Тема на фокус 2017

Какво представлява замърсяването и как се отразява върху нас и околната среда? Европа предприема действия за намаляване на замърсяването, а Европейската комисия предложи амбиция за нулево замърсяване в Европа като част от Европейския зелен пакт. Докладът на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, разглежда от различни ъгли предизвикателството, свързано със замърсяването в Европа, , както и възможностите за почистване и предотвратяване на замърсяването.

„Сигнали на ЕАОС за 2020 г. — към нулево замърсяване в Европа“ представя преглед на замърсяването на въздуха, водата и почвата, както и други аспекти на темата, въз основа на вече публикувана информация и данни от ЕАОС.

В доклада „Сигнали на ЕАОС за 2020 г.“ се разглеждат различните видове замърсяване и техните източници.  Представят се мерки за подобряване на качеството на въздуха, които биха подобрили здравето на хората, основните видове натиск върху сладководните басейни и моретата в Европа и как замърсяването на почвите все още е широко разпространен и нарастващ проблем.

В доклада се представят  тенденциите в промишленото замърсяване и въздействието на синтетичните химикали и шума в околната среда върху здравето на европейците. В интервю с Франческа Рациопи, която е ръководител на Европейския център за околна среда и здраве на Световната здравна организация, се задълбочава темата за последиците за здравето от различните видове замърсяване. Професор Геерт Ван Калстер от университета в Льовен обсъжда ползите и недостатъците на принципа „замърсителят плаща“.

По-рано този месец Европейската комисия стартира своята пътна карта за план за действие на ЕС „Към амбиция за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата — изграждане на по-здрава планета за по-здрави хора“. В пътната карта, която е отворена за обратна връзка от обществеността до 29 октомври 2020 г., се очертават плановете на ЕС за постигане на нулево замърсяване чрез по-добро предотвратяване, отстраняване, мониторинг и докладване на замърсяването.

Докладът на ЕАОС за сигналите е ежегодна, лесна за четене публикация, която се състои от поредица от кратки статии, в които се разглеждат ключови въпроси във връзка с околната среда и климата. Последните доклади на ЕАОС за сигнали разглеждаха почвата (2019 г.), водата (2018 г.) и енергетиката (2017 г.). 

Според публикуван доклад на Европейската агенция за околна среда („Изменение на климата, въздействия и уязвимост в Европа 2016“), регионите на Европа са изправени пред покачване на морското равнище и по-екстремни метеорологични събития, като по-чести и по-интензивни горещи вълни, наводнения, суша и бури, причинени от изменението на климата. В доклада се прави оценка на последните тенденции и прогнози по отношение на изменението на климата и въздействието му в цяла Европа като се посочва, че по-добрите и по-гъвкави стратегии, политики и мерки за адаптация ще бъдат от ключово значение за смекчаване на това въздействие.

“Изменението на климата ще продължи още десетилетия напред. Мащабът на бъдещото изменение на климата и неговото въздействие ще зависят от ефективното прилагане на глобалните споразумения за намаляване на емисиите на парникови газове, но също и от осигуряването на правилните стратегии и политики за адаптация с цел намаляване на рисковете от настоящите и прогнозираните екстремни метеорологични събития.”

Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС

Наблюдаваните промени в климата вече оказват широко въздействие върху екосистемите, икономиката и човешкото здраве и благосъстояние в Европа, се казва в доклада „Изменение на климата, въздействия и уязвимост в Европа 2016“. Температурите в Европа и в света, морското равнище и топенето на морските ледове в Арктическия регион бележат нови рекорди. Режимът на валежите са променя, което прави влажните райони в Европа по-влажни, а сухите — по-сухи. Обемът на ледниците и снежната покривка намаляват. В същото време в много региони се увеличават честотата и интензитетът на екстремните климатични явления, като необичайните горещини, силните валежи и сушата. Подобрените климатични прогнози дават допълнителни свидетелства, че в много региони на Европа екстремните метеорологични явления ще зачестяват.

„Изменението на климата ще продължи още десетилетия напред. Мащабът на бъдещото изменение на климата и неговото въздействие ще зависят от ефективното прилагане на глобалните споразумения за намаляване на емисиите на парникови газове, но също и от осигуряването на правилните стратегии и политики за адаптация с цел намаляване на рисковете от настоящите и прогнозираните екстремни метеорологични събития“, посочва Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.

