Радиационно състояние на околната среда

 Ключови послания

 През 2017 г.  Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама-фон,  различни от естествените.

 Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух.

 При наблюдението на радиационното състояние от фоновия мониторинг за:

• Необработваеми почви, не са констатирани изменения над характерните за съответните райони стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.
• В повърхностните водни тела и седименти  в страната, не са установени замърсявания с естествени и техногенни радионуклиди.
• В районите на потенциални замърсители не е установено разширяване на засегнатите от предишната дейност терени.

 

Дефиниция на индикатора 

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Измерваната величина е мощност на амбиентната еквивалентна доза, H*(10) на гама-лъчението и е специфична за всеки пункт, област, регион.

Данните за мощността на дозата на гама-лъчението за страната се получават в реално време от 26 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Оценка на индикатора 

Дефиниция на индикатора

Изследванията на атмосферната радиоактивност се базират на вземане на аерозолни проби с обем въздух от 500 до 3000 m³ върху аерозолни стъкловлакнести филтри, чрез стационарни станции с последващ гама-спектрометричен анализ с нискофонови гама спектрометрични системи, за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. Пробонабирането се извършва два пъти месечно: в София (3000 m³ обем въздух), Враца, Монтана, Варна, Бургас (1600 m³ обем въздух), едномесечно в Бухово, Яна (  600 m³-700 m³) и Свищов (3000 m³ обем въздух). Годишно в три пункта разположени в области Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка и в три пункта  разположени в област Стара Загора се пробонабират аерозолни филтри с обем от (2000 m³-10000 m³) с преносими пробовземни устройства.  

Оценка на индикатора 

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен от ИАОС през 2017 г.

През периода не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от посочените  по-горе пунктове не се отличават от характерните им стойности регистрирани в  предходни години. Резултатите, от анализираните аерозолни филтри за 2017 година показват концентрации на техногенен Cs-137 под минимално детектируемата активност ( МДА), която в зависимост от пробонабрания обем въздух е в диапазона от 0,006 до 0,015 mBq/m³. Стойностите на изотопа Be-7 варират от 0,43 до 7,50 mBq/m³, които се дължат на сезонната му зависимост и итензивността на космическото лъчение. Измерените специфични активности на естествения радионуклид  Ρƅ-210 са от 0,13 до 3,0 mBq/m³.

Анализите на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух показват, че стойностите им са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението, съгласно Наредба за основни норми за радиационна защита/20.02.2018 г., Таблица 4 (Граници на годишно постъпване на радионуклиди в организма на лица от населението чрез вдишване на аерозоли, разтворими или химически активни газове и пари и граница на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух). Допустимите нива са: Pb-210 (22 mBq/m³), Be-7(1,9.10⁶mBq/m³) и Cs-137 (3,2.10³ mBq/m³).

За периода 29.09 - 04.10.2017 г.  вследствие на неустановен трансграничен пренос в аереозолните проби от стационарните мониторинговите пунктове от НСМОС на МОСВ, е измерена специфична активност на техногенния радионуклид рутений-106 (¹°⁶Ru), както следва:

Измерените активности са значително по ниски от допустимата средногодишна специфична активност за  рутений-106, която е 1900 mBq/m³, съгласно Наредба за основните норми за радиационна защита.       

Измерената обща бета активност в аерозолните филтри варира от 0,7 mBq/m³ до 1,3 mBq/m³. Съгласно препоръка от ЕК от 08.06.2000 (2000/473/Euroatom) - Annex I, нивото за докладване е над 5,0 mBq/m³ за обща бета активност и над 0,3 mBq/m³ за Cs-137.

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествените изотопи: U-238, Ra-226, Th-232, K-40 и техногенни радионуклиди в необработваеми почви и седименти.

Радиационното състояние на почвите и седиментите е оценено посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от пунктове определени в мониторинговата мрежа. Разделени са на фонов радиологичен мониторинг и мониторинг на райони с потенциални замърсители. Съдържанието на естествените радионуклиди в почвите не  е нормирано, поради което степента на замърсяване се определя чрез съпоставяне със съответните фонови стойности в района. 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ- НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ

Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се осъществява посредством мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната, като пробите се вземат  от почвен слой с дълбочина 0÷20 cm и се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях. През 2017 г. от територията на страната, са анализирани 445 броя почвени проби и 55 броя седименти.

