Радиационно състояние на околната среда

 Ключови послания 

  През 2020 г. Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон не е регистрирала стойности на радиационния гама-фон, различни от естествените. 

  Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух.

  При наблюдението на радиационното състояние от фоновия мониторинг:

• В необработваеми почви, не са констатирани изменения над характерните за съответните райони стойности на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.
• В повърхностните водни тела и седименти в страната не са установени замърсявания с естествени и техногенни радионуклиди.
• В районите на потенциални замърсители не е установено разширяване на засегнатите от предишната дейност терени.

Дефиниция на индикатора 

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Измерваната величина е мощност на амбиентната еквивалентна доза, H*(10) на гама-лъчението и е специфична за всеки пункт, област, регион.

Данните за мощността на дозата на гама-лъчението за страната се получават в реално време от 26 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Оценка на индикатора 

Дефиниция на индикатора

Изследванията на атмосферната радиоактивност се базират на вземане на аерозолни проби с обем въздух от 500 до 3000 m³ върху аерозолни стъкловлакнести филтри, чрез стационарни станции с последващ гама-спектрометричен анализ с нискофонови гама спектрометрични системи, за определяне обемната специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди. 

Пробонабирането се извършва два пъти месечно: в София (3000 m³ обем въздух), Враца, Монтана, Варна, Бургас (1600 m³ обем въздух), едномесечно в Бухово, Яна (600 m³-700 m³) и Свищов (3000 m³ обем въздух). Годишно в три пункта, разположени в области Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка и в три пункта разположени, в област Стара Загора се пробонабират аерозолни филтри с обем от 2000 m³-10000 m³ с преносими пробовземни устройства.

Оценка на индикатора

Данните за радиологичните параметри на атмосферен въздух са получени в резултат от радиологичния мониторинг, извършен от ИАОС през 2020 г. 

Резултатите, от анализираните аерозолни филтри за 2020 г. показват стойности на изотопа ⁷Be от 0,75.10ˉ³ до 10,2.10ˉ³ (Bq.mˉ³), които се дължат на сезонната му зависимост и итензивността на слънчевата радиация и космическото лъчение. Измерените специфични активности на естествения радионуклид ²¹⁰Ρƅ са от <0,134.10ˉ³ минимално детектируемата активност (МДА) до 3,5.10ˉ³ Bq.mˉ³.

Анализите на обемната специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух показват, че стойностите им са значително под границата на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито, определени за критична група от населението, съгласно Наредба за радиационна защита от 20.02.2018 г., изм. и доп. ДВ бр.110 от 29.12.2020 г., Приложение №2, Таблица 4 (Вторични граници на годишно постъпване на радионуклиди в организма на лица от населението за шест възрастови групи чрез вдишване на аерозоли, разтворими или химически активни газове и пари и на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито). Допустимите нива за: ⁷Be са до 1,9.10³ Bq.mˉ³ и ²¹⁰Pb до 2,2.10ˉ² Bq.mˉ³.  

Измерената обща бета активност в аерозолните филтри варира от 0,6.10ˉ³ Bq.mˉ³ до 1,4.10ˉ³ (Bq.mˉ³). Съгласно Препоръка на ЕК от 08.06.2000г. (2000/473/Euroatom) – Annex ΙΙΙ, нивото за докладване е над 5,0.10ˉ³ Bq.mˉ³ за обща бета активност и над 3,0.10ˉ² Bq.mˉ³ за ¹³⁷Cs.

Съобщение за влияние на трансгранични замърсявания от Европа

Във връзка с пожарите, възникнали в началото на месец април 2020 г. в зоната около АЕЦ „Чернобил“ в Украйна, резултатите от анализираните аерозолни филтри от стационарните мониторингови пунктове на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) на територията на страната, показват концентрации за техногенния ¹³⁷Cs, които са под границата на количественото определяне на метода. Само за пунктовете в Свищов и Бургас за периода 31.03-29.04.2020 г. е установено минимално съдържание на техногенния радионуклид ¹³⁷Cs. 

Резултатите от тези анализи за посочения период са дадени в таблица 1:

Таблица 1

* по-малко от границата на количествено определяне на метода 

Съгласно Наредбата за радиационна защита от 20.02.2018 г., изм. и доп. ДВ бр.110 от 29.12.2020 г., Приложение №2, (Таблица 4), допустимата средногодишна  обемнаактивност за ¹³⁷Cs е (3,2.10⁰ Bq.mˉ³). 