Силно засегнати от изменението на климата региони

Всички региони на Европа са уязвими от изменението на климата, но някои региони ще понесат повече негативни въздействия от други. Прогнозите сочат, че Южна и Югоизточна Европа ще бъдат силно засегнати от изменението на климата райони, тъй като при тях се очакват най-много неблагоприятни въздействия. В този регион вече се наблюдава значително увеличаване на максималните температури и намаляване на валежите и речните потоци, което увеличава риска от по-продължителна суша, по-слаби реколти, загуба на биоразнообразие и горски пожари. Очаква се, че по-честите горещи вълни и промените в разпространението на обусловени от климата инфекциозни болести ще увеличат рисковете за здравето и благосъстоянието на хората.

Крайбрежните зони и заливните равнини в западните части на Европа също се считат за силно засегнати от изменението на климата райони, тъй като там рискът от наводнения е по-висок, заради покачването на морското равнище, а така също е възможно и зачестяване на бурите. Изменението на климата води и до значителни промени в морските екосистеми в резултат на увеличаването на киселинността на океанските води, затоплянето и разширяването на бедните на кислород - мъртви зони.

Екосистемите и човешките дейности в Арктическия регион също ще бъдат силно засегнати, заради особено бързото покачване на температурите на въздуха и морската вода и свързаното с него топене на леда на сушата и в морето.

Въпреки че някои региони може да усетят и известни положителни въздействия, например подобряване на условията за земеделие в дадени части на Северна Европа, повечето региони и сектори ще бъдат засегнати неблагоприятно.

Екосистемите, човешкото здраве и икономиката

Екосистемите и защитените зони в цяла Европа са под натиска на изменението на климата и други стресови фактори, например промяната в земеползването. Докладът подчертава, че въздействието на изменението на климата представлява заплаха за биоразнообразието както на сушата, така и в моретата. Променя се жизненият цикъл на много животински и растителни видове, те мигрират на север и на по-голяма надморска височина, докато различни инвазивни видове се разпространяват или разширяват ареала си. Морските видове, включително рибните запаси с търговско значение, също мигрират на север. Тези промени засягат различни екосистемни услуги и икономически сектори като земеделието, лесовъдството и рибарството.

Основните последици за здравето от изменението на климата са свързани с екстремни метеорологични събития, промени в разпространението на обусловените от климата заболявания и промени в екологичните и социалните условия. През последното десетилетие милиони хора в Европа са засегнати от речни и крайбрежни наводнения. Последиците за здравето включват наранявания, инфекции, излагане на опасни химикали и увреждане на психичното здраве. Периодите с необичайни горещини зачестяват и стават по-интензивни, което води до десетки хиляди случаи на преждевременна смърт в Европа. Според прогнозите тази тенденция ще се увеличи и интензифицира, освен ако не бъдат взети подходящи мерки за адаптация. Разпространението на различни видове кърлежи, на азиатския тигров комар и на други преносители на болести увеличава риска от лаймска болест, кърлежов енцефалит, западнонилска треска, денга, чикунгуня и лейшманиаза.

Икономическите разходи, свързани с изменението на климата, могат да бъдат много големи. От 1980 г. насам заради екстремни явления, свързани с климата, страните-членки на ЕАОС са претърпели икономически загуби в размер на над 400 милиарда евро. Наличните оценки за бъдещите разходи, свързани с изменението на климата в Европа, вземат предвид само някои сектори и показват в голяма степен несигурност. Все пак прогнозираните щети, причинени от изменението на климата, са най-високи в средиземноморския регион. Европа е засегната и от последиците от изменението на климата в други части на света чрез търговските последици, инфраструктурата, геополитическите рискове, рисковете за сигурността и миграцията.

Повишаване на адаптацията и знанията

Целенасоченото включване на адаптацията към изменението на климата в други политики отбелязва напредък, но може да бъде засилено. Други възможни по-нататъшни действия са подобряване на съгласуваността на политиките в различните области и на различните управленски нива (ЕС, транснационално, национално и поднационално), по-гъвкави подходи за адаптивно управление и комбинацията от технологични решения, подходи, базирани на екосистемите, и така наречените „меки“ мерки.

