Климат

 Характеристики на валежите и температурата

Ключово послание

  В глобален мащаб  - всички години от новото хилядолетие са по-топли от средната температура за изминалия двадесети век.

 В България – двадесет от последните двадесет и три години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961–1990 г.

 През 2012 г. в България средногодишната температура е с 1,3±0,3ºС над климатичната норма 10,5°С.

Дефиниция на индикатора

Индикаторите за изменение на климата са следните:

За райони с надморска височина  до 800 m:

• Средногодишна температура на въздуха
• Количество на валежите
• Максимален денонощен валеж за 1 ден

За райони с надморска височина  от 800 до 1800 m:

• Количество на валежите
• Максимален денонощен валеж за 1 ден
• Максимална височина на снежната покривка

Оценка на индикаторите

Климатичните и метеорологичните условия влияят на природните и антропогенни процеси, които въздействат върху състоянието на околната среда. Високите температури засягат отводняването, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят на икономиката и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Температурата влияе и върху консумацията на енергия за отопление и климатизация, като по този начин засяга замърсяването на въздуха, свързано с производството на енергия от ТЕЦ. Валежите оказват значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите.Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен, услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика

Средногодишна температура на въздуха и тенденции в изменението спрямо климатичната норма за периода 1961 - 1990 г.

Фиг.1. Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990, °С

червено - положителна аномалия на средната годишна температура спрямо климатичната норма на периода 1961-1990 г.
синьо - отрицателна аномалия на средната годишна температура спрямо климатичната норма на периода 1961-1990 г.
зелено - филтър (пълзящо средно) за определяне на вариациите в аномалиите на средната годишна температура;
жълто - линеен тренд в аномалиите на средната годишна температура за периода 1971-2010 г.

Източник: НИМХ 

През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления. В глобален план,  през 2012 г. средната температура има лек спад надолу заради много студеният период от края на януари и първата половина на февруари. През 2012 г. в България средногодишната температура е с 1,3±0,3ºС над климатичната норма (средногодишната температура за периода 1961–1990 г.), с което се запазва тенденцията тя да е с над 1ºС през последните 5-6 години. 2012 г. е и поредната 15-та година с температури по-високи от обичайните за страната. Най-студен е бил месец февруари, а най-топъл месец юли. Фиг.2 илюстрира отклонението от годишната климатична норма на температурата на въздуха в България на територията на цялата страна.

 Фиг. 3. Аномалии на годишните валежи в България спрямо периода 1961-1990г., % от климатичната норма.

Средногодишното отношение на валежните суми спрямо нормите (от периода 1961-1990 г.) средно за станция е близко до нормалното 103 ±17%, което представлява 646 mm (l/m²). Най-малко са падналите валежи през юли, март и ноември, съответно – 28, 32 и 35% от нормата. Най-валежни са януари (233%) и декември (183%). През 2012 г. е налице и висока снежна покривка.

За отбелязване е продължителното засушаване от 7 юни до 28 октомври 2012 г. (около 150 дни с леки прекъсвания и слаби локални валежи). Може да се отделят 2 периода екстремни периода: 5-6 февруари (валежи до 120 mm/24 ч.в отделни станции) и 29-30 октомври (валежи до 200 mm/48 ч.).

Фиг. 4. Отклонение от годишната сума на валежите в България през 2012г.(в % от климатичната годишна норма).

Източник: НИМХ

Тенденции

• От края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне.
• През втората половина на XX в. зимите са по-меки. Аналогично и в началото на 21-век. Повечето януарски температури са по-високи от нормалните
• За периода 1971-2012 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1,5°С
• Средногодишната температура през 2010, 2011 и 2012 г. са с над 1°C над климатичната норма. 2012 е поредната 15-та година с температури по-високи от обичайните за страната.
• През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления
• Годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната.

Климатични сценарии

В света съществуват може би над 20 центрове, които се занимават с моделиране на глобалния и регионалния климат. Такива са например Макс Планк института по метеорология (Германия), Хадлей центъра за прогноза и изследване на климата (Великобритания), Канадския център по климат, Австралийския CSIRO моделен център, Геофизичната лаборатория по динамика на флуидите (САЩ) и много други (IPCC, 2001). 

Повечето модели включват като фактор и човешката дейност. Много от процесите в природата все още не фигурират в тези модели. Например, не се отчита какво е влиянието на облачните системи върху парниковия ефект, нито усвояването на въглеродния диоксид от океаните. Математичните модели на климата, които се използват и за симулиране на очакваното изменение на климата през XXI-ви век, се нуждаят от сценарии за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Тези сценарии описват в широки граници основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват и ще продължават да оказват влияние върху бъдещите емисии на парниковите газове и аерозолите в атмосферата. Според симулациите за промените на климата, направени на базата на основните емисионни сценарии, се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на XXI-ви век.