ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 1 - Въведение
1.1 Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата
1.2 Описание на институционалните рамки за подготовка на инвентаризациите
1.3 Кратко описание на процеса на изготвяне на инвентаризацията
1.5 Кратко описание на ключовите източници на емисии на ПГ
1.6 Информация за плана по контрол и оценка на качеството
1.7 Обща оценка на неточността
1.8 Обща оценка на пълнотата на инвентаризацията

1.4 Кратко описание на методиките и източниците на информация

  Инвентаризацията на ПГ за 2004 г. е изготвена в съответствие с Ревизираното Ръководство на IPCC от 1996 г., като подходът в методическо отношение представлява съчетание от методи и способи за инвентаризация на емисиите на ПГ, които пряко следват тези, предложени от Ръководството, като се отчитат и специфичните за страната условия за текущата година.

Съществен момент в настоящата инвентаризация е все по-пълното съобразяване и отчитане на препоръките на Ръководството по “добри” практики, в което се допълват и коригират конкретни параметри от процесите и дейностите, емитиращи ПГ. Основен източник на емисионни фактори и за настоящата инвентаризация е местната практика, Ревизираното Ръководство на IPCC и Ръководството по “добри” практики. Ползвани са данни и от методиката CORINAIR.

Специфичните условия на страната са отчетени посредством подходящи параметри и емисионни фактори. Това се отнася в най-голяма степен до източниците на емисии в енергетиката, селското стопанство, някои производства от промишлеността и особено за автомобилния транспорт. Данните за последния са получени на основата на научно - практически изследвания, които отчитат спецификата на автомобилния парк на страната. Поради значителните промени в този парк през последните 6-7 години и в резултат на очертаващата се тенденция на обновяване би следвало да се ревизират в близко бъдеще всички емисионни фактори. Това ще се направи съобразно приетите категории МПС (леки автомобили, автобуси и товарни коли).

В Таблица 1.1 са показани прилаганите в инвентаризацията методи и емисионни фактори съгласно приетите обозначения в методиката на IPCC както следва:

Използвани методи
D – стандартен метод на IPCC;
Т1,2,3 – методи от тип Tier 1, 2, 3;
NO – няма такъв метод/емисионен фактор;
RA – референтен метод;
NE – няма оценка.

Използвани емисионни фактори
D – стандартен емисионен фактор по IPCC;
С – по CORINAIR;
CS – специфични за страната.

Емисии на въглероден диоксид

Емисиите на СО2 се получават от изгарянето на горива в енергетиката, транспорта, услугите, селското стопанство и бита. За тяхното изчисляване се използват данни от енергийния баланс на страната, който обобщава на национално ниво всички подадени от горивните инсталации данни в НСИ. При определяне на запасения в продуктите въглерод, който не е източник на емисии на СО2, се използват параметри, посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC. Причината за това е липсата на конкретни измерени стойности за дела на не- окисления въглерод в горивата, използвани в България. Поради факта, че в страната все още не се използва практиката на изгаряне на твърди битови отпадъци (за добив на енергия или с цел ликвидиране) то и съответните емисии на СО2 не се докладват.

Поглъщане на въглероден диоксид

Най-добре е обезпечен с данни процеса на поглъщането на СО2 от горите (категория 5.А от сектор Изменение на земеползването и гори). Данните за поглъщането на С от горите се основават на:

• Площта на стопанисваните гори;
• Средногодишният прираст на горите по видове (в m3/ha/год.);
• Годишната сеч (в m3/год.)

При определяне на средногодишния прираст на горската биомаса се използва информация от инвентаризацията на горите, която се провежда на всеки 5 години. При определяне на сухото съдържание на биомасата се приема общ преобразуващ фактор в размер на 0.6 и за двата основни типа гори в България – иглолистни и широколистни. Поглъщане на СО2 има и в площите със селскостопански култури, ливади и пасища и всички крайпътни и селищни насаждения. В настоящата инвентаризация са отчетени натрупаните количества въглерод в тези площи в новия LULUCF общ формат от таблици, който е подготвен за пръв път при тази инвентаризация.

