Състояние и въздействия

Фигура 1. Разпределение на територията по класове земно покритие.

Фигура 2. Промени в площите по класове земно покритие – ниво I съгласно номенклатура „Корин земно покритие”.

България е страна, в която земеделските територии възлизат на 51,2% спрямо общата площ на страната, при 42,67% за горските територии и 4,9% за урбанизираните територии. Структурата на ползване на земята по класове земно покритие през периода 1990- 2006 се запазва относително постоянна, но е силно изразена тенденция за нарастване на урбанизираните територии в определени райони на страната: за нуждите на туризма- крайбрежни и високопланински райони, за минно-добивна дейност в райони богати на подземни богатства и др. Развитието на транспортната инфраструктура засега е с по-ясно изразено вредно въздействие за биологичното разнообразие отколкото за земите в страната (http://eea.government.bg).

Оценка състоянието на почвите се извършва в рамките на Националната система за мониторинг на почви, въз основа на мрежа 16х16 km, в 407 точки, чрез наблюдения на набор от показатели - тежки метали, устойчиви органични замърсители, въглерод, азот и фосфор.

Извършените наблюдения в периода 2004-2007 г. позволяват да се направи заключение, че почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност[1] с биогенни елементи/органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Стойностите на медианата са изцяло над приетите стойности за средна запасеност[2] и под регламентираните максимално допустими концентрации. Регистрирани са превишения на максимално допустимите концентрации (МДК)[3] едва в 4% от общия брой пунктове. Няма превишения на МДК за живак. Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители. Измерените съдържания в периода 2004- 2007г. са в пъти по- ниски от максимално допустимите концентрации (над 80% от измерените стойности са под границата на откриване на метода).

Локалните почвени замърсявания, в сравнение с дифузните замърсявания, са недостатъчно добре проучени и регистрирани в страната. Основни източници за локално почвено замърсяване са промишлените дейности, минните обекти, депонирането на отпадъци, инцидентните разливи, складовете за негодни за употреба продукти за растителна защита и др Идентифицирани са около 1 438 площи със съмнение за замърсяване, на етап «Предварителен преглед». Незначителна част са преминали пълния цикъл на проучване.

Ерозия па почвата е основен деградационен процес в страната, който се дължи както на природни и климатични фактори, така и на активна човешка дейност- неправилни обработки, прекомерната паша, обезлесяването, пожари и др. Проследявайки ерозионните процеси за последните години се наблюдава слаба тенденция към ограничаване на процеса, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. С много висок риск от проява на водоплощна ерозия[4] на почвата са 2,11% от територията на страната, със среден интензитет от 10 до 15 t/ha/y. При 4,59% от земите има проява на висок ерозионен риск (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y). Средногодишният интензитет на ерозията варира в зависимост от начина на земеползване от 8 t/y (трайни насаждения) до 48 t/y (ниви).

През последните години ветрова ерозия също запазва относително постоянна площ на разпространение (3 818 980 ha за 2007г.)[5] и количество почвени загуби- около 300 t/ha/y.

Делът на почвите с кисела реакция е около 1,5 mil ha или приблизително 11% от използваната земеделска площ. От тях 500 000 ha са с киселинност, токсична за повечето земеделски култури.

Общата площ на засолените почви се оценява на 33 310,027 ha. В зависимост от съдържанието и вида на водоразтворимите соли, типично засолените почви се подразделят на: солонци, солончаци и солонци-солончаци (14 186,047) ha. По-широко разпространени са почвите със слабо засоляване или със засоляване в дълбочина по почвения профил (солнчаковати и солонцевати), площта на които е 19 123,98 ha.