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2017 г. и са представени на фиг.4. и  фиг.5.

Фиг.4. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

 Източник: ИАОС

При анализа и оценката на получените резултати, стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой, в отделните мониторингови пунктове не превишават характерните за всеки пункт стойности.   

Специфичните активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40, Ρƅ-210   и техногенния радионуклид  Cs-137, който е вследствие от аварията в Чернобилската АЕЦ са в диапазона съответно: 11-172 Bq/ kg, 10,3-182 Bq/ kg, 13-144 Bq/ kg, 288-1278 Bq/ kg, 22-115 Bq/ kg и 0,32-119Bq/ kg (пункт Лъки). 

Не са установени отклонения в измерените стойности на радиационния гама-фон, който варира от 0,09 до 0,28µSv/h.

Измерените специфични активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40   и техногенния Cs-137 в седиментите, са в диапазона съответно: 11,0 - 215 Bq/ kg, 12 - 154 Bq/ kg, 11 - 203 Bq/ kg, 321 - 1143 Bq/ kg и 0,21 - 46,20 Bq/ kg. 

Съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав

През 2017 г е проведен мониторинг на съдържанието на техногенен Cs-137 в седименти от 8 пункта на р. Дунав. Отчетеното съдържание на Cs-137 е в диапазона от 0,63 Bq/kg от пункт гр. Белене до 10,5 Bq/kg от пункт Козлодуй, което доказва, че дейността на АЕЦ „Козлодуй” не влияе върху радиационното състояние на р. Дунав.

Сравнително най-засегнати от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. е територията в Южна България - Пловдивска, Смолянска и Пазарджишка области . Данните за специфичната активност на техногенния Cs-137 показват че,  замърсяването на почвите има петнист  характер. (фиг.5.).

През 2017 г. най-високи стойности са регистрирани съответно в областите:

Фиг. 5. Специфична активност на ¹³⁷Cs в необработваеми почви,  Bq/kg 

Източник: ИАО

При сравнение на получените резултати, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо снижаване на специфичната активност на техногенния Cs-137, което се обяснява с миграцията му  и периода на полуразпад (30,04 години).

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ -НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ:

В районите с потенциални замърсители от територията на страната са взети и анализирани 114 броя почвени проби и 37 броя седименти. В района на АЕЦ „Козлодуй“ в 2-30 km зона, опробвания почвен слой е с дебелина 0÷5 cm.

На територията на Софийска, Благоевградска и Кюстендилска области е установено влияние върху почвите и седиментите от обекти на закрити уранодобивни обекти както следва: „Бухово“, „Пробойница“, „Чора“, „Бялата вода“, „Елешница“, „Игралище”, м.„Злата“ В почвата от района на куповото извличане на обект „Игралище-1”, измерените специфични активности на естествените радионуклиди U-238 (107 Bq/kg), Ra-226 (593 Bq/kg) и Pb-210 (262Bq/kg), превишават съответно: за уран-238 два пъти, за радий-226- десет пъти и за олово-210 - четири пъти фоновите стойности характерни за почвите в района. В почвата от района на обект „Бялата вода”, измерената стойност на U-238 (380 Bq/kg), което е 5 пъти над фоновите. В почвите от района на кариера „Копитото” и бившия завод „Звезда” от обект „Елешница“, са измерени активности на U-238 (525- 505 Bq/kg), Ra-226 (496-816 Bq/kg) и Pb-210 (287-538 Bq/kg), които превишават съответно десет пъти фоновите стойности за уран, от 9 до 14 пъти за радий, от 3 до 10 пъти фоновите стойности за олово. Измереният радиационен гама-фон е от 0,25 до 0,39 µSv/h. В почвата от района на сорбционния комплекс на обект „Мелник”, измерените активности са U-238 (164 Bq/kg), Ra-226 (560 Bq/kg) и Pb-210 (348 Bq/kg), които превишават съответно с 2 пъти, 8 пъти и 5 пъти фоновите стойности характерни за района .

Установено е влияние от рудничните води и отвалите в седиментите на приемниците  на тези води от районите на  обектите: „Бухово”:  дере след пречиствателна станция „Чора”, U-238(483 Bq/kg), Ra-226 (523Bq/kg), р. Кремиковска след вливане на водите от щолна №93: U-238(500 Bq/kg), р. Янешница при с. Яна: U-238 (154 Bq/kg), Ra-226 (250 Bq/kg), обект „Бялата вода”- р. Очушница след обекта: U-238(66Bq/kg), Ra-226 (376Bq/kg),  обект „Искра”- р.Тейна след обекта: U-238 (300Bq/kg), обект мина „Злата”- р. Пръвна след обект мина „Злата”: U-238 (226Bq/kg), Ra-226 (201Bq/kg), р. Пръвна преди вливане в р.Милкьовска: U-238 (262Bq/kg), Ra-226 (156Bq/kg). В седиментите от река Златарица преди вливане в река Места и „Вълче дере“ след хвостохранилището на обект „Елешница“ специфичните активности на уран – 238  и радий-226 превишават до два пъти съответните фонови стойности на почвите от района  за пункт „Женско дере“ това превишение е за радий-226 и олово – 210.

За територията на Бургаска област в залив „Вромос”, в изследваната проба от „пясък” на плажа, специфичната активност е в интервали за  U-238 от 356 до 417 Bq/kg, Ra-226 от 267 до 445 Bq/kg, Th-232 от 20 до 21 Bq/kg, Pb-210 от 238 до 435 Bq/kg.

Гама фонът в точката на опробване е в диапазона: 0,26-0,31 µSv/h.

Съдържанията в  пробата „пресен нанос“ от пункт „Прибой“ е в диапазона:  U-238 от 254 до 339 Bq/kg,  Ra-226 от 224 до 339 Bq/kg,  Pb-210 от 196 до 258 Bq/kg.

Измерените стойности на специфичната активност в пробите от двата пункта през 2017 г. не се различават от предходните измервания за плажната ивица на залива, замърсен в периода 1954-1977 година от депониран флоатационен отпадък с повишено съдържание на естествени радионуклиди, от флоатационна фабрика „Росен“ към Бургаски медни мини и превишават фоновите стойности на „чистите“ плажове в района, докато превишението на гама-фонът е около два пъти.

На територията на Сливенска област - слабо повлияна е почвата от района на участък „Мъдрец“, където стойността на уран-238 е 226 Bq/kg, което превишава до четири пъти фоновите стойности за района. 

Мониторингът на районите с потенциални замърсители показва, че те са слабо повлияни от извършваните в минали години дейностти, за проучване и добив на уранова суровина.

Радиологична състояние на 30 km зона на АЕЦ “Козлодуй“:

През 2017 година са анализирани почвени проби от пунктовете на 2-30 km зона на АЕЦ „Козлодуй” от територията на област Монтана (10 пункта) и територията на област Враца (13 пункта). Специфичната активност на Cs-137 е в диапазона 0,56÷29,4 Bq/kg. Активностите на естествените радионуклиди е в диапазони: U-238 от 17÷48  Bq/kg, Ra-226 от 16÷46 Bq/kg, Th-232 от 16÷52 Bq/kg, Pb÷210 от 20÷72Bq/kg. Не е установено изменение на характерните за отделните пунктове стойности на естествените радионуклиди в анализираните проби.

Мониторинга на почвите в 2-30 km зона на АЕЦ „Козлодуй“ показва, че те не са повлияни от дейността на АЕЦ „Козлодуй“.

 Дефиниция на индикатора

Изследваните показатели са: обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен U и специфична активност на Ra-226 на повърхностни води.

Радиологичният мониторинг на повърхностните водни тела в страната се осъществява, чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във взетите водни проби, съгласно Наредба №H-4/14.09.2012г. за характеризиране на повърхностни води.

Оценка на индикатора

Данните за обща бета-активност на повърхностни води, получени в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг през 2017 г. са представени на фиг. 6. 

Фиг.6. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l 

Източник: ИАОС 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ - ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

През 2017 г е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на повърхностни води в 104 пункта по поречията на по-големите реки от мониторинговата мрежа на ИАОС: Янтра, Искър, Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда и други водни обекти в страната, както и в 9 пункта от р. Дунав.

За 2017 година, общата бета-активност, регистрирана за водите от р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показват стойности значително под установената норма (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) за характеризиране на повърхностни води по обща алфа активност (0,2 Bq/l ), обща бета активност ( 0,5 Bq/l ), за пунктове извън райони на потенциални замърсители.

