Емисии на вредни вещества във въздуха
В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.
Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво |
---|
Ключов въпрос Изпълняват ли се международните ангажименти на България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха? |
Ключови послания
Ангажиментите на България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и NH3 за 2016 г. са изпълнени.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.
Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.
Атмосферни замърсители |
Емисии през 2016 г. |
Ангажимент по Директива 2001/81/ЕО |
Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР |
Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС от 23.04.2007 г. |
||
2010 г. |
2010 г. |
2010 г. |
2015 г. |
2020 г. |
||
SOx (като SO2) |
105 |
836 |
856 |
380 |
300 |
250 |
NOx (като NO2) |
125 |
247 |
266 |
247 |
247 |
247 |
NMVOC |
84 |
175 |
185 |
175 |
175 |
175 |
NH3 |
50 |
108 |
108 |
108 |
108 |
108 |
Оценка на индикаторите
От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2016 г. общите нива на емисиите на SO2, NOх, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите по Националната програма за 2020 г.
Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2016 г. |
Ключов въпрос Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха? |
Ключови послания
През периода 1990 г. – 2016 г. емисиите на серни, азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди намаляват.
Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 32 % от 24.16 kt през 1990 г. до 31.85 kt през 2016 г.
През 2016 г. емисиите на ФПЧ10 намаляват спрямо 2015 г. с 7.4 kt и стават 47.79 kt.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите в периода 1990 г. – 2016 г.
Оценка на индикатора
Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво
Източник: ИАОС
В периода 1990 – 2016 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на ФПЧ2.5.
Емисиите на SO2 намаляват с 90% за 2016 г. в сравнение с базовата 1990 г., което основно се дължи на намалението на емисиите от ТЕЦ.
Емисиите на NOx намаляват с 56% за периода 1990-2016 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от топлоелектрическите централи и в по-малка степен от автомобилния транспорт.
След резкия спад на емисиите на NMVOC през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2016 г. В сравнение с базовата 1990 година емисиите намаляват с 85%, което се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство.
За периода 1990-2016 г. емисиите на NH3 намаляват с 58% – от 121.12 до 50.3 kt. Причината е в намаляване на употребата на торове.
Увеличението на емисиите на ФПЧ2.5 в периода от 1990 г. до 2016 г. от 24.16 kt до 31.85 kt
се дължи основно на нарастването на емисиите от изгарянето на горива в битовия сектор.
Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[2]
Източник: ЕАОС
Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2016 г. |
Ключов въпрос Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2016 г.? |
Ключови послания
През 2016 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации, намаляват с 39 хил. тона в сравнение 2015 г. - от 96.6 kt до 57.6 kt.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за 2016 г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по EMEP/CORINAIR Emission Inventory Guidebook и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 11 групи източници на емисии и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.
Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.
Оценка на индикатора за 2016 година
Групи източници на емисии |
SОx * (x 1000 t/y) |
NOx** (x 1000 t/y) |
NMVOC (x 1000 t/y) |
NH3 (x 1000 t/y) |
CO (x1000 t/y) |
Hg t/y |
Cd t/y |
Pb t/y |
РАН t/y |
DIOX g/y |
ФПЧ10 (x 1000 t/y) |
ФПЧ2,5 (x 1000 t/y) |
№1 ТЕЦ (вкл. Рафинерии) |
57,67 |
27,91 |
0,07 |
0,00 |
1,61 |
0,14 |
0,06 |
0,82 |
0,00 |
0,00 |
1,17 |
0,34 |
№2 Отопление на битови и обществени сгради (битово горене) |
6,69 |
4,28 |
22,13 |
2,22 |
156,18 |
0,05 |
0,43 |
1,68 |
16,40 |
30,44 |
26,69 |
26,02 |
№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия) |
7,70 |
5,91 |
0,18 |
0,00 |
2,16 |
0,52 |
1,05 |
61,56 |
0,01 |
0,00 |
0,89 |
0,09 |
№4 Негоривни производствени процеси |
30,54 |
30,14 |
10,70 |
3,28 |
15,42 |
0,03 |
0,11 |
1,43 |
0,26 |
1,65 |
7,25 |
1,23 |
№5 Добив и преработка на изкопаеми горива |
0,52 |
0,37 |
9,04 |
0,00 |
0,08 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
1,21 |
0,19 |
№6 Използване на разтворители |
0,00 |
0,00 |
14,80 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
№7 Пътен транспорт |
0,04 |
42,45 |
11,03 |
0,90 |
66,28 |
0,01 |
0,04 |
1,12 |
0,21 |
1,67 |
3,27 |
2,70 |
№8 Друг транспорт |
1,76 |
13,94 |
0,76 |
0,00 |
2,85 |
0,00 |
0,00 |
0,01 |
0,01 |
0,02 |
0,48 |
0,48 |
№9 Третиране и депониране на отпадъци |
0,00 |
0,01 |
2,95 |
1,60 |
0,15 |
0,05 |
0,01 |
0,04 |
0,00 |
6,67 |
0,39 |
0,39 |
№10 Селско стопанство |
0,00 |
0,23 |
11,98 |
42,28 |
0,02 |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
0,15 |
0,19 |
6,44 |
0,43 |
№11 Природни източници |
0.00 |
0.58 |
188,89 |
0.00 |
26,38 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
Общо |
104,92 |
125,84 |
272,54 |
50,29 |
271,15 |
0,81 |
1,69 |
66,67 |
17,04 |
40,64 |
47,79 |
31,86 |
Източник: НСИ и ИАОС
- Топлоелектрическите централи (вкл. Рафинерии) са най-големият източник на серен диоксид – 55% от общото емитирано в страната количество. През 2016 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 38.6 хил. тона в сравнение 2015 г. - от 94,3хил. тона до 55.7 хил. тона;
- Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт (34%), негоривни производствени процеси (24%) и топлоелектрическите централи (вкл. Рафинерии) (22%);
- Селското стопанство емитира 84% от общото количество амоняк. Друг основен източник са индустриалните процеси - 7% (емисии от химическа промишленост и производство и употреба на калцинирана сода);
- Основен източник на NMVOC е природата - 69% от общото емитирано количество за страната. Делът на селското стопанство е 4%, а на битово горене 8%;
- Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, с 56% емисии от общото количество ФПЧ10 и 82% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата.