Здравословно състояние на горите в България

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2014 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. По-високите стойности на КН, отчетени през последните години са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава, че екосистемите са в състояние да поемат по-големи натоварвания и да поддържат устойчиво състояние.

 Обезлистване - преобладаващата част от наблюдаваните дървета (73.7 %) са здрави с обезлистване до 25 % (класове 0 и 1). В сравнение с резултатите от обследването през 2013 г. делът на здравите дървета е нараснал с 6,4%, с 1.2% са намалели слабо засегнатите и с 1.5% са намелели силно засегнатите от обезлистване и мъртвите дървета.

 Горски пожари - за пръв път от повече от две десетилетия през 2014 г. са засегнати по-малко от 1000 ха горски територии от горски пожари.  през годината са регистрирани едва 151 горски пожари, при което са засегнати 916 ha. Площта на върховите пожари е само 41,1 ha. В сравнение със средногодишно опожаряваните в страната 11 000 ha при среден брой на възникващите пожари от 580 бр. в периода 2003-2013 г., 2014 е годината с рекордно ниски стойности на всички статистически показатели.

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие) 

Отлагането на атмосферни замърсители оказва, както пряко, така и косвено неблагоприятно влияние на здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. Чрез вкисляване и еутрофикация на почвата е възможно прякото въздействие върху организмите в горските екосистеми. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса, от своя страна косвено повлиява хранителния статус на дърветата, върху който въздействие оказва и промяната на достъпността (излишък или недостиг) на хранителни елементи в почвата.

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценка на индикатора

Оценката е направена на базата на проучвания,  проведени през 2014 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори  и Методика на Координационен център по ефектите (CCE) . След сравнително сухи предишни години, количеството на валежите през 2014 г. са обилни. 

Данните от мониторинга показват, че през 2014 г. в ПП “Витиня” количеството на постъпилите валежни отлагания на открито са най-високи (1202.2 mm) за последните 5 години.  В ПП “Юндола” те са 777.2 mm, а в ПП “Старо Оряхово” – 401.5 mm,  което е приблизително 3 пъти повече в сравнение с тези през 2013 година. Валежите в районите на Витиня и Юндола остават кисели,  докато в Старо Оряхово през последните две години  отлаганията остават извън киселата област (рН над 5.6).

Определянето на максимално допустимите натоварвания за киселинност в горските екосистеми се приемат като стъпка към определянето на взаимовръзката въздух - почва – растение и има за цел не само опазването на почвата, но и на самата екосистема.

През периода 2005 – 2014 г. не се наблюдават превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи (фиг. 1). Стойностите остават относително високи за периода (над 2800 eq/ha/yr), като показват добра неутрализираща способност на горските почви спрямо отлагания на вкисляващи замърсители с атмосферен произход. Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания.

Източник: ИАОС

За периода от 2005 до 2014 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот. Основните насаждения в ПП „Витиня“ са по-уязвими към киселите отлагания, но и в трите ПП се наблюдава по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата (фиг.2 и 3).

Фиг. 2. Критични натоварвания за сяра,  eq/ha/yr	Фиг. 3. Критични натоварвания за азот,  eq/ha/yr

Източник: ИАОС

Същата тенденция се наблюдава и при съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот.  Установява се, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра. Факт е, че в ПП  „Витиня“ през последните пет години - максималните критични натоварвания за сяра са много близки.

Резултатите са в съответствие с общоевропейската  тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“. 

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП. 

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за здраве и жизненост на дървото. Този показател реагира на много различни фактори, включително климатични условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка, наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване). 

Оценка на индикатора[1]

През 2014 г. са оценени 2 336 иглолистни и 3 103 широколистни пробни дървета (ПД) или общо 5 439 в 159 ПП на мрежата за широкомащабен горски мониторинг. Преобладават тези, оценени като здрави и слабо увредени (класове „0“ и „1“ на обезлистване) – 74%. Тенденцията към повишаване на делът на засегнатите от обезлистване дървета, която наблюдаваме от 2009 г. е по-силно изразена при иглолистните видове  (фиг.4.). В сравнение с 2012 и 2013 години, през 2014 се наблюдава увеличение на делът на здравите и слабо увредени ПД. В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни дървесни видове, при които близо 90% са оценени като здрави или слабо увредени, докато при иглолистните те са 65.7%.   

