Съществен момент в настоящата инвентаризация е все по-пълното съобразяване и отчитане на препоръките на Ръководството по “добри” практики, в което се допълват и коригират конкретни параметри от процесите и дейностите, емитиращи ПГ. Основен източник на емисионни фактори и за настоящата инвентаризация е местната практика, Ревизираното Ръководство на IPCC и Ръководството по “добри” практики. Ползвани са данни и от методиката CORINAIR.

Специфичните условия на страната са отчетени посредством подходящи параметри и емисионни фактори. Това се отнася в най-голяма степен до източниците на емисии в енергетиката, селското стопанство, някои производства от промишлеността и особено за автомобилния транспорт. Данните за последния са получени на основата на научно - практически изследвания, които отчитат спецификата на автомобилния парк на страната. Поради значителните промени в този парк през последните 6-7 години и в резултат на очертаващата се тенденция на обновяване би следвало да се ревизират в близко бъдеще всички емисионни фактори. Това ще се направи съобразно приетите категории МПС (леки автомобили, автобуси и товарни коли).

В Таблица 1.1 са показани прилаганите в инвентаризацията методи и емисионни фактори съгласно приетите обозначения в методиката на IPCC както следва:

Използвани методи
D – стандартен метод на IPCC;
Т1,2,3 – методи от тип Tier 1, 2, 3;
NO – няма такъв метод/емисионен фактор;
RA – референтен метод;
NE – няма оценка.

Използвани емисионни фактори
D – стандартен емисионен фактор по IPCC;
С – по CORINAIR;
CS – специфични за страната.

Емисии на въглероден диоксид

Емисиите на СО₂ се получават от изгарянето на горива в енергетиката, транспорта, услугите, селското стопанство и бита. За тяхното изчисляване се използват данни от енергийния баланс на страната, който обобщава на национално ниво всички подадени от горивните инсталации данни в НСИ. При определяне на запасения в продуктите въглерод, който не е източник на емисии на СО₂, се използват параметри, посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC. Причината за това е липсата на конкретни измерени стойности за дела на не- окисления въглерод в горивата, използвани в България. Поради факта, че в страната все още не се използва практиката на изгаряне на твърди битови отпадъци (за добив на енергия или с цел ликвидиране) то и съответните емисии на СО₂ не се докладват.

Поглъщане на въглероден диоксид

Най-добре е обезпечен с данни процеса на поглъщането на СО₂ от горите (категория 5.А от сектор Изменение на земеползването и гори). Данните за поглъщането на С от горите се основават на:

При определяне на средногодишния прираст на горската биомаса се използва информация от инвентаризацията на горите, която се провежда на всеки 5 години. При определяне на сухото съдържание на биомасата се приема общ преобразуващ фактор в размер на 0.6 и за двата основни типа гори в България – иглолистни и широколистни. Поглъщане на СО₂ има и в площите със селскостопански култури, ливади и пасища и всички крайпътни и селищни насаждения. В настоящата инвентаризация са отчетени натрупаните количества въглерод в тези площи в новия LULUCF общ формат от таблици, който е подготвен за пръв път при тази инвентаризация.

Метан

Емисиите на СН₄ от изгарянето на горива за добив на енергия се определят с данни от енергийния баланс и емисионни фактори, определени по методи от тип Tier 2. Емисиите на СН₄ от автомобилния транспорт се оценяват със специфични за страната емисионни фактори, които са диференцирани по различните категории МПС. Основни ограничения тук са количествата консумирани горива, посочени в общия енергиен баланс на страната.

Случайните емисии на СН₄ от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ се определят като правило със стандартни емисионни фактори, посочени в Ръководството по “добри” практики на IPCC.

Емисиите на метан от селското стопанство се определят съгласно метод от тип Tier 1 като само за говедата, млекодайните крави и свинете се прилага метод от тип Tier 2. Емисиите на метан от депата за твърди отпадъци се определят по стандартния метод от Ръководството на IPCC. Прилагането на методи с по-висока точност е невъзможно поради липсата на исторически дълга серия от стойности на времевия ред за събрани твърди битови отпадъци. В последната ревизия на инвентаризацията за 2003 г. се препоръчва да се прилага метод от тип Tier 2 като при липса на данни да се ползват данни от съседните страни. Такава препоръка е нецелесъобразна и несъстоятелна защото практиката и организацията на събиране на отпадъци в съседните страни е много различна в сравнение с българската независимо от географската близост.

Двуазотен окис

Емисиите на N₂O от изгарянето на горива се определят с данни от общия енергиен баланс на страната и специфични за страната емисионни фактори. Емисиите от автомобилния транспорт се определят на основата на потребените горива от различните категории МПС и специфични за всяка категория емисионни фактори. Последните са определени по опитно аналитичен път за периода до 1995 г. и не са променяни оттогава. Емисиите на N₂OO от производство на химикали включват само производството на азотна киселина. За сега няма данни за оценката на емисии от този ПГ при използване на разтворители и за анестезия.

Емисиите на N₂OO от селскостопанските почви са определени в пълно съответствие с методиката на IPCC. В тях са включени всички предвидени в методиката източници като синтетични и естествени торове, растителни отпадъци, отпадъци от пасищни животни и непреки емисии от отлагане на амоняк и NOx в атмосферата, както и вследствие на източване (излужване) на подпочвени води.

На основата на статистическите данни за употребените от населението храни са изчислени консумираните протеини. С тях са оценени емисиите на N₂OО от човешките отпадъци по стандартния метод от IPCC. Те са причислени към сектор Отпадъци.

F- газове

В България не се произвеждат F- газове от групата HFC и SF₆. Само в производството на алуминий се отделят газове от групата PFC, които са обект на инвентаризацията. Данните за консумацията на F- газове са ограничени и дават възможност само за общи оценки на потенциалните емисии от HFC и емисиите от загуби и изпускане на SF₆ от електротехническите съоръжения.

В последните години бяха инициирани широко мащабни допитвания за набиране на информация относно наличните количества SF₆ в електрооборудването на електроенергийната система на страната. В резултат се събраха достоверни данни за емисиите на SF₆ в резултат на изтичане в хода на експлоатацията на електрооборудването за периода 1995 - 2004 г.

Източници на първични данни за инвентаризацията

Първичните данни за целите на инвентаризацията на ПГ са както следва: