Радиационно състояние на околната среда

 Ключови послания 

  През 2019 г. Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама-фон, различни от естествените. 

 Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух.

 При наблюдението на радиационното състояние от фоновия мониторинг за:

• Необработваеми почви, не са констатирани изменения над характерните за съответните райони стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.
• В повърхностните водни тела и седименти в страната, не са установени замърсявания с естествени и техногенни радионуклиди.
• В районите на потенциални замърсители не е установено разширяване на засегнатите от предишната дейност терени.

Дефиниция на индикатора 

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Измерваната величина е мощност на амбиентната еквивалентна доза, H*(10) на гама-лъчението и е специфична за всеки пункт, област, регион.

Данните за мощността на дозата на гама-лъчението за страната се получават в реално време от 26 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Оценка на индикатора 

Дефиниция на индикатора

Изследванията на атмосферната радиоактивност се базират на вземане на аерозолни проби с обем въздух от 500 до 3000 m³ върху аерозолни стъкловлакнести филтри, чрез стационарни станции с последващ гама-спектрометричен анализ с нискофонови гама спектрометрични системи, за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди.

Пробонабирането се извършва два пъти месечно: в София (3000 m³ обем въздух), Враца, Монтана, Варна, Бургас (1600 m³ обем въздух), едномесечно в Бухово, Яна (600 m³-700 m³) и Свищов (3000 m³ обем въздух). Годишно в три пункта разположени в области Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка и в три пункта  разположени в област Стара Загора се пробонабират аерозолни филтри с обем от (2000 m³-10000 m³) с преносими пробовземни устройства. 

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен от ИАОС през 2019 г.

През периода не са регистрирани повишения на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Измерените стойности на проби от посочените по-горе пунктове не се отличават от характерните им стойности регистрирани в  предходни години.

Резултатите, от анализираните аерозолни филтри за 2019 г. показват концентрации на техногенен Cs-137 под минимално детектируемата активност (МДА), която в зависимост от пробонабрания обем въздух е в диапазона от 0,006 до 0,020 mBq/m³.

Стойностите на изотопа Be-7 варират от 0,51 до 10,5 mBq/m³, които се дължат на сезонната му зависимост и итензивността на слънчевата радиация и космическото лъчение. Измерените специфични активности на естествения радионуклид Ρƅ-210 са от <0,154 (МДА) до 3,2 mBq/m³.

Анализите на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух показват, че стойностите им са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението, съгласно Наредба за основни норми за радиационна защита/20.02.2018 г., Таблица 4 (Граници на годишно постъпване на радионуклиди в организма на лица от населението чрез вдишване на аерозоли, разтворими или химически активни газове и пари и граница на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух). Допустимите нива са: Pb-210 (22 mBq/m³), Be-7(1,9.10⁶ mBq/m³) и Cs-137 (3,2.10³ mBq/m³).

Измерената обща бета активност в аерозолните филтри варира от 0,7 mBq/m³ до 1,8 mBq/m³. Съгласно препоръка от ЕК от 08.06.2000 (2000/473/Euroatom) - Annex I, нивото за докладване е над 5,0 mBq/m³ за обща бета активност и над 0,3 mBq/m³ за Cs-137.

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествените изотопи: U-238, Ra-226, Th-232, K-40 и техногенни радионуклиди в необработваеми почви и седименти.

Радиационното състояние на почвите и седиментите е оценено посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от пунктове определени в мониторинговата мрежа.

Разделени са на фонов радиологичен мониторинг и мониторинг на райони с потенциални замърсители. Съдържанието на естествените радионуклиди в почвите не е нормирано, поради което степента на замърсяване се определя чрез съпоставяне със съответните фонови стойности в района.

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ- НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ

Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се осъществява посредством мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната, като пробите се вземат от почвен слой с дълбочина 0÷20 cm и се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях.

През 2019 г. от територията на страната, са взети и анализирани проби от 445 броя пунктове необработваеми почви и 55 броя пунктове седименти.

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2019 г. и са представени на фиг. 4 и фиг. 5.

Фиг.4. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

 Източник: ИАОС

При анализът и оценката на получените резултати, стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой, в отделните мониторингови пунктове не превишават характерните за всеки пункт стойности.

 Специфичните активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40, Ρƅ-210 и техногенния радионуклид Cs-137, който е вследствие от аварията в Чернобилската АЕЦ са в диапазона съответно: 11-343 Bq/ kg, 8-184 Bq/ kg, 8-146 Bq/ kg, 260-1364 Bq/ kg, 14-181 Bq/ kg и 0,39-215 Bq/ kg. По-високите стойности на Cs-137 са характерни главно за планински райони. 

Не са установени отклонения в измерените стойности на радиационния гама-фон, който варира от 0,08 до 0,29µSv/h. 

Данните за специфичната активност на техногенния Cs-137 показват че, замърсяването на почвите има петнист характер. (фиг.5) 

Сравнително най-засегнати от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. е територията в Южна България - Пловдивска, Смолянска и Пазарджишка области. 

През 2019 г. най-високи стойности са регистрирани съответно в областите:

• Пловдивска: Патриах Евтимово -215 Bq/kg, района на рудник „Здравец“- 241 Bq/kg, района на рудник „Джурково“ - 127 Bq/kg, района на рудник „Добралък“ – 115,7 Bq/kg.
• Смолянска: м.Четрока-198 Bq/kg, гр.Лъки-126 Bq/ kg, Рожен- 112 Bq/kg.
• Пазарджишка: Радилово - 164 Bq/ kg, Юндола - 161Bq/kg.

Фиг. 5. Специфична активност на ¹³⁷Cs в необработваеми почви,  Bq/kg през 2019 г.

Източник: ИАОС

При сравнение на получените резултати, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо снижаване на специфичната активност на техногенния Cs-137, което се обяснява с миграцията му и периода на полуразпад (30,04 години).

През 2019 г. измерените специфични активности на естествените радионуклиди U-238, Ra-226, Th-232, K-40 и техногенния Cs-137 в седиментите, са в диапазона съответно: 9,0 - 166 Bq/ kg, 15,1 - 131 Bq/ kg, 12,0 - 101 Bq/ kg, 325 - 1196 Bq/ kg и 0,18 -14,8 Bq/ kg.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ -НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ:

В районите с потенциални замърсители от територията на страната са взети и анализирани проби от 114 броя пунктове необработени почви и 37 броя пунктове седименти.

На територията на Софийска, Благоевградска и Кюстендилска области е установено влияние върху почвите и седиментите от обекти на закрити уранодобивни обекти както следва: „Бухово“, „Пробойница“, „Чора“, „Бялата вода“, „Елешница“, „Игралище”, м.„Злата“ В почвата от района на куповото извличане на обект „Игралище-1”, измерените специфични активности на естествените радионуклиди U-238 ( 88 Bq/kg), Ra-226 (501Bq/kg) и Pb-210 (199 Bq/kg), превишават съответно: за уран-238 два пъти, за радий-226 - десет пъти и за олово-210 - четири пъти фоновите стойности характерни за почвите в района. 

В почвата от района на обект „Бялата вода”, измерената стойност на U-238 (386 Bq/kg), което е 5 пъти над фоновите. В почвите от района на кариера „Копитото” и бившия завод „Звезда” от обект „Елешница“, са измерени активности на U-238 ( 350- 893 Bq/kg), Ra-226 ( 859-527 Bq/kg) и Pb-210 ( 526-400 Bq/kg), които превишават съответно десет пъти фоновите стойности за уран, от 9 до 14 пъти за радий, от 3 до 10 пъти фоновите стойности за олово.

Измереният радиационен гама-фон е от 0,25 до 0,40 µSv/h. В почвата от района на сорбционния комплекс на обект „Мелник”, измерените активности са U-238 (1638 Bq/kg), Ra-226 (417 Bq/kg) и Pb-210 (276 Bq/kg), които превишават неколкократно естествените фонови стойности за тези радионуклиди характерни за почвите в района. 