В Европа разработването и използването на услуги в областта на климата и адаптацията нараства. Усъвършенстваните знания ще бъдат полезни в много области, например при оценките на уязвимостта и риска в различен мащаб, при наблюдението, отчитането и оценката на адаптационните мерки, разходите и ползите от тях, а също и синергиите и компромисите с другите политики.

Контекст

Докладът представлява основана на показатели оценка на досегашното и прогнозираното изменение на климата и неговото въздействие върху екосистемите и обществото. Той разглежда също уязвимостта на обществото от това въздействие, както и разработването на политики за адаптация и необходимата за тях база от познания.

Докладът е разработен от ЕАОС в сътрудничество със Съвместния изследователски център на Европейската комисия, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация и три Европейски тематични центъра (ЕТЦ за ефекти от изменението на климата, уязвимост и адаптация, ЕТЦ за биологично разнообразие и ЕТЦ за вътрешни, крайбрежни и морски води). Това е четвъртият доклад на тема „Изменение на климата, въздействия и уязвимост в Европа“, публикуван на всеки четири години. Изданието има за цел да подкрепи процеса на прилагане и преглед на Стратегията за адаптация на ЕС от 2013 г., предвиден за 2018 г., и разработването на национални и транснационални стратегии и планове за адаптация.

Брошура

Интервю с Хеле Сохолт, учредител, съдружник и изпълнителен директор в „Гел Архитектс“

Увеличаващото се население, непробиваемите задръствания и изменението на климата тежат върху плещите на градовете ни повече от всякога. Какво можем да направим, за да станат те по-проходими, приятни за живеене и устойчиви? Фирма, занимаваща се с градоустройство, помага да преобразуваме начина, по който проектираме градовете си. Разговаряме с Хеле Сохолт, учредител, съдружник и изпълнителен директор в „Гел Архитектс“ — Копенхаген.

Как изглежда идеалният град и подобен модел реалистичен ли е?

Трудно е да се създаде перфектният зелен град, но имаме цялостна визия. Основният ни ръководен принцип може да се обобщи така: „Хората — на първо място“. Ние правим градовете за хората — така че те да могат да живеят по-добре по устойчив начин, и да се осигури социално приобщаване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Трябва да разбираме физическите и социалните потребности на хората и необходимостта им от достъп до работа. Освен това градовете трябва да имат добре интегрирана система за мобилност и способността да се справят по-добре с изменението на климата. Свидетели сме как градовете по целия свят се борят с тези проблеми, но прилагането на практични решения е реалистично.

Що се отнася до мобилността, са необходими добре изградени транспортни мрежи, за да бъде градът годен за пешеходство и колоездене. Хората трябва да могат да се придвижват много лесно — не само в квартала си, но и на разстояния между 5 и 10 километра.

От основно значение са също обществените и зелените зони. Там можем да се социализираме, а освен това получаваме усещането за свобода и простор извън собствения си дом. Всеки град има нужда от множество достъпни обществени пространства в кварталите — като игрища за децата и семействата, местни паркове и спокойни кътчета, които ни доближават до природата. Хората, които имат достъп до природата, чувстват по-малко стрес в градската среда.

Градът трябва да има и други обществени пространства, например площади, където хората да се събират за търговски и културни дейности. Подобно разнообразие от пространства в града способства за откликване на социалните нужди на хората. Сградният фонд също трябва да съчетава старо с ново, като предлага възможности за жилищно настаняване на хората от всички доходни групи и интегрира работните места. Всички тези места трябва да са леснодостъпни с обществен транспорт, така че да се насърчава устойчивото поведение у хората.

Как оценявате проблемите, свързани с мобилността?

Разработили сме подход, воден от данните — наричаме го „метода на обществения живот/обществените пространства“. Вече много градове оценяват икономическата ефективност, употребата на обществен транспорт, както и настоящата и бъдещата употреба на превозните средства. Елементите на градската среда от по-социално и културно естество обаче често остават извън оценките. В „Гел Архитектс“ се опитваме да картографираме тези елементи и да ги направим видими. Кои са хората, които използват града? Как се придвижват те? Какви обществени дейности се осъществяват в града? Кой ги посещава? Какво можем да направим за групите, които не използват града? Стремим се да достигнем до корена на определени поведенчески модели и да използваме това знание, за да развиваме града.

