Въздухът на Европа днес

Европа подобри качеството на своя въздух през последните десетилетия. Емисиите на много замърсители са успешно намалени, но замърсяването с прахови части и най-вече с озон продължава да излагат на сериозни рискове здравето на европейците. В много градове замърсяването днес е толкова голямо, че е почти невъзможно да се видят вечер звездите.

        Сериозното замърсяване на въздуха в големите индустриални градове на Европа бе често явление през ХХ в. Твърдите горива, по-специално въглищата, използвани в заводите и за отопление на домовете, в съчетание със зимните условия и метеорологичните фактори допринасят за замърсяването на въздуха в градските райони в продължение на дни, седмици и месеци. Лондон е бил известен със своите епизоди на замърсяване на въздуха още от ХVІІ в. Към ХХ в. лондонският смог се е смятал за една от характерните особености на града и дори е заел свое място в литературата.

Много неща са се променили оттогава. През годините след Големия смог нарасналата осведоменост на обществеността и политиците доведе до законодателство, имащо за цел да се намали замърсяването на въздуха от стационарните източници, като жилища, търговия и промишленост. Към края на 60-те години на миналия век много държави започнаха да приемат закони за справяне със замърсяването на въздуха. През шестдесетте години, след Големия смог качеството на въздуха в Европа се подобри съществено, до голяма степен благодарение на ефективното европейско и международно законодателство.

        В някои случаи стана ясно, че проблемът със замърсяването на въздуха може да бъде решен единствено чрез международно сътрудничество. Изследванията през 60-те години на миналия век показаха, че киселинният дъжд, причиняващ подкиселяването на скандинавските реки и езера, е причинен от замърсители, изпуснати във въздуха над континентална Европа. В резултат беше създаден първият международен правно обвързващ инструмент за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха на широка регионална основа, а именно Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, изработена от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) от 1979 г. Технологичното развитие, част от което бе подтикнато от законодателството, също допринесе за подобряване на въздуха на Европа. Например автомобилните двигатели станаха по-ефикасни при използването на горивата; на новите дизелови автомобили са инсталирани филтри за прахови частици и промишлените обекти започнаха да използват по-ефективни съоръжения за намаляване на замърсяването. Мерките, като такси срещу задръствания или данъчни стимули за по-чисти автомобили, също имаха голям успех. Емисиите на някои замърсители на въздуха, като серен диоксид, въглероден оксид и бензенен, бяха силно намалени. Това доведе до несъмнено подобрение на качеството на въздуха, а оттам – и на общественото здраве. Например преминаването от въглища на природен газ имаше основно значение за намаляване на концентрациите на серен диоксид: през периода 2001–2010 г. концентрациите на серен диоксид в ЕС бяха намалени на половина. Оловото е  замърсител, с който законодателството се справи успешно. През 20-те години на миналия век повечето моторни превозни средства почнаха да използват оловен бензин, за да избегнат повреди на двигателите с вътрешно горене. Последиците за здравето от изпуснатото във въздуха олово станаха известни едва десетилетия по-късно. Оловото уврежда органите и нервната система, като по-специално възпрепятства интелектуалното развитие при децата. Започнали през 70-години на миналия век, редица действия както на европейско, така и на международно равнище доведоха до постепенно отпадане на оловните добавки в бензина, използван за моторните превозни средства. Днес почти всички станции за мониторинг на оловото във въздуха съобщават за равнища на концентрация значително под допустимите стойности, установени в законодателството на ЕС.