Фиг.4. Времева серия 1995-2014 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

От иглолистните видове до 60 години в най-добро състояние са насажденията от обикновен смърч (Picea abies), при които 100% от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25%, следват тези на  черния бор (Pinus nigra) и белия бор (Pinus sylvestris). От наблюдаваните насаждения над 60 години с най-добро състояние са тези от обикновена ела (Abies alba), при които 88.9% от ПД са с обезлистване до 25%. В най-лошо състояние спрямо останалите дървесни видове са насажденията от бял бор, където 9.72%  от ПД са в 3+4 степени на обезлистване.  В сравнение с резултатите от наблюденията през 2013 г., състоянието на насажденията от обикновен смърч  и бял бор е по-добро. При останалите дървесни видове не се наблюдават промени. На диаграмата може да се проследи промяната в класовете обезлистване, при наблюдаваните иглолистни дървесни видове, през периода 2005-2014 г. (фиг.5.)

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС 

От широколистните дървесни видове до 60 години, в най-добро състояние са насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica L.), където  86.7 % от наблюдаваните дървета са с обезлистване до 25 %. Над 60 години в най-добро състояние са насажденията от обикновен габър (Carpinus betulus), където липсва обезлистване над 60%. Следват насажденията от благун (Quercus frainetto), при които 97.5% от ПД са с обезлистване до 60% и обикновен бук с 88.8% ПД с обезлистване до 25%. В сравнение с резултатите от наблюденията през 2013 г., състоянието на обикновения бук, цера, благуна и червения американски дъб е по-добро. На диаграмата може да се проследи промяната в класовете обезлистване, при наблюдаваните широколистни дървесни видове, през периода 2005-2014 г. (фиг.6.) 

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите. 

Оценка на индикатора[2]

Лесопатологичното обследване, проведено през 2014 г. в широкомащабната мрежа за мониторинг на горски екосистеми показа, че при 46% от наблюдаваните ПД не са установени увреждания. Общото здравословно състояние се оценява като устойчиво добро.

Анализът на данните по основните дървесни видове, показва че и през 2014 г. най-голям дял имат повредите, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 54% от всички повреди (фиг. 7).

Здравословното състояние на дърветата в иглолистните насаждания, като цяло се запазва на нивото от 2013 г. В отделни насаждения от бял бор (Pinus sylvestris L.), обаче се  наблюдава задълбочаване на процесите на съхнене, в резултат на силните засушавания през предходните години и развитието на коренова гъба (Heterobasidion annosum), както и последващи нападения от голям боров ликояд (Tomicus piniperda). Повредите от патогените, причиняващи преждевременно опадване на иглиците са наблюдавани в по-слаба степен поради по-малкото количество валежи и по-ниска атмосферна влажност през 2013 г. В много добро състояние са наблюдаваните насаждения от смърч (Picea abies (L.) Karst.) и ела (Abies alba Mill.). При иглолистните дървесни видове уврежданията са причинени основно от гъбни патогени и от мокър сняг. 

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2005 – 2014 г., %

Източник: ИАОС 

Повредите, наблюдавани по широколистните дървесни видове са основно от гъбни патогени и насекомни вредители. Букът (Fagus sylvatica L.) в обследваните ПП е в по-добро здравословно състояние, в сравнение с предходни години, което е свързано с по-голямото количество на валежите, паднали през вегетационния сезон на 2014 г. При цера (Quercus cerris L.) в Североизточна България се увеличава броят на дърветата с повреди от хипоксилонов рак, причинен от гъбите Hypoxylon mediterraneum и Diplodia mutila. При благуна (Quercus frainetto Ten.) нападенията от най-опасния вредител в широколистните гори – гъботворката (Lymantria dispar L.), постепенно затихват в резултат на епизоотии, причинени от ентомопатогенната гъба Entomophaga maimaiga.

През 2014 г. се увеличава броят на отсечените дървета след изведени планови или незаконни сечи. В черенборово насаждение в ПП от района на Горна баня са маркирани и отсечени близо половината (47.5%) от ПД, в бялборово насаждение в ПП Брезник - 55% и между 20 и 25% от ПД в букови насаждения от две ПП (Разлог и Рилски манастир). 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект 

Оценка на индикатора[3]

През 2014 г. падналите валежни количества бяха значителни и над нормата почти в цялата страна, което се оказа основна причина за това в странанта ни от повече от две десетилетия да бъдат засегнати от пожари под 1000 ha горски територии.

Според статистиката на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) през годината са регистрирани едва 151 горски пожари, при което са засегнати 916 ha. Площта на върховите пожари е само 41.1 ha. В сравнение със средногодишно опожаряваните в страната 11 000 ha при среден брой на възникващите пожари от 580 броя в периода 2003-2013 г., 2014 е годината с рекордно ниски стойности на всички статистически показатели.