Установено е влияние от рудничните води и отвалите в седиментите на приемниците на тези води от районите на обектите: „Бухово”: дере след пречиствателна станция „Чора”, U-238( 244Bq/kg), Ra-226 ( 260Bq/kg), р. Кремиковска след вливане на водите от щолна №93: U-238( 988Bq/kg), Ra-226(176Bq/kg), р. Янешница при с. Яна: U-238 ( 215 Bq/kg), Ra-226 ( 217Bq/kg), обект „Бялата вода”- р. Очушница след обекта: U-238 (445Bq/kg), Ra-226 ( 339Bq/kg), обект мина „Злата”- р. Пръвна след обект мина „Злата”: U-238 ( 433Bq/kg), Ra-226 (233Bq/kg), р. Пръвна преди вливане в р.Милкьовска: U-238 ( 195Bq/kg), Ra-226 (144Bq/kg). В седиментите от река Златарица преди вливане в река Места, „Вълче и Женско дере“ след хвостохранилището на обект „Елешница“ специфичните активности на уран – 238 и радий-226 превишават до два пъти съответните фонови стойности на почвите от района.

За територията на Бургаска област в залив „Вромос”, в изследваната проба от „пясък” на плажа, специфичната активност е в интервали за U-238 от 376 до 437 Bq/kg, Ra-226 от 393 до 441 Bq/kg, Th-232 от 19 до 20 Bq/kg, Pb-210 от 274 до 286 Bq/kg.

Съдържанията в  пробата „пресен нанос“ от пункт „Прибой“ е в диапазона: U-238 от 211 до 424 Bq/kg, Ra-226 от 218 до 432 Bq/kg, Th-232 от 17 до 21 Bq/kg, Pb-210 от 197 до 300 Bq/kg.

Гама фонът в точките на опробване е в диапазона: 0,17-0,31 µSv/h.

Измерените стойности на специфичната активност в пробите от двата пункта не се различават от предходните измервания за плажната ивица на залива, замърсен в периода 1954-1977 г. от депониран флоатационен отпадък с повишено съдържание на естествени радионуклиди, от флоатационна фабрика “Росен“ към Бургаски медни мини и превишават фоновите стойности на “чистите” плажове в района.

На територията на Старозагорска област слабо са повлияни почвите от бившите уранодобивни участъци: „Мъдрец“ със стойности на уран-238: (384 Bq/kg), „Орлов дол“ – запад от района, където стойностите на уран-238 са (364 Bq/kg), участък „Навъсен“ със стойности на уран-238: (254 Bq/kg), участък „Троян“ със стойности на уран-238: (138 Bq/kg) и Ra-226 ( 154 Bq/kg), участъk „Тенево“, където стойността на уран-238: (590 Bq/kg ), което се дължи на извършваната в тях дейност. 

На територията на Смолянска и Пловдивска област измерените стойности за U-238 и Ra-226 на почвена проба от с. Киселчово са: U-238 ( 343 Bq/kg) и Ra-226 ( 88 Bq/kg). По-високите стойности на U-238 са следствие влиянието на материалите от шахта 3 от рудник “Възход“.

За почвата, в района на участък “Реви ниви“ и района на отвал 1, участък “Реви ниви“ са измерени по-високи стойности от фоновите специфични активности на естествените радионуклиди, които са съответно за ( уран-238: 42 Bq/kg и радий-226: 30 Bq/kg). За района на участък “Реви ниви“: уран-238 (399 Bq/kg) и радий-226 (543Bq/kg) и за района на отвал 1, участък “Реви ниви“: уран-238 (171Bq/kg) и радий-226 (200Bq/kg). Отчитайки влиянието на рудника, резултатите от анализите на пробите за съдържание на естествени и техногенни радионуклиди не показват стойности на масовата активност различни от предходни периоди.

Измерените стойности за U- 238 и Ra-226 на почвите от района на м. „Картофена нива“ - участък “Изгрев“ от уранодобива, са съответно: за U- 238 (326 Bq/kg) и Ra-226 (453 Bq/kg), което се дължи на дейността извършвана в обекта. 

Установени са превишения на специфичните активности на естествените радионуклиди в проби седименти от потенциални замърсители в района на обект “Възход“ и “Изгрев”.  За седиментите от р. Киселчовска над с. Киселчово и р. Киселчовска бараж 1 – обект “Възход“, измерените стойности за U- 238 и Ra-226 са съответно: за U- 238 (127 - 209 Bq/kg) и Ra-226 (108 - 240 Bq/kg).

За седиментите от р. Барутинска под шахта 3, обект “Изгрев“, измерените стойности за U- 238 и Ra-226 са съответно: за U- 238  (172 Bq/kg) и Ra-226 (992 Bq/kg), които са следствие от дейностите извършвани в обекта.

