Климат

Характеристики на валежите и температурата

Ключово послание

За България, със средна годишна температура 12.3^oС, 2017 г. e сред 15-те най-топлите години за периода 1988-2017 г.

През 2017 г. аномалията на средната годишна температура на въздуха за районите с надморска височина (н.в.) до 800 m варира от +0.5 °C до +1.8 °C, но само в три области надвишава +1.5 °C.

Дефиниция на индикатора

По препоръка на Световната Метеорологична Организация за описание на съвременния климат се използват средните за периода 1961-1990 г. показатели. Поради това месечните и годишни температури и валежи са сравнявани с този период и сe отнасят само за равнинната част на страната.

Рекордно високите температури през последните десетилетия, топенето на ледниците, по-влажният въздух и още седем ключови индикатора показват, че глобалното затопляне на климата е неоспорим факт. Десетте ключови индикатора, показващи глобалното затопляне на климата, са: 

Относителното движение на всеки от тези показатели – повишаване при първите седем и спад при последните три от тях – доказва, че несъмнено планетата ни търпи затопляне през последния половин век, както и че всяко десетилетие на Земята от 1980 г. насам е по-горещо от предходното.

Оценка на индикаторите

 Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен - услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика.

В периода 1988-2017 г. средната годишна температура на въздуха за ниската част от страната (за районите с н.в. до 800 m) е нараснала средно с 0.85 °С спрямо нормата за референтния климатичен период 1961-1990 г., като се изменя в границите от 10.6 °С до 13.0°С (Фиг.1). Запазва се нарастващата тенденция на колебанията на средната годишна температура на въздуха, а температурните аномалии за всички години след 2007 г. (с изключение на 2011г.) са над +1°С.

Източник: НИМХ

 

През 2017 г. аномалията на средната годишна температура на въздуха по административни области варира от +0.5 °C до +1.8 °C (за районите с н.в. до 800 m), но само в три области надвишава +1.5 °C (Фиг. 2). Най-топъл, с най-големи положителни отклонения на средномесечната температура на въздуха от нормата, е март – от +1.8 °C до +5.6 °C. Най-студеният месец е януари, с температурни аномалии от -3.7 °C до -6.1 °C. Измерените минимални температури в някои райони на Западна България (-26 °C в Кюстендил, -27 °C в Перник) по време на студената вълна, обхванала почти цялата страна в периода 06.01-13.01.2017 г., са близки до възможните абсолютни минимални стойности с период на повторение веднъж на 50 години.

Фиг. 2. Отклонения на средната годишна температура на въздуха (в ^оС)

през 2017 г. спрямо климатичните норми 1961-1990 г.

Източник: НИМХ

Колебания в средната стойност на годишните валежи, максималните денонощни валежи, снежната покривка

Средногодишната сума на валежите през 2017 г. (за районите с н.в. до 800 m) е 705 mm (Фиг. 3). Средно за страната годишният валеж е около нормата за периода 1961-1990 г., с изключение на някои райони в Южна и Източна България (150-160% от нормата).

Фиг. 3. Колебания на средногодишната сума на валежа (в mm)

през периода 1988-2017 г.

Източник: НИМХ

 

През 2017 г. повече валежи са паднали в Северна България (средно 121% от нормата, с максимум в Силистра – 162%), а най-малко е количеството на валежите в областите Кюстендил и Пазарджик (около 90% от нормата, с минимум във Велинград – 60%) – Фиг. 4. Най-дъждовният месец е октомври, с валежи средно 2.5-3 пъти повече от месечната норма (до 687% в Карнобат). Най-сух е август – средно 56% от нормата за ниската част от страната.

 

Фиг. 4. Отклонения на годишния валеж в % през 2017 г.

спрямо климатичните норми 1961-1990 г.

Източник: НИМХ

 

На 27.09.2017 г. в с. Граматиково, обл. Бургас е измерен най-големият 24-часов валеж за годината (Фиг. 5) – 198 mm (374% от месечната норма). С най-голямо превишаване на месечната норма е отчетеният на 25.10.2017 г. валеж в Карнобат (178.1 mm/24 h или 457% от месечната норма). Като цяло в периода 1988-2017 г. се наблюдава нарастваща тенденция в колебанията на максималния 24-часов валеж в районите с надморска височина до 800 m.

Фиг. 5. Колебания на максималния 24-часов валеж (mm)

през периода 1988-2017 г.

Източник: НИМХ

Сняг

В периода 1988-2017 г. не се наблюдава отчетлива тенденция в колебанията на средната максимална височина на снежната покривка в районите с надморска височина 800-1800 m (Фиг.6). Стойността на този показател за 2017 г. е 52 cm – над средното за периода 1988-2017 г.

Фиг. 6. Колебания на средната максимална височина на снежната покривка (cm) за районите

с надморска височина 800 - 1800 m през периода 1988 - 2017 г.

Източник: НИМХ

Климатични явления

През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления в България. Особено след средата на 90-те години на 20 век, серия от бедствени ситуации, свързани главно с развитието на мощни конвективни бури, предизвикаха сериозни материални щети и човешки жертви, в редица райони на България. Опасни метеорологични явления от конвективен произход (интензивни и обилни валежи, гръмотевични бури, градушки, често съпроводени с пориви на силен до бурен вятър) са причина за огромни щети върху селскостопанска продукция, инфраструктура, жилищни и обществени сгради, като причиниха и човешки жертви в много области на страната.

Климатични сценарии за България

Представените климатични сценарии за България са разработени в НИМХ-БАН в рамките на проекта CECILIA. Проведени са симулации на регионалния климат за бъдещето, за два интервала – “близко бъдеще” (2021-2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071-2100 г.), като резултатите за тенденциите (т.е. изменението спрямо сегашния референтен климатичен период 1961-1990 г.) за средната годишна температурата на въздуха и средната годишна валежна сума.

Открояват следните особености:

• По      отношение на температурата практически над цялата страна се наблюдават      положителни тенденции, т.е. очаква се увеличение на средногодишната      температура, като това увеличение е сравнително еднородно и с около 1.5-2^oС      за близкото и между 2.5 и 3.5^oС за далечното бъдеще;
• Пространственото      разпределение на тенденцията на годишната валежна сума е по-неравномерно      спрямо това на температурата. В Източна България се очаква отрицателна      тенденция, като и в двата периода изменението е средно между 5 и 10 mm (в      отделни райони до 15-20 mm). Най-видимата разлика между двата периода е,      че районите с отрицателна тенденция през втория период са с по-голяма площ      спрямо първия и обхващат и части на Западна България.

 

Трябва да се отчита, че получените резултати са продукт на числена симулация и се основават на определен физико-математически модел на атмосферата и затова могат да се различават от други, използващи различни подходи. В частност, те зависят от конкретен емисионен сценарий на парникови газове и аерозоли, който има прогнозен характер

Фиг. 7. Тенденция на средногодишната температура за периода 2021 - 2050 г.

(отклонения в ^oС от нормата 1961 - 1990 г. )

Фиг. 8. Тенденция на средногодишната температура за периода 2071 - 2100 г.

(отклонения в ^oС от нормата 1961 - 1990 г.)

Фиг. 9. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2021 - 2050 г.

(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)

Фиг. 10. Тенденция на средногодишната валежна сума за периода 2071 - 2100 г.

(отклонения в mm от нормата 1961 - 1990 г.)