Здравословно състояние на горите в България

Ключови послания

 Отлагане на атмосферни замърсители - и през 2017 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания (КН) за киселинност, сяра и азот. Отчетените през последните години по-високи стойности, са признак за подобряване качеството на атмосферния въздух и намаляване на отложените с валежите количества сяра и азот, което означава че екосистемите са в състояние да поемат по-големи натоварвания и да поддържат устойчиво състояние.

 Обезлистване - преобладават оценените като здрави и слабо увредени (класове „0“ и „1“ на обезлистване), които през 2017 г. са 72.3% от всички наблюдавани дървета. В сравнение с резултатите от обследването през 2016 г. делът на здравите се е увеличил с 2.3%, а с 1.5% са намалели силно засегнатите и мъртвите/изсъхналите дървета.

 Увреждания от абиотични, биотични и антропогенни фактори – през 2017 г. делът на наблюдаваните пробни дървета, оценени като здрави (върху които не са открити повреди) се запазва - 40% от всички обследвани дървета. Незначително е увеличен общият брой на всички регистрирани повреди.

 Горски пожари - сравнението със стойностите на средногодишните показатели, съответно 9 158 ha опожарени горски площи и брой от 568 пожара в периода 2007 - 2016 г., показва че с регистрирани 4 569 ha засегнати територии и 513 пожара, 2017 е година със сравнително по-ниски стойности. 

ОТЛАГАНЕ НА АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.1– Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите, съответстващ на SEBI 009 от европейските индикатори за биологично разнообразие) 

Критичните натоварвания се дефинират от стойностите, на отлаганията на замърсители от атмосферния въздух и валежите, в конкретна териториална единица с определени екологични условия, под които екосистемите запазват устойчивото си развитие и не настъпват увреждания или промени в структурата им. За изчисляване на критичните натоварвания (максимално допустимите нива на отлагане, при които не настъпват увреждания в екосистемите и не се нарушава устойчивото им развитие) се използват данни за количеството и химичния състав на атмосферните отлагания, количеството на валежите, температурата на въздуха, химичния състав на повърхностните води и почвите, и др. Самото изчисление се основава на уравнението за баланса на масите, според което масата на входящите в екосистемата елементи е равна на еквивалентната маса на изходящите елементи.

Оценка на индикатора

Оценката е направена на базата на проучвания,  проведени през 2017 г. в пробните площи (ПП) от ниво ІІ на МКП Гори[2]  и Методиката на Координационен център по ефектите (CCE). Като цяло, 2017 г. може да се определи като по-влажна за районите и на трите постоянни пробни площи. Регистрираните обаче, малко количество валежи и високи температури през отделни дни на летните месеци (юли и август), е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху състоянието на дървесните видове.  Най-силно това въздействие се очаква да бъде в буковото насаждение на ПП Витиня, където през същия период е отчетена и ниска атмосферна влажност.  След обилните количества валежи през 2014 г. и сравнително по-сухите 2015 и 2016 г., регистрираните количества през 2017 г. отново са по-високи. През 2017 г. количеството на постъпилите валежи на открито в ПП Витиня е 823.7 mm, около 20% повече в сравнение с 2016 г., в ПП Юндола те са 657 mm, а в ПП Старо Оряхово – 299 mm (с 15% по-малко).

Плавното покачване на стойностите на средната годишна температура на въздуха, отчетено през последните 5 години е прекъснато през 2017 г. Съчетанието на ниските температури на въздуха с  високата атмосферна влажност  в районите на ПП Витиня и ПП Юндола през зимните месеци, е предпоставка за образуване на слани и обледеняване на клоните на дърветата, които водят до увреждания и влошават състоянието на екосистемата. 

Витиня	Старо Оряхово	Юндола

Източник: ИАОС

Витиня

За периода 2013-2016 г. общата киселинност на валежите на открито постепенно намалява (фиг. 1), но през 2017 г. средното рН на валежите отново е в киселия диапазон.  Стойностите на киселите и базичните йони варират, като в повечето случаи, без определена тенденция.

