Предприети действия

Основните стратегически документи на национално ниво, определящи политиката в областта на биологичното разнообразие са Националната стратегията по околна среда и Национален план за действие 2000 – 2006 г. и Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и двата Национални плана за опазване на биологичното разнообразие (1999-2004 и 2005-2010). Очертаната в тях рамка е относително стабилна, както по отношение на различни конюнктурни промени, така и по отношение на изградената визия в краткосрочен и средносрочен план, при това неразривно свързана с европейската интеграция и управленските тенденции в глобален мащаб.

През 2007 г. влиза в сила и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. По този начин се прилага изцяло принципът за оценяване на въздействието на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху територията на защитените зони от гледна точка на целите на съхраняването на видовете и хабитатите, с цел недопускане на рискове за сериозното увреждане на екологичните характеристики.

Мерки за опазването на биологичното разнообразие

За опазването на биологичното разнообразие се прилагат два основни подхода – опазване в естествената му среда (in situ) и опазване извън естествената му среда (ex situ).

При прилагане на първия подход опазването на видовете се извършва чрез опазване на техните местообитания в защитени територии или в Националната екологична мрежа, поставяне на видовете под режим на защита или регулирано ползване, поддържане или възстановяване на местообитанията или популациите, повторно въвеждане в природата на изчезнали видове или контрол над неместни видове с негативно въздействие върху местната биота.

Изпълняват се дейностите предвидени в плановете за управление на 30 защитени територии.

Приети са 8 плана за действие за застрашени видове, за видовете: Есетрови риби (разред Acipenseriformes), сухоземните костенурки - Шипобедрена (Tеstudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni), Дива коза (Rupicapra rupicapra), Кафявата мечка (Ursus arctos), Дивата котка (Felis silvestris), Египетския лешояд (Neophron percnopterus), Родопското лале (Тulipa rhodopea), Родопския крем (Lilium rhodopaeum)

http://chm.moew.government.bg/nnps/IndexDetails.cfm?vID=30

Тези планове дават възможност за конкретни действия и инициативи по опазване на видовете и намаляване на въздействието на съществуващите заплахи.

Утвърдени са програми за повторно въвеждане на растителните видове мехурчеста алдровандра (Aldrovandra vesiculosa) и парнасиеволистна калдезия (Caldesia parnassifolia) в Драгоманското блато.

Ex situ-опазването се прилага като допълнителен подход - за отглеждане на екземпляри при контролирани условия (в живи колекции, ботанически и зоологически градини, дендрариуми, центрове за размножаване) или за съхранение на генетичен материал при специални условия (банки за семена, полен, гамети, тъканни и клетъчни култури и др.).

Референтни документи:

Изпълнителна Агенция по околна среда- http://eea.government.bg

Министерство на околната среда и водите- http://www.moew.government.bg

Българският механизъм за обмен на информация за биологичното разнообразие http://chm.moew.government.bg