В рамките на един от проектите ни например проведохме анкета относно обществените пространства/обществения живот, за да разберем защо улица „Ню Роуд“ не привлича хора — нито за разходка, нито за пазаруване , въпреки че е разположена в популярното сърце на Брайтън в Обединеното кралство. Нашият анализ показа, че шосето би било перфектна връзка между вътрешността на града и намиращите се наблизо университет и библиотека. Предложихме улицата да бъде отворена към близкия парк и я проектирахме за пешеходци, с възможност за преминаване на превозни средства с ниска скорост. Много бързо тя се превърна в четвъртото най-ползвано пространство в града.

Кой дава принос за устройството на един град?

Работим в тясно сътрудничество с общностни групи, местни НПО, групи за подобряване на бизнес-климата и местната власт. Когато правим преустройства в даден град, е задължително създаваните от нас пространства да се отразяват ползотворно на хората, които живеят и работят в близост. Както преди, така и след проучванията вършим много работа. Така получената обратна връзка в много случаи насърчава политическите лидери да работят за напредък.

Необходимо е участието и на хората, живеещи в града. Например, често срещаме неохота и дори съпротива, когато привеждаме търговски зони в годен за пешеходство вид. Данните ни сочат обаче, че броят пешеходци, които минават пред магазините, значително се повишава в новосъздадените зони без автомобилен трафик. Споделяйки тези данни, успяваме да убедим хората и фирмите в социалните и икономическите ползи. Всъщност каним хората да гласуват чрез собствените си крака.

Важно е да сме наясно с „меките“ (културата или използването на града) и „твърдите“ (пътищата, улиците, сградите и физическата среда) елементи на града, тъй като те трябва да вървят ръка за ръка.

Необходимо ли е нещо да се жертва, за да се постигне равенство, качество на живот и мобилност в градската среда?

Не става дума за жертване. Става дума за гъвкавост и по-балансирано проектиране на градовете. Вместо да направим една улица пешеходна, трябва да се съсредоточим върху изграждането на много по-интегрирана мрежа, в която всички улици са годни за ходене пеш и колоездене и приятни за живеене и работа. Сегашният ни „силозен“ подход трябва да се промени. Необходимо е да работим на много различни равнища, за да бъдат градовете безопасни и удобни за придвижване — така хората ще имат усещането, че могат да достигат до местата, които желаят, без непременно да притежават автомобил. Градовете трябва да развият комплексни, добре функциониращи транспортни системи, за да предоставят избор на жителите си.

За да постигнат този баланс между потребностите от мобилност и качеството на живот, някои градове са ограничили достъпа на автомобили до определени зони. Копенхаген, Лондон, Стокхолм и други са въвели такси за влизане в зони с натоварен трафик или са повишили цената за паркиране в центъра на града. Това прави другите варианти за придвижване  като колоезденето и обществения транспорт  по-привлекателни.

Приспособяват ли се европейските градове към един по-зелен транспортен модел?

Мисля, че Европа е лидер в това отношение. Много европейски градове имат добре функциониращ обществен транспорт и през последните десетилетия са направили част от градските си зони пешеходни. Копенхаген и Амстердам са двата най-подходящи за колоездене града, в Берлин колоездачите също са много.

В други градове обаче остават предизвикателства за преодоляване. Париж бе пионер с въвеждането на обществена велосипедна система. С това той се превърна в пример за целия свят. Не толкова смелост прояви обаче за по-конкретните инфраструктурни мерки, т.е. отнемане на пространство от автомобилите и създаване на по-свързана вело-мрежа. Подобни проблеми има в много градове и за съжаление стават нещастни случаи с велосипедисти. Затова хората не възприемат колоезденето като безопасна алтернатива.

В много градове схващането е, че улиците са твърде тесни за велосипеди. Аз бих казала, че са твърде тесни за автомобили! Хората не заемат толкова много място, когато се движат пеш или с велосипед.

Освен това са необходими по-добри връзки между центровете на градовете и по-отдалечените им райони. За целта трябва да се обърне внимание на пътуването и да се възприеме схващането, че общественият транспорт — дали ще са влакове или автобуси — може да функционира като продължение на обществените пространства от дома към работа и обратно.