Годишното отлагане на сяра на открито e 6.41 kg/ha/yr, което е с около 76 % повече от  постъпилото количество през 2016 г.(фиг.3). Под короните на бука отлагането ѝ  е по-малко с около 13% от това на открито. Количеството на отлаганата сулфатната сяра, чрез смесените отлагания на открито, през топлия  и студения период на годината, е почти еднакво. През лятото голяма част от сярата постъпва чрез сухите отлагания. Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито (фиг. 2) е 8.4 kg/ha/yr - леко повишено спрямо 2016 г. Разликата в отлагането на общ азот на открито и под бука е малка, с 0.43 kg/ha/yr повече под склопа.  В сравнение с предходната година, се отчита увеличаване и на отлаганията на хлориди. От базичните йони, отлаганията на натрий и магнезий са по-високи, а от тежките метали тези на цинк. През 2017 г., чрез стъбления отток е отчетено леко увеличение на отлаганията на азот и натрий и по-значително на цинк.

Старо Оряхово

Киселинността на смесените отлагания на открито варира от 4.7 до 6.2 при отделните проби през 2017 г. Средно годишното рН на отлаганията е съответно  5.1 и както през

2016 г., отново е в киселия диапазон за валежите, за разлика от първите три години на периода (2013 – 2017 г.). Отлаганията под склопа остават извън границата за кисели валежи, средно 5.7 рН единици (фиг. 1). 

Концентрацията на сулфатна сяра в смесените отлагания на открито (фиг. 3) варира в  сравнително тесен диапазон – от 0.6 mg/dm³ до 1.1 mg/dm³ и е по-висока от  предходната година, но поради по-малките количества валежи в района се констатира, че отложената сяра през 2017 г. не се различава съществено от тази през 2016 г. Под склопа отлагането е с около 10 % по-малко. Постъпващият общ азот със смесените отлагания на отрито (фиг. 2) през 2017 г. е 2.81 kg/ha/yr, което е с малко повече (около 16%) от това през 2016 г. Не се наблюдава определена тенденция през годините. В сравнение с 2016 г. в района са отчетени по-големи  количества на отлаганията от азот – амониев и нитратен, хлор, сулфатна сяра, фосфати, от базичните йони – калий, а от тежките метали - мед и алуминий.  

Юндола

Киселинността на пробите от смесените отлагания на открито през отделните периоди варира в сравнително тесни граници, от 5.0 до 6.4 рН единици. Средното рН на смесените отлагания на открито е 5.6 и разликата в сравнение с 2016 г. е незначителна. Киселинността на смесените отлагания  под склопа е малко по-висока, в сравнение с тази на открито, но разликата е малка – 0.25 рН единици (фиг. 1).  През 2017 г. киселинността се увеличава в сравнение с 2016 г.

За периода 2013 - 2017 г. количеството на общ азот в различните видове отлагания варира без ясна тенденция във времето (фиг. 2). Най-голяма стойност е отчетена в мокрите отлагания през 2013 г. (11.3 kg/ha/yr).  С малки колебания за разглеждания период отлагането на общ азот със смесените отлагания на открито намалява, докато под склопа на насаждението се увеличава. В отлаганията на сулфатна сяра през годините се наблюдава значително вариране (фиг. 3), без ясно изразена тенденция във времето. Най-високи стойности в смесените отлагания на открито са установени през 2014 г. – 4.81 kg/ha/yr, а най-ниски през 2016 г. – 1.91 kg/ha/yr. По-значителни са серните отлагания под склопа на насаждението, което е показател за положителен сулфатен обмен. Най-високи са стойностите през 2017 г., когато с валежите под склопа на насаждението постъпилата сяра е 9.13 kg/ha/yr. През 2017 г. в района на ПП Юндола се установява  увеличаване на  отлагането  на някои от йоните с кисели функции - сулфати, нитрати, нитрити и хлор, на някои  от базичните йони - магнезий и натрий, както и на тежките метали цинк и алуминий, в сравнение с отлаганията през 2016 г. 

В периода 2013 – 2017 г. не са наблюдавани превишения на максимално допустимите натоварвания за обща киселинност и в трите пробни площи. Стойностите остават относително високи за периода, като показват добра неутрализираща способност на горските почви, спрямо отлаганията на вкисляващи замърсители с атмосферен произход.

Може де се каже, че почвите и в трите ПП са в устойчиво състояние и могат да поемат по-големи количества кисели отлагания. 

За периода от 2013 до 2017 г. и в трите ПП не са установени превишения на критичните натоварвания за сяра и азот (фиг.2 и 3), като и в трите ПП е установена тенденция за по-висока толерантност спрямо азота, в сравнение със сярата. При съпоставянето на максималните критични натоварвания за сяра с тези за азот се установява, че изследваните рецептори понасят по-високи отлагания на азот, отколкото на сяра, т.е. насажденията и в трите ПП са по-толерантни към азотните, отколкото към серните отлагания.