Метан

Емисиите на СН4 от изгарянето на горива за добив на енергия се определят с данни от енергийния баланс и емисионни фактори, определени по методи от тип Tier 2. Емисиите на СН4 от автомобилния транспорт се оценяват със специфични за страната емисионни фактори, които са диференцирани по различните категории МПС. Основни ограничения тук са количествата консумирани горива, посочени в общия енергиен баланс на страната.

Случайните емисии на СН4 от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ се определят като правило със стандартни емисионни фактори, посочени в Ръководството по “добри” практики на IPCC.

Емисиите на метан от селското стопанство се определят съгласно метод от тип Tier 1 като само за говедата, млекодайните крави и свинете се прилага метод от тип Tier 2. Емисиите на метан от депата за твърди отпадъци се определят по стандартния метод от Ръководството на IPCC. Прилагането на методи с по-висока точност е невъзможно поради липсата на исторически дълга серия от стойности на времевия ред за събрани твърди битови отпадъци. В последната ревизия на инвентаризацията за 2003 г. се препоръчва да се прилага метод от тип Tier 2 като при липса на данни да се ползват данни от съседните страни. Такава препоръка е нецелесъобразна и несъстоятелна защото практиката и организацията на събиране на отпадъци в съседните страни е много различна в сравнение с българската независимо от географската близост.

Двуазотен окис

Емисиите на N2O от изгарянето на горива се определят с данни от общия енергиен баланс на страната и специфични за страната емисионни фактори. Емисиите от автомобилния транспорт се определят на основата на потребените горива от различните категории МПС и специфични за всяка категория емисионни фактори. Последните са определени по опитно аналитичен път за периода до 1995 г. и не са променяни оттогава. Емисиите на N2OO от производство на химикали включват само производството на азотна киселина. За сега няма данни за оценката на емисии от този ПГ при използване на разтворители и за анестезия.

Емисиите на N2OO от селскостопанските почви са определени в пълно съответствие с методиката на IPCC. В тях са включени всички предвидени в методиката източници като синтетични и естествени торове, растителни отпадъци, отпадъци от пасищни животни и непреки емисии от отлагане на амоняк и NOx в атмосферата, както и вследствие на източване (излужване) на подпочвени води.

На основата на статистическите данни за употребените от населението храни са изчислени консумираните протеини. С тях са оценени емисиите на N2OО от човешките отпадъци по стандартния метод от IPCC. Те са причислени към сектор Отпадъци.

F- газове

В България не се произвеждат F- газове от групата HFC и SF6. Само в производството на алуминий се отделят газове от групата PFC, които са обект на инвентаризацията. Данните за консумацията на F- газове са ограничени и дават възможност само за общи оценки на потенциалните емисии от HFC и емисиите от загуби и изпускане на SF6 от електротехническите съоръжения.

В последните години бяха инициирани широко мащабни допитвания за набиране на информация относно наличните количества SF6 в електрооборудването на електроенергийната система на страната. В резултат се събраха достоверни данни за емисиите на SF6 в резултат на изтичане в хода на експлоатацията на електрооборудването за периода 1995 - 2004 г.

Източници на първични данни за инвентаризацията

Първичните данни за целите на инвентаризацията на ПГ са както следва:

- данни за потребени горива: общ енергиен баланс на страната, изготвен в НСИ;
- данни за консумирана биомаса в бита: статистиката на МЗГ и енергийния баланс от НСИ;
- брой, видове и марки МПС: МВР – отдел ДКЕР;
- продукция на промишлеността: отчети на фирми, които са обобщени в материалните баланси на НСИ;
- случайни емисии на SF6: отчети на поделенията в системата на Министерството на икономиката и енергетиката;
- брой на селскостопанските животни и добив на растителни култури: отдел Агростатистика на МЗГ;
- количества потребени синтетични торове: Служба по растителна защита към МЗГ;
- гори и изменение в земеползването: Национално управление по горите към МЗГ;
- депониране на твърди отпадъци и количества отпадни води: Отдел по екология в НСИ и Отдел отпадъци към МОСВ.

Известна част от посочените данни са достъпни на интернет страниците на МИЕ, НСИ и МЗГ.

Copyright 2000-2021 © ИАОС