Питейните води

Съгласно Закона за водите и Закона за здравето, компетентен орган в Република България в областта на питейните води, водите за къпане и минералните води, предназначени за пиене или използвани за профилактични, лечебни и хигиенни цели, в т.ч. и на бутилираните минерални води е Министерство на здравеопазването и неговите регионални структури – 28 регионални здравни инспекции (РЗИ).

Отговорни за изпълнението на изискванията на законодателството за питейните води, включително и провеждане на мониторинг на качеството на питейната вода в пълния му обем, са водоснабдителните организации, в качеството им на структури, осъществяващи дейността по водоснабдяване за питейно-битови цели.

Националното законодателство в областта на питейните води е изцяло хармонизирано с Директивите на ЕС и е в процес на прилагане. Основните нормативни актове, които регламентират тази сфера са:

Наредба№ 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ,бр. 30 от 2001 г.) (Директива 98/83/ЕС);
Наредба№ 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.) (Директиви75/440/ЕЕС и 79/869/ЕЕС);
Наредба№ 3 за условията и реда за проучване, проектиране утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ. бр. 88 от 2000 г.).

Съгласно горепосочените, както и други нормативни актове, Министерство на здравеопазването, респ. РЗИ провеждат държавен здравен контрол на питейните води, водите за къпане, минералните води, водоизточниците и водоснабдителните обекти и съоръжения, санитарно-охранителните зони, местата за къпане при открити водни площи и др.

Дейността на РЗИ в областта на питейните води и водите за къпане включва следните основни направления:

Мониторинг (вземане на проби и лабораторен анализ) на качеството на питейните води - във всички населени места в страната на мястото на изтичането й от кранапри консуматора, както и на сурова вода от водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, вода на различни етапи на обработката и доставянето й към “крайния консуматор”, вода от самостоятелно водоснабдени обекти, вода от “обществени местни водоизточници”. РЗИ имат задължение да извършват минимум 50 % от пълния обем изследвания, които трябва да се извършват от водоснабдителните дружества. Представената по-долу информация за качеството на питейната водата в страната е основана на данните от РЗИ.
Контрол (проверки) на санитарно-хигиенното състояние на обектите и съоръженията за централно питейно-битово водоснабдяване - водоизточници, водовземни съоръжения, санитарно-охранителни зони (СОЗ), пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), хлораторни и други станции за дезинфекция на водата, резервоари, самостоятелно водоснабдени обекти, “обществени местни водоизточници” и др., както и на зоните за къпане; съгласуване на проектни документации за санитарно-охранителни зони на водоизточници за питейно – битови цели и на проектни документации на водоснабдителни съоръжения и мрежи, участие в приемателни комисии за такива обекти.
Предприемане на административно-наказателни (предписания, актове, наказателни постановления, заповеди за спиране, имуществени санкции, отстраняване от работа vи т.н.) и други мерки при установяване на несъответствия в качеството на питейната вода и нарушения на санитарно-хигиенните изисквания към водоизточниците, водоснабдителните обекти и съоръжения, санитарно-охранителните зони, зоните за къпане и др.;
Проучване и анализ на проблемите с питейната вода и водите за къпане, участие в изготвяне на проекти и програми за решаването им.
Извършване на платени анализи на питейни води по искане на физически и юридически лица.

Обобщени данни от мониторинга на качествата на питейните води, провеждан от РЗИ за 2012 г. за страната

През 2012 г. 28-те РЗИ в страната са осъществявали мониторинг по химични, микробиологични и радиологични показатели за качество на доставяната за населението питейна вода в 8 805 пункта в страната. За водоснабдяване се използват около 6 300 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, от които около 4% са повърхностни (язовири и реки), а останалите са подземни. Въпреки това, тъй като от повърхностни водоизточници се водоснабдяват едни от най-големите градове на страната, вкл. и гр. София, количеството подавана вода от тях за питейно-битово водоснабдяване е 64-65% от общото количество подавана вода за питейно-бинови цели за страната като цяло. Само за около 45% от повърхностните водоизточници се прилага необходимото пречистване на водата, съгласно изискванията на посочената по-горе Наредба № 12, което допринася в значителна степен за влошаване качеството на питейната вода, подавана от водоизточниците без пречиствателни съоръжения и определя не малка част от тях като рискови.