Фиг. 2. Отлаганията на азот на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Витиня	Старо Оряхово	Юндола

Източник: ИАОС

Фиг. 3. Отлаганията на сяра на открито и под склопа на насажденията, eq/ha/yr

Витиня	Старо Оряхово	Юндола

Източник: ИАОС

Резултатите са в съответствие с общоевропейската  тенденция за намаляване на серните емисии във въздуха, а оттам и на отлаганията в горските екосистеми. Благоприятен факт е отсъствието на превишения на критичните натоварвания за азот, поради високата киселинност на почвите в стационарите „Витиня“ и „Юндола“.  

Получените резултати могат да бъдат отнесени за територии не по-големи от 4 km радиус около наблюдаваните ПП.

ОБЕЗЛИСТВАНЕ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.3 – Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите)

Нивото на обезлистване (загубата на листна маса) е показател за степента на увреждане на горите и нарушение на здравословния им статус. Обезлистването е индикатор за влошаване на здравето и жизнеността на дървото. Този показател реагира на различни фактори, включително промяна в климатичните условия, екстремни метеорологични явления, атмосферни отлагания, насекомни и гъбни нападения. Оценката на обезлистването представлява ценна система за ранно предупреждение за отговора на горските екосистеми на различните промени и стрес фактори. Съгласно възприетата международна скала за оценка[3], наблюдаваните дървета се класифицират в пет степени: 0 - здрави или без увреждания (обезлистване от 0 до 10%), 1 - слабо увредени (обезлистване от 11 до 25%), 2 - средно увредени (обезлистване от 26 до 60%), 3 - силно увредени (обезлистване от 61 до 99%) и 4 - мъртви (100% обезлистване).

През 2017 г. обследванията върху промяната в степента на обезлистване и оцветяване на короните, повредите от биотични, абиотични и други стресови фактори, са проведени при 5560 дървета в 160 постоянни пробни площи от мрежата на Програмата за Мониторинг на горски екосистеми – ниво I (широкомащабен горски мониторинг). Оценките са извършени на ниво пробно дърво и включват четири иглолистни: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra Arn.), обикновен смърч (Picea abies L.) и обикновена ела (Abies alba Mill.) и осем широколистни дървесни вида: обикновен бук (Fagus sylvatica L.), цер (Quercus cerris L.), благун (Quercus frainetto Ten.), зимен дъб (Quercus petraea Liebl.), червен (американски) дъб (Quercus rubra L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), едролистна липа (Tilia platyphillos Scop.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.). Общият брой на наблюдаваните иглолистни пробни дървета е 2334 (42%), а на широколистните – 3226 (58%). По показателя „обезлистване“, наблюдаваните иглолистни и широколистни пробни дървета запазват състоянието си спрямо 2016 г.,  като леко се повишава делът на здравите и слабо обезлистените, 72.3% от всички дървета (фиг. 4). Наблюдава се намаляване на процента на съхнещите и мъртви/изсъхнали дървета от 3 и 4 степени – 5.0% през 2017 г. спрямо 6.5% през 2016 г.

Фиг. 4. Времева серия 1998-2017 г., обезлистване при всички дървесни видове, %

Източник: ИАОС

В по-добро състояние са наблюдаваните широколистни дървесни видове, които подобряват състоянието си в сравнение с предходната година. През 2017 г., делът на  оценените като здрави или слабо обезлистени е 79.5% (фиг. 5), докато при иглолистните  той е 63.0%,  което е с близо 3% повече в сравнение с 2016 г. (фиг. 6). 

От широколистните дървесни видове до 60 години, в много добро състояние са насажденията от червен дъб, обикновен бук и благун, при които над 80% от наблюдаваните дървета са в 0+1 степени на обезлистване. Малък е процентът и на силно обезлистените и мъртви дървета (3+4 степени).

От тези над 60 години, в най-добро състояние са насажденията от обикновен бук, цер и зимен дъб, при които повече от 83% са здрави или слабо обезлистени. С най-висок процент на силно обезлистени и мъртви/изсъхнали дървета (3+4 степени) са насажденията от обикновен габър -  6.3%.