Пред какви бъдещи предизвикателства сме изправени по отношение на мобилността и градовете?

Очакват ни много предизвикателства: все повече урбанизация, изменение на климата, транспорт, производство на храни, енергопотребление, социално приобщаване... Сигурността също се е превърнала в реален проблем за обществените пространства. Когато хората ги възприемат като опасни, вероятно биха предпочели да използват автомобилите си.

Мобилността в градската среда е свързана и с общественото здраве. Работим в сътрудничество с „Ново Нордиск“ за справяне с диабета в градовете, тъй като 80 % от диабетиците по света живеят в градовете. Разходите на държавите за здравеопазване нарастват неимоверно, а различното градоустройство със сигурност може да помогне в борбата с диабета.

Застаряването на населението е друго предизвикателство. Работим в Токио и в части на Европа, където възрастовата демография бързо се изменя. Градовете ни трябва да бъдат устроени така, че да улесняват придвижването на застаряващото население. Ключът е да се разбере, че градът е част от решението за всички тези предизвикателства, а неговото устройство може да ни помогне за промяна в поведението на хората.

Интервюто с Хеле Сохолт е включено и в Сигнали 2016 тук.

Европа подобри качеството на своя въздух през последните десетилетия. Емисиите на много замърсители са успешно намалени, но замърсяването с прахови части и най-вече с озон продължава да излагат на сериозни рискове здравето на европейците. В много градове замърсяването днес е толкова голямо, че е почти невъзможно да се видят вечер звездите.

        Сериозното замърсяване на въздуха в големите индустриални градове на Европа бе често явление през ХХ в. Твърдите горива, по-специално въглищата, използвани в заводите и за отопление на домовете, в съчетание със зимните условия и метеорологичните фактори допринасят за замърсяването на въздуха в градските райони в продължение на дни, седмици и месеци. Лондон е бил известен със своите епизоди на замърсяване на въздуха още от ХVІІ в. Към ХХ в. лондонският смог се е смятал за една от характерните особености на града и дори е заел свое място в литературата.

Много неща са се променили оттогава. През годините след Големия смог нарасналата осведоменост на обществеността и политиците доведе до законодателство, имащо за цел да се намали замърсяването на въздуха от стационарните източници, като жилища, търговия и промишленост. Към края на 60-те години на миналия век много държави започнаха да приемат закони за справяне със замърсяването на въздуха. През шестдесетте години, след Големия смог качеството на въздуха в Европа се подобри съществено, до голяма степен благодарение на ефективното европейско и международно законодателство.

        В някои случаи стана ясно, че проблемът със замърсяването на въздуха може да бъде решен единствено чрез международно сътрудничество. Изследванията през 60-те години на миналия век показаха, че киселинният дъжд, причиняващ подкиселяването на скандинавските реки и езера, е причинен от замърсители, изпуснати във въздуха над континентална Европа. В резултат беше създаден първият международен правно обвързващ инструмент за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха на широка регионална основа, а именно Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, изработена от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) от 1979 г. Технологичното развитие, част от което бе подтикнато от законодателството, също допринесе за подобряване на въздуха на Европа. Например автомобилните двигатели станаха по-ефикасни при използването на горивата; на новите дизелови автомобили са инсталирани филтри за прахови частици и промишлените обекти започнаха да използват по-ефективни съоръжения за намаляване на замърсяването. Мерките, като такси срещу задръствания или данъчни стимули за по-чисти автомобили, също имаха голям успех. Емисиите на някои замърсители на въздуха, като серен диоксид, въглероден оксид и бензенен, бяха силно намалени. Това доведе до несъмнено подобрение на качеството на въздуха, а оттам – и на общественото здраве. Например преминаването от въглища на природен газ имаше основно значение за намаляване на концентрациите на серен диоксид: през периода 2001–2010 г. концентрациите на серен диоксид в ЕС бяха намалени на половина. Оловото е  замърсител, с който законодателството се справи успешно. През 20-те години на миналия век повечето моторни превозни средства почнаха да използват оловен бензин, за да избегнат повреди на двигателите с вътрешно горене. Последиците за здравето от изпуснатото във въздуха олово станаха известни едва десетилетия по-късно. Оловото уврежда органите и нервната система, като по-специално възпрепятства интелектуалното развитие при децата. Започнали през 70-години на миналия век, редица действия както на европейско, така и на международно равнище доведоха до постепенно отпадане на оловните добавки в бензина, използван за моторните превозни средства. Днес почти всички станции за мониторинг на оловото във въздуха съобщават за равнища на концентрация значително под допустимите стойности, установени в законодателството на ЕС.