В страната са обособени общо около 2700 зони на водоснабдяване, от които 190 са големи (в които се подават над 1000 куб.м. вода в денонощие и/или се водоснабдяват над 5000 човека). През 2012г. извършените изследвания по отделните показатели мониторирани в питейните води са общо 359 778, от които 285 000 (79,2%) в рамките на държавния здравен контрол (ДЗК), а останалите 74 778 (20,8%) са извършени по искане на физически и юридически лица, като възложители са предимно водоснабдителни фирми, които не притежават достатъчен лабораторен капацитет.

От общия брой анализи на питейни води, извършвани от РЗИ по ДЗК, съответствие с нормите има при 98,74% от тях (при 98,98% за 2011г.).

От изложените данни е видно, че макар и незначително процентът на несъответстващите анализи е увеличен спрямо предходната година – от 1,02% на 1,26%. Въпреки това може да се направи заключението, че качеството на питейните води през 2012г. се запазва сравнително добро за страната като цяло.

Необходимо е да се посочи обаче, че в определени региони съществуват проблеми с качеството на питейната вода, които в голямата си част се повтарят от години без да намират своето решение. По значимите от тях могат да се обобщят по следния начин:

Несъответствия по микробиологичните показатели.

По микробиологични показатели през 2012 г. са извършени 45 666 анализи в рамките на ДЗК, като процентът на съответствие е 96,3%.

Процентът на съответствие по микробиологични показатели за периода 2002-2012 г. е показан на фиг. 1

Фиг. 1. Процент на анализите по микробиологични показатели, съответстващи на изискванията,%

Източник: МЗ по данни на РЗИ

В различните области на страната процентът на несъответдствие по микробиологични показатели варира в широки граници - от 0,6% за София – град до 9,30% за област Кюстендил. Над 5% е несъответствието още в областите Монтана (7,99%), Търговище (7,36%), Пазарджик (6,95%) и Разград (6,30%), София-област (6,10%), Бургас (5,46%) и Силистра (5,05%).

Проблемът има водещо здравно значение (препоръка на Световната здравна организация – до 5% нестандартност годишно по здравнозначимите микробиологични показатели) и създава най-пряк риск за здравето на консуматора

Отклоненията по тези показатели се наблюдават в голяма част от зоните на водоснабдяване (т.е. проблема има широко разпространение). Благоприятен е фактът, че по-често тези отклонения са характерни за малките зони на водоснабдяване.

Основни причини: неефективна и непостоянна дезинфекцията на водата поради липса на подходяща апаратура за правилно и постоянно дозиране на обеззаразяващите реагенти. Все още в страната има немалко населени места, водата на които се обеззаразява по примитивен начин – ръчно, с хлорна вар.

Други причини, които влияят неблагоприятно върху микробиологичните качества на питейната вода са и неподходяща технологична схема на водоснабдяването, в т.ч. неправилно разположение на съоръженията за дезинфекция или недостатъчен брой на същите, липса на пречистване на водата, чести аварии на остарялата и износена ВиК мрежа, субективни грешки поради слаба квалификация или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на служители на ВиК операторите.

Мерки: Необходимо е изграждане на голям брой модерни и ефективни съоръжения за пречистване и дезинфекция на водата, подмяна на остарелите и амортизирани водопроводни системи, повишена взискателност и подобряване квалификацията на отговорните за обеззаразяването служители на ВиК операторите.

Несъответствие по физико-химични показатели.

По държавен здравен контрол са извършени общо 239 334 анализа на органолептични, химически и радиологични показатели и резултатите показват съответствие в 99,21% от тях. На следващата фигура е показан в ретроспективен план процентът на съответствие по тези показатели за 10 годишен период.