Подобряване на състоянието след 2015 г. има при обикновения бук, цера и благуна, където над 80% от дърветата са оценени като здрави или слабо обезлистени. Подчертана тенденция към влошаване се наблюдава в габъровите насаждения, което оказва влияние върху общата оценка на широколистните гори.

Фиг.5. Динамика на обезлистване при иглолистни видове, %

Източник: ИАОС

От наблюдаваните  иглолистни дървесни видове до 60 години (насаждения от бял и черен бор), по-добро състояние имат тези от черен бор, при които липсват дървета оценени в степен 4 (мъртви/изсъхнали), докато в тези от бял бор  техният дял е 7.0% . 

В тези над 60 години, най-добро е състоянието на обикновения смърч, където здравите или  слабо обезлистените са 91.3% от наблюдаваните дървета и само 1.6% са силно обезлистени или мъртви/изсъхнали. В много добро състояние са насажденията от обикновена ела, където  90.9% от наблюдаваните дървета са оценени като здрави или слабо обезлистени, а 4.3% са силно обезлистени или мъртви/изсъхнали. 

В най-лошо състояние продължават да са  насажденията от бял бор, където само 49.2% са здравите и слабо обезлистени дървета. Лошото им състояние основно се дължи на повреди от биотичен характер - върховият корояд (Ips acuminatus) и кореновата гъба (Heterobasidion annosum), които нанасят големи поражения на насаждения в наблюдаваните пробни площи.

Фиг.6. Динамика на обезлистване при широколистни видове, %

Източник: ИАОС

Оценката за последните пет години показва, че в пробните площи от иглолистни видове, наблюдаваното увеличаване през 2015 г. на  мъртвите/изсъхнали дърветата от 4-та степен е прекъснато през 2017 г., когато се отчита леко намаление на дела им. Запазват се процентите на здравите, слабо и средно засегнатите от обезлистване. При широколистните дървесни видове се наблюдава процес на подобряване след 2015 година. Оценката на данните по дървесни видове, показва следното:

Бял бор (Pinus sylvestris) – наблюдава се влошаване на състоянието след 2014 г. независимо, че броят на здравите и слабо засегнати от обезлистване дървета се запазва.

Черен бор (Pinus nigra) - запазва се състоянието от 2016 г., като се отчита леко намаление на дела на здравите и слабо обезлистени дървета.

Обикновен смърч (Picea abies) – състоянието се подобрява спрямо  2016 г. През 2017 г. е отчетено увеличаване на здравите и слабо засегнати от обезлистване дърветата и намаляване на тези от 4-та степен на обезлистване (мъртви/изсъхнали).  

Обикновена ела (Abies alba) – запазва се много-доброто състояние на наблюдаваните дървета за целия период.

 УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Горите и другите площи от горските територии, в които са установени увреждания, класифицирани по основните увреждащи фактори (абиотични, биотични и човешка дейност) и по вид на горите. 

Оценка на индикатора[5]

Екологичният мониторинг, проведен в мрежата за широкомащабен мониторинг на горски екосистеми (ниво I) през 2017 г. показа, че при 40% от наблюдаваните пробни дървета не са установени увреждания. Делът на здравите сe запазва същият, сравнен с предходната година. Общото здравословно състояние се оценява като добро.

Анализът на данните за повреди  по основните дървесни видове показва, че най-голям дял имат тези, причинени от насекомни вредители и гъбни патогени – 67% от всички повреди (фиг. 7).

Видовият състав на установените патогени и насекомни вредители в наблюдаваните насаждения остава относително постоянен в преобладаващата част от постоянните пробните площи (ППП). Фитопатологичните и ентомологични обследвания, извършени в ППП, показват че от установените биотични фактори, върховият корояд (Ips acuminatus) нанася големи поражения на иглолистните насаждения, както в наблюдаваните пробни площи, така също и в насаждения извън тях, като образува „короядни петна“. В насажденията от бял бор (Pinus sylvestris) се развива кореновата гъба (Heterobasidion annosum). В насажденията от черен бор (Pinus nigra), опасност представляват и фитопатогените Diplodia sapinea (сн. 1) и Dothistroma pini. D. sapinea се смята за изключително опасен инвазивен патоген и има широко разпространение в умерените гори, особено в създадени култури от един дървесен вид, разположени на места, характеризиращи се с висока влажност през вегетационния период и ниски температури през лятото. В България за първи път патогенът е констатиран през 1989 г., като през последните години той се е разпространил върху големи площи с чувствителни гостоприемници в страната (зрели дървета в гъсти насаждения), предимно на територията на Южна България (Добрева и др., 2016)[6]. Основната причина за масовото разпространение в тези райони е наличие на неблагоприятни абиотични и биотични въздействия: продължителен период на засушаване през вегетационните сезони на 2012-2013 г., повреди от мокър сняг, градушка и вятър, силно намножаване на корояди, които са смятани за основни преносители на заболяването и др[7]. 