От общо опожарената площ 73% или общо 663.3 ha са залесени, а 27% или 252.7 ha са незалесени площи. Преките щети за горските територии и съоръженията в тях през 2014 г. са в размер само на 76 360 лв. при 736 961 лв. за 2013 г. и 4 500 00  лв. средногодишни щети в периода 2000 – 2013 г.

Най-голям дял от опожарените площи са общинска собственост – 47% или 433.1 ha, държавна собственост са 37% или 337.1 ha, а 16% или 145.8 ha са частна собственост. През 2014 г. не са регистрирани пожари в горски територии църковна собственост или на юридически лица.

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България от 2005 до 2014 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в таблица 1.

Фиг.8.  Опожарени площи през периода 2005-2014 г., ha	Фиг.9.  Брой на годишно възникнали пожари,  2005-2014 г., бр.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2014 г. са:

•          опожаряване на растителност /стърнища и ливади/  – 46%;

•          небрежност  – 38%;

•          естествени  – 2%;

•          умишлени  –  1%;

•          неизвестни  - 13%.

 

Анализирайки основните причини отново прави впечатление, че едва 3 пожара или 2 % са предизвикани от естествена причина - мълния, докато всички останали 98 % са плод на човешко действие или бездействие. 

Фиг.10.  Горски пожари по причини за възникването, %

 Източник: ИАГ  

Табл.1. Статистика на горските пожари за периода 2005 – 2014 г., бр./ha 

Година	Общ брой на пожарите	Засегнати горски територии   (hа)	Причини за пожарите   (брой на пожарите)
			Човешка дейност	Естествени	Неизвестни
2005	241	1 456	125	7	109
2006	393	3 540	190	9	194
2007	1 479	42 999	1 163	18	298
2008	582	5 289	482	8	92
2009	314	2 271	242	2	70
2010	222	6 526	191	1	30
2011	635	6883	435	7	193
2012	876	12730	669	42	165
2013	408	3314	330	12	66
2014	151	916	128	3	13
Средно	531	8592	392	11	127

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS[4] за 2014 г. 

Мерки за защита на горите[5]

Мерки  за защита на горите от увреждания 

В началото на годината в резултат на проведен лесопатологичен мониторинг в стационарните обекти на лесозащитните станции и лесопатологични обследвания в горите и в горските разсадници, както и лабораторни анализи на материали от обследването, са утвърдени прогнозите на лесозащитните станции за очакваните нападения от вредители, болести и други повреди в горите.

Авиоборба - проведена е авиоборба в широколистните и иглолистни насаждения и култури на обща площ 46581 дка, в т.ч. срещу гъботворка – 36070 дка и срещу борова процесионка - 10511 дка с продуктите за растителна защита „Димилин 48 СК“ и „Трейсър“. Отчетеният ефект от авиоборбата, изразен в смъртност на вредителите е от 85 до 99 %. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 166083 лв., от които 119006,11 лв. от Държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ(ДП), 20345,83 лв. от общини, 2899,54 лв. от юридически лица частна собственост и 23831,53 лв. от частни физически лица.

Наземна химична борба - извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ 5834 дка за 48419 лв.

Механична борба - проведена е механична борба на площ от 2173 дка на стойност 11277 лв. и санитарни сечи на площ от 72190 дка. 

Изпълнение на основните противопожарни мероприятия - Годишният план за действие при гасене на пожари беше изготвен от държавните горски/ловни стопанства, общинските структури и др. преди активния пожароопасен сезон през 2014 г., като готовността на всички отговорни институции за защита на горските територии от пожари бе на много добро ниво.

През последните години във всички горски територии се задълбочава тенденцията за намаляване, както на процента на изпълнение на предвидените ПП мероприятия, така и на предвижданите средства за тяхното изпълнение, в т.ч. и от страна на държавните предприятия. В частните горски имоти също от години изпълнението им е съпътствано с големи трудности.

Съгласно данните от отчета за горското стопанство през 2014 г. за изпълнение на противопожарни мероприятия в 6-те ДП бяха разчетени 2 797 509 лв., което е с над 350 000 лв. повече, в сравнение с 2013 г. В края на годината са отчетени за изразходвани 1 369 048 лв, което пък е с 262 000 лв. по-малко от 2013 г. 

Други дейности

-      Изготвяне на проект за изменение на Наредбата за сечите в горите;

-      Изготвяне на проект за изменение на Наредбата за контрола и опазването на горските територии;

-      Изготвяне на проект на Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии;

-      Изготвяне на проект за изменение на Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни продукти;

-      Изготвени са указания за стопанисване на горски полезащитни пояси;

-      Изготвяне на проект на методически указания за определяне и стопанисване на  горите със защитна фукция;