Агроекосистеми

Агроекосистемите са създадени от изменени в резултат на човешката дейност  природни екосистеми (гори, естествени ливади и пасища), които частично са се запазили и все още съществуват между земеделските площи. В този смисъл, агроекосистемите представляват урбанизирани екосистеми, които по структура и функции са по-близки до природните, в сравнение с градските екосистеми и по-добре от тях се вписват в ландшафта.  Свързаността на агроекосистемите с природните екосистеми дефинира интегрираността на ландшафта, определя взаимната им обвързаност,  както и възможността на ландшафта да поддържа регионалното богатство на животински и растителни видове. Всеки район има специфична организация на агроекосистемната си мрежа, формираща се под въздействие на почвено-географски, климатични, социално-икономически и културни фактори. Начинът на земеползване определя до каква степен агроекосистемите ефективно се вписват в ландшафта и поддържат екологичните си функции. Традиционното растениевъдството  в страната разчита на отглеждането на монокултури върху големи площи селскостопански земи. Този начин на земеползване превръща агроекосистемите в уязвими на деградация екосистеми, чието плодородие се поддържа от внасянето на все по-големи количества енергия под формата на торове, пестициди и поливна вода. Все още екологичното управление на агроекосистемите в страната е слабо разработено и не се е превърнало в традиционен подход за управлението на агроекосистемите.

Целта на картирането на агроекосистемите и оценката на предоставяните от тях услуги е да се установят тенденциите в развитието им и получените резултати да се превърнат в база за търсене на по-добри управленски практики.  Работата по проекта се извършва съобразно Методиката, предоставена от МОСВ и обхваща земеделски стопанства отглеждащи:

• едногодишни култури (житни, зеленчукови и технически растения)
• трайни култури (плодови, черупкови,лозя и др)
• смесени култури (едногодишни и трайни култури)

Картирането и оценката ще се извърши по индикатори, които покриват (1) състояние на средата (почвени и климатични условия, замърсеност на почвата и въздуха), (2) начин на земеползване (брой отглеждани култури за земеделско стопанство) и добив от земеделски култури, (3) регулиращи и поддържащи функции (риск от ерозия, съдържание на хранителни вещества в почвата, поддържане на полинатори), (4) културни, религиозни и др. социални функции (празненства, места за религиозни обреди, научен интерес, образователен потенциал и др.) на агроекосистемите.

На базата на получените резултати ще се определи състоянието на агроекосистемите и услугите, предлагани от тях, което ще предостави научна база за изграждане на нови принципи на управление на агроекосистемите като се зачете тяхната екологична свързаност и значимост за природните екосистеми и ландшафта като цяло.