Мониторингът на районите с потенциални замърсители показва, че те са слабо повлияни от извършваните в минали години дейностти, за проучване и добив на уранова суровина.

 Дефиниция на индикатора

Изследваните показатели са: обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен U и специфична активност на Ra-226 на повърхностни води.

Радиологичният мониторинг на повърхностните водни тела в страната се осъществява, чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показателите във взетите водни проби, съгласно Наредба №H-4/14.09.2012г. за характеризиране на повърхностни води.

Оценка на индикатора

Данните за обща бета-активност на повърхностни води, получени в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг през 2019 г. са представени на фиг. 6.

Фиг. 6. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l  през 2019 г.

Източник: ИАОС 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ - ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

През 2019 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на повърхностни води в 104 пункта по поречията на реките от мониторинговата мрежа на ИАОС: Янтра, Искър, Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда и други водни обекти в страната, както и в 9 пункта от р. Дунав.

За 2019 година, общата бета-активност, регистрирана за водите от р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показват стойности значително под установената норма (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) за характеризиране на повърхностни води по обща алфа активност (0,2 Bq/l ), обща бета активност (0,5 Bq/l ), за пунктове извън райони на потенциални замърсители.

Превишение на обща алфа активност показател, съгласно (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) е регистрирано в пункт р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци - (0,73 Bq/l), което се дължи на дейността на бившия уранодобивен обект „Смоляновци“.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиологичният мониторинг за състоянието на повърхностни и подземни води на обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологични показатели нормирани в наредби: Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти - съдържание на естествен уран (2 mg/ l) и специфична активност на радий-226 (700 mBq/l), Наредба №1/11.1999 г. за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране последствията от урановата промишленост в България, съдържание на естествен уран (0,3 mg/l), специфична активност на радий-226 (500 mBq/l).

За 2019 г. е извършен мониторинг на 47 пункта на повърхностни и подземни води от територията на страната. Изследвани и анализирани са проби от 21 пункта руднични води от районите на бивши уранодобивни обекти.

Установено е превишение на измерената специфична активност на водните проби за обща бета активност (12,5 Bq/l) от щолна 9 от обект „Елешница“ и съдържание на естествен уран (1,89 mg/l), което съответно отговаря на превишения от 6 пъти (Наредба № 1/11.1999 г.)

Изследвани са проби от повърхностни води, подземни, руднични и отпадни води от районите на бивши уранодобивни обекти: „Бухово“, „Сеславци“, „Габра“, „Сугарево“, „Струма“, „Мелник“. Установени са превишения на общата алфа и бета активности и съответно съдържанието на естествен уран във водите на щолна 93 на обект „Бухово“ - 1,28 mg/l с 4,2 пъти, река Кремиковска след щолна 93 - 0,84 mg/l с 3 пъти, водите от щолна на обект „Сугарево“ съответно 9,5 mg/l с 31 пъти от нормите, съгласно (Наредба № 1/11. 1999 г.), което се дължи на повишеното съдържанието на естествен уран. Съдържанието на радий-226 в трите проби е под нормите и е от порядъка на 50 mBq/l съгласно (Наредба №1/11. 1999 г.).

За районите на бившите уранодобивни обекти: „Бялата вода”, „Пробойница” и кариера „Сенокос” са установени превишения на общата алфа активност във водите от щолни 4 и 5 от „Пробойница” - дванадесет - петнадесет пъти, р. Луда река – Яновски мост и р. Очушница след обект „Бялата вода” – четири пъти, което се дължи на съдържанието на естествен уран.

Измерените специфични активности на  водите от щолна 1, обект “Игралище” са: обща алфа активност - 6,8 Bq/l, обща бета активност - 3,59 Bq/l, съдържание на естествен уран - 0,16 mg/l  и радий - 226 -1,24 Bq/l, което отговаря на превишения от: 14 пъти (за обща алфа активност), 2 пъти (за обща бета активност) и 3 пъти (за радий - 226 ) (Наредба № 1/11.1999 г).

За района на рудник „Сборище”: сондаж на самоизлив №1,№2 и №3. Съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Приложение №1 към чл.10, ал.2, т.1 са установени превишения на общата алфа и бета активности, което се дължи на измереното  съдържание на естествен уран (0,17 - 0,35mg/l) при норма 0,06 mg/l.