Фиг. 2. Процент на анализите по органолептични, химични и радиологични показатели, съответстващи на изискванията,%

Източник: МЗ по данни на РЗИ

В различните области на страната този процент варира от 0,05% в област Ловеч до 5% в област Русе. Както и в предишните няколко години в повечето области несъответствието по този вид показатели е в рамките до 1%.

Трайни отклонения в химичния състав на питейните води се регистрират най-често по показателите нитрати и манган.

Отклонения по показател „нитрати”

Наднорменото количества на нитрати (>50 мг/л) е най-широко разпространения проблем по отношение физико-химичните качества на питейната вода и се отчита в близо 3.4% от анализите (максимално в 12,8% за област Велико Търново).

Проблемът има здравна значимост. Наднорменото съдържание на нитратите във водата може да причини развитието на заболяването “водно-нитратна метхемоглобинемия” при кърмачета и малки деца. В йоддефицитни райони може да доведе до нарастване на честотата на ендемичната гуша при подрастващите.

Този проблем е с многогодишна давност и е характерен за районите с интензивно земеделие. Отклонения от нормата са регистрирани в 21 области, като най-засегнати са областите Велико Търново, Русе, Разград, Ямбол, Варна, Шумен, Хасково, Търговище, Стара Загора, Плевен, , Бургас, Добрич, Пловдив, Враца. В преобладаващите случаи отклоненията са до два пъти над допустимата норма.

През 2012 г. в 15 големи зони са регистрирани проби с наднормено съдържание на нитрати, като в 6 от тях отклоненията имат по-постоянен характер, а в 4 големи зони на водоснабдяване средната стойност от всички извършени анализи надвишава определената норма от 50 мг/л. При малките зони отклонения по този показател са регистрирани в около 334 зони на водоснабдяване, като в около 180 от тях средната стойност от всички анализи надвишава максимално допустимата концентрация.

В София – град, София област, както и в областите Видин, Перник, Кърджали Кюстендил, Видин няма регистрирани проби води с повишено съдържание на нитрати, а в областите Смолян и Монтана са регистрирани само единични отклонения.

Основни причини: неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, липса на канализация и съоръжения за пречистване на фекално-битовите води в по-малките населени места, липса на санитарно-охранителни зони около водоизточниците, или неспазване на режима на ограничения и забрани в тях. Проблемът е трудно решим, тъй като нитратите са трайно присъстващо неорганично съединение във водата (крайна фаза на разграждане на органичната материя) и няма разработени достъпни и масово приложими в практиката методи за отстраняването им от големи количества вода.

Мерки: Възможностите за решаване на проблема са свързани преди всичко с изграждане на нови водоизточници или смесване на водите от проблемните водоизточници с води с добро качество, с цел разреждане на нитратите до допустимата стойност, чрез изграждане на връзки с други зони на водоснабдяване. Утвърждаване на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и спазване на режимите в тях.

Отклонения по показателя “манган“

Проблемът няма пряка здравна значимост, дори и при превишаване на нормата до определена степен, но е много важен за консуматора, тъй като този показател променя силно органолептиката на водата, като в някои случаи отклоненията я правят дори проблемна за ползване за някои битови нужди в домакинствата.

Проблемът има предимно регионален характер и се дължи на естествени фактори на средата, в която се сформират водите. Засегнати са населени места в области Хасковска, Великотърновска Старозагорска, Сливенска, Габровска области. Най-сериозен е проблемът в област Хасково. В някои населени места от областта (гр. Симеоновград, селата към зона на водоснабдяване „Брягово”, квартали Черноконево, Мариино и Вулкан на гр. Димитровград, с. Николово, с. Сталево,) с години се отчитат значителни превишения на допустимата концентрация на манган, което налага ограничения в ползването на водата (да не се ползва за пиене) и създава затруднение при ползването й за почистване и пране. За съжаление и през 2012г. не бе направено необходимото от ВиК ООД Хасково и ВиК Димитровград, общинската и централна власт, в лицето на МРРБ, за решаване на този проблем.