        За други замърсители резултатите не са толкова безспорни. Химичните реакции в нашата атмосфера и зависимостта ни от някои стопански дейности затрудняват борбата с тези замърсители. Друга трудност произтича от начина, по който законодателството се изпълнява и прилага в отделните страни на ЕС. Законодателството по отношение на въздуха в ЕС по принцип определя целеви показатели или пределнодопустими стойности за конкретни вещества, но оставя на държавите да определят как да постигнат тези цели. Някои страни са предприели голям брой ефективни мерки за борба със замърсяването на въздуха. Други страни са взели по-малко мерки или пък взетите от тях мерки са се оказали по-неефективни. Това може да се дължи отчасти на различните степени на мониторинг и различните капацитети за правоприлагане в отделните страни. Друг проблем при контрола на замърсяването на въздуха идва от разликата между лабораторните изпитвания и условията в реалния свят. В случаите, когато законодателството е насочено към конкретни сектори, като транспорта или промишлеността, технологиите, изпитвани при идеални лабораторни условия, може да се окажат по-чисти и по-ефективни, отколкото при използването им в условията на реалния свят. Трябва да не забравяме също така, че новите тенденции в потреблението или мерките на политиките, които не са свързани с въздуха, могат също да имат неочаквано въздействие върху качеството на въздуха в Европа.

 Излагането на ПЧ е все още голямо в градовете

        Настоящото европейско и международно законодателство, имащо за цел справянето с праховите частици, категоризира частиците в два размера – диаметър от 10 микрона или по-малко и диаметър от 2,5 микрона или по-малко (ПЧ₁₀ и ПЧ_2.5) – и е насочено към преките емисии, както и към емисиите на прекурсорни газове. Има значителни постижения относно емисиите на ПЧ в Европа. В периода между 2001 и 2010 г. преките емисии на ПЧ₁₀ и ПЧ_2.5 намаляха с 14 % в Европейския съюз и с 15 % в 32-те страни членки на ЕАОС. Емисиите на прекурси на ПЧ също намаляха в ЕС: серните оксиди с 54 % (44 % в ЕАОС-32); азотните оксиди с 26 % (23 % в ЕАОС-32); амонякът с 10 % (8 % в ЕАОС-32). Тези намалени емисии обаче невинаги водеха до по-малко излагане на ПЧ. Дялът на европейското градско население, изложено на концентрации на ПЧ₁₀ над стойностите, определени от законодателството на ЕС, остана  висок (18–41 % за ЕС-15 и 23–41 % за ЕАОС-32) и отбеляза твърде малък спад през последното десетилетие. Ако се вземат предвид по-строгите насоки на Световната здравна организация (СЗО), над 80 % от градското население в ЕС е изложено на прекомерни концентрации на ПЧ₁₀. След като емисиите са намалели значително, защо все още имаме високи равнища на излагане на ПЧ в Европа? Намаляването на емисиите в една област или от определени източници не води автоматично до по-малки концентрации. Някои замърсители могат да останат в атмосферата достатъчно дълго, за да бъдат пренесени от една държава в друга, от един континент в друг, или в някои случаи да обиколят планетата. Междуконтиненталният пренос на прахови частици и техни прекурсори може да обясни донякъде, защо въздухът на Европа не се е подобрил толкова, колкото са намалели емисиите на ПЧ и на прекурсорите на ПЧ. Друга причина за продължаващите високи концентрации на ПЧ може да бъде намерена в нашите модели на потребление. Например през последните години изгарянето на въглища и дърва в печки за домашен огрев е било голям източник на замърсяване с ПЧ₁₀ в някои градски райони, по-специално в Полша, Словакия и България. Това се дължи отчасти на високите цени на енергията, които са накарали по-специално домакинствата с ниски доходи да изберат по-евтини алтернативи.

 Озонът: кошмар в горещите летни дни?