В насажденията от обикновен бук (Fagus sylvatica) съществува опасност от проникване на патогени и развитие на заболяване върху стари повреди от снеголоми и ледоломи. От биотичните фактори са установени некрози, причинени от Nectria spp. и по-рядко от Ascodichaena rugosa. Регистрирани са нападения от Orchestes fagi, Mikiola fagi и Hartigiola annulipes.

В  дъбовите насаждения  (Quercus cerris, Q. frainetto, Q. petraea и Q. rubra) са установени в ниска степен повреди от листозавивачки и педомерки (Geometridae и Tortricidae). Сериозни последици за дъбовите насаждения от Quercus frainetto и Quercus рetraea е заразяване на дърветата с трахеомикозно заболяване с причинител Ceratocystis roboris. Хипоксилоновият рак (Hypoxylon  mediterraneum) е открит в голяма част от издънковите церови насаждения. 

Негативно въздействие върху насажденията оказват и абиотичните фактори, делът на които през 2017 г. се е увеличил повече от 2 пъти (17% от всички регистрирани повреди). Пораженията от мокър сняг и силен вятър имат локален характер, което е свързано с конкретните условия на месторастенията, видовия състав и възрастта на дървостоя. 

И през тази година продължава незаконното изсичане, като най-силно засегната е ППП в района на гр. Разлог, където 35% от дърветата са отсечени, а 15% са силно повредени в резултат на поваляне от изведената незаконна сеч (сн. 2).

Фиг.7.  Увреждащи фактори в горите през периода 2008 – 2017 г., %

Източник: ИАОС 

На база данните от информационната система[8]  към Изпълнителната агенция по горите, за резултатите от лесопатологичния мониторинг и обследванията за нападения от вредители, болести и други повреди през 2017 г., и необходимите лесозащитни мероприятия за 2018 г., е направена оценка на главните заплахи за основните дървесни видове в България и са посочени основните абиотични и биотични фактори за влошаването на състоянието и съхненето на насажденията, което рязко нараства през последните години.

Върху здравословното състояние на иглолистните гори най-голямо влияние са оказали насекомните вредители с 32 205.5 ha засегнати площи, от които 10 709.4 ha силно засегнати. Най-сериозният проблем са нападенията от стъблените вредители (корояди). Повече от половината са засегнатите от тях площи – 17 404.9 ha, от които 7 221.7 ha силно засегнати. Отчетена е висока активност на различни нива за решаване на този проблем през последната година. Висок ефект за намаляване размера на увредените гори би могъл да се постигне с приоритетното пренасочване на добива на дървесина за усвояване на тези насаждения.

От иглогризещите насекомни видове, боровата процесионка продължава да бъде най-значимия вредител, като запазва едно сравнително високо ниво на засегнати площи. В Южна България, без източните ѝ части са нападнати 11 984.8 ha, т.е. в сравнение с предходната 2016 г. има намаление с 7 991.1 ha. Двойно е намалението и на относителния дял на горите предвидени за авиоборба - от  20.9 % през 2017 г. за 2018 г. са предвидени 9 %. Тревожното при този вредител, който същевременно е и опасен алерген за хората и животните, е постоянното и продължаващо разширяване на неговия ареал. След 1999 г. границите на разпространението му са се преместили от Калоферските възвишения  до района на гр. Мъглиж.

При широколистните гори здравословното състояние е значително по-добро. В сравнение с данните за 2016 г., площта на засегнатите от насекомни вредители горски територии е нарастнала с 5%. Засегнатата площ е 7 833.7 ha, от които 1 433.3 ha силно засегнати и 6 400.4 ha слабо засегнати територии. Значителни са били нападенията от комлекса листогризещи насекоми педомерки и листоврътки. Зесегнатите от тези вредители площи възлизат на 3 617.9 ha. От гъботворка през 2017 г. слабо са засегнати 1 003.9 ha, като не са отчетени площи в силна степен на увреждане. Основната причина е продължаващото лимитиращо въздействие върху гъсениците на вредителя на успешно интродуцираната в широколистните ни гори ентомопатогенна гъба Entomophaga maimaiga. 