Измерените стойности са многократно по-ниски от допустимата средногодишна специфична активност за  ¹³⁷Cs, съгласно Наредбата. 

По повод регистрирано в средата на месец юни съдържание на изотопите ¹⁰³Ru, ¹³⁴Cs и ¹³⁷Cs  във въздуха в Северна Европа, данните от резултатите на анализите на аерозолните филтри за периода 11.06-29.06.2020г. от стационарните мониторингови пунктове на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) на територията на страната, показват че не са открити съдържания на тези радионуклиди. Измерените специфични активности на ¹⁰³Ru, ¹³⁴Cs  и ¹³⁷Cs са под границата на количественото определяне на метода, съгласно Наредбата за радиационна защита, Приложение №2, Таблица 4.

Дефиниция на индикатора

Специфична активност на естествените изотопи: ²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰K, ²¹⁰Ρƅ и техногенни радионуклиди в необработваеми почви и седименти.

Радиационното състояние на почвите и седиментите е оценено посредством извършване на недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от пунктове определени в мониторинговата мрежа. 

Мониторингът е разделен на фонов радиологичен мониторинг и мониторинг на райони с потенциални замърсители. Съдържанието на естествените радионуклиди в почвите не е нормирано, поради което степента на замърсяване се определя чрез съпоставяне със съответните фонови стойности в района.

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ- НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ

Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се осъществява посредством мрежа от постоянни пунктове за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната, като пробите се вземат от почвен слой с дълбочина 0-20 см и се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях.

През 2020 г. от територията на страната, са взети и анализирани проби от 445 пункта необработваеми почви и 55 пункта седименти.

Оценка на индикатора

Данните от радиологичния мониторинг на необработваеми почви се получават в резултат от анализите, извършени от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС през 2020 г. и са представени на фиг. 4 и фиг. 5.

Фиг.4. Специфична активност на естествени радионуклиди в необработваеми почви, Bq/kg

 Източник: ИАОС

Анализът и оценката на получените резултати показват, че стойностите на специфичните активности на естествените радионуклиди в повърхностния почвен слой, в отделните мониторингови пунктове не превишават характерните за всеки пункт стойности.

Специфичните активности на естествените радионуклиди ²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰K, ²¹⁰Ρƅ и техногенния радионуклид ¹³⁷Cs, който е вследствие от аварията в Чернобилската АЕЦ са в диапазона съответно: 8-263 Bq/ kg, 16-227 Bq/kg, 9,8-148 Bq/kg, 204-1335 Bq/ kg, 9-177 Bq/kg и 0,33-103 Bq/kg. По-високите стойности на ¹³⁷Cs са характерни главно за планински райони.

Не са установени отклонения в измерените стойности на радиационния гама-фон, който варира от 0,07 до 0,32 µSv/h. 

Данните за специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs показват че, замърсяването на почвите има петнист характер. (фиг.5) 

Сравнително най-засегнати от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. е територията в Южна България - Пловдивска, Смолянска и Пазарджишка области. 

През 2020 г. най-високи стойности са регистрирани съответно в областите:

• Пловдивска: с. Манастир-310 Bq/kg, с. Бяла Черква - 264 Bq/kg, района на рудник „Здравец“ - 180 Bq/kg, с. Патриах Евтимово-165 Bq/kg.
• Пазарджишка: с. Радилово - 142 Bq/kg.

• Смолянска: м.Четрока-223 Bq/kg, с. Барутин- 206 Bq/kg, вр. Рожен- 160 Bq/kg, гр. Лъки-114 Bq/ kg.

Фиг. 5. Специфична активност на ¹³⁷Cs в необработваеми почви,  Bq/kg през 2020 г.

Източник: ИАОС

При сравнение на получените резултати, с тези от предходни години, се наблюдава тенденция към общо снижаване на специфичната активност на техногенния ¹³⁷Cs, което се обяснява с миграцията му и периода на полуразпад (30,04 години). 

През 2020 г. измерените специфични активности на естествените радионуклиди ²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰K, ²¹⁰Ρƅ и техногенния ¹³⁷Cs в седиментите, са в диапазона съответно: 11,0 - 136 Bq/kg, 13,0 - 128 Bq/kg, 11,5 - 131 Bq/kg, 290- 1397 Bq/kg,13-136 Bq/kg и 0,14 -15,0 Bq/kg.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ - НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ И СЕДИМЕНТИ

В районите с потенциални замърсители от територията на страната са взети и анализирани проби от 114 пункта необработени почви и 37 пункта седименти. 