Основни причини: липса на пречиствателни и обезманганителни станции (безусловно необходими за водите от подземни водоизточници с високо естествено съдържание на манган), както и отлагане на манган във водопроводните системи в зони на водоснабдяване с наднормено количество манган в питейната вода.

Мерки: Изграждането на посочените по-горе съоръжения и подмяната на водопроводните мрежи.

Отклонения по органолептични показатели (цвят, мирис, вкус, мътност)

Проблемът няма пряка здравна значимост, но е може би най-важния за консуматора, тъй като по тези параметри той оценява “субективно” качеството на водата.

Отклоненията по тези показатели са най-често причината за недоволство на консуматорите и създават негативно отношение и нагласа към ползването на питейната вода „от крана”.

Основни причини: Проблемът има широко разпространение, но най-често отклоненията са характерни за водоснабдителните системи, подаващи вода от повърхностни водоизточници, за които няма изградени пречиствателни съоръжения, както и от водоизточници с наднормено съдържание на манган. Общия процент на несъответствие по този вид показатели за 2012 г. е 0.8% (при 0,6% за 2011 г.). Инспекциите, които отчитат сравнително висок процент несъответствие са РЗИ Ямбол – 3,1%, Търговище – 2,9%, Хасково – 2,8, Габрово – 2,6%, Плевен – 2,2%.

Мерки: Необходимо изграждане на пречиствателни съоръжения за всички водоизточници за питейно–битово водоснабдяване от повърхности води (изискване на националното законодателство - Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно - битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.). В някои случаи, е наложително изграждане на пречиствателни съоръжения и за плитки подземни водоизточници или такива с наднормено съдържание на манган.

Отклонения по показател „флуориди”

Проблемът има безусловна здравна значимост. При превишаване на допустимата концентрация е възможно да се развие заболяването зъбна флуороза, при което флуора се натрупва в зъбите, променя цвета им, уврежда техния емайл, което ги прави чупливи и ронливи. Особено уязвими са кърмачетата и малките деца. При продължителна експозиция на високи нива на флуор чрез питейната вода може да се развие и скелетна флуороза със засягане на цялата костна система.

През 2012 г. продължават да функционират сравнително малки водоснабдителни системи с наднормени концентрации на флуор в питейната вода (преди всичко в области Благоевград, Бургас и Хасково). Касае се за природно обусловено повишено съдържание на флуориди в води от подземни водоизточници, често ситуирани в близост до находища на богати на флуор минерални води. Концентрациите са сравнително неголеми – превишение с около 2 пъти на нормата от 1.5 мг/л..

Основни причини: ползване на водоизточници с естествено наднормено съдържание на флоуриди за водоснабдяване на населените места, вкл. и водоизточници на минерална вода за някои от тях.

Мерки: Възможните решения са изграждане на нови водоизточници, пречистване на водата или смесване с вода от съседни зони на водоснабдяване, отговаряща на изискванията, с цел достигане на допустими стойности на флуориди.

Отклонения по показател “хром“

Проблемът има безусловна здравна значимост (хромът е канцероген). Съгласно Ръководството на Световната здравна организация за качеството на питейната вода (2004 г.), нормата за съдържание на общ хром в питейната вода (0,05 mg/l) има само ориентировъчен характер, тъй като няма сигурни доказателства, че хромът, постъпил в човешкия организъм чрез питейната вода създава непосредствен риск за здравето.

Проблемът има регионален характер – в общо около 20 села в области Плевен и Монтана.

Основна причина: ползване на водоизточници с естествено наднормено съдържание на параметъра и липса на пречистване на водата.

Мерки: Възможните решения са изграждане на нови водоизточници, пречистване на водата или смесване с вода, отговаряща на изискванията, с цел достигане на допустимите стойности за хрома.