Превишение на обща алфа активност показател, съгласно ( Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) е регистрирано в пункт р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци - 0,629 Bq/l.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиологичният мониторинг за обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологични показатели нормирани в наредби: Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти - съдържание на естествен уран ( 2 mg/ l ) и специфична активност на радий-226  ( 700 mBq/l ), Наредба № 1/11. 1999г за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране последствията от урановата промишленост в България,  съдържание на естествен уран ( 0,3 mg/l ), специфична активност на радий-226 ( 500 mBq/l).

За 2017 година е извършен мониторинг на 47 пункта от територията на страната. Изследвани са 21 проби от повърхностните и руднични води от районите на бивши уранодобивни обекти.

 Установеното  превишение на измерената специфична активност на водните проби за радий-226 от щолна 9 от обект „Елешница“ е 1177,7 mBq/l,  съдържанието на естествен уран е 2,18 mg/l, което съответно отговаря на превишения от: 2 пъти и 7 пъти (Наредба № 1/11. 1999г.)

Изследвани са проби от повърхностни води, подземни, руднични и отпадни води от районите на бивши уранодобивни обекти: „Бухово“, „Сеславци“, „Габра“, „Сугарево“, „Струма“, „Мелник“. Установени са превишения на общата алфа и бета активности и съответно съдържанието на естествен уран във водите на щолна 93 на обект „Бухово“ - 1,4 mg/l с 4,6 пъти, река Кремиковска след щолна 93 - 0,95 mg/l с 3 пъти, водите от щолна на обект „Сугарево“ съответно 9,16 mg/l с 31 пъти от нормите, съгласно (Наредба № 1/11.1.1999г), което се дължи на повишеното съдържанието на естествен уран. Съдържанието на радий-226 в трите проби е под нормите съответно: 50 Bq/l, 50 Bq/l и 50 Bq/l съгласно (Наредба №1/11.1.1999г). 

За районите на бившите уранодобивни обекти: „Бялата вода”, „Пробойница” и кариера „Сенокос” са установени превишения на общата алфа  активност във водите от щолни 3 и 4 от „Пробойница”- пет-дванадесет пъти, р. Луда река – Яновски мост и р. Очушница – четири пъти, което се дължи на повишеното съдържание на естествен уран, който не превишава допустимите стойности. 

 За районите на бившите уранодобивни обекти: „Сливен”, „Мъдрец” и  „Сборище”. установените превишения за общата алфа  активност във водите от щолна 13 на рудник „Сливен” – три пъти и в  сондажи на самоизлив 1,2 и 3 на рудник „Сборище” – от шест до дванадесет пъти. Общата бета активност и съдържанието на естествен уран, са близки или незначително превишават допустимите стойности.

Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2017 г., сравнени с  резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пускането на централата в експлоатация до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен мониторинг по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Агенцията за ядрено регулиране. Министерствата на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”. 

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” (2-30km) зона на АЕЦ „Козлодуй”. 

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на следните индикатори:

• радиационен  гама-фон;
• атмосферна  радиоактивност;
• съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в „наблюдаваната” зона;
• радиологични показатели в повърхностни води от 30-км зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;
• съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав.
  

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания през 2017г. от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 30-км зона на АЕЦ „Козлодуй”, се установява цялостния радиационен статус на околната среда в този район (фиг. 7).

Фиг. 7. Радиационно състояние на околната среда в 30- km зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2017 г.

Източник: ИАОС  

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав,  в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води - р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Системата се състои от две локални мониторингови станции, намиращи се преди и след „топлия” канал на централата. Станциите извършват непрекъснато пробовземане от реката с последващ анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди – ¹³⁷Cs  и ¹³¹I. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав да се определи категорично, дали източника източника на това замърсяване е  АЕЦ „Козлодуй”. 

През 2017 г. АСРМВ не е отчела завишени нива на техногенни  радионуклиди. Наблюдаваните среднодневни стойности за ¹³⁷Cs в двете станции (фиг. 8) са от порядъка на минималната детектируема активност (МДА) и са далеч под установената граница на средногодишната обемна активност на питейна вода за ¹³⁷Cs - 11 Bq/l (Наредба за основните норми за радиационна защита, ДВ, бр.77/2012 г.).

Източник: ИАОС 

Обобщените налични данни за всички наблюдавани компоненти на околната среда, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на района, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.