Градовете в Европа продължават да страдат от вредно замърсяване на въздуха.

Въпреки политиките за подобряване качеството на въздуха провеждани в ЕС като цяло, неговото замърсяване продължава да бъде сред основните екологични причини за влошаване на човешкото здраве, което води до високи разходи за системите за здравеопазване. Само през 2011 година в Европа са регистрирани около 400 000 случая на преждевременна смърт свързани с влиянието на замърсения въздух върху човешкия организъм. Почти 95% от градското население  в Европа е изложено на замърсители на въздуха, с нива смятани за опасни от Световната здравна организация (СЗО). 

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) публикува своя  Годишен доклад за качеството на въздуха в Европа. Той обобщава и анализира данни докладвани от представителните пунктовете за мониторинг разположени на територията на страните - членки на Европейската агенция по околна среда. Данните за качество на атмосферния въздух за България са регистрирани от Националната автоматизирана система за контрол качество на атмосферния въздух на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и докладвани от нея до Европейската агенция по околна среда. 

Наред с доклада, ЕАОС публикува и данни показващи нивата на замърсяване в почти 400 града в цяла Европа. Много от големите европейски градове отчитат сравнително ниски нива на замърсяване, но някои са с нива над пределно допустимите в ЕС, през голяма част от годината.

Данни за замърсяването на въздуха на страните в Европа

Данни за България

Най-сериозният замърсител за Европа и за България са фините прахови частици (ФПЧ). Според размера те се разделят на: ФПЧ₁₀  - частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ_2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона.  

България е най-замърсената държава от страните-членки на Европейската агенция по околна среда по отношение на ФПЧ₁₀  за 2012 г., следвана от Полша и Словакия. Причините за това са битовите, транспортните и промишлените дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания. Най-замърсените градове в България по отношение на брой превишения на средноденощната норма за ФПЧ₁₀  са Перник, Димитровград,  Видин и Пловдив. 

Средногодишната концентрация на ФПЧ_2.5 на Европейско ниво, включително и за България, е под нормата. Единствената страна, превишаваща средногодишната концентрация е Полша. Станциите, измерващи ФПЧ_2.5  в Европа са значително по-малко от тези за ФПЧ₁₀, като има и страни, които не са докладвали данни. Показателят за средна експозиция (представен на фиг. 4.4 в доклада) се изчислява само в градски пунктове с цел ограничаване на експозицията на населението с ФПЧ_2.5  и достигане на нормата през 2020 год. Стойността на показателя за средна експозиция на населението в България за ФПЧ_2.5  за 3-годишен период (2010 – 2012 г.) е най-висока в сравнение с другите Европейски страни, като в изчислението му са включени средногодишни стойности от градовете Пловдив, Перник, Русе, София, Стара Загора и Велико Търново.

Високи концентрации на озон се наблюдават на високо разположени станции,  като концентрацията му нараства от северните части към южните части на континента. По отношение на максималната осемчасова концентрация за озон нашата страна е около нормата, като най-високи концентрации са регистрирани в Гърция, Италия и Хърватска. През годината в по-малко от половината от автоматичните измервателни станции за озон в страната са регистрирани превишения на краткосрочната целева норма за опазване на човешкото здраве

По отношение на средногодишната концентрация на NO₂ Европейските страни са под нормата, като България е сред страните с ниски нива на замърсяване с NO₂. През годината, превишения на нормата на NO₂ са регистрирани в някои пунктове на София и Пловдив. Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите в тези градове са емисиите от автомобилен транспорт. 

Концентрациите на SO₂ в България са под нормите, като има локални и епизодични замърсявания в Перник и Гълъбово. Основните източници на серен диоксид са топлоелектрическите централи.

По отношение на други атмосферни замърсители, включени в посочения доклад, като въглероден оксид, бензен, олово, никел и арсен не съществуват проблеми с постигане на целевите норми за замърсяване в България.

Основен индикатор за качество на живот за населението в градовете по отношение на атмосферния въздух е процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ₁₀, О₃, NO₂ и SO₂.

На графиката е представен процента на населението на страните членки на ЕАОС, подложено на ниво на замърсяване, превишаващо съответните норми за защита на човешкото здраве в периода 2003 – 2012 г. в сравнение с България за 2012 г.

Източник: ИАОС, ЕАОС

В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ₁₀ за 2012 г. е близо 90% и е значително над средният за Европа (38%).

Делът на населението в България, което живее при нива на озон над краткосрочната целева норма е 3,81% и е по-малък от средният за страните-членки на ЕАОС - 14%.

По отношение на азотните оксиди в България в населени места с градски фонови пунктове няма население, което живее при нива на замърсяване над допустимите норми, докато нивото на замърсяване за Европа е 8%. Населението в близост до транспортни пунктове обаче е изложено на по-високи нива на замърсяване с NO₂, в сравнение с населението в близост до градските фонови пуктове. 

Анализът на данните за 2012 г. е публикуван в Националният доклад за състоянието и опазването на околната среда в България през 2012 г  -http://eea.government.bg/bg/soer/2012/air/kachestvo-na-atmosferniya-vazduh. 

През последното десетилетие нивата на повечето от замърсителите на въздуха в Европа са намалели. Това се дължи на прилагането на различни политики в тази сфера и на съзнанието, че замърсеният въздух вреди на човешкия организъм.

Освен върху хората, замърсителите на въздуха влияят негативно върху състоянието на растенията и екосистемите. Проблеми като вкисляването на почвите и увреждането на растенията, включително еутрофикацията са намалели през последните години.