеното вековно или забележително дърво до съответната Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), на чиято територия се намира дървото, или групата дървета. В предложението трябва да е включена следната информация: вид, обиколка и възраст на дървото; място и собственост на земята, където то се намира.

Препоръчваме, преди да направите предложение, да проверите дали дървото вече не е обявено за защитено и включено в Регистъра на вековните дървета.