Техническо състояние на Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух

Техническо състояние на Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух през 2012 год.²

Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), утвърдени със Заповед № 1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите.

През2012 г. дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се регламентира със Заповед на министъра на околната среда и водите №1088/20.12.2010 г., в т.ч. брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване.

През2012 г. Националната система за контрол на КАВ се състои от следните пунктове:

30 стационарни автоматични измервателни станции (АИС);
4 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми (Рожен, Юндола, Витиня и Старо Оряхово);
7 ДОАС системи (Differential Optical Absorption Spectroscopy), разположени в градовете Свищов, Никопол, Силистра, Бургас и Стара Загора (с. Могила), с. Остра Могила и с. Ръжена;
9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ.

В Националната система за мониторинг на КАВ ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ): фини прахови частици (ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуен, ксилен, стирен, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители.

Контролират се и следните метеорологични параметри: скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане, обща слънчева радиация, влажност и температура на въздуха.

Всички автоматични станции (АИС и ДОАС) работят в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните за КАВ от тях постъпват в реално време в съответните регионални диспечерски пунктове (регионални бази данни в РИОСВ) и в централния диспечерски пункт в ИАОС София - Националната база данни за КАВ.

Ръчните пунктове за мониторинг на въздуха работят само в светлата част на денонощието (4 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата).

Системата за качеството на атмосферния въздух разполага и с 6 броя мобилни автоматични станции (МАС), включени към регионалните лаборатории в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Варна и Русе. Станциите са разпределени пропорционално по територията на страната като дават възможност за обслужване на територията на цялата страна. МАС се използват за извършване на допълнителни измервания в райони, в които липсват или е ограничен броят на стационарните пунктове, както и при аварийни ситуации, поръчки от държавни и общински организации, за проследяване ефекта от изпълнението на общинските програми за намаляване нивото на атмосферните замърсители. Дейността на МАС ежегодно се регламентира с графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите.

Мониторинговата програма на комплексна фонова станция /КФС/ „Рожен” включва компонент въздух към Националната система за контрол на КАВ и компоненти води, почви и растителност.

1. Компонент „атмосферен въздух”- През 2012 г. дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на КФС „Рожен” се регламентира със Заповед на министъра на околната среда и водите №1088/20.12.2010г. Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ): фини прахови частици (ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Контролират се и следните метеорологични параметри: скорост и посока на вятъра, обща слънчева радиация, количество валеж, влажност и температура на въздуха.
2. Компонент „води”:

2.1. Повърхностни води – Мониторинговата програма се извършва на 4 фонови пункта: р. Чепеларска – извор и р. Бяла – над с. Соколовци, Тревистото езеро и Мътното езеро . Честотата на пробовземане е всяко тримесечие.

На горе описаните пунктове се извършва и микробиологично изпитване по четири характеристики.

- Брой пунктове – 4, взети проби – 12, извършени анализи – 202, анализирани показатели – 25.

2.2. Мониторинговата програма за отлагания във валеж(дъжд и сняг) – 1 пункт на открито. Честотата на пробовземане е един път в месеца.

- взети проби – 10, извършени анализи – 121, анализирани показатели – 13.

3. Компонент „растителност” - Мониторинг на горски екосистеми. Честотата на пробовземане - растителните проби от началото и в края на вегетационният период.

В програмата за мониторинг като растителни фитомонитори се използуват мъхове, лишеи, смърч-едногодишни и двугодишни, листа(иглици) и мъртва горска постилка.

- взети проби - 14, извършени анализи - 66, анализирани показатели – 6.

4. Компонент „почви” – мониторингът се извършва в три стационара – ФС „Рожен”, мотел „Рожен” и връх „Снежанка. Почвените проби се вземат веднъж годишно

- взети проби - 18, извършени анализи - 126, анализирани показатели – 6.

² Настоящата справка е изготвена въз основа на месечните доклади на РЛ и РИОСВ за работния статус на АИС.