Констатирани са сериозни повреди и от абиотичен характер (ветровали, ветроломи, снеговали, снеголоми и др.). Засегнатите територии са 27 003.6 ha, като в сравнение с предходната година са намалели с 26.0%. Изисква се създаване на организация, която да сведе до минимум оставането на повалената дървесинна на терена в иглолистните гори, в противен случай е възможен каламитет на развитие на корояди.

 

УВРЕЖДАНЕ НА ГОРИТЕ ОТ ГОРСКИ ПОЖАРИ 

Дефиниция на индикатора

(индикатор 2.4 - Пан-Европейски количествени индикатори за устойчиво управление на горите) 

Брой и засегната площ от горски пожари в годишен аспект

Оценка на индикатора[9]

Горските пожари са неконтролируеми пожари, които нанасят много сериозни щети,  а последствията от тях са многостранни - екологични, икономически и социални. В екологичен аспект те водят до обезлесяване и ерозия на почвите, промяна на водния отток, нарушаване на топлинния и воден баланс на  екосистемите, унищожаване на уникални находища на редки, защитени видове, загуба на биологично разнообразие, влошаване на санитарното състояние на горите, намаляване на поглъщателния капацитет на СО_2.

„Екстремните метеорологични условия – дълготрайните суши и горещини – усилват горските пожари и затрудняват гасенето им. През 2017 г.  в горски пожари са унищожени над 1.2 милиона хектара гори и земи в Европа,  а икономическите щети са оценени над 10 млрд. евро. Повече от 90% от всички горски пожари са предизвикани от човешка дейност. Очертава се явна тенденция към удължаване на сезоните на пожари спрямо минали години, като напоследък пожарите избухват дълго след сухите и горещи летни месеци (юли-септември).“[10]

Според годишния доклад на ИАГ, през 2017 г. На територията на страната са регистрирани 513 горски пожара, при които засегнатите горски територии възлизат на 4 569.4 ha, 989 ha от които опожарени от върхови пожари. Наблюдаваното повишаване на площта на засегнатите от опожаряване горски територири и броя на горските пожари, наблюдавани след 2014 г. се прекъсва през 2017 г., когато както броят, така и засегнатите площи са по-малко, в сравнение с 2016 г. (фиг. 8 и фиг. 9).

Площта на засегнатите иглолистни гори е 1 521.2 ha, засегнатите площи с широколистни гори са 2 195.9 ha, смесени гори са 298.2 ha, а 554.1 ha са опожарените треви и незалесени горски територии. Според средно статистическите показатели за България, публикувани от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)[11] и изчислени на база данните за периода 2007 – 2016 г. (съответно 568 пожара и 9 158 ha опожарени територии), България е под средните стойности и по двата показатели. 

От опожарените горски територии, с най-голям дял са тези държавна собственост - 70%, общинска собственост са 13%, частна собственост - 15% и 2% собственост на юридически лица. 

Преките щети от горските пожари през 2017 г. са оценени на близо 4 000 000 лева, което е подд средната стойност от около 5 000 000 лв. за последните 10 години. В тази сума не влизат разходите направени за потушаване на пожарите възникнали през отчетния период и тези, необходими за възстановяване на опожарените от върхови пожари горски територии, които ще бъдат направени в следващите 3 години от Държавните горски предприятия и останалите собственици на горски територии. 

На фиг. 8 и 9 са представени опожарените площи и броят на възникналите пожари в горските територии на България от 2007 до 2017 г. Детайлна информация за засегнатите територии и причините за възникване на горските пожари за същия период е представена в таблица 1.

Фиг.8.  Динамика на площта на опожарените горски територии, 2000 - 2017 г., ha	Фиг.9.  Динамика на броя на годишно възникналите пожари,  2000 - 2017 г., бр.

 Източник: ИАГ

Основните причини за възникване на горски пожари през 2017 г. са:

• 78% (399 броя) - причинени от човешка небрежност;
• 6% (32 броя) - умишлени;
• 3%  (14 броя) - естествени (мълнии);
• 13% (68 броя) - неизвестни. 

 

Анализирайки основните причини отново прави впечатление, че едва 3 % са пожарите, предизвикани по естествен път - мълния, докато всички останали 97 % са плод на човешко действие или бездействие. Основен фактор продължава да е небрежността от земеделските стопани, най-вече при почистване на пасища и необработваеми земеделски земи.