На територията на Софийска, Благоевградска и Кюстендилска области е установено влияние върху почвите и седиментите от обекти на закрити уранодобивни обекти както следва: „Бухово“, „Пробойница“, „Чора“, „Бялата вода“, „Елешница“, „Игралище”, мина „Злата“. В почвата от района на куповото извличане на обект „Игралище”, измерените специфични активности на естествените радионуклиди ²³⁸U (130 Bq/kg), ²²⁶Ra (748 Bq/kg) и ²¹⁰Pb (320   Bq/kg), превишават съответно: за уран - два пъти, за радий - десет пъти и за олово - пет пъти фоновите стойности характерни за почвите в района. 

В почвата от района на обект „Бялата вода”, измерената стойност на ²³⁸U е 407 Bq/kg, което е 5 пъти над фоновите. В почвите от района на кариера „Копитото” и бившия завод „Звезда” от обект „Елешница“, са измерени активности на ²³⁸U (267 - 1090 Bq/kg), ²²⁶Ra (563 - 696 Bq/kg) и Pb-210 (374 - 474 Bq/kg), които превишават съответно от три до петнадесет пъти фоновите стойности за уран, от седем до девет пъти за радий, от пет до седем пъти фоновите стойности за олово. 

Измереният радиационен гама-фон е от 0,25 до 0,40 µSv/h. В почвата от района на сорбционния комплекс на обект „Мелник”, измерените активности на ²³⁸U (1537 Bq/kg), ²²⁶Ra (342 Bq/kg) и ²¹⁰Pb (265 Bq/kg) превишават неколкократно естествените фонови стойности за тези радионуклиди характерни за почвите в района. 

Установено е влияние от рудничните води и отвалите в седиментите на приемниците на тези води от районите на обектите: „Бухово” дере след пречиствателна станция „Чора”, ²³⁸U ( 500 Bq/kg), ²²⁶Ra (1184 Bq/kg), р. Кремиковска след вливане на водите от щолна №93: ²³⁸U ( 556 Bq/kg), ²²⁶Ra (112 Bq/kg), р. Янешница при с. Яна: ²³⁸U (290 Bq/kg), ²²⁶Ra (400 Bq/kg), обект „Бялата вода”- р. Очушница след обекта: ²³⁸U (451 Bq/kg), ²²⁶Ra (369 Bq/kg), обект мина „Злата”- р. Пръвна след обект мина „Злата”: ²³⁸U (260 Bq/kg), ²²⁶Ra (213 Bq/kg), р. Пръвна преди вливане в р.Милкьовска: ²³⁸U (230 Bq/kg), ²²⁶Ra (165 Bq/kg). В седиментите от река Златарица преди вливане в река Места, „Вълче и Женско дере“ след хвостохранилището на обект „Елешница“ специфичните активности на ²³⁸U и ²²⁶Ra превишават до три пъти съответните фонови стойности на почвите от района. 

За територията на Бургаска област в залив „Вромос”, в изследваната проба от „пясък” на плажа, специфичната активност е в интервали за ²³⁸U от 316 до 437 Bq/kg, за ²²⁶Ra от 392 до 438 Bq/kg, за ²³²Th от 19 до 23 Bq/kg, за ²¹⁰Pb от 263 до 280 Bq/kg. 

Съдържанията в  пробата „пресен нанос“ от пункт „Прибой“ е в диапазона: за ²³⁸U от 221 до 258 Bq/kg, за ²²⁶Ra от 226 до 285 Bq/kg, за ²³²Th е 19 Bq/kg, за ²¹⁰Pb от 206 до 212 Bq/kg.

Гама-фонът в точките на опробване е в диапазона: 0,15-0,28 µSv/h. 

Измерените стойности на специфичната активност в пробите от двата пункта не се различават от предходните измервания за плажната ивица на залива, замърсен в периода 1954-1977 г. от депониран флоатационен отпадък с повишено съдържание на естествени радионуклиди, от флоатационна фабрика “Росен“ към Бургаски медни мини и превишават фоновите стойности на “чистите” плажове в района. 

На територията на Старозагорска област слабо са повлияни почвите от бившите уранодобивни участъци: „Орлов дол“ – запад от района, където стойностите на ²³⁸U са 156 Bq/kg, рудник „Чала“ със стойности на ²³⁸U - 134Bq/kg и ²²⁶Ra - 157Bq/kg и участък „Троян“ със стойности на ²³⁸U - 623Bq/kg и ²²⁶Ra - 156 Bq/kg, което се дължи на извършваната в тях дейност. 

