Обща информация

Определения

Смята се, че екоситемите в обработваемите земи са резултат от управлението на природните и биологични(те) ресурси от човека. Ето защо този тип екосистеми представляват интеграция на социални и екологични системи и могат да се разглеждат от различни дисциплини (социални, екологични, стопански науки), а също и от различни нива на организация (култури, ферми, общност).

Агроекосистемите включват онези земи, използвани за производство на различни култури като зърнени храни, плодове и зеленчуци, технически култури, които представляват култивирани култури или земеделска продукция, източник на храна за хората и животните, за производство на фибри, растителни мазнини или като източник на енергия.

Една „агроекосистема“ включва динамични биологични групи- земеделски култури, пасища, селскостопански животни, флора, фауна, почви, вода и атмосфера.

Предложената типология за екосистеми в обработваемите земи съответства с класификацията за екосистеми на MAES (Mapping and Assesstment of Ecosystems and their Services), в съчетание с класификацията за типовете местообитания на Европейската природна информационна система (EUNIS) и някои от класовете земно покритие(CLC).

Типологията за екосистеми на MAES разграничава две нива на класификация, като ниво две на MAES съответства на ниво едно на EUNIS.

Табл.1 Типология на агроекосистемите в България

Ниво 1	Ниво 2	Ниво 3
Сухоземни	Обработваеми земи	Едногодишни култури (основно зърнени)
		Трайни насаждения (овощни градини и лозя)
		Трайни насаждения (главно бобови)
		Смесени култури
		Животновъдни ферми за малки и големи животни, включително пчелни кошери

Методика за картиране на екосистемата

Натоящата методика е част от националната методологическа рамка за картиране и оценка на състоянието на екосистемите и техните услуги, която има за цел рационализиране на националните екосистеми, тяхното картиране и оценка на биофизичните процеси в България. Методиката не е насочена към завършване на пълния цикъл на оценка и докладване на екосистемните услуги. Тя осигурява практически насоки за:

оценка на състоянието на екосистемите в обработваемите земи;
оценка на потенциала на екосистемите в обработваемите земи за предоставяне на екоситемни услуги(биофизична оценка).

Индикатори за определяне на състоянието на екосистемата

*Индикатори*	*Параметри*
Растително разнообразие	Вид на отглежданите култури; Диви растения
Животинско разнообразие	Селскостопански животни( брой и вид); Други видове
Природни местообитания	Земно покритие/ Промени в земеползването
Инвазивни видове	Чужди видове; Присъствие на инвазивни видове
Почвена характеристика	Съдържание на влага в почвата; Състояние на почвата(основни морфологични свойства); Съдържание на хранителни елементи
Хидроложка характеристика	Качество или количество на водата за напояване; Напояване
Геоморфоложка характеристика	Наклон; Изложение
Нарушен режим на екосистемата	Степен на ерозия; Замърсени райони; Засолени, вкислени и заблатени области; Бурии и пожари
Други абиотични индикатори	Агроекологичен потенциал; Прилагане на ротация при земеделските култури; Ферми, произвеждащи биокултури
Енергиен баланс	Съхранение на въглерод
Производство на енергия(Ентропия)	Използвана площ за отглеждане на енергийни култури
Други индикатори източник на енергия	Интензивност на слънчевата радиация
Баланс на материята(вход-изход)	Загуба на хранителни вещества; Съдържание на почвено органично вещество
Съхранение на материята	Биомаса
Воден баланс(вход-изход)	Изпарение; Количество валежи
Воден запас	Съдържание на вода в почвата

I.Оценка на екосистемните услуги

Агроекосистемите осигуряват снабдителни, регулиращи, културни или поддържащи услуги в полза на човешкото общество. Тези услуги силно отговарят на социално-икономическите нужди на хората, но не винаги се взимат под внимание екологичните изисквания на екосистемата, т.е. био физическата структура и процеси, които се извършват по време на производството на селскостопански продукти.

Снабдителните услуги са едни от най-лесните за разбиране. Предоставянето на храна е основна услуга, която гарантира съществуването на човешкото общество. Услугата включва растения, плодове, отгледани и диви животни.

Регулиращите екосистемни услуги по природа са тясно свързани с екосистемните структури, процеси и функции. Агроекосистемите участват в регулиращите и поддържащи процеси, като: контрол над ерозионните процеси, поемат потока от постъпващи вещества, имат важна роля за потенциала на опрашване, поддържат съществуването на конкретни видове и местообитания.

Културните екосистемните услуги са трудни за оценка поради своя нематериален характер. Ето защо, те рядко се взимат под внимание при оценка на екосистемните услуги. Повечето от свързаните количествени определения и индикатори редуцират културните екосистемни услуги до пазарни услуги като (еко) туризъм и рекреационни дейности.Съществуващите съоръжения като кабини, хотели, винарски изби, био-ферми, свободни площи за паша или зони за отдих, както и провеждането на събития, се считат за потенциални екосистемните услуги. Реалното използване на тези съоръжения или събития се използва за обозначаване на културни екосистемни услуги.

II. Индикатори за оценка и картиране на екосистемните услуги, предоставяни от агроекосистемите

Изборът и определянето на индикаторите за екосистемни услуги на агроекосистемите се основава на общата Международна класификация на екосистемни услуги CICES( Common International Classification of Ecosystem Services). Схемата за класификацията е приета от MAES.

Таблица. 3. - Индикатори за оценка и картиране на екосистемните услуги, предоставяни от агроекосистемите