Причинители и натиск

Фигура 3. Земи с променено предназначение (ха).

Фигура 4. Изменение на почвеното запечатване спрямо ръст на населението в България.

Земите с променено предназначение през последните години бележат ръст- от 600 ха през 2000 г. до 4 442 ха през 2007 г. Безпокойството идва от факта, че се променя предназначението на ценни за страната земи, особено в горския фонд. Въпреки силно ограничителния режим за тези промени, вкл. и въведен мораториум за промени на земи от горския фонд, на практика те се реализират, което застрашава страната от загуба на ценен ресурс и богато биологично разнообразие (http://www.mzh.government.bg).

Почвеното запечатване през последните години се оценява като съществена заплаха за унищожаване на почвите. Това са почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство. За България те представляват около 4,9% от общата територия (над 560 хил.хa), но има райони където този процент е значително по- висок. Процесът е по- силно изразен за крайбрежните райони и курортните селища, където строителството бележи най- висок ръст. Очаква се през следващите години процесът да е още по- силно изразен поради планираните за реализация инфраструктурни проекти (http://eea.government.bg).

Свлачищата причиняват големи щети върху инфраструктурата и облика на територията във всички райони в страната. Проявата на свлачищна активност е предимно през пролетния сезон, след снеготопене и след интензивни валежи. Регистрирани са в райони, в които не са извършвани проекто-проучвателни дейности и съответно не се изпълняват укрепителни мероприятия. В страната за периода 2000-2007 г. са регистрирани около 1 502 свлачища на обща площ от 24 349 ha, с тенденция към увеличаване на свлачищните процеси (http://www.mrrb.government.bg).

По данни на ИАОС, 271 100 ха са териториите за добив на полезни богатства. В резултат на проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства около 30 936 ха земи са значително и в голяма степен невъзобратимо увредени. Рекултивира ни са едва 10 362,7 ха, които в по- голямата си част са залесени. Процесът най- силно е изразен при експлоатацията на находищата по открит (кариерен) способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се почвите и ландшафта като цяло, на замърсяване са подложени почвите, водите (повърхностни и подземни) и въздуха. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали). Оползотворяването на тези отпадъци е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори (http://eea.government.bg).