Неравномерно разпределени с петнист характер са почвите от района на участъците „Мъдрец“ и „Тенево“, където стойностите на ²³⁸U превишават няколкократно фоновите стойности, което се дължи на технологичния процес от добив на уран от извършваните в обектите дейности. 

На територията на Смолянска и Пловдивска област измерените стойности за ²³⁸U и ²²⁶Ra на почвена проба от с. Киселчово са: за ²³⁸U - 263 Bq/kg и за ²²⁶Ra - 73 Bq/kg. По-високите стойности на ²³⁸U са следствие влиянието на материалите от шахта 3 от рудник “Възход“.

За почвата, в района на участък “Реви ниви“ и района на отвал 1, участък “Реви ниви“ са измерени по-високи стойности от фоновите специфични активности на естествените радионуклиди, които са съответно за ²³⁸U - 18,9 Bq/kg и ²²⁶Ra - 22,7 Bq/kg. За района на участък “Реви ниви“: ²³⁸U - 119 Bq/kg и ²²⁶Ra - 158 Bq/kg и за района на отвал 1, участък “Реви ниви“: ²³⁸U - 156 Bq/kg и ²²⁶Ra - 280 Bq/kg. Отчитайки влиянието на рудника, резултатите от анализите на пробите за съдържание на естествени и техногенни радионуклиди не показват стойности на масовата активност различни от предходни периоди.

Измерените стойности за ²³⁸U и ²²⁶Ra на почвите от района на м. „Картофена нива“ - участък “Изгрев“ от уранодобива, са съответно: за ²³⁸U - 204 Bq/kg и ²²⁶Ra - 274Bq/kg, което се дължи на дейността извършвана в обекта. 

Установени са превишения на специфичните активности на естествените радионуклиди в проби седименти от потенциални замърсители в района на обект “Възход“ и “Изгрев”.  За седиментите от р. Киселчовска над с. Киселчово и р. Киселчовска бараж 1 – обект “Възход“, измерените стойности за ²³⁸U и ²²⁶Ra са съответно: за ²³⁸U - 128 - 246 Bq/kg и за ²²⁶Ra - 195 - 185 Bq/kg. 

За седиментите от р. Барутинска под шахта 3, обект “Изгрев“, измерените стойности за ²³⁸U и ²²⁶Ra са съответно: за ²³⁸U - 184 Bq/kg и за ²²⁶Ra - 850 Bq/kg, които са следствие от дейностите извършвани в обекта. 

Мониторингът на районите с потенциални замърсители показва, че те са слабо повлияни от извършваните в минали години дейности, за проучване и добив на уранова суровина.

 Дефиниция на индикатора

Изследваните показатели са: обща алфа- и обща бета-активност, съдържание на естествен уран и специфична активност на ²²⁶Ra на повърхностни води.

Радиологичният мониторинг на повърхностните водни тела в страната се осъществява чрез мрежа от пунктове и се изразява в наблюдение на радиологичните показатели във взетите водни проби, съгласно Наредба №H-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води.

Оценка на индикатора

Данните за обща бета-активност на повърхностни води, получени в резултат на провеждания от ИАОС радиологичен мониторинг през 2020 г. са представени на фиг. 6.

Фиг. 6. Обща бета-активност на повърхностни води, Bq/l  през 2020 г.

Източник: ИАОС 

ФОНОВ РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ - ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

През 2020 г. е проведен системен мониторинг на радиационното състояние на повърхностни води в 104 пункта от мониторинговата мрежа на ИАОС по поречията на реките: Янтра, Искър, Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда и други водни обекти в страната, както и в 9 пункта от р. Дунав.

За 2020 година, общата бета-активност, регистрирана за водите от р. Дунав и останалите основни реки, езера и язовири, показват стойности значително под установената норма (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) за характеризиране на повърхностни води по обща алфа активност ( до 0,2 Bq/l ), обща бета активност ( до 0,5 Bq/l ), за пунктове извън райони на потенциални замърсители.

Превишение на обща алфа активност показател, съгласно (Наредба № Н-4/14.09.2012 г.) е регистрирано в пункт р. Коритарска бара под моста за с. Белотинци - 0,52 Bq/l, което се дължи на дейността на бившия уранодобивен обект „Смоляновци“.