Установени са превишения на общата алфа и бета активности във водите на р. Киселчовска под моста до кльона и р. Киселчовска над с. Киселчово, обект „Възход“ (Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води), което се дължи на повишеното съдържание на естествен уран. Измерените специфични активности на урана за р. Киселчовска са съответно: 0,17 mg/l при моста под кльона и 0,067 mg/l над с. Киселчово.

Слабо повлияни от дейността на обекта са водите от р. Барутинска преди вливане в р. Осинска, р. Осинска след вливане в р. Барутинска и р. Барутинска под шахта 3 от района на обект „Изгрев ”, където са установени превишения на обща алфа активност, обща бета активност, съдържание на естествен уран и радий – 226, съответно за р. Барутинска преди вливане в р. Осинска общата алфа активност е 1,01 Bq /l (5 пъти) и съдържанието на естествен уран 0,027 mg/l. За р. Осинска след вливане в р. Барутинска общата алфа активност е 1,04 Bq /l (5 пъти) и съдържанието на естествен уран 0,026 mg/ l. За р. Барутинска под шахта 3 от района на обект “Изгрев“ общата алфа активност е 6,36 Bq/l (32 пъти), съдържанието на естествен уран 0,19 mg/l (5 пъти) и радий – 226 е 0,128 Bq/l, съгласно Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води.

 Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2019 г., сравнени с  резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа. 

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пускането на централата в експлоатация до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен мониторинг по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Държавното регулиране за безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Агенцията за ядрено регулиране. Министерствата на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”. 

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” (2-30 км) зона на АЕЦ „Козлодуй”. 

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на следните индикатори:

• радиационен  гама-фон;
  • радиологични показатели в повърхностни води от (2-30 км) зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;

• атмосферна радиоактивност;
• съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в „наблюдаваната” (2-30 км) зона;

• съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав;

Съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в “наблюдаваната“ (2-30 км) зона:

В района на АЕЦ „Козлодуй“ в 2-30 км зона, опробвания почвен слой е с дебелина 0÷5 см.

През 2019 година са анализирани почвени проби от пунктовете на 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй” от територията на област Монтана (10 пункта) и територията на област Враца (13 пункта). Специфичната активност на Cs-137 е в диапазона 0,5 ÷31,1 Bq/kg. Активностите на естествените радионуклиди са в диапазони: U-238 от 15÷50  Bq/kg, Ra-226 от 15÷51 Bq/kg, Th-232 от 19÷52 Bq/kg, Pb÷210 от 14÷114Bq/kg.

Радиационния гама фон е в диапазона: 0,11-0,26 µSv/h.

Не е установено изменение на характерните за отделните пунктове стойности на естествените радионуклиди в анализираните проби.

Мониторинга на почвите в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй“ показва, че те не са повлияни от дейността на АЕЦ „Козлодуй“.

Съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав:

През 2019 г е проведен мониторинг на съдържанието на техногенен Cs-137 в седименти от 9 пункта на р. Дунав. Отчетеното съдържание на Cs-137 е в диапазона от 0,62 Bq/kg от пункт гр. Белене до 5,8 Bq/kg от пункт Козлодуй, което доказва, че дейността на АЕЦ „Козлодуй” не влияе върху радиационното състояние на р. Дунав. 

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания през 2019 г. от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй”, се установява цялостния радиационен статус на околната среда в този район. (фиг. 7)

Фиг. 7. Радиационно състояние на околната среда в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2019 г.

Източник: ИАОС  

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав, в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Системата се състои от две локални мониторингови станции, намиращи се преди и след „топлия” канал на централата. 

Станциите извършват непрекъснато пробовземане от реката с последващ анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди – ¹³⁷Cs и ¹³¹I. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав да се определи категорично дали източника на това замърсяване е АЕЦ „Козлодуй”. 

През 2019 г. АСРМВ не е отчела завишени нива на техногенни радионуклиди. Наблюдаваните среднодневни стойности за ¹³⁷Cs в двете станции (фиг. 8) са от порядъка на минималната детектируема активност (МДА) и са далеч под установената граница на средногодишната обемна активност на питейна вода за ¹³⁷Cs - 11 Bq/l (Наредба за основните норми за радиационна защита, ДВ, бр.77/2012 г.).

Източник: ИАОС 

Обобщените налични данни за всички наблюдавани компоненти на околната среда, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на района, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.