Табл.1. Статистика на горските пожари за периода 2007 – 2017 г.

Година	Общ брой на пожарите	Засегнати горски територии (ha)	Причини за пожарите (брой на пожарите)
			Човешка дейност	Естествени	Неизвестни
2007	1 479	42 999	1 163	18	298
2008	582	5 289	484	8	90
2009	314	2 276	231	5	76
2010	222	6 526	191	1	30
2011	635	6 883	418	7	210
2012	876	12 730	669	42	165
2013	408	3 314	334	12	62
2014	151	916	128	3	20
2015	429	4 313	335	12	82
2016	584	6 340	472	22	90
2017	513	4 569	431	14	68
Средно (2007-2016 г.)	568	9 158	445	13	110

Източник: ИАГ, информацията е публикувана в доклада на EFFIS за 2017 г. 

Мерки за защита на горите[12]

Устойчивото управление на горите е ключов фактор за поддържането на тяхното здравословно състояние и жизненост. Управлението е устойчиво тогава, когато стопанисването и ползването на горите, се прилагат по начин и в степен поддържащи тяхното биологично разнообразие, продуктивност, възобновителен капацитет, жизненост и потенциал да изпълняват сега и в бъдеще съответните екологични, икономически и социални функции на локално, национално и глобално нива и което не нанася вреди на други екосистеми[13]. 

Прилагането на систематичен подход, който включва цикъл от управленски практики, в т.ч. изготвяне на стратегии, планиране, изпълнение, мониторинг и оценка е гаранция за устойчивост. В тази посока са и целите залегнали в Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013-2020., за постигането на които е необходимо изпълнение на  формулираните приоритетни мерки.

Мерки  за защита на горите от болести и вредители:

Авиоборба - проведената авиоборба през 2017 г. в иглолистните гори е на обща площ 2 0 04.7 hа при предвидени по прогноза 2 903.6 hа. Отчетеният ефект от авиоборбата изразен в смъртност на вредителите е от 66 до 98 %. Общо за авиоборбата през годината са изразходвани 97 586 лв., при средна стойност 48.7 лв за 1 hа.

Наземна химична и биологична борба - извършена е наземна химична и биологична борба на обща площ  352.8 hа за 28 200 лв. или средно 79.9 лв. за 1 hа.

Механична борба - проведена е механична борба на площ от 217.3 hа на стойност 11 110 лв. (51.1 лв. за 1 hа) и санитарни сечи на площ от 27 716 hа.

Всички предвидени за 2017 г. лесозащитни мероприятия са преизпълнени с изключение на авиоборбата и санитарните сечи. Санитарните сечи са изпълнени на 88 % спрямо прогнозата за 2017 г. 

Мерки  за защита на горите от пожари

Оценката на риска и предприемането на адекватни мерки за пожарна безопасност е от възлово значение за борбата с горските пожари. Адекватното управление на горите и практиките за земеползване могат да намалят рисковете и да повишат устойчивостта на горите. Осен това повишаването на осведомеността и обучението на местните общности ще повиши тяхната подготвеност. 

През 2017 г. във връзка с изпълнение на Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013-2020 г. и на Стратегическия план за развитие на горския сектор в Република България 2014-2023 г. от работна група към ИАГ бе разработена и одобрена „Програма за опазване на горите от пожари“ с период на действие до 2023 година[14]. 

Във връзка с подготовката за прилагане на „горските мерки“, одобрени в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., мярка 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития”, ИАГ подпомогна активно разработването на примерна „Схема за разполагане на средства за наблюдение и откриване на пожари в горските територии на страната”[15]. 

Законодателни инициативи и усъвършенстване на нормативната база в горския сектор 

За подобряване на оперативното усвояване на изсъхналата дървесна маса от иглолистни култури и ограничаване на съхненето от биотични и абиотични фактори и осъвременяване на разпоредби, свързани с прилаганите сечи министъра на земеделието, храните и горите прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 за сечите в горите, публикувана в Държавен вестник, бр. 71 от 01.09.2017 г. 

За своевременно планиране и провеждане на лесовъдските и лесозащитни мероприятия в горските територии, изпълнителния директор на ИАГ даде указания за стопанисване на иглолистните бял и черен борови култури, публикувани на интернет страницата на ИАГ в раздел документи/стопанисване на горите.