Отклонения по показател „арсен”

Трайно несъответствие по показател арсен са регистрирани в две населени места в област Хасково – гр. Меричлери и с. Великан. Средно концентрацията на арсена е около 20 микрограма на литър при норма от 10 микрограма на литър. Замърсяването е от естествен произход и се дължи вероятно на смесване на питейната вода с минералната вода от находище „Мери Члери”, която се характеризира с високо съдържание на арсен.

Мерки: Възможните решения са изграждане на нови водоизточници, пречистване на водата или смесване с вода от съседни зони на водоснабдяване, отговаряща на изискванията.

Други фактори, влияещи неблагоприятно върху качеството на питейните води

режимното водоснабдяване особено през лятото и есента в предимно малки населени места в страната.
лошото техническо състояние на част от големите довеждащи водопроводи и водопроводните системи в населените места, в по-голямата си част (около 57% по данни на НСИ), изградени и въведени в експлоатация през 60-те и 70-те години на миналия век. Остава голям процентът (около 70% според данни на НСИ) на изградените от етернит (азбестоцимент) водопроводи.
Лошо състояние на голяма част от вътресградните водопроводни инсталации

Тези фактори водят не само до големи загуби на вода (над 55-60% по данни на НСИ), но създава и редица проблеми с качеството на питейната вода, поради възможността за нейното вторично замърсяване, особено при режимно водоподаване и чести аварии на водопроводната мрежа.

Основни насоки и направления, в които следва да се предприемат мерки за подобряване на качеството на питейните води

Осигуряване на финансиране по оперативните програми на ЕС

Осигуряване на източници за финансиране по линията на оперативните програми „Околна среда 2007-2013 г.”, „Регионално развитие 2007-2013 г.”, „Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.”, с цел реконструкция и модернизация на водоснабдителните мрежи и съоръжения, изграждане на нови станции за пречистване и обеззаразяване на водите, търсене и разкриване на нови водоизточници, създаване на връзки между зони на водоснабдяване, където е необходимо с оглед недопускане отклонения в качеството на подавана вода за питейно-битови цели.

Правилна приоритизация на проблемите във ВиК сектора

В рамките на националните стратегии за развитие на водния сектор, Регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации (които предстои да бъдат изготвени и приети през периода 2012-2013г.), както и в бизнес плановете на ВиК дружествата на първо място трябва да се поставят за решаване проблемите с качеството на питейната вода, и да се планират за финансиране конкретни мерки за решаване на проблемите.

Провеждане на задължителния мониторинг на качеството на питейните води от ВиК операторите

Изпълнението на задълженията на ВиК операторите да извършват мониторинг на качеството на питейната вода не е извършено в пълен обем, съгласно Европейското и национално законодателство и през 2012 г., отчасти и поради недостатъчните капацитетни възможности на лабораториите на ВиК операторите. По тази причина по редица показатели, най-вече тези свързани с евентуално органично замърсяване на водата (пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, 1,2 дихлоретан, бензен, бензапирен, тетрахлоретан, трихалометани, бромати, общ органичен въглерод), живак и тритий обема и честотата на мониторинга не отговаря на изискванията-

Ускоряване на процесите по преобразуване на собствеността и стопанисването на водоснабдителните мрежи и съоръжения, което не бе завършено и през 2012г.

Актуализиране на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и засилен контрол върху спазването на забраните и ограниченията в тях от страна на водоснабдителните фирми и контролните органи.

Спазване на правилата на добрата земеделска практика

Подобряване на контрола върху спазване правилата на добрата земеделска практика и други мерки с цел недопускане замърсяването на водите с нитрати от земеделски дейности (в изпълнение на изискванията на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници) и реализиране на програми за обучение на фермерите, също са важна предпоставка за недопускане замърсяването на питейните води с нитрати и пестициди.

Подобряване на координацията между заинтересованите страни

Подобряване на координацията между държавните институции (МЗ, МОСВ, МРРБ, МЗХ, ДКЕВР), водоснабдителните дружества, общини и всички заинтересовани страни с цел изпълнение на изискванията за осигуряване снабдяване на населението с безопасна и чиста питейна вода, съответстваща на изискванията на европейското и национално законодателство.