За повърхностните води от р. Резовска - устие има леко превишение на общата  бета активност (0,73Bq/l) при норма 0,2 Bq/l, съгласно нормите на Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води. Общата алфа активност е 0,17 Bq/l и съответства на нормите.

РАДИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ В РАЙОНИ С ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Радиологичният мониторинг за състоянието на повърхностни и подземни води на обекти потенциални замърсители се изразява в наблюдение на радиологични показатели нормирани в наредби: Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти - съдържание на естествен уран (до 2 mg/l) и специфична активност на ²²⁶Ra (до 700 mBq/l), Наредба №1/11.1999 г. за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране последствията от урановата промишленост в България, съдържание на естествен уран (до 0,3 mg/l), специфична активност на ²²⁶Ra (до 500 mBq/l).

За 2020 г. е извършен мониторинг на 47 пункта на повърхностни и подземни води от територията на страната. Изследвани и анализирани са проби от 21 пункта руднични води от районите на бивши уранодобивни обекти.

Установено е превишение на измерената специфична активност на водните проби за обща бета активност (13,5 Bq/l) от щолна 9 от обект „Елешница“ и съдържание на естествен уран (1,98 mg/l), което съответно отговаря на превишения над 6 пъти (Наредба № 1/11.1999 г.)

Изследвани са проби от повърхностни води, подземни, руднични и отпадъчни води от районите на бивши уранодобивни обекти: „Бухово“, „Сеславци“, „Габра“, „Сугарево“, „Струма“, „Мелник“. Установени са превишения на общата алфа и бета активности и съответно съдържанието на естествен уран във водите на щолна 93 на обект „Бухово“ - 1,45 mg/l с 4,8 пъти над нормата, река Кремиковска след щолна 93 - 0,91 mg/l с 3 пъти, водите от щолна на обект „Сугарево“ съответно 8,76 mg/l с 29 пъти над нормите, съгласно (Наредба № 1/11.1999 г.), което се дължи на повишеното съдържанието на естествен уран. Съдържанието на ²²⁶Ra в трите проби е под нормите (< 50МДА) mBq/l съгласно (Наредба №1/11.1999 г.).

За районите на бившите уранодобивни обекти: „Бялата вода”, „Пробойница” и кариера „Сенокос” са установени превишения на общата алфа активност във водите от щолни 4 и 5 от „Пробойница” - десет - петнадесет пъти, което се дължи на съдържанието на естествен уран. За водите на р. Очушница след обект „Бялата вода” и р. Луда река – Яновски мост, превишенията на общата алфа активности са: от два до четири пъти, но не се превишава съдържанието на естествен уран (0,073mg/l - 0,096 mg/l).

Измерените специфични активности на  водите от щолна 1, обект “Игралище” са: обща алфа активност - 7,4 Bq/l, обща бета активност - 3,05 Bq/l, съдържание на естествен уран - 0,126 mg/l  и на ²²⁶Ra -1,21 Bq/l, което отговаря на превишения от: 14 пъти за обща алфа активност, 1,5 пъти за обща бета активност и два пъти за ²²⁶Ra (Наредба № 1/11.1999 г).

За района на рудник „Сборище”: сондаж на самоизлив №1, №2 и №3. Съгласно Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Приложение №1 към чл.10, ал.2, т.1 са установени превишения на общата алфа и бета активности, което се дължи на измереното  съдържание на естествен уран от (0,149 - 0,249 mg/l) при норма 0,06 mg/l.

Установени са превишения на общата алфа и бета активности във водите на р. Киселчовска под моста до кльона и р. Киселчовска над с. Киселчово, обект „Възход“ (Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води), което се дължи на повишеното съдържание на естествен уран. Измерените специфични активности на урана за р. Киселчовска са съответно: 0,135 mg/l при моста под кльона и 0,065 mg/l над с. Киселчово.

Слабо повлияни от дейността на обекта са водите от р. Барутинска преди вливане в р. Осинска, р. Осинска след вливане в р. Барутинска и р. Барутинска под шахта 3 от района на обект „Изгрев”, където са установени превишения на обща алфа активност, обща бета активност, съдържание на естествен уран и ²²⁶Ra, съответно за р. Барутинска преди вливане в р. Осинска общата алфа активност е 3,72 Bq/l (18 пъти над нормата) и съдържанието на естествен уран 0,145 mg/l. За р. Осинска след вливане в р. Барутинска общата алфа активност е 1,58 Bq/l (8 пъти над нормата) и съдържанието на естествен уран 0,054 mg/l, съгласно Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностни води. За р. Барутинска под шахта 3 от района на обект “Изгрев“ общата алфа активност е 5,06 Bq/l (10 пъти над нормата), съдържанието на естествен уран е 0,243 mg/l и на радий – 226 е 0,06 Bq/l, съгласно Наредба № 1/11.1999 г. 

  Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2020 г., сравнени с  резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа. 

Радиационнното влияние на дейността на АЕЦ „Козлодуй” върху околната среда е предмет на системни изследвания от пускането на централата в експлоатация до момента. За оценката на това въздействие се извършва ведомствен радиологичен мониторинг по регламентирани дългосрочни програми, съгласувани с контролните органи в страната, в т. ч. и с МОСВ.

Държавното регулиране за безопасното използване на ядрената енергия се осъществява от Агенцията за ядрено регулиране. Министерствата на околната среда и водите, на здравеопазването, на вътрешните работи осъществяват специализиран контрол по отношение на АЕЦ „Козлодуй”.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) извършва радиологичен мониторинг в „наблюдаваната” (2-30 км) зона на АЕЦ „Козлодуй”.

Радиологичният мониторинг се състои в непрекъснато и периодично наблюдение на следните индикатори:

• радиационен  гама-фон;
  • радиологични показатели в повърхностни води от (2-30 км) зона на АЕЦ „Козлодуй” и дебалансни води от централата;

• атмосферна радиоактивност;
• съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в „наблюдаваната” (2-30 км) зона;

• съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав;

Съдържание на техногенни радионуклиди в необработваеми почви от пунктове в “наблюдаваната“ (2-30 км) зона:

В района на АЕЦ „Козлодуй“ в 2-30 км зона, опробвания почвен слой е с дебелина 0-5 см.

През 2020 година са анализирани почвени проби от пунктовете на 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй” от територията на област Монтана (10 пункта) и територията на област Враца (13 пункта). Специфичната активност на ¹³⁷Cs е в диапазона 0,36 - 25,8 Bq/kg. Активностите на естествените радионуклиди са в диапазони: за ²³⁸U от 14 - 41  Bq/kg, за ²²⁶Ra от 18 - 47 Bq/kg, за ²³²Th от 20 - 55 Bq/kg, за ²¹⁰Pb от 21 – 101 Bq/kg.

Радиационния гама фон е в диапазона: 0,08-0,19 µSv/h.

Не е установено изменение на характерните за отделните пунктове стойности на естествените радионуклиди в анализираните проби.

Мониторинга на почвите в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй“ показва, че те не са повлияни от дейността на АЕЦ „Козлодуй“.

Съдържание на техногенни радионуклиди в седименти от р. Дунав:През 2020 г. е проведен мониторинг на съдържанието на техногенен ¹³⁷Cs в седименти от 9 пункта на р. Дунав. Отчетеното съдържание на ¹³⁷Cs е в диапазона от 0,14 Bq/kg от пункт гр. Белене до 7,97 Bq/kg от пункт Оряхово, което доказва, че дейността на АЕЦ „Козлодуй” не влияе върху радиационното състояние на р. Дунав. 

Анализ и оценка на информацията

В резултат от извършвания през 2020 г. от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй”, се установява цялостния радиационен статус на околната среда в този район. (фиг. 7)

Фиг. 7. Радиационно състояние на околната среда в 2-30 км зона на АЕЦ „Козлодуй” през 2020 г.

Източник: ИАОС  

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав, в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Системата се състои от две локални мониторингови станции, намиращи се преди и след „топлия” канал на централата. 

Станциите извършват непрекъснато пробовземане от реката с последващ анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди – ¹³⁷Cs и ¹³¹I. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав, да се определи категорично дали източника на това замърсяване е АЕЦ „Козлодуй”. 

През 2020 г. АСРМВ не е отчела завишени нива на техногенни радионуклиди. Наблюдаваните среднодневни стойности за ¹³⁷Cs в двете станции (фиг. 8) са от порядъка на минималната детектируема активност (МДА) и са далеч под установената граница на средногодишната обемна активност на питейна вода за ¹³⁷Cs - 11 Bq/l (Наредба за основните норми за радиационна защита, ДВ, бр.77/2012 г.).

Източник: ИАОС 

Обобщените налични данни за всички наблюдавани компоненти на околната среда, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на района, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.