        Европа успя също така да намали емисиите на прекурсори на озона през периода 2001–2010 г. В EU емисиите на азотни оксиди намаляха с 26 % (23 % в ЕАОС-32), неметалните летливи органични съединения намаляха с 27 % (28 % в ЕАОС-32), а емисиите на въглероден оксид намаляха с 33 % (35 % в ЕАОС-32). Също както и при ПЧ, количествата прекурсори на озона, изпускани в атмосферата, спаднаха, но нямаше съответно намаление на високите концентрации на озон. Това се дължи отчасти на междуконтиненталния пренос на озон и неговите прекурсори. Топографията и годишните изменения на метеорологичните условия, като ветрове и температури, също са от значение. Въпреки спада на броя и честотата на пиковите озонови концентрации през летните месеци, излагането на градското население на озон остава високо. През периода 2001–2010 г. между 15 и 61 % от градското население на ЕС е било изложено на озонови равнища над целевите стойности на ЕС, най-вече в Южна Европа поради по-топлите лета. Съгласно по-строгите насоки на Световната здравна организация почти всички жители на градовете в ЕС са били изложени на прекомерно високи концентрации. Общо взето, случаите с повишени концентрации на озон са по-чести в Средиземноморския регион, отколкото в Северна Европа. Високите концентрации на озон не са обаче само градско явление, наблюдавано през летните месеци. Изненадващо е, че озоновите равнища са обикновено по-високи в селските райони, въпреки че там са изложени по-малко хора. Градските райони имат обикновено по-висока интензивност на пътното движение, отколкото селските райони. От друга страна, едно от замърсяващите вещества, изпускани от пътния транспорт, разрушава озоновите молекули чрез химична реакция и това може да доведе до по-ниски равнища на озон в градските райони. По-високата интензивност на пътното движение обаче води до по-високи равнища на ПЧ в градовете.

Законодателство за намаляване на емисиите

        С оглед на това, че могат да произхождат частично от други държави, емисиите на някои ПЧ и прекурсори на озона попадат в обхвата на Протокола от Гьотеборг към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (ТЗВДР) (LRTAP Convention). През 2010 г. 12 държави от ЕС и самият Европейски съюз превишиха един или повече  прагове  за емисии (пределнодопустимите стойности за емисии) на замърсители, попадащи в обхвата на конвенцията (азотни оксиди, амоняк, серен диоксид и неметанови летливи органични съединения). ТПраговете  за азотни оксиди бяха надхвърлени в  11 от общо 12 държави. Подобна картина се очертава в законодателството на ЕС. Директивата относно националните  прагове за емисии (НПЕ) регулира емисиите на същите четири замърсители, както и Протокола от Гьотеборг, но с малко по-строги ограничения  за някои държави. Окончателните официални данни за Директивата за НПЕ показват, че 12 държави от ЕС не са изпълнили задължението си да не надхвърлят своите правно обвързващи ограничения за емисиите на азотни оксиди през 2010 г. Някои от тези държави са надхвърлили и ограниченията си за един или повече от останалите три замърсители.

 Откъде идват замърсителите на въздуха?

        Приносът на човешките дейности към създаването на замърсители на въздуха се измерва и проследява обикновено по-лесно от този на естествените източници, но този човешки принос е много различен в зависимост от замърсителя. Изгарянето на горива е безспорно един от ключовите фактори, който се разпростира в различни икономически сектори – от пътния транспорт и домакинствата до потреблението и производството на енергия. Селското стопанство е друг важен фактор, допринасящ за специфични замърсители. Около 90 % от емисиите на амоняк и 80 % от тези на метан идват от селскостопански дейности. Други източници на метан включват отпадъците (депата за отпадъци), каменовъглените мини и преносът на газ на дълги разстояния. Над 40 % от емисиите на азотни оксиди идват от автомобилния транспорт, докато около 60 % от серните оксиди идват от производството и разпределението на енергия в страните, които членуват и сътрудничат на ЕАОС. Търговските, правителствените и обществените сгради и домакинствата допринасят за около половината емисии на PЧ_2.5 и въглероден оксид. Ясно е, че голям брой различни икономически сектори допринасят за замърсяването на въздуха. Добавянето на загрижеността за качеството на въздуха към процеса на вземане на решение за тези сектори може да не попадне в заглавията на вестниците, но несъмнено ще помогне да се подобри качеството на въздуха в Европа.