        За други замърсители резултатите не са толкова безспорни. Химичните реакции в нашата атмосфера и зависимостта ни от някои стопански дейности затрудняват борбата с тези замърсители. Друга трудност произтича от начина, по който законодателството се изпълнява и прилага в отделните страни на ЕС. Законодателството по отношение на въздуха в ЕС по принцип определя целеви показатели или пределнодопустими стойности за конкретни вещества, но оставя на държавите да определят как да постигнат тези цели. Някои страни са предприели голям брой ефективни мерки за борба със замърсяването на въздуха. Други страни са взели по-малко мерки или пък взетите от тях мерки са се оказали по-неефективни. Това може да се дължи отчасти на различните степени на мониторинг и различните капацитети за правоприлагане в отделните страни. Друг проблем при контрола на замърсяването на въздуха идва от разликата между лабораторните изпитвания и условията в реалния свят. В случаите, когато законодателството е насочено към конкретни сектори, като транспорта или промишлеността, технологиите, изпитвани при идеални лабораторни условия, може да се окажат по-чисти и по-ефективни, отколкото при използването им в условията на реалния свят. Трябва да не забравяме също така, че новите тенденции в потреблението или мерките на политиките, които не са свързани с въздуха, могат също да имат неочаквано въздействие върху качеството на въздуха в Европа.

 Излагането на ПЧ е все още голямо в градовете

        Настоящото европейско и международно законодателство, имащо за цел справянето с праховите частици, категоризира частиците в два размера – диаметър от 10 микрона или по-малко и диаметър от 2,5 микрона или по-малко (ПЧ₁₀ и ПЧ_2.5) – и е насочено към преките емисии, както и към емисиите на прекурсорни газове. Има значителни постижения относно емисиите на ПЧ в Европа. В периода между 2001 и 2010 г. преките емисии на ПЧ₁₀ и ПЧ_2.5 намаляха с 14 % в Европейския съюз и с 15 % в 32-те страни членки на ЕАОС. Емисиите на прекурси на ПЧ също намаляха в ЕС: серните оксиди с 54 % (44 % в ЕАОС-32); азотните оксиди с 26 % (23 % в ЕАОС-32); амонякът с 10 % (8 % в ЕАОС-32). Тези намалени емисии обаче невинаги водеха до по-малко излагане на ПЧ. Дялът на европейското градско население, изложено на концентрации на ПЧ₁₀ над стойностите, определени от законодателството на ЕС, остана  висок (18–41 % за ЕС-15 и 23–41 % за ЕАОС-32) и отбеляза твърде малък спад през последното десетилетие. Ако се вземат предвид по-строгите насоки на Световната здравна организация (СЗО), над 80 % от градското население в ЕС е изложено на прекомерни концентрации на ПЧ₁₀. След като емисиите са намалели значително, защо все още имаме високи равнища на излагане на ПЧ в Европа? Намаляването на емисиите в една област или от определени източници не води автоматично до по-малки концентрации. Някои замърсители могат да останат в атмосферата достатъчно дълго, за да бъдат пренесени от една държава в друга, от един континент в друг, или в някои случаи да обиколят планетата. Междуконтиненталният пренос на прахови частици и техни прекурсори може да обясни донякъде, защо въздухът на Европа не се е подобрил толкова, колкото са намалели емисиите на ПЧ и на прекурсорите на ПЧ. Друга причина за продължаващите високи концентрации на ПЧ може да бъде намерена в нашите модели на потребление. Например през последните години изгарянето на въглища и дърва в печки за домашен огрев е било голям източник на замърсяване с ПЧ₁₀ в някои градски райони, по-специално в Полша, Словакия и България. Това се дължи отчасти на високите цени на енергията, които са накарали по-специално домакинствата с ниски доходи да изберат по-евтини алтернативи.

 Озонът: кошмар в горещите летни дни?

        Европа успя също така да намали емисиите на прекурсори на озона през периода 2001–2010 г. В EU емисиите на азотни оксиди намаляха с 26 % (23 % в ЕАОС-32), неметалните летливи органични съединения намаляха с 27 % (28 % в ЕАОС-32), а емисиите на въглероден оксид намаляха с 33 % (35 % в ЕАОС-32). Също както и при ПЧ, количествата прекурсори на озона, изпускани в атмосферата, спаднаха, но нямаше съответно намаление на високите концентрации на озон. Това се дължи отчасти на междуконтиненталния пренос на озон и неговите прекурсори. Топографията и годишните изменения на метеорологичните условия, като ветрове и температури, също са от значение. Въпреки спада на броя и честотата на пиковите озонови концентрации през летните месеци, излагането на градското население на озон остава високо. През периода 2001–2010 г. между 15 и 61 % от градското население на ЕС е било изложено на озонови равнища над целевите стойности на ЕС, най-вече в Южна Европа поради по-топлите лета. Съгласно по-строгите насоки на Световната здравна организация почти всички жители на градовете в ЕС са били изложени на прекомерно високи концентрации. Общо взето, случаите с повишени концентрации на озон са по-чести в Средиземноморския регион, отколкото в Северна Европа. Високите концентрации на озон не са обаче само градско явление, наблюдавано през летните месеци. Изненадващо е, че озоновите равнища са обикновено по-високи в селските райони, въпреки че там са изложени по-малко хора. Градските райони имат обикновено по-висока интензивност на пътното движение, отколкото селските райони. От друга страна, едно от замърсяващите вещества, изпускани от пътния транспорт, разрушава озоновите молекули чрез химична реакция и това може да доведе до по-ниски равнища на озон в градските райони. По-високата интензивност на пътното движение обаче води до по-високи равнища на ПЧ в градовете.

Законодателство за намаляване на емисиите

        С оглед на това, че могат да произхождат частично от други държави, емисиите на някои ПЧ и прекурсори на озона попадат в обхвата на Протокола от Гьотеборг към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ТЗВДР) (LRTAP Convention). През 2010 г. 12 държави от ЕС и самият Европейски съюз превишиха един или повече  прагове  за емисии (пределнодопустимите стойности за емисии) на замърсители, попадащи в обхвата на конвенцията (азотни оксиди, амоняк, серен диоксид и неметанови летливи органични съединения). ТПраговете  за азотни оксиди бяха надхвърлени в  11 от общо 12 държави. Подобна картина се очертава в законодателството на ЕС. Директивата относно националните  прагове за емисии (НПЕ) регулира емисиите на същите четири замърсители, както и Протокола от Гьотеборг, но с малко по-строги ограничения  за някои държави. Окончателните официални данни за Директивата за НПЕ показват, че 12 държави от ЕС не са изпълнили задължението си да не надхвърлят своите правно обвързващи ограничения за емисиите на азотни оксиди през 2010 г. Някои от тези държави са надхвърлили и ограниченията си за един или повече от останалите три замърсители.

 Откъде идват замърсителите на въздуха?

        Приносът на човешките дейности към създаването на замърсители на въздуха се измерва и проследява обикновено по-лесно от този на естествените източници, но този човешки принос е много различен в зависимост от замърсителя. Изгарянето на горива е безспорно един от ключовите фактори, който се разпростира в различни икономически сектори – от пътния транспорт и домакинствата до потреблението и производството на енергия. Селското стопанство е друг важен фактор, допринасящ за специфични замърсители. Около 90 % от емисиите на амоняк и 80 % от тези на метан идват от селскостопански дейности. Други източници на метан включват отпадъците (депата за отпадъци), каменовъглените мини и преносът на газ на дълги разстояния. Над 40 % от емисиите на азотни оксиди идват от автомобилния транспорт, докато около 60 % от серните оксиди идват от производството и разпределението на енергия в страните, които членуват и сътрудничат на ЕАОС. Търговските, правителствените и обществените сгради и домакинствата допринасят за около половината емисии на PЧ_2.5 и въглероден оксид. Ясно е, че голям брой различни икономически сектори допринасят за замърсяването на въздуха. Добавянето на загрижеността за качеството на въздуха към процеса на вземане на решение за тези сектори може да не попадне в заглавията на вестниците, но несъмнено ще помогне да се подобри качеството на въздуха в Европа.